№ 75
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600084 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по въззивна жалба на адв.С., действаща като служебен
защитник на АН. ЕНЧ. Д., срещу решение на Окръжен съд-Варна под
№37/10.03.2022г. по ЧНД №95/2022г. С атакувания съдебен акт е признато
решение №19Cs137Js99038/20 от 12.10.2020 година на Окръжен съд-Щутгарт,
ФРГ, вл.с. на 06.11.2020 година, с което на българската гражданка АН. ЕНЧ.
Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр.Варна е наложена финансова
санкция в размер на 200 евро и разноски по съдебното производство на
стойност 73.50 евро, с курс към българския лев в дена на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в размер на 534.91 лева.
Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност на
първоинстанционния акт вследствие на нарушения по чл.30, ал.ал.1 и 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
В съдебното заседание на въззивната инстанция засегнатото лице, редовно
призовано, не се явява. Интересите на Д. се представляват от адв.С., която по
съществото на делото поддържа в цялост оплакванията за
1
незаконосъобразност на първоинстанционното решение с искане за неговата
отмяна и постановяване на отказ от признаване на решението на издаващата
юрисдикция.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява сходно
съображение, основавайки се на данните по делото, че засегнатото лице
пребивава извън границата на страната.
Съставът на въззивния съд, при съобразяване на доводите на страните и
доказателствата по делото, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Условията за признаване на решения за налагане на финансови санкции,
постановени в наказателни или административнонаказателни производства в
страни-членки на ЕС са посочени в чл.30 и чл.35 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Във връзка с
обстоятелствата по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, данни за местоживеенето
на А.Д. се съдържат в удостоверението, издадено от съдебния орган на ФРГ и
това е последният известен неин адрес на ул.“Дънов“/“Дунав“ №4, гр.Нови
пазар. В принципен план, вписаното обстоятелство обуславя местната
подсъдност на производството по чл.31 от ЗПИИРКОРНФС, която
принадлежи на Окръжен съд-Шумен. Именно там първоначално е било
образувано съдебно производство, като при подготовка на делото, същото
било снабдено с данни за постоянното и настоящо местоживеене на Д., което
по справка от НБД се намира в гр.Варна, ул.“Акад.Атанас Бешков“ №35,
вх.Б, ап.5.
Само на това основание и с разпореждане №37/01.02.2022 година, съдията-
докладчик прекратил съдебното производство по ЧНД №46/2022 година по
описа на ШОС и изпратил делото по компетентност на Окръжен съд-Варна.
Становището на въззивния състав е, че разпореждането е преждевременно,
защото задължение на съда в процедурата по чл.31 от ЗПИИРКОРНФС е да
установи каква е връзката на засегнатото лице с посочения в удостоверението
адрес, също да изследва валидността на данните за постоянен и настоящ
адрес в гр.Варна, каквато активност не се установява в кориците на делото на
ШОС.
Окръжният съд в гр.Варна приел производство за негово местно подсъдно,
2
снабдявайки доказателствената съвкупност с нова справка от НБД
„Население“ (л.13 от ЧНД №95), от която става ясно, че засегнатото лице има
съпруг Д.Д., майка Е.Х., братя и сестри, поименно посочени. Също така, от
докладна записка на служител към РД“Охрана“-Варна (л.л.9, 18 от ЧНД №95)
и две призовки, върнати в цялост (л.19 и л.36 от същото ЧНД) е установено,
че Д. е непозната на адресите в гр.Варна, ул.“Акад.Атанас Бешков“ №35,
вх.Б, ап.5 и в гр.Нови пазар, ул.“Дунав“ №4. Въпреки настояването на
защитата за недостатъчност на доказателствената основа за преценка на чл.30,
ал.3 от ЗПИИРКОРНФС (л.15гр и л.16 от ЧНД №95), Окръжен съд–Варна се
задоволил с установеното, постановявайки обжалваното понастоящем
съдебно решение.
В пределите по чл.314, ал.1 от НПК и за изпълнение на предмета по чл.313
от НПК, въззивният състав сам попълни доказателствената съвкупност по
делото с писмени доказателства, установявайки следното:
Чрез данните от справката на НБД „Население“ бяха събрани актуални
сведения за местоживеенето на съпруга и майката на засегнатото лице. Видно
от докладна записка (л.55 от ВЧНД) Д.Д. е непознат на двата регистрирани
адреса - имотът в гр.Варна, ул.“Горна студена“ №66, посочен за постоянен
адрес на лицето е запустял, а на настоящия адрес по регистър в гр.Варна,
ул.“Найчо Цанов“ №16 търсеното лице е непознато. Вследствие проверка от
органите на ОЗ“Охрана“-Шумен по актуалния адрес на местоживеене на
майката на засегнатото лице в гр.Нови пазар, ул.“Янаки Вергиев“ №50,
доказателствената съвкупност е снабдена с данни, че Д. живее във ФРГ,
посочен е телефон, на който същата е призована за настоящето съдебно
производство (л.57 от ВЧНД). И още, доказателствената маса е попълнена със
справки от ГДИН и НСлСл с отрицателни данни за задържане на засегнатото
лице, с писма от НАП и АСП (л.34, л.43 и л.46 от ВЧНД), които доказват, че
Д. не получава трудови доходи на територията на Република България, нито
се ползва от социално подпомагане, служебно е установено и отсъствието на
имущество. Справка на МВР сочи за периодични влизания и излизания на
засегнатото лице в страната, с последно напускане на 12.06.2021 година (л.41
от ВЧНД).
Всички очертани сведения кореспондират добре със заявления на А.Д. (л.62
от ВЧНД), съобразно които тя живее от двадесет и две години във ФРГ, в
3
гр.Берлин на неустановен адрес, намира се във фактическа раздяла със
съпруга си, получава доходи само във ФРГ, там е осигурена, няма нищо общо
с адресите си в гр.Варна, при завръщане в България отсяда при свой брат в
гр.Нови пазар, който от две години се установил при нея във ФРГ, не
поддържа от 4-5 години връзка с родителите си. Иначе казано, в
доказателствен план не възниква ситуация по чл.30, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от
ЗПИИРКОРНФС, а при естеството на събраните данни, делото е било местно
подсъдно на ШОС, но при липсата на възражения в тази насока, допуснатото
процесуално нарушение не се явява съществено. Безспорно също е, че А.Д.
няма абсолютно никаква фактическа връзка с територията на Република
България, освен чисто формалната такава с регистрирани постоянен и
настоящ адрес в гр.Варна, с които няма касателство, няма имущество, което
да бъде обект на принудително изпълнение, следователно няма и основания
съдебното решение на Окръжен съд-Щутгарт, ФРГ да бъде прието за
изпълнение. Изводът обосновава отмяна на проверявания съдебен акт и прави
безпредметна проверката на обжалваното решение в аспекта на чл.30, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС за двойната наказуемост, като само се маркира
становището, че доводите в тази насока са лишени от основание.
Водим от горното и на основание чл.34, ал.1 ЗПИИРКОРНФС,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №37/10.03.2022г. по ЧНД №95/2022г. по описа на
Окръжен съд-Варна и вместо това НЕ ПРИЕМА за изпълнение на основание
чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС решение №19Cs137Js99038/20 от 12.10.2020
година на Окръжен съд-Щутгарт, ФРГ, вл.с. на 06.11.2020 година, с което на
българската гражданка АН. ЕНЧ. Д., с ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 200 евро и разноски по съдебното производство на
стойност 73.50 евро, равностойни към българския лев в дена на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция на 534.91
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5