РЕШЕНИЕ
№ 1287
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20253110203275 по описа за 2025 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. А., ЕГН ********** от гр. Варна,
против НП № 25-0439-000225/ 10.04.2025 год. на Началника на сектор при
ОД на МВР Варна, Трето РУ - Варна, с което на А. са били наложени адм.
наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
В жалбата си въззивника твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи че НП било постановено при
1
допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на
материалния закон. и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява и не
се представлява по делото .
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки
от ю. к. Л. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди НП.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2024 год. св. В. Г. К. съставил срещу въззивника АУАН, серия
GA бл. № 3341175 в който посочил, че същият на 21.12.2024 год. около 21:23
ч. в гр. Варна, по бул. "Владислав Варненчик", срещу блок 29, срещу Автогара
– Варна, посока центъра, управлявал собствения си л. а. "Рейнд Ровър" с рег.
№ **********, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация
на 19.11.2024 год.
С мотивирана резолюция № 24-0439-М000086/ 30.12.2024 год. АНО –
Началник сектор в ОД МВР - Варна прекратил адм. наказателното
производство образувано с посочения по-горе АУАН като приел, че
"извършеното нарушение е престъпление според НК". Образувана била
2
преписка ЗМ № 1559/2024 год. по описа на Трето РУ при ОД МВР - Варна
била изпратена на ВРП с оглед образуване на наказателно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
С постановление от 17.02.2025 год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни
за извършено престъпление.
На 10.04.2025 год. Началника на сектор при ОД на МВР Варна, Трето
РУ - Варна издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на 140, ал. 1 от ЗДП, тъй като на 21.12.2024 год. около
21:23 ч. в гр. Варна, по бул. "Владислав Варненчик", срещу блок 29, срещу
Автогара – Варна, посока центъра, управлявал собствения си л. а. "Рейнд
Ровър" с рег. № **********, като автомобилът бил със служебно прекратена
регистрация на 19.11.2024 год. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП. В НП
наказващия орган посочил, че същото се издава на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН след отказ на ВРП да образува наказателно производство.
С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП – глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. и
лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №
365з-6091/30.07.2024 г. на Директора на ОД МВР – Варна, Постановление на
прокурор при ВРП от 17.02.2025 год. с което е отказано образуване на
наказателно производство, докладна записка изходяща от Инспектор Й. Й.,
справки от АИС "КАТ" справка за нарушител и др.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
както тези приложени към АНП така и тези представени в хода на съдебното
следствие, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на
3
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № № 25-0439-000225/ 10.04.2025 год. е
издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН при
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивника за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти
свързани със субективната страна на вмененото на въззивницата нарушение.
Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена
дата, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП като липсват факти досежно това
наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то
точно на тази дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В случая по делото на първо място липсват каквито и да било
доказателства за субективна съставомерност на нарушението.
От приложената към АНП справка от АИС КАТ се установява, че към
тази дата МПС-то посочено в НП, за което няма спор че принадлежи на
въззивника е било с прекратена регистрация като регистрацията е била
прекратена на 19.11.2021 год., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация. Към преписката обаче липсват каквито и да било
доказателства, че въззивника като собственик на автомобила, е бил уведомен
за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват доказателства,
че същият изобщо е бил уведомена от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за
липса на застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от
материалите приложени към АНП, уведомление по чл. 574, ал. 10 от КТ е
било изпратено до въззивника, но липсват данни то да е било връчено. По
5
важно обаче е друго. Дори и въпросното уведомление изпратено от ГФ да е
било получено от собственика на автомобила (в случая въззивника), то не
дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената
служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе
посочено по-горе по делото.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е
била известна на въззивника към датата на нарушението посочена в НП, ако и
да се приеме, че той е управлявал автомобила на процесната дата (за което
липсват доказателства по делото), то няма и как да се приеме, че от
субективна страна същият е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по
идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019 год. на АС Варна по КНАХД
№ 2127/2019 год.; Решение № 1784/03.10.2019 год. на АС Варна по КНАХД №
1791/2019 год.; Решение № 655/09.06.2020 год. на АС Врана по КНАХД №
546/2020 год.; Решение № 2476/17.12.2019 год. на АС Варна по КНАХД №
2126/2019 год.; Решение № 1832/09.10.2019 год. на АС Варна по КНАХД №
2020/25019 год.; Решение № 1788/03.10.2019 год. на АС Варна по КНАХД №
2032/2019 год., Решение № 1375/04.07.2019 год. на АС Варна по КНАХД №
1344/2019 год.; Решение № 1526/19.07.2019 год. на АС Варна по КНАХД №
1520/2019 год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС - Варна по КНАХД №
1826/2020 г., Решение № 1632 от 08.12.2021 год. по КНАХД № 2342/2021 год.
и мн. други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от
ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК -
преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави
единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е
формално, на просто извършване и като такова според теорията и
6
константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен
характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината
пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи
от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в
случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на
знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението
(нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа
грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14–дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната наредба
е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.
15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен срок
от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
7
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната
е формулирала и искане съобразно нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед
крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице
доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 600 лв., която сума е
равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за
този вид работа определен съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /ДВ бр. 68 от 31.07.2020 год. / в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ (07.12.2020), съдът счете, че
направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане
за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на
въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер – 600.00 лв.. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена
на въззивника от ОД МВР - Варна.
8
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0439-000225/ 10.04.2025
год. на Началника на сектор при ОД на МВР Варна, Трето РУ - Варна , с
което на М. А. А., ЕГН ********** от гр. Варна, бул.“**********“ № **, ет.
**, ап. **, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП са били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушаване нормата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на М. А. А., ЕГН
********** сума в размер на 600.00 лв. представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10