О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 260360 Година 2020, 15.09 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На петнадесети септември, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра К.
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1928 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.К. ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№24610/01.07.2020г., подадена от „ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” №70, представлявано от Димитър Керемедчиев, чрез адв.И.К.- Т.- БАК, срещу Решение №1267/10.06.2020г., постановено по гр.д.№9191/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил „ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, пл.,,Гаров площад“ №12, представлявано от Катя Стайкова Василева, чрез адв.И.Т.-БАК, следните суми: 14 570 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в „Кафе-еспресо“ в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ до бл.408, по време на ползването на обекта по силата на договор за наем № 50/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 1612,80 лева с ДДС, представляваща дължим наем за месеците август септември и октомври 2017 г. по договор за наем № 50/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 224,92 лева с ДДС, представляваща стойност за ВиК услуги за обект „Кафе-еспресо“ в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ до бл.408 за периода 01.06.2017 г. – 31.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за периода 13.05.2017 г. – 31.05.2017 г.; 1075,20 лева, представляваща неустойка за забава за дължимата наемна вноска за месец август 2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 3221,24 лева, представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 7064/2019 г. по описа на БРС и в исковото производство.
С жалбата се
изразява недоволство от обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно в обжалваната част, постановено при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
На първо място се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно разпределил доказателствената тежест
съобразно правната квалификация на предявените искове. Навеждат се доводи, че
въпреки установената съдебна практика (Решение№394 от 18.05.2010г. по гр.д..№1584/2009г..,ІІІ-то
г.о.. на ВКС), в изпълнение дадените от съда указания, ответното дружество
следвало да доказва отрицателни факти.
Посочва се, че от страна на ищеца не било
проведено пълно и главно доказване. Твърди се, че не ставало ясно какво е
състоянието на имота при предаване владението на ответното дружество през 2002г., тъй като липсвал приемо- предавателен
протокол.
Навеждат се доводи,
че от събраните по делото доказателства, не се установявала действителната
фактическа обстановка. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез
свидетелски показания и приобщената към делото
съдебно- техническа експертиза.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се направените в производството пред въззивната инстанция разноски.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на процесуалния представител на ответното дружество- адв.К.-БАК на 17.06.2020г. Въззивната жалба е входирана
в деловодството на БРС на 01.07.2020г.- следователно е подадена в законния
двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ищцовото дружество- адв.Т. –БАК, на
24.07.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез адв.Т. –БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна, като се моли
за нейното отхвърляне.
Излага
се становище, че разпределената тежест на доказване в процеса, следвала
релевираните от страните твърдения и възраженията, както и изгодните последици,
които всяка една черпи от тях. Твърди се, че с оглед събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд достигнал
до извода за наличие на повреди в отдадения под наем обект. Развиват се
подробни съображения в тази насока, като е направено обобщение на събраните в
първоинстанционното производство доказателства (свидетелски показания и
заключението на вещото лице по извършената съдебно- техническа експертиза).
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените съдебно- деловодни разноски за въззивната инстанция.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че депозираната въззивната жалба от „ВИП КОМЕРС“ ООД, чрез адв.К.- Т. –БАК, не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.30 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв. К.- Т. –БАК да го представлява само пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд.
Съдът констатира, че към въззиванта жалба не
са представени доказателства относно представителната власт на адв. К.- Т. за производството пред БОС, поради
което следва да бъде указано на въззивника да
потвърди извършените без
представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1928/2020г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 21.09.2020г.
от 09.50 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, да представи
доказателства за представителна власт на адв. К.- Т. –БАК пред въззивната
инстанция, в срок до 21.09.2020г.
На страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: