ПРОТОКОЛ
№ 490
гр. З., 17.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100373 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
Заседанието започва в 13,55 часа, поради изчакване на пълномощника
на ищеца, за което пълномощникът на ответника е уведомен по телефона от
съдебния секретар.
ИЩЕЦЪТ П. Б. К. - редовно призован, явява се лично и с адв. И.Б. с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Е. Л. Х. - редовно призован, не се явява. Вместо него
адв. М.н Х., с пълномощно по делото.
СЪДЪТ информира пълномощниците на страните, че е осигурена
техническа възможност, по време на съдебното заседание, да се извърши
звукозапис и запитва страните и ищцата за становище относно използването
му.
АДВ. Б. - Не възразявам да се използва звукозапис.
ИЩЕЦЪТ П. К. - Също не възразявам да се използва звукозапис.
АДВ. Х. - Не възразявам да са използва звукозапис.
С ОГЛЕД ИЗРАЗЕНИТЕ становища от пълномощниците на страните
и ищцата, Съдът намира, че не са налице пречки да бъде извършен звукозапис
в съдебно заседание, поради
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да се извърши звукозапис в настоящото съдебно
заседание.
1
СЪДЪТ указва на съдебния секретар Р.Ю., след изготвяне на
протокола и изтичане срока за оспорването му, звукозаписът да бъде
унищожен.
АДВ. Б. - Моля, да бъде даден ход на делото.
АДВ. Х. - Също моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ, като прецени, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
СЪДЪТ докладва делото, че е образувано по внесена искова молба от
П. Б. К., ЕГН ********** от с. Е.р., общ. З., ул. „Х.Б.“ № *, чрез
пълномощника си И.Б. - АК-К., със съдебен адрес за призоваване и връчване
на книжа: гр. К., ул. „Б.“ № *, срещу Е. Л. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. З.,
обл. С., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, с правно основание чл.45 във вр. чл.52 и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000.00 лева за причинени болки и страдания в резултат на
престъплението, за което е признат за виновен по НОХД № 28/2025 г., по
описа на РС - З..
СЪДЪТ дава възможност на ищеца, чрез пълномощника си да изрази
становище по предявения иск.
АДВ. Б. - Уважаеми г-н Председател, поддържам изцяло исковата
молба, като в тази връзка оспорвам отговора на исковата молба.
СЪДЪТ докладва, че по делото е постъпил отговор в срока по чл. 131
ГПК от ответника и дава възможност на процесуалния представител за
становище.
АДВ. Х. - Поддържам изцяло отговора на исковата молба, като съм
изложила съображения, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е крайно завишено. С оглед на това искам да направя едно
доказателствено искане, ако може съда да задължи ищцовата страна, да
представи надлежни документи (ако разполага с такива), с оглед
продължителността на неговото лечение след инцидента на 31.08.2024 г., като
под документация имам предвид всякакви медицински документи,
направления, амбулаторни листове, болнични листове за временна
2
неработоспособност. Поддържам изцяло отговора на исковата молба.
Поддържам изцяло отговора на исковата молба. Ви условията на
алтернативност, в случай, че съдът приеме искът за основателен, то считаме,
че претендираното обезщетение е завишено.
СЪДЪТ напътва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Б. - Ние не сме водили разговор за спогодба, оставяме открити за
такива.
АДВ. Х. - Нямам готовност към момента за сключване на спогодба.
Моля за кратка пауза, за да мога да проведа разговор с доверителя ми за
постигане на спогодба.
С ОГЛЕД заявените становища, съдът дава един час възможност, за
водене на преговори за спогодба.
СЛЕД дадената възможност на страните да водят преговори, извън
съдебно заседание, в 14,55 часа, заседанието продължава в присъствието на
ищеца, пълномощника му и пълномощника на ответника.
СЪДЪТ запитва страните дали са успели да постигнат параметри на
спогодбата.
АДВ. Б. - Предложихме, но не успяхме да постигнем спогодба.
АДВ. Х. – Потвърждавам казаното от колегата.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на пълномощниците на
страните за невъзможност за сключване на спогодба към настоящия момент,
намира, че ще следва да докладва делото, съобразно изготвения проект за
доклад, обективиран в Определение, рег. № 396/25.11.2025 г., съобщен
своевременно на страните и запита пълномощниците на страните за
становище относно приемането му.
