Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 23.09.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На петнадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2524/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Л.С.Д.
за установяване, че същата дължи на
ищеца сумите 471,74 лв. главница, 82,86 лв. договорна лихва за периода
07.09.2018 г. – 09.05.2019 г., 371,49 лв. неустойка за периода 07.09.2018 г. –
09.05.2019 г. 116,94 лв. обезщетение за забава за периода 07.09.2018 г. –
30.09.2019 г. Иска присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че
между „Креди йес“ООД и ответницата е сключен договор за паричен заем на
10.05.2018 г. за сумата 600 лв., че при сключването на договора ответницата е
била запозната с общите условия, както и че с подписването на договора
удостоверил получаването на сумата, че ГПР е фиксиран в договора, че общата
стойност на плащанията по договора е уговорена в размер на 740,70 лв. /респ.
договорната лихва е 140,70 лв./, че ответникът се е задължил да върне сумата до
09.05.2019 г. на 12 месечни вноски по 61,73 лв., че ответницата се е задължила
да обезпечи задължението си по договора и не е изпълнила това задължение, за
което дължи неустойка в размер на 495,30 лв., разсрочена на 12 месечни вноски
по 41,28 лв. заедно с погасителните вноски по заема. Също така сочи, че
ответницата е изпаднала в забава, поради което същата дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, както и че вземането е прехвърлено на ищеца
с договор за цесия. Признава, че по заема ответницата е платила сумата 309,91
лв., с която според ищеца са погасени: задължението за неустойка в размер на
123,81 лв., договорната лихва – 57,84 лв. и главница в размер на 128,26 лв.
Твърди, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1857/2019 г., че
същата е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Исковата молба и
доказателствата към нея са връчени на ответницата по реда на чл.47 от ГПК.
Назначеният й особен представител счита иска за недопустим, тъй като е предявен
от лице, на което липсва изискуемата активна процесуална легитимация. Че
юрисконсулта няма представителна власт, че не е изпълнил разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД и прехвърлянето няма действие спрямо длъжника, че връчването на
книжата на особения представител не замества връчването на длъжника. Също така
сочи, че договорът за заем е недействителен, тъй като не отговаря на
императивните изисквания на чл.11, ал.21, т.10 – липсва ясно разписана методика
на определяне на ГПР, липсва стандартен европейски формуляр, не е предоставена
и преддоговорна информация. Също така сочи, че е нарушена императивната
разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК, поради което длъжникът дължи плащане само на
главницата. Сочи, че представените общи условия не отговарят на изискванията на
чл.11, ал.2 от ЗПК, че не са подписани от двете страни на всяка страница, че е
нарушен чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, че длъжника не е бил информиран за размера на
лихвения процент на ден. Счита, че договорът е недействителен поради нарушаване
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.2 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , чл.11, ал.1 т.20
от ЗПК. Твърди, че ответницата е внесла сума в по-голям размер от твърдяната от
ищеца. Иска да бъде задължен ищеца да представи в оригинал погасителния план,
стандартния европейски формуляр, всички счетоводни документи относно сумите за
погасяване на заем, общите условия и пълномощните.
Особеният представител е
предявил и насрещен иск за прогласяване на договора за заем за нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради нарушаване на императивни разпоредби на
ЗПК. Сочи, че уговорената между страните клауза за неустойка е нищожна, тъй
като е неустойката е уговорена с цел заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗЗП, уреждащ максималния размер на годишния процент на разходите
и същата противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън обезпечителната,
обезщетителната и наказателната функция на този институт, а е източник на
неоснователно обогатяване, тъй като се дължи и при редовно изпълнение на
задължението. Сочи също така, че клаузата за неустойка е и неравноправна на
осн. чл.143, т.5 от ЗЗП и на това
основание също е нищожна. Счита, че при тази нищожност кредиторът следва да
отнесе цялото изпълнение към главницата. Счита, че нееквивалентността между
предоставена услуга и уговорената цена и неустойка нарушават принципа на добросъвестност и на
това основание договорът е нищожен. Твърди, че липсва подробна регламентация в
договора за: яснота относно месечната вноска, относно общия размер на дължимата
сума при неизпълнение, поради което са нищожни клаузите за договорна лихва,
неустойка и лихва за забава, че договореният лихвен процент противоречи на
добрите нрави, тъй като е над трикратния размер на законната лихва, че същият
не отговаря на действително приложения в застрахователното правоотношение
лихвен процент, че с договора се нарушават
правилата на чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК, че уговорката за ГПР е
неравноправна и поради това нищожна, че договорът нарушава чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като няма разбивка каква част от месечната погасителна вноска е главница и каква лихва, че нарушава чл.11,
ал.1, т.20 - не е посочена информация за
лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ от потребителя, че
е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като размера на неустойката не е
включен в ГПР, поради което целият договор е нищожен.
В отговор на насрещния иск
първоначалния ищец „Агенция за събиране на вземания“ЕАД счита този иск за
неоснователен. Счита, че по същество същият е
възражение за нищожност на договора, което може да бъде направено и с
отговора на исковата молба. Иска съдът да не допуска иска за съвместно разглеждане,
тъй като това би затруднило разглеждането на настоящото дело. В условията на
евентуалност твърди неоснователност на насрещния иск. Сочи, че при сключването
на договора е съобразена разпоредбата на чл.19 от ЗПК в редакцията й от ДВ
бр.35/2014 г., че договорът за заем е сключен в писмена форма, в два екземпляра
и по ясен и разбираем начин, че е посочена общата сума за погасяване, че е
фиксиран срока на договора, че погасителния план е изготвен в съответствие с
чл.11 т.11 от ЗПК, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, че е
регламентирано в договора правото на заемателя да получи информация при
поискване и безвъзмездно, а общите условия са неразделна част от договора и са
подписани на всяка страница. Счита, че ГПР съответства на изискванията на
чл.11, ал.1 т.10 и т.19 от ЗПК По отношение на договорната лихва сочи, че това
е цената на капитала и тя е уговорена между страните, както и че ГПР не
противоречи на чл.19, ал.5 от ЗПК. Твърди, че уговорката за заплащане на
неустойка не е нищожна.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2018
г. между ответника Л.С.Д. и „Креди Йес“ООД е сключен договор за паричен заем №40421.
С него е уговорено заемодателят да
предостави на заемателя сумата 600 лв. в заем, която сума следва да бъде
върната на 12 вноски с последна вноска от 09.05.2019 г. Като обща сума за плащане
е посочена 740,70 лв., съответно месечен
лихвен процент 3,400% и ГПР от 49,531 %.
В т.6 е посочено, че заемът ще бъде обезпечен със запис на заповед от заемателя
и банкова гаранция или поръчител, като в чл.9 от общите условия са посочени
условията на които трябва да отговарят тези обезпечения.
В т.4,1
от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че
надлежно е получил в брой сумата 600 лв. и се задължава да върне сумата в
сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в
Общите условия към договора. В следващият текст е декларирал, че са му
предоставени Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
заем.
Съответно
в т.7.1 е посочено, че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден,
считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, както и
че при неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът има право
едностранно да обяви предсрочна изискуемост.
В т.8 от
договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му
е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл.6, ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 495,30
лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение №2 към договора. Екземпляр от общите условия е
подписан от ответника
Към
договора, приложен по делото, не е приложен погасителен план, както и
Приложение №2.
С
договор от 28.03.2019 г. „Креди Йес“ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за
потребителски кредити по смисъла на ЗПК, като вземанията следва да бъдат
индивидуализирани в Приложение №1 към договора срещу покупна цена. В приложения
към договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора.
Сред тях е и задължението на Л.С.Д. по договор с №40421 от 10.05.2018 г., като е посочено че общо
дължимата сума по договора е 1020,44 лв., от които 471,74 лв. неиздължена главница,
82,86 лв. договорна лихва, 94,35 лв. лихва за просрочие и 371,49 неустойка. Управителят
на „Креди Йес“ООД е издал
потвърждение /л.20/ за сключената цесия от 28.03.2019 г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С изрично
пълномощно управителят на „Креди Йес“ООД /л.24/ е упълномощил ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД да представлява първото дружество, като уведоми по законоустановения
ред длъжниците за сключения на 28.03.2019 г. Договор за прехвърляне на вземания
/л.24/
По ч.гр.д.№2857/2019 г. по описа на Районен
съд - Разград е издадена заповед за изпълнение срещу Л.С.Д. за заплащане на
сумата 471,74 лв. главница по договор за
паричен заем ведно със законната лихва от 30.09.2019 г., сумата 82,86 лв. договорна лихва за периода 07.09.2018 г. –
09.05.2019 г., сумата 116,94 лв. законна лихва за забава за периода 07.09.2018
г. – 30.09.2019 г., сумата 371,49 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 07.09.2018 г. – 05.2019 г., сумата 25лв. разноски по
делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането
произтича от договор за паричен заем от №40421/10.05.2018 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47
от ГПК
Уведомлението за цесия е
приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с тази искова молба при условията на
чл.47 от ГПК.
Уведомителни писма за цесията с
искане за плащане на сумата по договора са изпратени от „Креди Йес“ООД и ищеца до ответника, като видно от
известията за доставяне същите не са получени от ответника поради неговото
отсъствие от адреса в гр.Р.*****, който адрес е записан в договора за заем.
Представената от ищеца справка
за плащанията, за което е бил задължен от съда, съдържа само тези, които са
постъпили след 02.04.2019 г. и те са в размер на 150 лв.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая
ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент
именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне
става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария
кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по
отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на
предишния кредитор след датата на извършване на цесията.
Това
вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в
които е било в патримониума на първия.
Всички претендирани от ищеца вземания се основават на
договор за заем. Към същия обаче няма приложен погасителен план, поради което Съдът
намира, че не е изпълнено условието на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за
потребителския кредит, което води до недействителност на този договор на
основание чл.22 от ЗПК. При това положение ответницата, която е получила сумата
600 лв. дължи връщане само на тази сума.
Въпреки
че по делото не е представена справка за плащанията на първоначалния кредитор
от представеното приложение към договор за цесия може да се направи извод за
това, че ответницата е платила сумата 309,91 лв., от които 128,26 лв. са били
отнесени към главницата, 57,84 лв. към договорната лихва и 123,81 лв. към
неустойката. Последният извод следва от разликата между задълженията, посочени в договора и тези в приложението
към договора за цесия/ съответно 471,74 лв. главница при първоначална от 600 лв.,
82,86 лв. договорна лихва при първоначална 140,70 лв. и 371,49 лв. при
първоначална от 455,30 лв./. Плащането от 309,91 лв. следва да бъде отнесено
изцяло към главницата на основание чл.23 от ЗПК, след което същата остава
дължима в размер на 290,09 лв. В хода на настоящото производство са платени
още 150 лв. /видно от справката на л.148/ , с които е погасена част от
главницата, след което същата е останала дължима в размер на 140,09 лв. В този
размер следва да бъде уважен иска за установяване на вземането за главницата.
По
отношение на останалите вземания, съдът намира, че същите не се дължат с оглед
недействителността на договора за заем.
На
основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК основателен е искът за
обявяване на договора за недействителен, поради липсата на погасителен план към
него.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 675 лв. Така съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 90,65 лв. разноски и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съответно по ч.гр.д.№1857/2019 г. тези суми са 25
лв. за разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като последните
са в минималния размер по тарифа №1 за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.С.Д., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление бул. “Д-р Петър Дертлиев“, №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов
Бончев, сумата 140,09 лв. /сто и
четиридесет лева и девет стотинки/ главница, представляваща чиста стойност на кредита по договор за
паричен заем №40421 от 10.05.2018 г., сключен със „Креди йес“ООД, ведно със
законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, което е част от задължението по заповед за
изпълнение №3865/01.10.2019 г. по ч.гр.д.№1857/2019 г. по описа на Районен съд
- Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър
Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Д. Б.
Б.срещу Л.С.Д., ЕГН ********** *** за установяване на задължение за заплащане
на главница в останалата част до първоначално предявения размер от 471,74 лв.
главница, както и исковете за установяване на задължения за 82,86 лв. договорна
лихва за периода 07.09.2018 г. – 09.05.2019 г., 371,49 лв. неустойка за периода
07.09.2018 г. – 09.05.2019 г. 116,94 лв. обезщетение за забава за периода
07.09.2018 г. – 30.09.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул. “Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Димитър Бориславов Бончев, че договор за паричен заем №40421 от 10.05.2018
г., сключен между Л.С.Д., ЕГН **********
*** и „Креди йес“ООД е недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА Л.С.Д.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул“Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител Д. Б. Б.сумата 25
лв. /двадесет и пет лева / за разноски и
50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1857/2019
г. по описа на РС - Рзаград, както и 90,65 лв. / деветдесет лева и шестдесет и пет стотинки/
разноски и 100,00 лв. /сто лева /
юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№
1857/2019г. по описа на Районен съд - Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: