О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./20.05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 39-ти състав, в закрито
заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
5729 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Д.К.Я.,
ЕГН ********** с адрес: ***; К.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** ; Р.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П.
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, чрез процесуалния им представител адвокат А.А.Г.,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците
С.Г.Н., ЕГН ********** *** и Г.Д.Н., ЕГН ********** *** не са собственици на неурегулиран
поземлен имот № 523, находящ се в местност „Крушова
градина”, землище на с. Константиново, Община Варна, целият с площ от 738.87
кв.м., при граници: север ПИ пл. № 524, запад-път, изток ПИ пл. № 514, ПИ пл. №
515 и ПИ пл. № 516, юг ПИ пл. № 522.
По
твърдения в исковата молба, ищците са наследници на
Куцар Маринов К., б.ж. на с. Констатиново, обл.Варна, роден през 1895г. и починал на 12.08.1980г.. С
Решение № 1162/12.11.2004 г., издадено от ОСЗГ Варна, на насл.
на Куцар К., на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, било признато право на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху НИВА от 4
декара, пета категория, находяща се в село
Константиново, община Варна, местност „Крушева
градина“ /имот заявен с номер 12 от Заявлението
и установен с нотариален акт №
25/18.1.1941г. на Варненски
нотариус, в който титул за собственост, имотът бил описан под номер 8, като нива от 4 декара,
местност „Керезлика“, при съседи: Христо Мусевь, Алекси Стефановь и път/.
Ищците сочат, че в Решението на ОСЗГ било постановено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал.9 ЗСПЗЗ. Горните твърдения за
започнала, но неприключила реституция, ищците са свързали с очакванията си от
2004г. да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и
възстановяване на правото им на собственост, но със запитване по ел.поща към
Областна администрация Варна от 13.4.2019 г. получили писмо с изх.№ РР – 19 –
9400 – 11/1/ от 15.4.2019 г. на Зам. Областен управител, с което им било отговорено, че с Протокол от 13.4.2011г. Комисията по чл.28
б, ал.2 ППЗСПЗЗ разгледала предложение за контактна зона на СО по § 4 ,ал.2 ПЗР
на ЗСПЗЗ местност „Крушова градина“, землище село Константиново, като
констатирала, че било необходимо предоставяне на допълнителна информация към
предложението. Същите били депозирани и предстояло разглеждане на изисканата и
представена документация в заседания на Комисията по чл. 28 б, ал.2 ПП ЗСПЗЗ.
Т.е. самите ищци сочат, че процедурата
по изработване и одобряване на ПНИ е в ход и не е приключила.
Ищците мотивират правния си интерес от водене на настоящия иск, с
наведените твърдения, че на 29.11.2018 г. Росен Влаев се е снабдил с титул
за собственост /КНА № 17, дело
18967/30.11.2018г. на СВ Варна/ за имот представляващ неурегулиран поземлен
имот № 523 по плана на СО „Крушова градина“, с. Константиново, одобрен със
Заповед № 30/17.1.1994 г. на Кмета на община Белослав, като подчертават, че
няма ПНИ по § 4 ЗСПЗЗ за територията в която се намира процесният
имот. На второ място е посочено, че на 14.12.2018 г. Р. Влаев, посредством
правна сделка покупко–продажба, обективирана в
нотариален акт от същата дата прехвърлил
възмездно същия имот на Станимир Киров, който
от своя страна на 25.3.2019г. също чрез покупко –
продажба, обективирана в нот.акт,
вписан на 26.3.2019 г. в АВ, го продал на ответника, който от 25.03.2019г.
упражнява фактическата власт върху имота.
Твърди се, че имотът попадал в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници в земището на село Константиново, респ. бил
идентичен с имота вписан в Решението на
ОСЗГ Варна по т. 8 от нотариалния акт
№ 25/ 28.1.1941 г., а чрез снабдяването на лица, извън правоимащите - наследниците на Куцар К., реституцията в
полза на ищците никога нямало да бъде приключена заради възникналата
конкуренция на права. Ето защо считат, че за тях е налице правен интерес да
воят отрицателен установителен иск, с цел да отрекат
правата на ответника, като подчертават, че докато не е приет ПНИ давност за
придобиване на имота в полза както на ответника, така и на неговите праводатели спрямо правоимащите,
ползващи се от Решението на ОСЗГ и ищци по делото не тече. И т.к. реституцията
в полза на ищците не била приключила, самите те не можело да предявят реивандикационен иск или положителен установителен,
а имали на разположение само отрицателния утановителен
иск. Пояснено е още, че от 25.3.2019г. ответникът упражнява фактическа власт
върху имота и за ищците бил налице правен интерес да прекъснат давността, както
и за да довършат реституционната процедура да изключат правата на третите лица,
които претендират правото на собственост върху същия имот.
Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба
твърдения и искането, с което е сезиран, намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният
му интерес и при липса на такъв производството се прекратява.
Съдебната практика
приема, че при извършването на преценка за
допустимостта на този иск следва да се вземе предвид и доколко е обективно
възможно да бъде придобито и притежавано право на собственост върху процесната вещ, тъй като липсата на такава възможност за
всеки един от спорещите субекти обуславя недопустимост на исковата защита. За
да се приеме, че придобиването на спорното право е възможно, следва да са
налице не само изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на заявения придобивен способ, но и да са спазени специалните
изисквания за индивидуализация на вещта.
По
отношение на земеделски земи законодателят е установил специални правила в ЗСПЗЗ и
нормативните актове по неговото прилагане, които определят начина, по който към
релевантния момент следва да бъде извършена индивидуализацията на имотите,
чиито реални граници са били заличени при обобществяването,
като тази индивидуализация представлява предпоставка както за възстановяване
правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за
придобиване на такова право от трети лица.
След изменението на
ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските
земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти.
Едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на
вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на
възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25
ЗСПЗЗ.
Следователно преди
влизането в сила на въпросния план спорове между лица, претендиращи
самостоятелни вещни права на основание, което се твърди, че се е осъществило
след 1997г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на
правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат
разрешени. А след като предявилото отрицателния установителен
иск лице не би могло да реализира такава правна възможност, като пречката за
това е идентична с пречките за установяване правата на ответника, то следва да
се приеме, че не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск (в този
смисъл - решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г., I ГО на
ВКС, решение № 203/18.10.2016 г. по гр.д. № 1703/2016 г., I ГО на
ВКС и др.).
С постановеното по чл.290 ГПК Решение № 194/08.12.2017 г. по описа
на Първо Г.О. ГК, докладчик съдията Светлана Калинова е обезсилено Решение №
1496, постановено от Окръжен съд Варна г.о. на 23.11.2016г. по в.гр.д.№
1680/2016г. и Решение № 2647, постановено на 29.06.2016г. по гр.д. № 12254/2015 г. по описа на Варненския районен
съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск.
Съставът на ВКС приема, че едва след изработване и влизане на ПНИ
в сила са допустими отрицателните установителни
искове за имоти, които се намират в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, предявени от
лица, претендиращи придобиване на право на собственост чрез изкупуване по реда
на §4а и §4б ПЗР ЗСПЗЗ или чрез възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /като се
препраща към решение №68/13.06.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№791/2010г.;
решение №101/06.07.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1998/2009г.; решение
№477/27.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№367/2009г./. Пояснено е, че
наличието на влязъл в сила ПНИ е обстоятелство, което съдът следва да вземе
предвид при извършването на преценка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск. В обобщение ВКС приема, че: „ след като
ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност както за
установяване правата на ответника, така и за реализиране на претендираното
от ищеца право, следва да се приеме, че предявеният отрицателен иск е
недопустим поради липса на правен интерес„.
По твърдения в исковата молба, които се потвърждават и от
представената по делото скица № 203/07.12.2018 г. (л. 18), процесният
недвижим имот попада в границите на територия, определена за възстановяване по
реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за което е налице
висящо административно производство по приемане и одобряване на план на
новообразуваните имоти.
При така установените обстоятелства и с оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че към момента на предявяване на иска е налице
обективна невъзможност да бъде придобито и притежавано право на собственост
върху процесния имот, която обуславя недопустимост на
исковата защита на вещното право.
Предвид липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, за която съдът следи служебно, производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5729/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 39-ти
състав, като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на ищците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: