РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110111055 по описа за 2022 година
К. Т. е предявил срещу Фирма установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № ******** от 01.06.2018 г. по линията М.-Б., ведно със
законната лихва 14.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26833/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет
********по дестинация М.-Б., на дата 01.06.2018 г. Твърди, че по разписание излитането е
трябвало да се извърши в 11:30 часа местно време, но е пристигнал в крайния пункт с повече
от 3 часа закъснение, като ищецът се е явил навреме за полета. Твърди се, че претендирал
обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, като извънсъдебно ответникът признал, че
такова се дължи, но до момента не е изплатено. Сочи, че е изготвен проект на споразумение,
ведно със списък на лицата, на които се дължи обезщетение от ответника за закъснял полет,
сред които е и ищецът, като ответникът не е възразил, че процесният полет е сред
закъснелите. На част от лицата от списъка е изплатено обезщетение. Твърди се, че съгласно
задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по закъснели полети се приравнявали на
отменените такива и се ползвали с правата за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 г., като е налице над 3 часа закъснение. Поддържа, че разстоянието М.-Б. е 1611 км,
поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната посочва, че поддържа исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
надлежната представителна власт на ищеца, както и активната му процесуална легитимация,
като титуляр на правото било дружеството Фирма. Релевира възражение за изтекла
двугодишна погасителна давност, като в случая била приложима нормата на чл. 135 ЗГВ.
Оспорва наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение, както и че
ответникът извънсъдебно е признал вземанията на ищеца. Поддържа, че служителите, които
са водили кореспонденцията за признаване на вземането, не притежават представителна
1
власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не са и упълномощени от представляващите
ответното дружество да извършват твърдяното в исковата молба признание, поради което и
същото няма обвързващо действие за Фирма. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е над
1500 км.
По делото е приет електронен билет за К. Т. за процесната дата с дата 01.06.2018 г.,
полет LB226 с час на излитане 11:30 часа, по линията М-Б.
Съгласно представено писмо от летище Б. от 13.08.2021 г. полет ****** от 01.06.2018
г. по линията М. – Б. е кацнал на 02.06.2018 г. в 06:32 часа.
Приета е по делото електронна кореспонденция между страните.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството поради
липса на надлежна представителна власт на ищеца за неоснователно. По делото е
приложено пълномощно, подписано от законния представител на ищеца, с което надлежно е
учредена представителна власт на процесуалния представител на ищеца-адв. К. В.. Освен
това, по аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт
засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания.
Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.
Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на
евентуална недействителност на упълномощителната сделка, в тази връзка възраженнието е
неоснователно.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е
приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз,
какъвто е превозът, осъществен от ответника.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ №
261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищецът
следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза, както и размера на претендираното обезщетение.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б“,
при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
2
последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз,
какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
необходимите мерки.
Съдът приема, че приетия по делото електронен билет установява, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, като
ответникът е поел задължение към ищеца да го превози със самолетен полет № ******** от
01.06.2018 г. по маршрут М.-Б. с обявен час за излитане в 11:30 часа на 01.06.2018 г.,
ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за резервация.
Издаването на същия от ответника е достатъчно, за да се приеме, че ищецът е бил навреме
на летището за регистрация и че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Този
превозен документ е издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет,
осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на
излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета. Съдът приема, че издаването на
билета, установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за регистрация.
Действително в него не сочи час на регистрация, като същия се издава от ответника и
непосочването на този час не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази
информация е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да
докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед установяване на
наведените от ответника твърдения, че обявения час не е спазен от ищеца. Такива
доказателства ответникът не е ангажирал, поради което и съдът приема, че събраните по
делото доказателства установяват, че ищецът се е явил своевременно за регистрация. Също
така следва да бъде посочено, че в разглеждания случай няма спор между страните, че е бил
съставен списък на пътниците в самолета, доколкото. С доклада по делото на основание чл.
190 от ГПК съдът изрично е задължил ответника да представи списъкът на пътниците за
полет ******** по направление М., Внуково – Б., България, планиран за 01.06.2018 г., като
изрично е указал на ответника неблагоприятните последици при непредставянето на същия.
Доколкото списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде
пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното
средство, изпълняващо международни полети /виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г.,
ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ,
бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското въздухоплаване/,
то поведението на ответника следва да бъде определено като възпрепятстващо доказването.
Ответникът нито твърди, нито установява в частност, че ищецът не е бил превозван
посредством процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в
този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на
ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за обстоятелството, че е
изпълнил задълженията си по договора за превоз точно / че самолет е излетял и кацнал по
разписание/ и неангажиране на доказателства за тях, а същевременно ответникът като
превозвач по процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да
посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/ обосновават извод за
установено по делото обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа.
Още повече на по делото е прието писмо от летище Б. от 17.11.2022 г., съгласно което полет
LB226 по линията М. – Б. е кацнал на 02.06.2018 г. в 6:32 часа. Доколкото по делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между
двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км., то с оглед на
изложеното се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена
тежест на ищеца и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за закъснял полет.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно релевираното от
ответника възражение, че вземането е погасено по давност, обосновано с твърдения за
приложимост на двугодишната погасителна давност, уредена в чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
3
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение, се определя
съгласно правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск. Съдът
на ЕС приема, че всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от
Регламент № 261/2004, не попада в приложното поле на Варшавската конвенция и на
Конвенцията от Монреал. Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от
Варшавската конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7
от Регламент № 261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване (в
относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно
която правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двугодишен срок, а по вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното
тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи,
рекламации, давност“ обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на
обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 от
същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора
на превозвача или след изтичане на срока за отговор. Доводи за обратното не се съдържат в
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, при което тази давност е
определена на една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се
възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно
нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на
въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в
приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Следователно, при липсата на специални норми, които да
изключат приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 01.06.2018 г. – датата, на
която полетът е бил изпълнен. Искът е предявен на 14.05.2021 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид което възражението на
ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него
разноски в двете производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв.
държавна такса в исковото производство, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство, 19.50 лв. платена държавна такса в заповедното
производство.Следва да се посочи, че на ищеца не следва да се присъжда сумата в размер на
300 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство, доколкото такава сума не е
присъдена със заповедта за изпълнение. С изхода на спора на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от К. Т., гражданин на РФ, роден
на ********** г., действащ чрез своя законен представител и майка А. Т.а, гражданин на
РФ, родена на /дата/ г., срещу Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
4
/административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, че Фирма дължи на К. Т. сумата от сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № ******** от 01.06.2018 г. по линията
М.-Б., ведно със законната лихва 14.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26833/2021г. по описа на СРС, 39
състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/ да заплати на Евгения Белова, гражданин на РФ, дата на раждане
20.10.1985 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 344.50 лв. - разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5