Определение по дело №457/2024 на Административен съд - Ловеч

Административното дело е образувано по жалба от К. Т. М. от [населено място], [ЕГН], чрез пълномощник адвокат Б. Е., срещу Заповед № ЗД/Д-0В-047/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ловеч (ДСП Ловеч), с която е прекратено настаняването на детето Ж. А. М., [ЕГН] в семейството на Д. И. Я. и е постановено временно настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М., за срок до приключване на гр.дело № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права и определяне на местоживеенето на детето и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

Съдът намира жалбата за недопустима, поради отпаднал в хода на административното производство и преди заповедта да бъде оспорена правен интерес.

От представените от жалбоподателката и с административната преписка от ДСП Ловеч писмени доказателства се установява, че между съпрузите К. Т. М. и А. Д. М. е налице висящ бракоразводен процес, по повод на който е образуваното гр.дело № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

Със Заповед № 3Д/Д-С-КС-037/16.04.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село детето на съпрузите К. и А. М. - Ж. А. М., [ЕГН], е било настанено временно в семейството на роднина - Д. И. Я., с настоящ адрес в [населено място], до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата.

С оспорената в настоящето производство Заповед № 3Д/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ловеч е било прието, че са налице обстоятелствата по чл.30, ал.2, във връзка с чл.29, т.9 от ЗЗДет и е прекратено настаняването на детето Ж. А. М., [ЕГН], в семейството на Д. И. Я., като е постановено временно настаняване на детето Ж. А. М. в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия – Ж. В. М. и Д. А. М., на адрес в [населено място], местност „С. тепе“ (координати на имота 43.152.056/24.728220), за срок до приключване на гр.дело № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права и определяне на местоживеенето на детето и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

С така оспорената Заповед № 3Д/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на директора на ДСП Ловеч административният орган е упражнил своето правомощие по чл.30, ал.2, изр.2-ро от ЗЗДт, която разпоредба предвижда, че прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Според чл.33, ал.4 от ППЗЗДт при необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава нова заповед.

С Определение № 20128156 от 19.08.2024 г., постановено по гр.дело № 12820/2020 г. на СРС, в производство по чл.323 от ГПК са изменени постановените с определение № 2012167/29.04.2024 г. привременни мерки, в частта относно местоживеенето на децата Ж. А. М. и А. А. М., като местоживеенето им е определено в семейството на техните баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М., на адрес в [населено място], местност „С. тепе“ (координати на имота 43.152.056/24.728220). Определен е също така и режим на лични отношения между децата с техните родители К. Т. М. и А. Д. М.. Съгласно разпоредбата на чл.323, ал.3 от ГПК определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на постановяването му.

Съдът намира, че правомощието на административния орган по чл.30, ал.2, изр.2-ро от ЗЗДт да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето по начин, по който, според органа, се осигурява най-добрия му интерес и по-конкретно чрез промяна на местоживеенето му в семейството на родителите на неговия баща, има временен характер – до произнасяне от страна на гражданския съд с влязло в сила решение по въпросите, визирани в чл.59, ал.2 от СК, респективно до постановяване на определение по привременните мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК. И това е така, защото това решение на административния орган не представлява мярка за закрила, която да може да се налага независимо от решението на гражданския съд по въпроса кой от двамата родители ще упражнява родителските права, какъв ще бъде режимът на лични отношения на другия родител с детето и при кого ще бъде неговото местоживеене. Следователно, ако е налице акт на компетентния граждански съд по горните въпроси значението на решението на административния орган по чл.30, ал.2, изр.2-ро от ЗЗДт отпада – независимо, че формално този административен акт не е оттеглен или отменен от административния съд, занапред той няма да съставлява основание, въз основа на който се определя местоживеенето на детето. Поради това, ако такъв акт на гражданския съд е налице, както е в случая, то занапред за жалбоподателката ще липсва и правен интерес да оспорва заповедта по чл.30, ал.2, изр.2-ро от ЗЗДет. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, за чието наличие съдът е длъжен да следи служебно, включително и до момента на постановяване на съдебния акт по същество.

Този извод следва и от разпоредбата на чл.27а, ал.7 от ЗЗДт, която разпоредба може да бъде приложена по аналогия съгласно чл.46, ал.2, изр.1-во от ЗНА. Според тази норма административното дело по оспорване на заповедта за настаняване се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл.28, ал.4 от ЗЗДет за настаняване на дете по съдебен ред. Тази разпоредба урежда действието във времето на заповедта за временното настаняване на дете извън семейството по административен ред - по реда на чл.27 от ЗЗДет. Съдът счита, че по същия начин следва да се бъде решен въпроса и когато се установи, че в хода на съдебното производство по оспорване на административен акт на директора на Дирекция "Социално подпомагане", с който органът е упражнил правомощието си по чл.30, ал.2, изр.2-ро от ЗЗДет, е постановено съдебно решение от гражданския съд за изменение на мерките за родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето по реда на чл.127, ал.2, във връзка с чл.59, ал.9, във връзка с ал.2 от СК, респективно бъде постановено определение по привременните мерки по реда на чл.323 от ГПК, във връзка с чл.127, ал.3 от СК. В тази връзка, следва да се има предвид, че макар и определението по привременните мерки да не се ползва със сила на присъдено нещо, то се ползва с изпълнителна сила, като то има действие до постановяване на окончателно решение по делото. Привременните мерки могат да бъдат изменяни от съда, който ги е постановил – така изрично сочат нормите на чл.323, ал.3 от ГПК и чл.127, ал.3, изр.2-ро от СК. С приключване на спора с влязло в сила решение те отпадат, тъй като се заместват от трайната уредба на отношенията, дадени с това решение.

Предвид на тези съображения, настоящият състав намира, че с постановяването на този съдебен акт (Определение № 20128156 от 19.08.2024 г., постановено по гр.дело № 12820/2020 г. на СРС) за жалбоподателката е отпаднал правният интерес от оспорване на Заповед № 3Д/Д-ОВ-047/13.08.2024 г. на директора на ДСП Ловеч, тъй като действието на този административен акт занапред, считано от 19.08.2024 г. е било преустановено. По силата на изричната законова разпоредба на чл.27а, ал.7 от ЗЗДет (приложима по аналогия, съгласно чл.46, ал.2, изр.1-во от ЗНА), образуваното настоящо съдебно производство по жалбата на К. М. срещу посочената заповед на директора на ДСП Ловеч е без предмет и в този смисъл са налице предпоставките на чл.159, т.4 от АПК. Това обстоятелство обуславя извод за недопустимост на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Водим от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от К. Т. М. от [населено място], [ЕГН], чрез пълномощник адвокат Б. Е., срещу Заповед № ЗД/Д-0В-047/13.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Ловеч (ДСП Ловеч), с която е прекратено настаняването на детето Ж. А. М., [ЕГН] в семейството на Д. И. Я. и е постановено временно настаняване на детето в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М., за срок до приключване на гр.дело № 12820/2020 г. по описа на Софийски районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съд с влязло в сила решение относно родителските права и определяне на местоживеенето на детето и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

ПРЕКРАТЯВА производство по административно дело № 457/2024 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.