Номер 38205.10.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20205000500427 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 279 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 338/9.04.2020 г., постановено по в.гр.д. №
908/2019 г. на ОС-Х., с което е върната касационна жалба с вх. №
3423/**.03.2020 г., подадена от Я. Я. Я. и И. А. Я. против решение №
21/10.02.2020 г. по в.гр.д. № 908/2019 г. на ОС-Х..
Жалбоподателите Я. Я. Я. и И. А. Я. молят разпореждането да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 5022 от 3.06.2020 г.
Ответниците по частната жалба М. М. Д. , М.Т.Д., С.М.Д. (С.) и М.М.Д.
(А.) молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения,
изложени в писмен отговор с вх. № 6649/13.07.2020 г. Претендират за
присъждане на разноски за производството по частната жалба в размер на 300
лв. за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите,
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 10.02.2020 г. ОС-Х. като въззивна инстанция по спора е постановил
решение № 219 по в.гр.д. № 2658/2019 г., с което е потвърдил решение №
427/27.06.2019 г. по гр.д. № 1309/20** г. на РС-Х.. С посоченото решение на
1
районния съд по предявените от четирите ищци М. М. Д. , М.Т.Д., С.М.Д. (С.)
и М.М.Д. (А.) против Държавата, Я. Я. Я. и И. А. Я. искове с правно
основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на
четирите ищци договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на **** г. между Я.К.Я. като
прехвърлител и Я. Я. Я. като негов син-приобретател, за който договор е
съставен нот.акт №*, том 10, рег. № 7481, дело № 591/**** г. на нотариус с
рег. № * а именно за следните недвижими имоти: 7/9 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ** по КККР на гр.Х. в м.“Ш.б.“, с площ целия от 5 000 кв.м., с
трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно
ползване за друг вид нива, стар идентификатор няма и с номер по предходен
план имот с № ***, при описани съседи за имота; 7/9 ид.ч. за ПИ с
идентификатор **** от КККР на гр.Х. в м.“Д.б.“, с площ целия от 874 кв.м., с
трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно
ползване за друг вид нива, стар идентификатор няма, с номер по предходен
плас имот с № ****, при описани съседи за имота и 11492,45/19108 ид.ч. от
ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Х. в м.“А.б./С.к.“, с площ целия от
19 108 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на
трайно ползване за друг вид нива, стар идентификатор няма и с номер по
предходен план имот с № ****, при описани съседи за имота, както и е
обявен за недействителен по отношение на четирите ищци договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на **** г. между Я.К.Я.
като продавач и Я. Я. Я. като купувач, за който договор е съставен нот.акт
№**, том 10, рег. № 7482, дело № 592/**** г. на нотариус с рег. № **, а
именно в частта на следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр.Х., с адрес на ПИ в гр.Х., кв.“Б.“, в
м.“А.б./С.к.“, с площ от 5005 кв.м., с трайно предназначение на територията
земеделска, с начин на трайно ползване за друг вид нива, стар идентификатор
няма и с номер по предходен план имот с № ***, при описани съседи за
имота; ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Х., с адрес на ПИ в
гр.Х., кв.“Б.“, в м.“А.б./С.к.“, с площ от 6000 кв.м., с трайно предназначение
на територията земеделска, с начин на трайно ползване за друг вид нива, стар
идентификатор няма и с номер по предходен план имот с № ***, при описани
съседи за имота; ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *****.* по КККР на гр.Х., с
адрес на ПИ в гр.Х., кв.“Б.“, в м.“А.б./С.к.“, с площ от 12995 кв.м., с трайно
2
предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване за
друг вид нива, стар идентификатор няма и с номер по предходен план имот с
№ ****, при описани съседи за имота и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***
по КККР на гр.Х., с адрес на ПИ в гр.Х., кв.“Б.“, в м.“Д.“, с площ от 10993
кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно
ползване за друг вид нива, стар идентификатор няма и с номер по предходен
план имот с № ****, при описани съседи за имота. В решението си окръжният
съд е посочил, че решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
На **.03.2020 г. от жалбоподателите в производството пред окръжния
съд Я. Я. Я. и И. А. Я. чрез ОС-Х. до ВКС е подадена с вх. № 3423 касационна
жалба против решението.
На 9.04.2020 г. окръжният съд постановява сега обжалваното
разпореждане, с което приема, че касационната жалба следва да бъде върната
като подадена против решение, което не подлежи на обжалване. Съдът
посочва, че предмет на делото са обективно и субективно съединени искове
за обявяване за недействителни на договор за покупко-продажба на недвижим
имот и на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, като исковете касаят идеални
части от недвижимите имоти. Съдът приема, че съобразно данъчните оценки
и идеалните части от имотите, цените на отделните искове са 96,44 лв., 838,33
лв., 1562,44 лв., 387,40 лв., 464,40 лв., 764,05 лв. и 532,90 лв., т.е. цените на
всяка една от исковите претенции е под законодателно определената граница
от 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на чл. 289,ал.3,т.1 от ГПК. Съдът посочва, че
отбелязването в решението, че то подлежи на обжалване, не променя
изводите за допустимостта на касационната жалба. Затова, поради
недопустимост на касационната жалба, съдът приема, че тя следва да бъде
върната на основание чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК.
За постановеното от окръжния съд разпореждане жалбоподателите са
уведомени на 1.06.2020 г. и на 3.06.2020 г. подават частната жалба, получена
в съда с вх. № 5022. С нея се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй
като в самия съдебен акт е посочено, че той подлежи на обжалване, и въз
основа на изричната възможност, която е дадена от съда, е депозирана
3
касационна жалба. Посочва се, че следва да се вземе предвид, че пазарната
цена на процесните недвижими имоти е много над 5 000 лв., поради което не
попада в обхвата на чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК. Счита се, че се касае за
обезпечителен Павлов иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, поради което е
ирелевантна данъчната оценка на недвижимите имоти. Иска се отмяна на
разпореждането и връщане на делото с указания за администриране на
касационната жалба.
С отговора на частната жалба ответниците заявяват, че съгласно чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивни граждански цена с цена на иска до 5 000 лв., а според чл. 69,ал.1,т.4
във вр. с т.2 от ГПК размерът на цената на исковете за съществуване, за
унищожаване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права
върху имот, е данъчната му оценка, ако има такава. Посочва се, че
отменителният иск по чл. 135,ал.1 от ЗЗД е конститутивен и когато има за
предмет сделка с недвижим имот, която се атакува като относително
недействителна, цената на иска е равна на данъчната му оценка. Заявено е, че
в случая има 7 обективно съединени иска и техен предмет са 7
прехвърлителни сделки със 7 недвижими имота с данъчни оценки на всеки от
седемте имота под 5 000 лв. Посочва се, че съгласно представените седем
удостоверения за данъчна оценка е видно, че трите земеделски имота-предмет
на трите сделки, обективирани в нот.акт № */2** г., са с данъчна оценка,
съответно, 828,96 лв., 964,95 лв. и **79,10 лв., или общо 2 647,24 лв., а
четирите земеделски имота-предмет на четирите сделки, обективирани в
нот.акт № **:2** г., са с данъчна оценка, съответно, 1528,10 лв., 774,80 лв.,
928,80 лв. и **77,40 лв., или общо 4 931,95 лв. Заявено е, че по силата на чл.
296,т.1 във вр. с чл. 280,ал.3,т.3 от ГПК въззивното решение влиза в сила от
деня, в който е постановено, ако не подлежи на обжалване пред ВКС, от което
следва, че необжалваемостта не зависи от това дали въззивният съд го е
обявил като необжалваемо, защото необжалваемостта при тази хипотеза
настъпва екс леге, поради което въззивното решение не става обжалваемо, ако
въззивнитя съд погрешно посочи, че то може да се обжалва. Иска се
обжалваното разпореждане да бъде потвърдено и да бъде присъдено на
пълномощника на ответниците по частната жалба съгласно чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.
за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и
други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове,
които имат обуславящо значение за иска за собственост. В законодателната
уредба на обжалването нормите са императивни При невярно посочване от
съда, че съдебен акт подлежи на обжалване, обжалваемостта се определя
именно с оглед на императивната законова норма. Неоснователно затова
жалбоподателите претендират да имат право да подадат касационна жалба
против решението на окръжния съд от 10.02.2020 г. въз основа на изрична
възможност, която им е дадена от съда.
Нормата на чл. 280,ал.3, т.1 от ГПК ясно посочва, че обжалваемостта на
съдебното решение зависи от цената на иска, а не от сбор на интереса на
всички предявени по делото претенции, съответно, общо от цената на всички
искове, предявени в едно съдебно производство. Законодателят изрично е
предвидил недопустимост на касационното обжалване на въззивните решения
без оглед на други обстоятелства освен обстоятелството какъв е видът на
спора, респективно на делото, и каква е цената на иска. Неоснователно е
затова оплакването на жалбоподателите, че следва да се вземе предвид
пазарната цена на процесните имоти, която е много над 5 000 лв. В случая
ищците са предявили против ответниците обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД. В исковата молба, както и в
молбите от 19.07.2018 г. и от 8.08.2018 г., е посочено, че се иска обявяване за
недействителни по отношение на ищците на сделките, обективирани в нот.акт
№ */**** г. и нот.акт № **/**** г., като с първия нотариален акт са
отчуждени, прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане, по 7/9
ид.ч. от два посочени земеделски имота (ПИ ** и ПИ ****) и 11492,45/19108
ид.ч. от един земеделски имот (ПИ ****), а с втория нотариален акт са
отчуждени по ½ ид.ч. от четири посочени земеделски имота (ПИ *****, ПИ
***, ПИ *****.* и ПИ ***). Цената на исковете са определя съгласно нормата
на чл. 69 от ГПК, като съгласно чл. 69,ал.1,т.4 от ГПК и по исковете по чл.
135 от ЗЗД относно договори с предмет вещни права върху недвижими имоти
цената на иска е данъчната оценка (в тази насока – определение №
440/14.07.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 413/2010 г., IV ГО, ГК, определение №
5
136/9.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 201/2011 г., IV ГО, ГК, определение №
466/11.07.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 364/2012 г., I ТО, ТК), поради което
неоснователно жалбоподателите считат, че при предявен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД е ирелевантна данъчната оценка на недвижимите
имоти. В случая, видно от представените 7 броя удостоверения за данъчна
оценка, данъчната оценка на ПИ ** е 1065,80 лв., на ПИ **** е 124 лв. и на
ПИ **** е 2 957,80 лв., съответно, цената на иска за 7/9 ид.ч. от първия имот е
828,96 лв., за 7/9 ид.ч. от втория имот е 96,44 лв. и за 11492,45 лв. за третия
имот е **78,96 лв., данъчната оценка на ПИ ***** е 774,80 лв., на ПИ *** е
928,80 лв., на ПИ *****.* е 1528,10 лв. и на ПИ *** е **77,40 лв., съответно,
цената на иска за по ½ ид.ч. от всеки от тези четири имота е, съответно,
387,40 лв., 464,40 лв., 764,05 лв. и 888,70 лв. Несъмнено е, че цената и на
искомете е под 5 000 лв. Независимо, че те са обективно кумулативно
съединени за разглеждане общо в едно съдебно производство, касае се за
самостоятелни претенции, съответно, за отделни искове, всеки с цена под
5 000 лв. При тези обстоятелства се установява, че е подадена касационна
жалба против решение по гражданско дело с цена на всеки от исковете до
5 000 лв., което съгласно нормите на чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване. Затова правилно окръжният съд е върнал тази
касационна жалба съгласно разпоредбата на чл. 286,ал.1,т.3 от ГПК.
Установява се следователно, че частната жалба е неоснователна, поради
което следва да бъде отхвърлена, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал.2 от ГПК, когато адвокат е оказал
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица,
когато насрещната страна дължи разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. В случая с оглед
изхода от производството по частната жалба жалбоподателите дължат да
заплатят разноски на ответниците по тази жалба, защитата на които е
осъществена, както и в производствата пред районния съд и пред окръжния
съд, безплатно от адвокат С.Б. от САК. С отговора на частната жалба се
претендира това възнаграждение да бъде определено от апелативния съд в
размер на 300 лв. Съгласно чл. 7,ал.1,т.7 във вр. с чл. 11 от Наредбата,
6
минималното възнаграждение за защитата по частната жалба е 200 лв. В
случая производството по тази частна жалба не се отличава нито с правна,
нито с фактическа сложност, поради което възнаграждението следва да се
присъди в размер именно на 200 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 338/9.04.2020 г., постановено по
в.гр.д. № 908/2019 г. на ОС-Х., с което е върната касационна жалба с вх. №
3423/**.03.2020 г., подадена от Я. Я. Я. и И. А. Я. против решение №
21/10.02.2020 г. по в.гр.д. № 908/2019 г. на ОС-Х..
ОСЪЖДА Я. Я. Я. , ЕГН **********, от гр.С., бул.“С.“288А, ет.2,ап.4,
с втори адрес гр.С., бул.“Е.“2А, ет.2,ап.4, и И. А. Я. , ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. С. , ЖК“К.п. – 2 част“, бл.233,вх.В,ет.2, ап.58 и настоящ
адрес гр.С., бул.“С.“288А, ет.2,ап.4, да заплатят общо на адвокат С.Т.Б. от
САК с адрес гр.С., ул.“Н.Р.“47,ет.3, адвокатска кантора „Л.“ на основание чл.
38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за защитата на
ответниците в производството по подадената от Я. и Я.а частна жалба до
апелативния съд с вх. № 5022/3.06.2020 г.
Определението е окончателно съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7