Решение по адм. дело №303/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба на Р. А. С. от гр.Русе, чрез процесуален представител адв.Р. Б. от АК Русе, против Решение № 212 от 04.04.2025г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от ЗДС – имоти в землището на с.Николово, обл.Русе, както следва:

-имот с [идентификатор], в местността „Дрибака“, с площ за отчуждаване 1,983дка, посочен в позиция № 52 от Приложение №1 към решението , за който е определено обезщетение в размер [рег. номер].

- имот с имот с [идентификатор], в местността „Дрибака“, с площ за отчуждаване 2,348 дка, посочен в позиция № 53 от Приложение №1 към решението, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер].

Искането е за изменение на решението в посочената му част относно определената пазарна стойност на отчуждения недвижим имот.

В жалбата се твърди, че определеният размер на паричното обезщетение е занижено и несъобразено с нормативните изисквания. Считат, че е приложен неправилен метод при определяне на средната цена на имотите. Претендират изменение на размера на обезщетението, като искат същото да бъде увеличено, съобразно пазарните цени. Претендират се разноски.

Ответната страна – Министерският съвет на Република България, в изпълнение на указанията на съда в придружителното до съда писмо вх.№ 2337 от 13.05.2025г./л.83 дело/, с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Посочват, че обезщетенията са определени съобразно критериите, заложени в ЗДС. Изложени са допълнителни съображения в представено становище вх.№4918 от 19.11.2025г. /л.153/ Оспорват заключението на вещото лице по назначената съдебна оценителна експертиза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител гл.юрисконсултП.П., в писмена молба вх.№2285 от 12.05.2025 г. по описа на АС-Русе, оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Представят писм. доказателства/л.70 – 80 д./ във връзка с надлежното обявяване на започналата процедура по отчуждаване на недвижими имоти по реда на чл.34а, ал.3 ЗДС.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище с вх.№2453 от 16.05.2025г. по описа на съда, подадено от пълномощник гл. юрисконсулт М.Ц., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/гр. София, чрез своя пълномощник – юрисконсулт Р.П., с писмо вх.№2279 от 12.05.2025г. представят по указание на съда доказателства/л.63-66д./ кога е съобщен оспореният акт на жалбоподателя, с оглед допустимостта на жалбата. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. Със Заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план за посочения горе обект в землищата на населени места от обл.Русе, сред които и землището на с. Николово, общ.Русе, обл.Русе. Срещу обнародваната в бр. 82/14.10.2022 г. на „Държавен вестник“ Заповед с № РД-02-15-110/10.10.2022г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на подробен устройствен план-парцеларен план за процесния обект, касаещ и землището на с.Николово, общ.Русе не са постъпили възражения и същата е влязла в сила на 29.10.2022 г.Впоследствие със Заповед № РД-02-15.72/30.05.2023г., обнародвана в ДВ,бр.48/ 02.06.2023г. са отстранени допуснатите очевидни фактически грешки в Заповед № РД-02-15.110/10.10.2022г.

С писмо с изх.№АУ13-8 от 03.11.2022г. зам.министърът на регионалното развитие и благоустройството е уведомил председателят на АПИ за влизане в сила на заповедта. С възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023г./л.86 пр./ инвеститорът на обекта – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ възлага на „Бачовски консулт“ООД гр.Пловдив/избрани след проведена обществена поръчка/ изготвянето на оценителни доклади, за определяне на равностойни парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на имоти и части от имоти, находящи се в землищата на населени места, сред които и с.Николово, общ.Русе за държавна нужда за изграждане на АМ“Русе – В.Търново“, участък Обход на гр.Бяла от км0+500 до км 24+018“. При спазване разпоредбите на Глава три, чл.32 от ЗДС е изготвен оценителен доклад/л.65 - 85 пр./ Чрез използване на сделки като пазарни аналози за землището на с.Николово за периода 15.09.2022г. до 15.09.2023г.

в доклада е определена осреднената цена за 1дка за землището в с.Николово, като е определена цена за 1дка – 1110,00лв./л.81 пр./ Определените обезщетения за отчуждените недвижими имоти в землището на с.Николово били отразени в таблица в Приложение 8.2 от доклада, съдържаща информация за имотите и размера на определеното им обезщетение/ л.203 и сл. пр./. С мотивирано искане изх.№04-16-210/22.01.2025г. до МРРБ и МФ по реда на чл.34 от ЗДС АПИ предлагат провеждане на процедура по принудително отчуждаване на засегнатите имоти – частна собственост в землищата на населени места, сред които и с. Николово, обл.Русе, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-парцеларен план. Предложена е финансова обосновка /л.49пр./ от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е одобрена от министъра на финансите. Според нея средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти – частна собственост, са в размер общо на 6 912 050,00 лв, които ще бъдат разчетени в рамките на бюджета на за 2025г. на МРРБ, респективно от АПИ. С доклад /л.28 пр./ от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите е предложено на МС на РБългария да разгледа и приеме предложения проект за решение за отчуждаване на имоти и части от имоти- частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе – В. Търново“ участъци Русе – Бяла, обход на гр.Бяла в определени участъци, на територията на обл.Русе. Докладът е изпратен с писмо вх.№ 03-07-35 от 28.03.2025г.

На основание чл.34а, ал.1, вр. чл. 34б от ЗДС Министерски съвет издава Решение № 212 /04.04.2025 г./л.6сл. пр./ за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ на територията на Област Русе.

В Приложение към т.1 /л.17 пр./ на издаденото решение, отнасящо се за имотите от землището на с.Николово, общ.Русе , в позиция под № 52 е посочен имот с [идентификатор] по КККР / № 169.84 по регистър към одобрения ПУП-ПП/ – земеделска територия, нива в землището на с.Николово, общ.Русе, с площ за отчуждаване 1,983 дка, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Като собственик на имота е посочен жалбоподателят Р. А. С.. В позиция под № 53 е посочен имот с [идентификатор] по КККР / № 169.85 по регистър към одобрения ПУП-ПП/ – земеделска територия, нива в землището на с.Николово, общ.Русе, с площ за отчуждаване 2,348 дка, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Като собственик на имота е посочен жалбоподателят Р. А. С..

От страна на жалблоподателя по делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи правото му на собственост по отношение на двата имота. Видно от тях с [нотариален акт],т.13, н.д.2548, вписан с вх.рег.№ 5703 от 12.05.2017г./ л.5 д./ жалбподателят е закупил два недвижими имота, представляващи полска култура в местността Дрибака в землището на с.Николово, общ.Русе, както следва : имот с площ 7,586 дка , трета категория, [имот номер] по плана за земеразделяне на с.Николово и имот с площ 7,586 дка , трета категория, [имот номер] по плана за земеразделяне на с.Николово. Представени са скици на двата имота - / л.8 и л.11 д./

След указания на съда до АПИ да представят доказателства кога е съобщено решението на жалбоподателя, по делото са представени две писма от АПИ до жалбоподателя - с изх.№94-00-2578/08.04.2025г. /л.63д./ и с изх.№94-00-2579/08.04.2025г. /л.65д./ Представени са от АПИ доказателства кога са изпратени и връчени писмата на С. – на 22.04.2025г./л.64 и 66/. Жалбата е подадена в АС Русе на 02.05.2025г., като съдът приема, че същата е подадена в предвидения от закона 14дн. срок за обжалване от връчване на акта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14- дневен срок от съобщаването. Оспорването е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване. По делото е доказано, че жалбоподателят е собственик на имотите, които са предмет на отчуждаване. Жалбата е подадена пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждаваните имоти, предвид разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗДС/изменена/, поради което е процесуално допустима.

По съществото жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България Решение № 212 /04.04.2025 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040 на територията на Област Русе, в частта, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обекта поземлен имоти с [идентификатор], в местността „Дрибака“, с площ за отчуждаване 1,983дка, посочен в позиция № 52 от Приложение №1 към решението , за който е определено обезщетение в размер [рег. номер]. и имот с имот с [идентификатор], в местността „Дрибака“, с площ за отчуждаване 2,348 дка, посочен в позиция № 53 от Приложение №1 към решението, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Няма спор, че посочените земеделски имоти са собственост на жалбоподателя, видно от представения НАкт и проверените от вещото лице скици на имотите при изготвяне на заключението по назначената оценителна експертиза.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. По делото няма спор, че „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и като такъв, компетентен да издаде административен акт за отчуждаване на имоти за изграждането му е Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, по реда предвиден в ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. В него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, поради което са налице всички реквизити на съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС. При издаване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Спазена е поредността на процедурните изисквания за вземане му, посочена в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, съответно одобрен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отчуждаването на имотите е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект. В чл. 32, ал. 1 от ЗДС е предвидено, че имоти и части от имоти, които са собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Легалната дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" е в разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС – цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Предвид разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Стремежът на законодателя е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота, като по този начин се защитят интересите на засегнатите собственици и същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии. Съобразявайки се с тези критерии, АПИ в хода на адм. производство, е възложила изготвяне на Оценителски доклад на независим оценител - "Бачовски консулт" ООД за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлените имоти, предмет на отчуждаване. След изискани от Служба вписвания Русе нотариални актове за сделки, при посочените горе условия, оценителите са установили, че три сделки от този период отговаря на зададените критерии на ЗДС, поради което, въз основа на тях е определено равностойно парично обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл.32, ал.2

от ЗДС, а именно 1110, 00лв за 1дка.

Поради оспорване на размера на обезщетението, определено от административния орган, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено в три варианта :1. При съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като при липса на пазарни аналози да приложи разпоредбите на Наредбата. 2. При съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС да се определи размера на обезщетението, като се използват аналогови сделки за период една година от постановяване на решението на МС или периода 04.04.2024г. до 04.04.2025г. Експертизата е възложена и изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Според заключението на оценителната експертиза по въпрос 1: Стойността на отчуждената част на имота съобразно пазарните аналози от сделките през периода една година от възлагане на оценката е 1110,00лв за 1дка. По въпрос 2 е изведена осреднена стойност на отчуждения имот, като са използвани две аналогови сделки, сключени за периода една година от постановяване на решението на МС или периода 04.04.2024г. до 04.04.2025г.и при спазване изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изискало от Служба вписвания в гр.Русе копие от нотариалните актове по сключените сделки през посочения период и след анализа им е изготвено заключението. Според експерта за периода са налице две сделки – пазарни аналози, които отговарят на критериите на ЗДС и предвид тях вещото лице е определило осреднена цена за 1дка земеделска земя в землището на с.Николово в размер на 2 824,98лв за периода 04.04.2024г. до 04.04.2025г., като за отчуждените имоти дължимото обезщетение е както следва:

-Имот с [идентификатор] по КККР на с.Николово , посочен в позиция № 52 от Приложение №1 към решението , с площ за отчуждаване 1,983дка Х 2 824,98лв = 5602 лв.

-Имот с [идентификатор] по КККР на с.Николово , посочен в позиция № 53 от Приложение №1 към решението , с площ за отчуждаване 2,348 дка Х 2 824,98лв = 6633 лв.

С определение съдът е приел по делото заключението на в.л., което изцяло кредитира, като изготвено по предвидените в закона методи от професионалист с необходимата компетентност и квалификация.

При така установеното, съдът намира, че при определяне на обезщетението административният орган не е допуснал твърденитe в жалбата нарушения, като е съобразил изготвянето на оценката с критериите посочени в

разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС . Оценката е извършена законосъобразно, но видно, при прилагане на закона са определени размери на обезщетенията, които не отговарят на целта на закона – да представляват справедливо и равностойно на отнетото право на собственост парично обезщетение. Обезщетение, което да дава възможност на собственика, ако реши, в същия момент /на отчуждаването/, на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения. Във връзка с така изтъкнатото обстоятелство съдът следва да се съобрази и с практиката на ЕСПЧ, която е задължителна за България като страна по Конвенцията, по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Член първи от Протокол № 1 към Конвенцията е посветен на защитата на правото на собственост и § 1 от същия гласи: "Всяко ФЛ или ЮЛ има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. " Следва да се съобразим и с Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., по което дело е установено нарушение на държавата на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, като изрично е посочено, че размерът на обезщетението за отчуждената земя трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. Това разбиране за оценка на имота максимално близо във времето към момента на отчуждаването е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята. Така както изисква разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и тази на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. В цитираното Решение на ЕСПЧ е посочено, че следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. При това ЕСПЧ приема, че е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

При зачитане задължителното тълкуване на ЕСПЧ, за да се гарантира проявлението на принципа на пропорционалност/между отнетото право и неговата пазарна оценка/ следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването му, по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката не следва да се прилага, тъй като за този период, поради липса на регистрирани аналогови сделки за това землище, не може да се определи пазарна стойност на имотите по реда, разписан в чл.32, ал.2 от ЗДС. Оценката по реда на наредбата е явно несправедлива и очевидно по-ниска от реалностите на пазара, което води до оценка на отнетото право, извършена в противоречие с посочените принципи и тълкувание на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, дадено в практиката на ЕСПЧ, което тълкуване е задължително за българския национален съдия.

От изложеното е видно, че е налице противоречие на законовите изисквания относно определянето на равностойно обезщетение по реда на наредбата с действителното съдържание на защита на правото на собственост по чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г. В този ред на мисли следва да посочим конкретно, че в Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че "КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт. " Текстовете на Конвенцията следва да бъдат прилагани с оглед възприетото тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ.

По изложените аргументи, съдът намира, че определената от ВЛ оценка на отчужденото право по вариант в т.5. ІІ /л.96/ по същността си представлява равностойно парично обезщетение за отчужденото право и това е оценката, която гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. ВЛ е работило с пазарни аналози в период 12 преди постановяване на Решението на МС или периода 04.04.2024г. до 04.04.2025г. Сделките са за имоти в землището на с.Николово, сключени са между физически и юридически лица. Към заключението са приложени четири НАктове, по които сделките отговарят на зададените критерий . Оценката е 2 824,98лв за декар, като съдът намира, че този вариант следва изцяло да се кредитира като обективен и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона, поради което приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имотите е в размер [рег. номер] за имот с [идентификатор] по КККР на с.Николово, с площ за отчуждаване 1,983дка [рег. номер] за имот с [идентификатор] по КККР на с.Николово, с площ за отчуждаване 2,348 дка .

Предвид изложеното Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като определеното от административния орган обезщетение за имотите е съответно в размер [рег. номер] [рег. номер] и тези обезщетения са неравностойни по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част от имотите се увеличи размера на определеното обезщетение. По изложените мотиви съдът намери жалбата за основателна.

При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът по делото – МС на РБългария следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него в производството разноски в общ размер на 1510,00лв, от които: 10 лв. – внесена държавна такса, 700, 00 лв. – внесен депозит за вещо лице и 800, 00 лв за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2от АПК, Административен съд-Русе, ІХ-състав

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на Р. А. С. с [ЕГН] от гр.Русе, [улица], ет.5 Решение № 212 /04.04.2025г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – В.Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС, както следва :

-имот с [идентификатор] по КККР на с.Николово- земеделска територия, нива в землището на с.Николово, общ.Русе, област Русе, с площ за отчуждаване 1,983дка, позиция №52 от Приложение 1, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер], като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение [рег. номер] /шест хиляди шестстотин тридесет и три /лв.

-имот с [идентификатор] по КККР на с.Николово- земеделска територия, нива в землището на с.Николово, общ.Русе, област Русе, с площ за отчуждаване 2,348 дка, позиция №53 от Приложение 1, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер], като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение [рег. номер] /пет хиляди шестстотин и два /лв.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Р. А. С. с [ЕГН] от гр.Русе, [улица], ет.5 сумата от 1510/хиляда петстотин и десет /лв, представляваща разноски за производството.

Решението е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.