АДВ. Б. - Запознати сме господин Председател с проекто-доклада по
делото, обективиран в Определение, рег. № 396/25.11.2025 г., нямаме
възражения по него и моля да бъде обявен за окончателен. Становище по
доказателствата. Моля, да бъдат приети като доказателства, изисканите и
приложени от съда такива.
АДВ. Х. - Също сме запознати с проекто-доклада по делото,
обективиран в Определение, рег. № 396/25.11.2025 г., нямам възражения по
него и моля да бъде обявен за окончателен. С оглед претендираните от
3
ищцовата страна трайни психични последици, тревожност, отчужденост и т.н.,
моля, ако страната разполага с надлежна документация във връзка с
продължителността на периода на лечение след инцидента, да представи
всякаква медицинска документация с която разполага, а именно: амбулаторни
листове, епикризи, документи от прегледи при посещение на психолог или
психиатър, като същите искам да бъдат изискани с оглед установяване
размера на претендираните неимуществени вреди, за които твърдения се сочи
в исковата молба.
АДВ. Б. – Господин председател, на първо място аз считам, че тук е
настъпила преклузия по отношение на направените искания. Същите би
следвало да бъдат направени с отговора на исковата молба, независимо от
обстоятелството, че процесуалният представител на ответника е поискал от
Вас, да му бъде дадена възможност да ги направи в първото съдебно
заседание, след становището на ищеца във връзка с постъпилия отговор и
доклада по делото. Такава процесуална възможност няма. Това е на първо
място.
В случай обаче, че Вие сметнете моето становище за неоснователно и
счетете, че следва да допуснете подобно доказателствено искане, аз правя
изявление от страна на моя доверител, че исканата документация ние не я
притежаваме, затова, защото моят доверител не разполага с болнични листове,
тъй като е пенсионер. На следващо място, цялата искана медицинска
документация от процесуалния представител на ответника се съдържа в
кориците на ДП, респ. НОХД, което приложихте като доказателство по делото
и която е била необходима във връзка с изготвяне на съдебномедицинската
експертиза по разследването. Тя е неделима част, тя е доказателство и ако
процесуалният представител на ответника реши да се ползва от нея, в пълен
обем би могъл да я ползва. Нищо повече от онова, което сме приложили към
исковата молба и което сме изискали и инициирали като доказателствено
искане, за представяне на НОХД № 28/25 г., по описа на настоящия съд, не
ние във възможностите да представим.
СЪДЪТ, на първо място, съобразявайки се със становищата на
процесуалните представители на страните относно приемане за окончателен,
изготвеният проект за доклад по делото, обективиран в нарочно Определение,
рег. № 396/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 373/2025 г., по описа на РС –
4
З., намира, че ще следва да бъде обявен за окончателен, като съобщава, че ще
се ползва от него при постановяване на съдебния си акт.
По отношение на писмените доказателства, приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че ще следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
Що се касае до направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника, за изискване и задължаване на ищеца да
представи по делото, намиращата се у него медицинска документация във
връзка с настъпилите неимуществени вреди и престой в болнично заведение,
включително време за възстановяване, съдът намира следното:
На първо място, съдът не се консолидира със становището, изразено
от процесуалния представител на ищеца по делото – адв. Б. за настъпила
преклузия по направеното искане. Разпоредбата на чл. 131 ГПК сочи за
настъпила преклузия по отношение на други факти, но не и по отношение на
направеното искане в днешно съдебно заседание. Независимо от това, предвид
нарочното изявление от страна на процесуалния представител на ищеца по
делото затова, че не разполага с такива медицински документи, съдът не
може да задължи ищцовата страна да ги представи, доколкото същите не
съществуват в обективната действителност, а същевременно данни за
здравословното състояние на ищеца по делото се съдържат в кориците по
делото, вкл. чрез изисканото и приложено по делото НОХД 28/25 г., по описа
на РС - З..
Следва да се отбележи за пълнота, че от така направеното искане от
страна на ответника, чрез неговия процесуален представител е нередовно, в
смисъл същото да възпроизведе последиците на чл. 161 ГПК. За да бъде
приложима хипотезата на чл.161 ГПК, то е необходимо да бъдат приложени
точни документи, които да бъдат конкретно посочени и при не представянето
им, в случай, че ако са налице данни, че се държат от ответната страна, то да
бъдат приети и доказани негативните последици от не представянето им. В
настоящия случай тази хипотеза не е налице, имайки предвид нарочното
изявление на процесуалния представител на ищеца.
В тази връзка, съдът по направените искания,
О П Р Е Д Е Л И :
5
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният проект за доклад по делото,
съобщен своевременно на страните и обективиран в Определение, рег. №
396/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 373/2025 г., по описа на РС - З. и
ОБЯВЯВА на страните, че ще се ползва от него при постановяване на
съдебния си акт.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните писмени
доказателства, включително и изисканите от съда писмени доказателства, в
това число НОХД № 28/2025 г., по описа на РС – З..
ОСТАВЯ без разглеждане направеното искане от страна на ответника,
чрез неговия процесуален представител, за изискване на медицинска
документация от страна на ищеца, предвид наведените твърдения от
процесуалния представител на ищеца – адв. Б. за не наличието на такава.
АДВ. Б. - Господин председател, Вие сте ни допуснали ни трима
свидетели. Водим само един, като правим изявление, че се отказваме от
останалите двама и молим да бъде заличена възможността от воденето им.
Водим свидетелката Р.Б.К., която моля да бъде разпитана в това й качество.
АДВ. Х. - Не възразявам да се разпита водения свидетел, а да бъде
заличена възможността от воденето на втори и трети свидетел.
СЪДЪТ, съобразявайки допускането на събиране на гласни
доказателства и направеното нарочно изявление от процесуалния
представител на ищеца, да бъде заличена възможността на допуснатите още
двама, а да бъде разпитан един свидетел и вземайки предвид изявлението на
процесуалния представител на ответника, намира, че направеното искане ще
следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да разпит един свидетел, воден от ищеца в днешно съдебно
заседание.
ЗАЛИЧАВА възможността от водене на още двама свидетели от
страна на ищеца.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля, както
следва:
Р.Б.К. - родена съм на **** г. в гр. З., ЕГН **********, българка,
български гражданин, неосъждана, съпруга съм на П. К., без родство и дела с
6
ответника. Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ, след като напомни наказателната отговорност по чл.290 НК
на свидетелката и същата обеща да каже истината, пристъпи към разпита й.
СВ. Р.К. - Знам за какво е делото. Делото се води от съпруга ми срещу
г-н Е., затова че на 31.08.2024 г. вечерта, след 24.00 часа беше намушкан от г-
н Е.. Това се случи пред р-т „К.“, гр. З.. Вечерта бяхме поканени на купон
поради 50-годишншина на наш общ приятел. Беше хубаво, всичко беше добре,
докато се появи г-н Е., който започна първоначално да се заяжда с диджея,
след това седна на маса и започна да псува към нас. Имам предвид към
гостите, тези, които бяхме останали. Започна да псува и за да не се задълбочи
конфликта, решихме да си тръгваме. Тръгнахме си. Той ни последва. Аз
тръгнах към колата, по едно време се развикаха и аз се обърнах. Видях едно
момиче, мисля, че се казва Г. (не си спомням точно името й), беше порязана.
Извадих носна кърпичка и я притиснах, като в първия момент то крещеше, че
го е страх. Сгуших го. Казах му: „Няма проблем, аз съм до тебе“.
Първоначално не разбрах, че и съпругът ми е ранен, защото се втурнах да
помагам на това момиче. Тогава Е. и Р. мисля, че бяха и казаха: „Батко ти
кървиш“. Тогава оставих това момиче и се върнах към него. Беше порязан.
Първоначално мислехме, че е само на ръката, но когато му свалихме ризата,
видяхме, че е порязан и в областта на корема. Видях му раната, имаше много
кръв. Видях му раната, защото му свалихме ризата. Имаше кръв и по ризата и
на земята даже. Даже първоначално той не беше усетил, че е от него кръвта.
От хората навън разбрах, какво се е случило. Извикахме Бърза помощ, дойде и
ги взе – момичето и съпругът ми и ги закара в Бърза помощ. Помогнахме на
съпруга ми да се придвижи до линейката и след това го закараха в Бърза
помощ в гр. З. първоначално и след това го вдигнаха с носилка в К.. Бях с
него. В З. му обработиха раните, зашиха го след това го изпратиха за скенер,
за да видят, да не е нарушен някакъв вътрешен орган. И двете рани се наложи
да бъдат зашити – едната беше на лявата ръката(свидетелката сочи горната
част на лявата ръка над лакътя), другата в областта на корема – пак от ляво.
Предполагам че съпругът ми беше изплашен, имаше доста кръв. Наложи се да
носим дрехи, за да се преоблече, тъй като тези бяха прогизнали от кръв.
Пожелание отидох в К., за да разбера, какво е състоянието му, дали има по-
дълбоки наранявания или нещо друго. Съпругът ми веднага беше вдигнат за
К.. Не пожела да остане, тъй като има майка, за която се притеснява, тя е
7
възрастна и се притеснява за нея. Гледката, която си спомням не беше
приятна. В К. пренощува, остана кратко. Не съм била вътре при обработване
на раните. В З. спряха кръвта на място. Беше му предписано лечение, всеки
ден му правеха превръзки. Правеха му се превръзки и на двете рани, 2-3
месеца. Чаках отвън, докато му обработват раните. В къщи се прибра на
следващия ден. Отидохме и си го прибрахме. Не беше добре. Трябваше да му
помагам за обличане, за ставане, за лягане. Споделяше ми, че усеща болка.
Казваше че го боли раната и че го боли доста. В ежедневието се промениха
нещата, трябваше да го обслужвам, да му помагам да се преоблича, да се мие,
да ляга, да става. Движеше се, но първоначално с помощ. С дясната ръка се
обслужва. Лявата му ръка му създаваше неудобства. При обличане не
можеше да я вдига и трябваше да му помагам, да му връзвам обувките. Не съм
му позволявала да носи багаж. С едната ръка – дясната е носил, което можеше,
леко - чаша, чиния. Лявата му ръка не беше активна. Активността и
способността да работи с лявата ръка, след време се възстанови, но мина
доста време. Повече от два месеца имаше затруднения с лявата си ръка, като
затруднения се изразяваха в това, че не можеше да я вдига, болеше го. Не
можеше да спи на лявата си ръка. Повечето време е лежал по гръб и това не
беше удобно за него. Наблюдавала съм го. Първоначално не можеше да се
къпе, беше му забранено и съм му правила промивки на раните със спирт. В
рамките на 3 месеца не се е къпал, а аз му почиствах, обтривах му тялото със
спирт. След това ни казаха, че имало някакви лепенки и съответно купихме,
т.е. купихме допълнителни консумативи, за да промива раната си и да
поддържа нормална хигиена. В продължение на три месеца му правих
фрикции със спирт напоен в памук и го обтривах. В рамките на 3-месеца не
можеше да си връзва обувките и да се облича сам. Това първоначално повлия
и на хранителните му навици. Малко по-малко се хранеше. Като че ли беше
малко по-стресиран. Определям това като последица от случилото се. В този
период общуваше по телефона. Много близки и познати му се обаждаха и се
интересуваха, как е той, как се чувства. В началото не искаше да говори много
за случилото се. След това свикна. Той е много общителен и въпреки това не
искаше да говори за случая. Предполагаше, че не искаше да се връща в
момента на случката. Единственото което беше, че не искаше да говори.
Малко се беше затворил. Беше ядосан един вид. Не е имал неудобство да
сподели с близките, каквото беше го споделяше. След случая имаше промяна,
8
беше по-затворен, от колкото преди за известно време. Сигурно имаше 5-6
месеца. Тази затвореност я усещах, тъй като спря да излиза навън, да се среща
с приятели, не посещаваше нощни заведения, не ходи в „К.“. От тогава не е
стъпвал там. Преди това излизаше седмично поне един-два пъти. След
инцидента спря да излиза и това беше в период на 5-6 месеца. Сега като че ли
се върна малко към обичайния си начин на живот, но въпреки това не е така,
както беше преди инцидента. В една спалня спим. След инцидента по-често
ставаше, не можеше да спи нощно време. Това го отдавам на стреса от
случилото се. Честно казано избягвали сме да говорим за случая и не сме
искали да се връщаме в деня и часа на случката. Рождения ден на Ваклин го
свързва с много хубаво, супер изживяване и накрая завърши с много лош
край.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Б. към свидетелката.
СВ. Р.К. - В деня на случката се уплаших много за него. Нямам
медицинско образование и мога да различа една рана. Житейски преценям, че
когато има много кръв, раната е опасна. Първоначално си помислих, като
видях кръвта, се уплаших. Имах чувството, че го губя. Ние сме семейство.
Беше доста затворен и не ми е споделил, как се е чувствал след случая. Тази
случка беляза живота му, затвори се от към общуване с хора навън.
Коментирали сме си двамата, какво би могло да се случи. Каза, че всичко е
било супер и веднъж идва някой пиян и ти нарушава вечерта, живота. Имаме
едно дете. Не сме занимавали детето със случая. Синът ни е на 31 години. Не
съм присъствала между диалог от съпруга ми и сина ни. Избягвала съм.
Съпругът ми се притесняваше за това, как ще обясни на сина ми за случилото
се. Той е на 31 години и е единственото ни дете. Не знам защо е имал
притеснение, може би защото е пълнолетен и как ще приеме случилото се. И
двамата са миролюбиви. Случаят не е повод за гордост. Повече е за срам.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
ВЪПРОСИ ОТ АДВ. Х. към свидетелката.
СВ. Р.К. - Съпругът ми и всички бяха употребили алкохол. Не съм
брояла, колко чаши алкохол е изпил. Не съм присъствала на самия спор между
съпруга ми и Е.. Казваха че г-н Е. започнал да изхвърля украсите. Казваха, че
е отишъл да помогне на момичето, не знам точно. Не знам за физически
сблъсък помежду им, тогава бях тръгнала към колата ни. Имало е сблъсък не
9
само между двамата. Нито съм възприела, нито друг човек ми е разказал за
това, че между моя съпруг и ответника да е имало словесен или физически
конфликт. Конфликтът е бил общ, доколкото г-н Е. е прекъснал тържеството и
е започнал да изнася украсата. Не съм чула да има личен конфликт с моя мъж
и за такъв личен конфликт не ми е разказал никой от останалите посетители.
Инцидентът стана извън заведението на р-т „К.“, на входа пред хотел „К.“.
Ние излизахме, тръгвахме си. Този господин (Е.), когато бяхме вътре дойде и
започна да се кара с диджея, след това започна да обижда и ние решихме, за да
няма скандали, да си излезем, за да не прерасне в нещо по-лошо. Ние
излезнахме, не знам дали е било в гръб или не. Аз тръгна да взема колата. Е. е
изскочил от вътре. Не ми е известно, защо мъжът ми конкретно е бил на
мястото, където е бил Е., нито пък ми е известно, как двамата са били
разположени един спрямо друг, лице в лице, гръб в гръб, или по друг начин.
Знам че е имало и други хора на мястото, около 10-на човека бяхме. Аз не съм
напускала обекта, бях тръгнала по стълбите на долу. По време на инцидента
бях тръгнала към колата, но все още не бях напуснала обекта. Когато се
набирах с гръб към останалите хората, чух момичето Г. да крещи. Тогава се
обърнах и видях, че кърви Г. и се втурнах да помагам на момичето. Едва по-
късно разбрах, че мъжът ми кърви и той. След като се обърнах видях мъжа ми,
имаше и едно момче, което работи в заведението. Това момче беше на вратата,
заедно с Е..
АДВ. Х. - Имате ли информация мъжът Ви да е идвал на разпит пред
съдия в РС - З., няколко дни след инцидента.
СЪДЪТ - В какъв смисъл задавате този въпрос, доколкото това са
процесуални действия?
АДВ. Х. - Уважаеми господин Председател, задавам този въпрос, с
оглед на физическото и психическото състояние на ищеца, въпреки липсата
на компетентни знания от моя страна, считам, че така поставения от мен
въпрос, има отношение спрямо това, как се е чувствал няколко дни след
противоправното деяние. Имам съмнение по отношение на това, как се е
чувствал при разпита, тъй като съпругата му изложи, как се е чувствал след
инцидента, че в самото начало не е могъл да се движи, изпитвал е
затруднения, асистирала му е да се облича, обува. Въпросът ми е, дали сам е
дошъл в съдебната палата за разпит пред съдия.
10
СВ. Р.К. - Съпругът ми е идвал в сградата на съда за разпит пред
съдия. Помоли шофьор да го докара, тъй като не можеше да шофира.
АДВ. Х. - Моля да отговорите на въпроса, споделял ли Ви е дали
разпитът е бил прекъсван, дали е имало някакво смущение по време на
разпита.
СЪДЪТ не допуска така зададения въпрос, доколкото в хода на
производството, предвид ограничението на провеждане на разпит при съдия
да присъстват единствено разпитваното лице, разследващ полицай и съдия,
евентуално и представител на обвиненото лице. В този ред на мисли,
свидетелката не е могла да възприеме факти и обстоятелства, свързани с
начина на провеждане на заседанието и неговия ход, вкл. дали било
прекъсвано съдебно заседание. Информация за това може да бъде установена
единствено от протокола от съдебното заседание, в случай, че е отразено това
обстоятелство.
В ТАЗИ ВРЪЗКА, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА така зададения въпрос. Предоставя възможност на адв.
Х., да преформулира въпроса си.
АДВ. Х. - Нямам повече въпроси. Единствено искам да отбележа, че
дадените свидетелски показания произхождат от лице, което е съпруга на
ищеца.
СЪДЪТ – Съдът е наясно с разпоредбата на чл. 172 ГПК и ще го има
предвид. Свидетелката поясни, че е съпруга на лицето.
АДВ. Х. - Благодаря за което. Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ – Към настоящия момент Вашият съпруг има ли болки и
търпи ли някакви смущения от този инцидент – физически, психически,
емоционални.
СВ. Р. К. - Емоционално смущения търпи. Физически се възстанови
след случая - 5-6 месеца. Психически все още не се е възстановил, като се
върне към случката, защото, че има все още хора, които остават ненаказани
понякога и как може един, здрав, млад човек, който има всичко, да постъпва
така. Изпитва гняв. В настоящия момент не ми се оплаква за болки и
страдания, но по-рано, да. В началото го болеше. Първоначално се оплакваше
11
от остра болка, след това намаляваше, последствие беше пощипване. Не ми е
споделял, как усеща болките в ръката и как в корема.
АДВ. Б. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Х. - Също нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ запита пълномощниците на страните, дали да освободи
свидетеля от съдебната зала или същият да остане на разположение.
АДВ. Б. - Не държа свидетеля да остане в съдебната зала.
АДВ. Х. - Също не държа свидетеля да остане в съдебната зала.
С ОГЛЕД изразените становища от пълномощниците на страните,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала свидетелката К.а.
АДВ. Б. - Уважаеми господин Съдия, няма да соча нови доказателства
и нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено. Да се
приключи и да се даде ход на устните състезания.
АДВ. Х. - Също няма да соча нови доказателства и нямам
доказателствени искания. Считам делото за изяснено. Да се приключи и да се
даде ход на устните състезания.
СЪДЪТ, като съобрази изявленията на процесуалните представители
на страните и като счете делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. Б. – Уважаеми господин Председател, считам исковата молба за
доказана по основание. По отношение на претендирания размер, нямам
съмнение, че съдът ще го прецени не само по справедливост, а и по
наложената константната съдебна практика по този род дела.
Исковата молба е доказана затова, защото е по елементите на деликта.
По чл.45 ЗЗД са безспорно доказани. Налична е противоправността. Налична е
и вината, и това се доказва от сключеното споразумение по НОХД № 28/25 г.
на настоящия съд. Налична е и увредата. Налична е и причинната връзка
между ответника Е. Л. Х. и моя доверител П. Б. К..
По никакъв начин не се доказа твърдяното, както в отговора на
12
исковата молба, така и по зададените въпроси от процесуалния
представителна ответника поведение на К., че видите ли същото било
провокативно, поведение, което е ескалирало поведението, в така създалата се
ситуация на 31.08.2024 г. пред р-к „К.“.
В тази връзка, аз не намирам и основания, да считам, че би могло да се
търси някакъв елемент на съпричиняване на К. към нанесените му от Х.
телесни наранявания, пък било то да са от рода и на леките такива. Говорим за
едно противоправно деяние, повдигнато от закона като престъпление, където
аз бих се изразила така: „Играл е малкият дявол. Случило се е по-малкото
зло“. Със същият успех К. би могъл на 31.08.2024 г., в резултат на „танца със
саби от ответника“, да бъде лишен от живота си, но така или иначе „малкият
дявол“ е било случилото се с него.
Разбира се, че считам, че по никакъв начин не считам съждението,
изложено в отговора на исковата молба, че видите ли, не се е случило нещо,
кой знае какво. Не се е случило нещо, което да има връзка с предявения
деликт, а било взаимно стечение на обстоятелствата. Кое е взаимното стечение
на обстоятелствата – да отидеш на ресторант и д ти бъде посегнато върху
телесната неприкосновеност, да „танцува“ човек срещу теб с нож и те ръга
един път, два пъти даже.
Аз в битието си на наказателен адвокат, отделно от предявения иск,
считам, че и наказателното производство не се е развило по най-правилният
начин, но факт е, че имаме влязла в сила присъда и имаме такова
престъпление, аз виждам съвсем друго престъпление в случая, но това е мое
лично мнение и няма да коментирам, тя каруцата като се преобърне,
възможности много.
Факт е че Х., освен че е отговарял пред закона за извършеното
престъпление, той следва да репарира и причинените неимуществени вреди
на моя доверител. Никаква репарация не може да покрие и да удовлетвори
морално и материално онова, което е изживял доверителя ми и което е
изживяло неговото семейство, защото нараняванията и психически, и
физически са негови, но тези наранявания психически има и в най-близкия му
човек, неговата съпруга Р.К.. Разбира се, че К. – моят доверител е претърпял
изключително неблагоприятни пречки в живота си за един относително не
много дълъг период от време - 5-6 месеца, но съвсем достатъчен. 5-6 месеца
13
съпругата ти да те къпе – образно казано, да те обтрива със спирт, да не
можеш да поддържаш личната си хигиена на нужно ниво, това, защото
нараняванията не позволяват, да ти бъде поднасяна храна, да ти бъдат
връзвани обувките и изобщо така обичайният ти ритъм в ежедневието ти, да
бъде нарушен по такъв начин, разбира се, че не е комфортно. Оставяме на
страна болките, които е преживявал при нараняванията, защото ние тези
болки не можем да ги оценим по такъв начин. Все още в системата не е
измислен болкомер, за да може да прецени, колко го е боляло. Болката е
относително понятие. Ноторно известно е, че ние жените държим повече на
болка, а мъжете по-не издържат на болка. Не дай си Боже, някой мъж да
вдигне 37,1⁰ , той ляга да умира, докато ние жените и с 40⁰ си гледаме
къщната работа. Затова болката е относително понятие, но безспорно болка е
имало. Безспорно нараняванията са били такива, от степен на леки телесни
повреди от НК, но такива, които са проникнали в тялото на К., такива, които са
наложили шиене, та са били зашивани, за които се наложило 2-3 месеца
правене на превръзки от специалисти – не от съпругата му да го налага с меча
лапа или овча кожа да му издърпа синините, а специализирани лица да го
превързват.
Ето защо, аз считам, че трябва да има една репарация на всички тези
неудобства, болки и страдания, които да бъдат възмездени.
Пак подчертавам, че няма сума, която да възмезди подобни страдания,
въпреки всичко, съдът е изработил някаква скала, по която се движи и по
която раздава своят справедливост.
Ето защо, аз ще Ви моля, да уважите исковата ни молба като
основателна Да прецените исковата претенция като размер. Не претендираме
в никакъв случай, че държим да ни се заплатят 15 000 лева. Ние знаем, че
Вие ще присъдите по справедливост, като претендираме и разноските в
производството. Моля за решене в този смисъл. За мен не е необходим
допълнителен срок за писмени бележки.
АДВ. Х. – Уважаеми господин Председател, по делото не се спори
категорично по отношение на вината и характера на противоправното деяние,
а единствено по отношение на това, какви нематериални щети са причинени
на пострадалото лице и какъв трябва да бъде размера на обезщетението.
От представените доказателства в исковата молба и свидетелските
14
показания считам, в днешно съдебно заседание, считам, че не стана ясно по
безспорен начин пострадалото лице да е имало трайна психична травма и
болки и страдания, които безспорно да са били част от неблагоприятните
последици от деянието. Не става ясно, колко са продължили дълго, че да се
приемат като трайни, защото аз пак ще вмъкна (с оглед приобщаване на НОХД
№ 28/25 г.), че се касае за допринасяне на пострадалия за неблагоприятните
последици съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД. Същият по един или друг начин е имал
съпричастност за това. Касае се за инцидент, който се е развил в малките
часове на денонощието. Както неговата съпруга посочи, всички са били
почерпени. Всички знаем, че на такова хубаво събитие никой, както подчерта
и тя, не пие безалкохолни напитки или вода.
За съжаление, колкото и да ми е неприятно, това е факт. От друга
страна, изключително внимание обръщам на това, че тя използва в своите
свидетелски показания няколко пъти думите „ядосан“, „гняв“ и „срам“ от
случилото се.
Считам че категорично се касае за неблагоприятен инцидент, който е
завършил неприятно и зае двете страни, като вмъквам, че извършителят е
изтърпял наказанието, което предвижда НК и не е останал безнаказан.
Вмъквам това с оглед свидетелските показания.
От друга страна моля още веднъж, съдът да обърне внимание на факта,
че същата е съпруга. На следващо място тя не е присъствала точно към
момента на инцидента, а възпроизвежда факти и обстоятелства, които е
придобила от 3-ти лица или нейни съпруг.
На следващо място считам, че пострадалото лице не е имало толкова
силна психична травма, както към момента на деянията така и след това, за
което се радвам изключително много, че той е бил в състояние да мисли за
своята майка и да пожелае да не остава в болничното заведение повече от
една нощ, което само по себе си води до това, че за щастие той е бил
абсолютно адекватен и е могъл да разсъждава и да мисли за близките си.
От друга страна, обръщам внимание, че съпругата му не е била с него в
линейката, което говори, че тя също, въпреки възприятията си за ужас, които
описва тя, е имала е възможността да пътува до Бърза помощ с друга кола, а
не да стои при него.
Считам че така претендирания размер на обезщетение от 15 000 лева е
15
крайно завишен, като моля съда да редуцира обезщетението до справедлив
размер по смисъла на чл.52 ЗЗД. Към настоящия момент соча за справедлив
размер, обезщетение в размер на 2500 лева, което да бъде по-актуално с оглед
на съдебната практика. В този ред на мисли моля за Вашия съдебен акт. За мен
също не е необходим допълнителен срок за писмени бележки.
РЕПЛИКА НА АДВ. Б. – Господин председател, репликирам по
отношение на обстоятелството, че в пледоарията колегата споменава, че
съпругата на К. не е пътувала с него в линийката, като обстоятелство,
обосноваващо неговото добро състояние, което не налагало да се качи в
линейката. Няма как да се качи съпругата в линейката, защото линейката е
специализиран транспорт и външни лица, освен пострадалото лице, нямат
право да бъдат в линейката. Това е само пострадалото лице, шофьорът,
парамедик. Роднини, съпруги, майки, бащи, братя, сестри, се движат в керван
след линейката, но не и в линийката.
СЪДЪТ запита страните дали делото е изяснено от фактическа и
правна страна.
АДВ. Б. - Делото е изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ. Х. - Също считам делото за изяснено от фактическа и правна
страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ОБЯВЯВА на страните, че ще
постанови решение си в законоустановения срок, но не по-късно от
16.01.2026 г.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 16,15 ч.
Съдия при Районен съд – З.: ____А.Ч.___________________
Секретар: ________Р.Ю._______________
16