Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1790 / 27.4.2018г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно заседание, проведено на
13.04.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 19342 по описа за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба на П.Х.П. ЕГН **********,*** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР,
с адрес: гр.София, ул. „***“ № 171А,
представлявана от главен комисар Н***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1374.48лв. за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 229.06 часа_ за периода от 01.04.2015 г. до 20.12.2017
г., ведно
със законната лихва върху присъдената лихва на осн.
чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата
на завеждане на иска - 22.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата , както и сумата от 93.00лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните
възнаграждения за положен нощен труд мораторна лихва
за периода на падежа на всяко едно месечно задължение от 01.04.2015 г. до датата на предявяване на ИМ - 22.12.2017
г.; сумата от 4400.00лв., за положен, но незаплатен общо 200 часа празничен труд умножен по 22лв. за
периода от
22.12.2014 г. до 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
на осн.чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска - 22.12.2017
г. до окончателното изплащане, както и сумата 150.00лв., представляваща сбор от дължимата
върху всяко от допълнителните възнаграждения за положен нощен труд мораторна лихва за периода на падежа на всяко едно месечно
задължение от
01.05.2015 г. до датата на предявяване на ИМ -22.12.2017 г.
Претендират се и разноски по делото, вкл.адв.хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба: В
исковата молба се излага, че между страните е съществувало служебно
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „пожарникар“ в Регионална
служба „Пожарна безопасност и защита на населението/РСПБЗН/-Варна.
На основание чл. 178, ал.1, т.3 и чл.
179, ал.
1 ЗМВР към
основното му месечно възнаграждение, което е в размер на 682 лв. следва да
му бъдат изплащани и допълнителни възнаграждения за извънреден труд и полагане
на труд по време на официални празници, които следва да бъдат изчислявани
съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121 з-791, от 28.10.2014 г.
В чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР не е уреден въпроса с прилагането на
тази норма, ето защо е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 год.,
приета с ПМС от 14.01.2017г. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Единствено понятието
„нощен труд " е
регламентирано в чл. 140, ал. 2 КТ - нощен е трудът, който се полага от 22ч. до 06ч. Изводът е, че коефициентът се определя като нормалната
продължителност на работния ден 8 ч. дневен
труд, се раздели на нормалната продължителност от 7
часа нощен труд, или 8:7= 1.143. В ЗМВР
изрично е разгледано заплащането за извънреден и за нощен труд - чл. 178 и 179.
Всичко за периода от 01.04.2015 г. до 20.12.2017 г. съм
положил, общо 1602 часа нощен труд, който
изчислен с коефициент 1.143 е равен на 1831.06 самото
преизчисляване на нощния труд към дневен води до извънреден труд от от 229.08 ч., които следва
да ми бъде заплатен. Начинът на изчисление е следния: при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение - 682 лв.
месечното възнаграждение се увеличава с 50 %
съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като
средно всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6 лв, т.е. задължението на
ответника възлиза на 1374.48 лв, .каквато сума не му е изплатена за този период , както и 93лв.
представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения
за положен нощен труд мораторна лихва за периода на
падежа на всяко едно месечно задължение от 01.04.2015 г. до датата на предявяване на ИМ -22.12.2017 г.
Сумата от 1374.48лв.
представлява неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 229.06 ч. за целия
процесен период 22.12.2014 г. - 22.12.2017 г.
За процесния период, ищецът сочи,
че е положил нощен труд за времевия период от 22
ч. до 06 ч. по отчетни периоди както
следва:
През 2015 е положил нощен труд както следва:
М.април 2015 г. 56 ч.
М.май 2015
г. 50 ч.
М.юни 2015
г. 62 ч.
М.юли2015г. 40 ч.
М.септември 2015 г. 48 ч..
М.октомври 2015 г. 56 ч.
М.ноември 2015 г. 56 ч.
М.декември 2015 г. 24 ч.
Общо за 2015 г. 392 ч.
През 2016 е положил нощен труд както следва:
М.януари 2016 г. 56 ч.
М.февруари 2016 г. 56 ч..
М. март 2016 г. 56 ч..
М.април 2016 г. 56 ч..
М.май 2016
г. 56 ч.
М.юни 2016
г. 58 ч.
М.юли 2016
г. 62ч.
М.август 2016 г. 32 ч.
М.септември 2016 г. 50 ч.. М.октомври 2016 г. 32 ч..
М.ноември 2016 г. 62 ч.
М.декември 2016 г. 58ч.
Общо за 2016 г. 634 ч.
През 2017 съм положил нощен труд както
следва:
М.януари 2017 г. 54 ч.
М.февруари 2017 г. 32 ч.
М. март 2017 г. 32 ч.
М.април 2017 г. 58 ч.
М.май 2017
г. 46 ч.
М.юни 2017
г. 56 ч.
М.юли2017г. 58 ч..
М.август 2017 г. 62 ч..
М.септември 2017 г. 64 ч.
М.октомври 2017 г. 2
ч..
М.ноември 2017 г. 56 ч.
М.декември 2017 г. 56 ч.
Общо за 2017 г. 576 ч.
Общо от 2015 до 2017 год. е положил, нощен труд, м
размер на 1602ч.
За времето
от 22.12.2014 г. до 22.12.2017г. е полагал но незаплатен празничен труд , както следва:
През 2014 г. е положил, но незаплатен на 100 %, празничен труд както следва:
М.декември 2014 г. 16 ч. х 22 лв. == 352 лв.
През 2015 г. е
положил, но незаплатен на 100 %, празничен
труд както следва:
М.април 2015 г. 24 ч. х 22 лв. = 528 лв.
М.декември 2015 г. 24 ч. х 22 лв. - 528 лв.
Общо за 2015 г. 48 ч х
22 лв. = 1056 лв
През 2016 г. е
положил, но незаплатен на 100 празничен
труд както следва:
М.март 2016 г. 8 ч. х 22 лв.
- 176
лв.
М.май 2016 г.32 ч.х 22 лв. = 704
лв.
М.септември 2016 г. 16 х 22 лв
- 352 лв.
М.декември 2016 г. 8 ч. х 22 лв. = 176 лв.
Общо за 2016 г. 64 ч х 22 лв.
= 1408
лв
През 2017 г. е положил, но незаплатен на 100 %, празничен труд както следва:
М.януари 2017 г.8 ч. х 22 лв. = 176 лв.
М.април 2017 г. 24 ч. х 22 лв. = 528 лв.
М.май 2017
г. 24 ч. х 22 лв.
= 528
лв.
М.септември 2017 г. 16 ч. х 22 лв. = 352 лв.
Общо за 2017 г. 72 ч х
22 лв. = 1584 лв
От 2014 до 2017 год. положеният, но незаплатен 100 % празничен труд, общо 200 ч. х 22.00 лв., възлиза на
сумата от 4400.00 лв.
Всичко за
периода от 20.12.2014 г. до 20.12.2017 г., ищецът сочи, че е положил, но
незаплатен на 100 %, общо 200 часа празничен
труд умножен по 22 лв. е равен на 4400.00 лв., каквато сума не му е изплатена
за този период ведно със законната лихва върху присъдената лихва на осн. чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано
от датата на завеждане на иска -
22.12.2017
г. до окончателното изплащане на сумите, както и 250
лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните
възнаграждения за положен нощен труд мораторна лихва
за периода на падежа на всяко едно месечно задължение от 01.04.2015 г. до датата на предявяване на ИМ -22.12.2017 г.
На основание
горното, ищецът счита, че е налице правен интерес от завеждане на настоящия
Ответникът - ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. С отговора се оспорват предявените
искове както по основание така и по размер, като неоснователни и недоказани със
следните съображения:
1.Относно претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2015 г. до
01.12.2017 г.:
1.Видовете
допълнителни възнаграждения са изброени в чл. 179, ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) включително за полагане на труд през
нощта от 22 ч. до 6 ч. и за полагане на труд на официални празници. Съгласно
ал.2 на същия член условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. I се определят е наредба па министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед.
В чл.178,
ал. 1, т.3 от ЗМВР е определено, че държавните служители iio:i\чанаs допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
На държавния
служител е изплатен извънреден труд. Като доказателство за това са приложените
протоколи с отразени часове положен труд и платежите бележки за получено
трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение е 50% повече за
положен извънреден труд.
Съгласно чл.
187 , ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
2.По
отношение искането за заплащане на извънреден труд, в резултат на прилагането на преизчисляването
на нощен труд към дневен:
На
19.08.2014 г. в „Държавен вестник", бр. 69, е обнародваната Наредба №
81213-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР. в сила от 01.04.2015 г. издадена на основание чл.
179, ал.2.
На
02.06.2015 г. в „Държавен вестник", бр. 40, е обнародвана нова Наредба №
8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време. неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР.(отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС,
по адм. д. № 5450/2016 г.).,
На
02.08.2016 г. в „Държавен вестник", бр. 60, е обнародвана нова Наредба №
8121?-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР. (Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.). В
чл.З, ал.З се регламентира- „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. За да обосноват
претенцията си се позовават на чл.9 ,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работното време, в която е прието следното: нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Това ограничение води до изчисляване 8ч:7ч 1,143. Ограничението в
Наредба № 81213-776 от 29.072016 г. е нощен труд не повече от 8 часа нощен
труд, което се различава от Наредбата за структурата и организацията на
работното време.
З.Относно
позоваването на ищеца на разпоредбите на ЗДСл и КТ.
Видно от
посочената нормативна уредба за държавните служители в МВР е уреден специален
ред за получаване на допълнителни възнаграждения вкл. за положен нощен труд и
труд. положен на официални празници. В посочените разпоредби на ЗМВР се уреждат
и други допълнителни възнаграждения за държавните служители по смисъла на ЗМВР.
които не са приложими за служителите със служебни правоотношения по Закона за
държавния служител и тези по трудови правоотношения по КТ.
ЗМВР е
специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ и следователно
обществените отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат по
реда. предвиден в специалния закон. Това е така, тъй като в рамките на тази
регулирана от закона област (полагане на труд), съществува подобласт на
обществените отношения (полагане па труд от служители на МВР), отличаваща се е
ясна специфика, за което е допустимо установяването на различен правен режим
спрямо група лица
Ищецът се е
позовал на ЗДСл , чл. 67, в които са уредени допълнителни re
възнаграждения за положен нощен труд и положен труд па официални празници. В
специалния ЗМВР са уредени допълнителните възнаграждения на държавните
служители по ЗМВР. Видно от приложените платежни бележки за процесния
период на ищеца са изплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд ,
нощен труд и труд. положен на официални празници. Основанието за изплащане на
тези възнаграждения се намират в специалния закон - ЗМВР. Общият закон
(КТ/ЗДСл) само в случай, че специалния препраща към него или ако в специалния
закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. Освен
това, ищецът се позовава на чл.67, ал.1 и ал. 7 от ЗДСл . касаещи
допълнителните възнаграждения, в същото време и Наредбата за структурата и
организацията на работното време, издадена на основание КТ. Разпоредбите,
касаещи допълнителните възнаграждения по чл.67, ал. 7 от ЗДСл , то следва да се
тълкува в неговата взаимовръзка с предходните разпоредби, в които са установени
норми различни от тези, определени в ЗМВР.
В този смисъл
са и решения на Окръжен съд Варна- например Решение на V с-в от 05.02.2015 г.
по в.гр.д. №2740 по описа за 2014 г.
Изрично
законодателят е предвидил в ЗМВР отделен ред и условие за заплащането им в
наредби на министерството на вътрешните работи. Такива наредби са издадени на
съответното правно основание .
За периода
от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. ищецът се позовава на чл.9 ,ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работното време,, „посочвайки чл. 140 КТ .
ад. 1 -нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневпа работна седмица е до 35 часа. Специалният регламент е посочен в
Наредба №8121з-776 Нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа". В чл.З, ал.З се регламентира- „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22
ч. и 6 часа , като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов период. Не може да се говори за празнота в подзаконовите
нормативни актове. Не може да се претендира прилагането на чл. с) на Наредбата
за структурата и организацията на работното време, тъй като при този специален
ред е предвидено нормалната продължителност на работното време през нощта да е
до 8 часа.
II.По отношение иска за
заплащане на труд, положен на официални празници.
1.Считам, че
предявеният иск не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1. т.З, т. 4 и т.5
от ГПК, поради липса на изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава
иска си. Това е необходимо, тъй като предметът на делото, който обуславя и
предмета на произнасяне от съда и обективните предели на силата на присъдено
нещо на решението, зависи от посоченото от ищеца основание на иска.
В настоящия
случай ищецът не е конкретизирал изплащането през кои официални празници е
полагал труд, което силно ограничава правото ни на защита и ни поставя в
невъзможност да определим, какви доказателства, оборващи твърденията му да
представим.
С оглед
разпоредбата на чл. 127, ал. 1. т. 4 и т. 5 от ГПК задължение на ищеца е да
конкретизира ясно предмета на спорното право, чиято защита се търси от съда. С
оглед на изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, МОЛЯ да укажете на
ищеца да \точни ясно и недвусмислено фактическите твърдения, на които основава
предявения иск и в тази връзка да посочи конкретните обстоятелства, при които
твърди, че е полагал труд по време на официални празници, който твърди, че не
му е заплатен.
Не са
еднозначно определени и периодите на отделните искове. Първо се посочва
23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. , а в изложението на исковата молба от
01.04.2015 г. до 30.11.2017г.
При преценка
от страна на съда, че по отношение на исковата молба не е налице
твърдените нарушения, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер поради следните съображения:
2.На
основание чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждение за труд, положен на официални празници.
В Наредба
№8121-776 от 29.07.2016 г. в ДР е записано, че официални празнини са дните,
посочени в чл.154 от КТ.
Възразява се
срещу иска за изплащане на допълнителни възнаграждения за полагане на труд на
официални празници, тъй като на жалбоподателя изплатени полагащите се
допълнителни възнаграждения за положен труд в официални празници. Твърдя мото
доказваме с приложените към писмения отговор разпечатки на платежни бележки от
информационна система труд и работна заплата за претендирания
период, от които е видно.че са изплатени на служителя тези допълнителни
възнаграждения за положен труд по време на официални празници в ДВУКРАТЕН
РАЗМЕР НАД ОСНОВНОТО ТРУДОВО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. .
Сочи се от
ответника, че не е вярно твърдението, че не е заплатен празничен труд:
От
приложените платежни бележки за изплатено трудово възнаграждение на ищеца
безспорно се доказва изплащането на труд, положен на официални празници:
През м.
април 2015 г. е изплатено допълнително възнаграждение за труд положен на
официален празник в размер на 194,86 лв. за 24 ч часа, претенция допълнително
възнаграждение в размер на 528 лв.
През м.
декември 2015 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник в
размер на 194.86 лв. за 24 часа , претенция допълнително възнаграждение в
размер на 528 лв.
През м. март
2016 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник в размер
на 64,95 лв. за 8 часа ,претенция допълнително възнаграждение в размер на 176
лв. за 8ч.;
През м. май
2016 г.е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник в размер на
259,81 лв. за 32 часа претенция допълнително възнаграждение в размер на 704 лв.за
32 ч.;
През м.
септември 2016 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник
в размер на 129,90 лв. за 16 часа, претенция допълнително възнаграждение в
размер на 352 лв.за 16 ч.;
През м.
декември 2016 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник в
размер на 64,95 лв. за 8 часа, искане за 8 ч. доп. възнаграждение 176 часа;
През м.
януари 2017 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник в
размер на 64,95 лв. за 8 часа, искане за 8 ч. доп. възнаграждение 176 часа;
През м.
април 2017 г. - допълнително възнаграждение за офиц.
празник в размер на 197,97 лв. за 24 часа, искане за 24 ч-528 лв.
През м. май
2017 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник в размер
на 197.97 лв. за 24 часа, искане за 24ч. доп. възнаграждение 528 лв.
През м.
септември 2017 г. е изплатено допълнително възнаграждение за официален празник
в размер на 131,98 лв. за 16 часа, претенция допълнително възнаграждение в
размер на 352 лв.за 16 ч.;
3.Искането
се за осемкратния размер на допълнително възнаграждение за труд. положен на
официални празници се основава на Заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи.
Със Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, се определя
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между
22,00 и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като: „т. 2. „За работа през дните на
официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, или не, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение." Кратко и ясно е
казано, че всеки, който работи на празничен ден ще получи допълнително
възнаграждение за положения труд в двоен размер над това което получава за
същото време, но в делничен ден. В т.4 на заповедта, която се явява пояснителна
на т.2, се определя принципа /начина, алгоритъма/ на изчисление на този двоен
размер. Именно при изписването на текста на гази точка е допусната грешка, като
самият начин на изчисление не е довършен и се получава, че надницата/ дължимото
дневно възнаграждение/ за един работен ден през месеца, в който се пада деня
обявен за национален празник, през кой го е работил служителя, следва да се
умножи по броя на отработените часове на официалния празник. Получава се, че за
един час изработен на официален празник допълнителното възнаграждение няма да е
в двоен размер, както е регламентирано в т.2, а шс е
в размер 8 пъти по-голям. Ето защо този пропуск е коригиран със заповед №
8121з-40 от 15.01.2015г. па Министъра на BP, касаеща
изменение и допълнение на заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014г., единствено и
само в т.4. Поправката завършва принципа на изчисление на размера на
допълнителното възнаграждение, като дължимото за един изработен час
възнаграждение се умножи по две и по броя на отработените часове. В т.5от
Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. е посочено , че допълнителните възнаграждения
се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол - приложение № 5 към чл.32. ал.1. и чл
33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г. Няма правни норми н подзаконови
нормативни актове или индивидуални актове, уреждащи тази материя, в които да се
изчислява ,да е посочен алгоритъм, който да приема дневната трудова ставка кан> часова.
В този
смисъл са Решение от 01.06.2015 г. на Районен съд - Ловеч по гр.дело №321/2015
г. и решение №293 от 03.11.2015 г. на Окръжен съд Ловеч по гр.дело №331/2015 г.
Позволявам си да цитирам извода на съд. състав относно действието на заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. и нищожността на втората заповед на министъра на
вътрешните работи във връзка с алгоритъма за изчисление на труда, положен на
официални празници ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНИ И НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ОБСЪЖДАТ.
Излага се,
че не е вярно твърдението, относно соченото за съд. практика решение
№14590/2013 г на ВРС, решение на ВОС по в.гр.д. 2386/2014 г.,в потвърждение на
тезата си Решение „NV 3777 ОТ 16.07.2014 !". по гр.д. №14590/2013 г.,
касае исков период от 2010 до 2013 г.. през който в ЗМВР (отм. ) нс са предвидени плащания за труд положен нан официални празници, а претенцията за допълнителното
трудово възнаграждение за такъв труд е с часова ставка 4 часа.
III.ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ЛИХВИ:
Претенцията
за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата и в настоящия
отговор са изложени основания за недължимост на
главните вземания, поради което и исковет за лихви са
също неоснователни.
IV.По
отношение на доказателствените искания.
Представят
се като доказателства платежни бележки с трудово възнаграждение на ищеца за процесния период , от които е видно че се изплаща
допълнителни възнаграждения за нощен труд, допълнителни възнаграждения за
извънреден труд и допълнителни възнаграждения за труд, положен на официален
празник.
Възразява се
срещу допускането на исканата съдебно-икономическа, с оглед липсата на правно
основание за изплащането на такъв труд. В случай, че се назначи
съдебно-счетоводна експертиза моли се да
се определи, следната задача на
вещото лице - Вещото лице да посочи и изчисли положения нощен труд до
02.08.2016 г. и от 03.08.2016 г. до 01.12.2017 г.
Иска се да
се приемат като доказателства платежни бележки за изплатено
възнаграждение на ищеца, за процесния период,
протоколите за отчитане на отработеното време и исканите от ищеца Заповед
№8121з-791 от 28.10.2014 г.
Предявените
искова са
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
БЕЗСПОРНО
Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ –че ищецът е държавен служител, по
см. на Глава 15 от ЗМВР.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че за процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение.
Не се спори
и относно факта, че ищецът че за процесния период е
положил нощен труд. Спори се дали същият подлежи на преизчисление
с коефициент 1.143.
Не се спори
и относно факта, че ищецът е полагал труд на подробно посочените официални
празници. Спори се дали положеният от него труд на официални празници следва да
бъде заплатен съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. или съгласно заповед №
8121з-40/15.01.2015 г., по коя формула и по колко на час.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ищецът е отработил положен извънреден труд в размер на 224 часа общо, като не
са направени преизчисления по коефициента – 1.143. Извънредния труд, получен
при преизчисляването на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, не е
заплащан в периода от 01.04.2015г. до
20.12.2017г. и възлиза на 1 372,03лв.
Размерът на мораторната лихва за периода на падежа на всяко едно месечно
задължение от 01.05.2015г. до датата на ИМ – 22.12.2017г. – 167,95лв. Часовете
положен нощен труд според вещото лице за периода от м.04.2015г. – 02.08.2016г.
вкл. по ведомост са 800ч. и изплатени – 200.00лв. Извънредния труд, получен при
преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 – 114часа
възлизащ на 694,26лв.
Вещото
лице установява, че положеният труд по време на официални празници е начислен и
изплатен от работодателя, като същия възлиза на 216часа, за които са му
изплатени 1 764,04лв. В случай, че изчисленията бъдат извършени по начинът, претендиран от ищеца в исковата молба - като формула е т.4
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., се получава сума за доплащане в размер на 5 287,40лв., и мораторна лихмва за периода на
падежа на мсяко едно месечно задължение до датата на
ИМ – 22.12.2017г. – 790.59лв.
За да бъде
уважен искът с право основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, следва да бъде установено наличието на следните
предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на
извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а
ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните
възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези
задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Съгласно
чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според
нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са
действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592
от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от министъра
на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба
№8121з-407, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба
№8121з-407, е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от
отмяната на Наредба №8121з-592 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407,
т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба
№8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба
№ 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода от
12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
в периодите от 01.04.2015г. до 11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 30.11.2017г.
при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен
труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
По отношение
на претендирания размер, то същият следва да се
приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а именно 1372.03лв. и искът
следва да бъде уважен в целия предявен размер.
За да бъде
уважен искът с право основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, следва да бъде установено
наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и
ответника; полагането на труд по време на официални празници в посочените
времеви и стойностни параметри. Ищецът
носи доказателствената тежест за установяването на
тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в
процеса изплащането на претендираните възнаграждения
или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
По отношение на исковата претенция за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални
празници ищецът се позовава на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. относно
определяне на размерите на допълнителните възнаграждение за полагане на труд
през нощта между 22,00ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на
държавните служители /л.18/.
Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., е изменена със Заповед №8121з-40/15.01.2015г., съгласно
която е изменен алгоритъма на изчисления, инкорпориран в т. 4 на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г., както и е посочено, че редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за работа през официални празници по същата заповед
се прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
Издадена е и
Заповед № 8121з-437/28.04.2016г., съгласно която отново е изменен алгоритъма на
изчисления, инкорпориран в т. 4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
С решение №
10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. №8888/2015г. е
обявена за нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи в ЧАСТТА, с която е предвидено, че редът за заплащане на допълнително
възнаграждение за работа през официален празник по същата заповед се прилага за
труд, положен след 01.07.2014г.
Не е налице
съдебно решение за обявяване на нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на
Министъра на вътрешните работи в останалата част, а именно в частта, с която е
изменен алгоритъма по т. 4 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
Съдът намира
обаче, че е налице противоречие в самата Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., като
установеното в т. 2 от същата противоречи на формулата, залегнала в т. 4 от
същата.
В т.2 от
заповедта е посочено, че за работа през дните на официални празни, независимо
дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение, а в т.4 от заповедта е посочен реда, по който следва да се
изчислява удвоения размер на възнаграждението, като е записано, че основното
месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се разделя на средномесечния брой работни дни и полученото число се
умножава по броя отработени часове на официален празник. Следвайки формулата по
т. 4 се получава обаче резултат несъответсващ на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение /т.2/, доколкото формулата
води до определяне на същото в осемкратно по-висок размер.
Неяснотата
на разпоредбите и тяхното явно противоречие по между им налага тълкуване на
заповедта съгласно чл.46 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 46 от
ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а
ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България.
Целта на
заповедта е да се определи, че при работа през дните на официалните празници,
размерът на обезщетението се удвоява и това следва от ясния прочит на т. 2 от
Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т. 2, то се налага извода, че същата
следва да води до резултат, съвпадащ с определеното в т. 2. В този смисъл е и Решение № 80 от 19.07.2016 г.
по гр.дело № 1680/2016 г. на ВКС, II г.о. което ясно посочва, че следва да бъде
извършено тълкуване на разпоредбата на т. 4 във вр. с
т. 2 на заповедта, като целта на нормативния акт е да бъде получено
възнаграждение в двоен размер.
Следва да
бъде отбелязано още и, че съгласно чл. 262 ал. 1 т. 3 от КТ, дължимият размер
на възнаграждението по време на официални празници е също удвоения размер на
възнаграждението /100% увеличение/, т.е. дори и в случай, че се приеме, че целта
на нормативния акт /Заповед № 8121з-791/28.10.2014г./ е неясна, то следва да
бъде приложена друга разпоредба, а именно общата норма на чл. 262 ал. 1 т. 3 от КТ, водеща до същия правен извод, а именно за дължимост
на двойния размер на възнаграждението за работа по време на официални празници.
Доколкото
експертизата сочи, че е изчислено и заплатено възнаграждение именно в този
размер на ищеца, то не са налице суми за плащане като възнаграждение за
извънреден труд по време на официални правници и искът следва да бъде
отхвърлен.
И двете
страни са направили искане за присъждане на разноски, а с оглед изхода на спора
на същите се следват такива, съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете.
В този
смисъл на ищеца се следват разноски в размер на 146,08лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, а на ответника сумата
от 37,80лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ВРС сумата от 100лв., представляваща дължима държавна такса за уважените искове
и сумата от 120.00лв. - възнаграждение за вещо лице по допуснатата ССЕ,
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171
А, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Х.П. ЕГН **********,***, сумата
от
1372.03лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.04.2015г. до 20.12.2017г., като отхвърля за горницата до
предявения размер от 1 374,48лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 93.00лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от
допълнителните възнаграждения за положен нощен труд мораторна
лихва за периода на падежа на всяко едно месечно задължение от 01.04.2015 г. до датата на предявяване на ИМ - 22.12.2017
г.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на П.Х.П. ЕГН **********,***, срещу Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, п.к. 1309, ул. „***“ №171 А, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4400.00лв., за положен, но незаплатен общо 200 часа празничен труд умножен по 22лв. за
периода от
22.12.2014 г. до 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
на осн.чл.86, ал. 1 ЗЗД,
считано от датата на завеждане на иска - 22.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 150.00лв., представляваща сбор от дължимата
върху всяко от допълнителните възнаграждения за положен нощен труд мораторна лихва за периода на падежа на всяко едно месечно
задължение от
01.05.2015 г. до датата на предявяване на ИМ -22.12.2017 г.,
на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171
А, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Х.П. ЕГН **********,***, сумата
от 146,08лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.П. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171 А, сумата
от 37,80лв., юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „***“ № 171
А, ДА ЗАПЛАТИ В полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 100.00лв., представляваща дължима
държавна такса за уважения иск и сумата от 120,00лв.,
представляваща разноски по делото за
възнаграждение за вещо лице по допуснатата ССЕ, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му на странтие – 27.04.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: