№ 142
гр. Пазарджик, 30.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20225220103782 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищцата М. Б. Т., редовно призована се явява лично и с адв. Г., редовно
упълномощена да я представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът К. К. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. М.,
редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по
делото.
Явява се свидетелката М. П. А., редовно призована.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба, ведно с писмените
доказателства. Възразявам по възраженията направени в отговора. Нямам
възражения по проекта на доклад. Водим свидетелите А. А. И. и Б. Й. Б..
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по проекта на доклад. Водим един свидетел, при режим на
1
довеждане.
СЪДЪТ докладва постъпилите по делото 2 броя доклади от ДСП –
Септември.
АДВ. Г.: Да се приемат.
АДВ. М.: Да се приемат.
Предвид липсата на възражения от страните по изготвения по делото
проект на доклад, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекта на доклад, съдържащ се в Определение №
97/11.01.2023 г. за окончателен по делото.
ПРИЕМА като доказателства постъпилите по делото 2 броя социални
доклада от ДСП – Септември.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба
ИЩЦАТА /лично/: Аз искам да се разведа.
ОТВЕТИНКЪТ /лично/: Нямам какво да кажа. Исках да постигнем
помирение.
ИЩЦАТА /лично/: Не желая, защото правя компромис след компромис
и решението ми е крайно. Ако той желае, можем да се разведем по взаимно
съгласие.
АДВ. М.: Считаме, че не е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака и доверителят ми не е съгласен да се развежда и детето да остане за
отглеждане при майката.
Не се постигна спогодба между страните.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО СЛЕДВА:
А. А. И. – на 21 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. ИЛИЕВА: Познавам М. от доста време. С К. се запознах
миналата година лятото. Знам, че са разделени още от ноември месец
2
миналата година. В техният дом в Белово съм ходила на гости. Често гостувах
там. След като напуснах работа ходех всеки ден, защото преди работех в
София. Помагах с домашните задължения и с детето. Отношението на К. към
мен лично, не сме си правили много мохабет, той като цяло изобщо не ме
познава. Била съм свидетел на отношенията между тях, като семейство.
Присъствах на спор, точно след кръщенката на малката. Той защити
приятелите си вместо нея и му направих забележка, че това не е правилно. От
М. знам за други конфликти. Тя ми е разказвала как има постоянно
психически тормоз и обиди и знам и за физически, когато й скъса герданчето
и я беше дръпнал за палтото. Причината за това отношение предполагам, че е
ревност от приятелките. Пред мен не е говорил срещу приятелите си. Мен
лично не ме е нападал, че съм лесбийка, че аз съм причината те да се
развеждат. Според мен аз не съм причината за тяхната раздяла. Откакто И. е
на Малко Белово той идваше всеки ден, ужким да я вижда. Вижда я за 10-15
минути. Той повече гледаше М. къде ходи, а не детето. Според мен той взе
детето, за да може тя да се върне при него, чрез детето. Това е моето мнение.
Вечерта, когато тя напусна семейното жилище ние говорехме по телефона, тя
ми затвори, после пак ме набра, вече ревеше. Детето беше в тях и спеше и тя
не можа да си го вземе. Тя отиде у баща й, и после беше на квартира. Тя
отиде на квартира ноември, някъде до декември и след това у баба си. След
като си тръгна от семейното жилище тя правеше много опити да види детето.
Той не й даваше, криеше малката. Даже и аз съм ходила. Полиция викаха и те
казаха, че всичко ще се реши в съда. После малко се разбраха. Той й даваше
да вижда детето, ходеше по час, два. Не я оставаше сама да види детето,
докато тя го оставяше. Докато детето беше при нея тя не пречеше на
контактите му с детето. Тя се качваше горе, за да си види той детето на
спокойствие. Не сме излизали по нощни заведения. Два пъти сме ходили до
бензиностанцията да си вземем цигари. Един път излезнахме със С. и с А..
Ходихме до Варвара. Те се бяха разбрали той да гледа малкото, за да
излезнем по женски. Веднъж ходихме с К. и М. на „Секвоите“ и по това време
баба М. се грижеше за детето. Бабата, когато са излизали те двамата, са
оставяли детето на нея, но повече М. се грижи за детето. М. е добра майка.
Детето е привързано към нея и я търси. М. много страдаше когато беше
разделена с детето. С М. се познаваме от много време. Още лятото започнах
да идвам у К. на Белово. След това през октомври, когато напуснах работа,
3
започнахме да излизаме по-често. Тогава И. е живеела у тях. Заедно с детето
излизахме през деня. Два пъти вечерта сме излизали до бензиностанцията,
тогава М. преспива детето и го оставя на К.. К. се е грижел за детето за
половин час, докато отидем и се върнем. Заедно с М. и И. през деня сме
излизали на разходка. В моята кола сме возили И.. Взимали сме столчето от
тяхната кола. След като М. напусна К., отиде на квартира. По време на
коледните и новогодишните празници се виждахме с М., но не толкова,
защото са семейни празници и всички са били със семействата си. Тогава тя
беше и при К. и при М.. К. взе И. и не знам сега къде е детето. Само един път
сме ходили да взимаме детето и аз не съм влизала, стоях навънка, имаше
полиция. Те двамата се оправиха.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Й. Б. – на 49 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, баща на ищцата. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Б.: М. и К. са разделени някъде от 2-3 месеца. След раздялата М.
живя един месец у Н.. Сега живее при баба й. М. ми е споделяла за
проблемите с К., че я тормози, все я притеснява. Тя бяга, иде при баба си,
после пак се върне. Много пъти е ходила при майка ми. Последния път
ходихме и К. я изгони и не я прие и не й даде детето. Ходихме да видим
детето. Той не ме допусна, как да разговарям с него? Говорих с него и той
каза, че тя е виновна и ходи натам насам. Тя никъде не ходи. Тя ходи при баба
си, чат пат при нас. Когато детето беше при М., по време на празниците,
когато съм ходил у майка, М. е била все там, с детето. М. си гледа детето
много добре. Детето я търси, привързано е към нея. Казва „мама“, мрънка
нещо. Мисля, че откакто К. взе детето леля му го гледа. Той мисли, че М. ще
се върне, затова не дава детето. Не съм виждал как той се грижи за детето.
Единствено, когато съм правил ремонт съм бил у тях. Тогава детето беше още
по-малко. Виждал съм го да гуши детето когато един път съм бил у тях.
Дъщеря ми ми е споделяла, че той я ревнува. Ревнува я от нейните приятелки
че излиза с тях. М. сама се грижеше за детето и моята майка й помагаше.
Майка ми го обича детето. Майка ми се грижи за детето, когато М. ходи на
кафе. След раздялата М. е по-спокойна. Тя каза, че съпругът й е причината,
4
че я ревнува. Според мен тя нямаше проблем с отглеждането на детето. Не се
е оплаквала, че грижите покрай детето й тежат. У К. само един път съм ходил
на гости когато беше ремонта. Не съм ходил повече, те идваха у нас на гости.
Не съм ходил, защото нямам време. Ходя на работа, прибирам се късно.
Работя в строителството. Те идваха повече у нас. На Коледа или на Бъдни
вечер бяхме с М.. Не си спомням дали беше с детето тогава. Моята майка
изгледа М. откакто беше бебе. Правихме опити с М. да ходим у К., за да
взимаме И., но той отказа. Даже не я допусна да влезе вътре в къщата. Аз не
съм влизал в двора. Аз бях отвънка. Той тогава каза, че ще викне полиция.
М., с И. идват у нас повече през деня. Когато бяха с К. идваха когато си
поискат и вечерно време. Когато М. идваше с И. вкъщи съм бил и с приятели,
в компания. Като дойде приятел си пием и през това време М. и И. идват на
гости. М. живее при майка ми и не знам дали излиза често.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. П. А. – на 73 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, баба на ищцата. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Аз изгледах М. от тримесечна възраст. След като се роди
нейната дъщеря помагах за нейното отглеждане. М. и К. се разделиха когато
взеха да се карат постоянно. Там съм, слушам, приказвам да се укротят. Те се
разделиха преди няколко месеца. Взеха да се карат доколкото разбрах. Аз
ходех нощно време при тях, защото детето не можеше да спи и да им
помагам. Тогава видях, че К. взима телефона, за да гледа някакви сексове и не
й обръща внимание и М. се сърди и затова започнаха да се карат. Първо
живееха много добре. Долу, баща му освободи, направиха ремонт да им е
удобно и той започна да си прави каквото си иска. Аз ще ида с прятели на
кафе, ти иди с приятелки на кафе. После М. излиза лоша, че излиза с
приятели. Тя излиза виновна. Преди К. работеше вечер, но после вече не
работеше. Не знам защо се е махнал от работа. Той не й обръщаше внимание
и се чудеше как да се кара с нея. Докато К. работеше М. се грижеше за
детето. Най-напред я къпех аз, два дни. М. изяви желание да й покажа да
къпят детето с К., за да не идвам всеки ден. Когато той работеше съм гледала
детето, но и после пак съм го гледала. Не е имало случай да съм ходила вечер
5
и М. да я е нямало. Ходеше с него навсякъде. Спрях да ходя у тях, защото
веднъж като гледах детето и детето искаше нещо да вземе от масата и аз й
казах „това не е за теб“, тя взе да плаче и К. каза „ти пък едно дете не можеше
да гледаш“. Най-напред се разбираха, после взеха да се карат. Чувах много
пъти как вика силно и видях да я дърпа. Скъса й синджирчето. М. беше много
скромна и тиха. Той я изнерви с неговите постъпки. Щяла да стане като майка
й. Ходихме веднъж при стринка му да искаме детето, той дори не искаше сам
да си го гледа. По време на коледните и новогодишните празници детето беше
у нас. Ние с моя мъж се грижехме. М. отиде у баща си. К. беше на Бъдни
вечер у нас и остави детето. М. беше на Бъдни вечер у нас. Ние заедно
вечеряхме. На Коледа М. беше у нас. К. идваше всеки ден у нас да вижда
детето. Тя като идеше горе да пие кафе с приятелки той скачаше и викаше
„кой е горе, да няма някакъв мъж“. Той ни измами рече „М., може ли да взема
детето у нас, утре ще го върна“. Мина един ден и той не го даде. Отидохме да
искаме детето на следващия ден и той ни изгони и каза, че няма да ни го даде.
Тя си гледаше детето много хубаво, обличаше го пет пъти на ден, да бъде
хубаво. Той го облича като цигане. Физически се справях много добре с
всичко да гледам детето. Отношението на М. спрямо нас е много добре, но
той се представи в добра светлина пред нас, че е много добър, а после
започна да говори срещу нас, да ни намрази и да си прави каквото иска. Ние
го приемахме много добре и той после се подигра с нашата добрина. Още
докато живееха заедно имаше случка когато К. се развика на М., много силно,
като на животно, защото си беше оставил маратонките и тя се спъна в тях. В
началото като се разделиха ние се застъпихме за К., защото не искахме детето
да бъде при чужди хора, но след това когато той взе детето, вече не ни го
даваше и не ни пускаше да го видим. М. добре се държи с дъщеря си – храни
я, облича я, къпе я, всичко. И., когато я гледах, спеше долу при нас. Сега спи
на втория етаж при майка си. Там са три стаи. В тази стая той прави ремонт и
там стои детето. Отвън до самата кухня имаме баня и тоалетна. Сега ще
правим вътре. Бойлера е дървен и електрически, но сега е само дървен,
защото електрическия се развали. М. ще взима майчинство от този месец.
Преди това взимаше майчинство и те го продължиха. Сега аз ще гледам
детето и тя ще ми прехвърли майчинството аз да го взимам. От януари месец
И. живее при баща си. Той не ни дава да я виждаме. На М. майчинството й
свърши и сега го прехвърли на мен. Тя нямаше стаж и затова го прехвърлиха
6
на мен и тя ще започне да работи. Приятелки на М. са пренощували у нас –
две момичета, които са й най-близки, едното от селото, другото от Клисура.
Те бяха заедно съученички и бяха най-близки. Когато бяха у нас тези
съученички детето си беше при нея, горе. Горе си си правеха мохабет. Едната
приятелка спа горе при нея, на спалнята, а детенцето си беше в леглото.
Личната лекарка на М. не ми е казвала, че тя не е добре психически. Каза само
да се заведе детето на ваксина. Аз не ходя по врачки. Когато се разделиха
през ноември К. я изгони и тя си дойде с детето. Това е истината. Той на
няколко пъти я гони и все я спирахме. Когато си тръгна тя беше с детето.
През ноември когато се разделиха окончателно тя си тръгна сама, без детето.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Й. Г. Г. – на 59 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, майка на ответника. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: В началото когато се запознаха той ми споделяше всичко, че
се е запознал с едно момиче и иска да се ожени за нея. После разбрах, че ще
имат дете. Бяха добри отношенията между тях. Отнасяли сме се добре едни
към други, но впоследствие започнаха недоразумения между тях, да се карат
от дребнавости – несериозни неща, до момента когато М. започна да го
обвинява в неща, които не могат да бъдат верни и нормални. Например за
някакви есемеси. Казвала съм „М., това е нормално в днешно време“, но тя не
разбира и иска да търси под вола теле. Напрежението поотмина започнаха
други разправии по време на бременността. Самата баба ми е казвала „нека,
К. да търпи, че тя е много нервна“. Винаги съм била приятел с тях. Казвала
съм, че по време на бременност жената може да има проблеми и да бъде по
раздразнителна, но това са в реда на нещата. След което продължиха
моментите, в които М. започна да става по-агресивна спрямо К.. Не искаше да
чува неговото мнение започна да се налага. Когато се роди детето нещата пак
потръгнаха добре. Всичко беше нормално, но с течение на времето, с
коликите на детето, пак започнаха да се изнервят, да не могат да търпят от
страна на М.. Говорила съм с нея, че трябва да се прояви търпение. Тя започна
да излиза с приятелки. Най напред започна да излиза с Е. Т. – това стана
някъде към третия, четвъртия месец. Имаше момент когато М. казва към
7
23.00-23.30 ч., аз ходя често у тях даже преспивам, тя казва отвиам с
приятелка на Макдоналдс за хамбургер. Казвам „хладилника е пълен, къде ще
отивате по нощите, вие сте жени?“. Никой не може да й повлияе да стои при
детето. К. е оставал при детето. М. излиза с приятелки и се връща 2-3 часа
след това. Това ми навя на мисълта, че има нещо което не е нормално. След
което, бабата на М.та се намеси и каза, че не може така да продължава М. да
оставя детето при К. и тя да излиза. Тогава е станал голям скандал с обиди и
агресия - стринка ми е разказвала. След кръщенката октомври месец оттогава
разбрах, че М. не иска да живее на Белово. Бях в дома на баба й и тогава
разговарях с баба й защото разбрах, че К. живее сам на Белово. Къде отиваш –
на Белово – с М. ли отиваш – не, сам съм. Исках да говоря с бабата за
причините. М., след кръщенката, не съм я виждала. По време на кръщенката
всичко беше супер. То е било и преди, но аз не съм знаела. Казвам на бабата
„кажи ми, защо М. не иска да живее на Белово?“, тя вдига рамене и казва „не
знам“. Мина се една седмица и като че ли отношенията се оправиха. Значи е
имало и приливи и отливи върху техните отношения. Тогава разбрах, че М.
иска да се разведе с К.. К. ми се обади и каза, че е подала молба за развод.
Това беше шок за мен. Тя не беше в дома, в който се отглеждаше детето. Беше
напуснала семейното жилище и живееше при нейна приятелка, която също
има дете, с три месеца по-голямо от нашето. През времето когато бях там тя
не се интересуваше от детето. К. със сълзи на очи ми е казвал, че иска по
някакъв начин тя да дойде и да види детето. Той смята, че тя като нейна
майка, че то ще се чувства добре, а и в името на семейството. Но чувам
веднъж, тя казва „ти не разбра ли, че на сила аз няма да дойда да видя
детето“. Така го каза по телефона, на високоговорител – „ти не можеш да ме
накараш да дойда“. Като минаха 15 дни тя дойде с баба си, точно за 10-15
минути. Видя детето, направи видео /директна връзка/ с нейна приятелка да
види детето. Не си поигра и си тръгна. При тези технологии, да види детето,
да разбере как е, има ли температура, растат ли му зъбки – тя не се
интересува. Вече нямам контакт с М.. Тя ме е блокирала. Когато дойде да
види детето исках да я прегърна, като майка, тя се отдръпна и аз разбрах, че
това е края. Когато беше напуснала дома, беше взела абсолютно всичко -
памперси, дрешки. Питам къде са тези неща. К. каза, че тя всичко е взела и
той отиде и купи. Тя е незаинтересована. Каква е причината, аз не мога да
кажа. Не дойде да поиграе с детето, за да има емоционална връзка и да има
8
контакт между майка и дете. Тъй като си идвам често от чужбина, сега
специално по мое желание съм си дошла и в подкрепа на К., защото ние сме
все още в роднински отношения с нея и той се държи много добре. Винаги
откликва на потребностите на това семейство – винаги. Малко преди Коледа
дядото на М. беше много болен, с висока температура. Имах видео връзка и с
К., разговаряхме и каза, че е дал 10 лв. на М. да купи лекарства, но нея я
нямаше. След това разбрах, че тя е била в Пловдив и не се е интересувала
какво става с дядо й. К. е купил лекарства за дядо й. Това е пример, че той
винаги е откликвал и ги е обичал като свое семейство, както и аз, но метода,
който те използват, с викове и крясъци не го одобрявам. Даже бабата ми е
казвала, че е имало побоища. Сега, когато съм тук, М. също не е дошла да
види детето и не е проявила интерес. К. ми е споделял за лошо отношение от
М. когато са се карали и тя го е изритала по болното коляно, което му е
оперирано. Когато идвам от чужбина, имам около 36 почивни дни и мога да
идвам често в годината – 6-7 пъти. Даже съм идвала за събота и неделя. В
основни линии той се грижи за детето, защото то е изключително привързано
към баща си. Той го храни, чете му приказки, с играчки си играе, сменява му
памперси. Детето не заспива без баща си. Аз мога да си поиграя с него, но то
не иска мен, иска баща си. Докато аз съм била тук той не е излизал от дома си
без детето. Винаги е с детето. Той не употребява алкохол. В момента той се
грижи за детето. Той не излиза навън като М.. Поне аз докато съм била тук
той не е излизал с приятели, роднини и не се е отделял от детето. Шест, седем
пъти съм си идвала през годината. Тогава съм живяла при тях на етажа, спала
съм в едната стая. Докато съм живяла при тях мога да кажа, че М. е къпала
детето, масаж му прави и през деня го оставя на баба си и вечерта отново
излиза с приятелки. Това съм го видяла, защото те я чакат с колата. Двамата с
К. са излизали като семейство. Когато аз съм била вкъщи бабата е идвала,
защото М. винаги им се обажда за всеки един проблем и те за пет минути са
дошли. Имало е проблем, когато гърдите й се надуваха от кърмата. В мое
присъствие с К. не съм присъствала на такива скандали каквито е имало.
Казвала съм на бабата -защо гледаш детето, при положение, че си възрастна
жена с множество заболявания - мъжът й е с три инсулта и в момента детето е
при теб, а М. не е тук?“. Когато съм била в тяхното жилище по време на
тяхното съжителство К. винаги се е старал да бъдат заедно. Той не е ревнив.
Например идват приятели на кръщенката и след кръщенката остават режат
9
дърва на дядото. След това те са казвали, че М. ги е нагрубявала, гонела ги е
от къщата, където са помагали на възрастния човек. Това съм го чувала от
тези двама човека. Когато М. си е тръгнала от семейното жилище е взела
дрешките и памперсите на детето, тя предварително преди да е казала, че ще
напусне жилището и че не иска да живее повече там, тя предварително си е
подготвила мястото къде, с кой, при кого ще живее и евентуално с детето –
при нейни приятелки. Този момент когато тя напуска аз не съм била там.
На основание чл. 59, ал. 6 от СК съдът пристъпва към изслушване на
родителите относно родителските права.
ИЩЦАТА М. Т. /лично/: Детето се чувства много добре при мен
спокойна и има всички грижи положени от майката. Няма право някой да
отделя дете на една година от майка си.
ОТВЕТНИКЪТ К. Т. /лично/: Смятам, че съм по-добрия родител като
баща, защото аз съм се отнасял добре към тях. От нейна страна има обиди и
удари и то пред детето. Тя се е държала изключително зле с мен, баба си и
дядо си пред И.. Това детето го вижда, защото аз го гледам в момента и вечер
се буди и плаче и мисля, че в момента има психическа вреда на това дете.
Смятам, че съм по-добрия родител, защото тя е казвала „ти и детето сте ми
най-голямата грешка и ми пречите да излизам с приятелки“. Аз съм
денонощно се грижа за детето. Детето през деня беше с бабата, а през нощта с
мен. В момента майка ми се опитва да се грижи за него и то не й позволява.
Иска аз да го правя. Те са с външна баня и тоалетна. Аз съм направил пълен
ремонт. Като компютърен специалист мога да имам хубава работа. Аз всяка
вечер работех и се грижех за И. от раждането й досега, докато тя излизаше
вечер с моята братовчедка. Това съм го правел в името на детето. Говорил
съм с детската градина да я запиша там и ще продължа да работя като
компютърен специалист от вкъщи, докато тя е на детска. С моите знания ще
се грижа за нея да й осигуря прекрасно бъдеще. Ще се боря за детето да бъде
здраво психически и физически. Всичко има и й се купува. Те идват със сила,
с връзки, за да вземат детето насила. Не смятам, че трябва бъде отглеждано от
80-годишна баба. Тази възрастна жена не може да се грижи за детето и да
вземе майчинство. Това не мога да си го представя.
АДВ. М.: Моля да бъде разпитана Е. Т. – стринка на ответника, тъй като
тя живее в съседство до тях и е пряк свидетел на техните отношения, докато
10
са били заедно.
АДВ. Г.: Мисля, че фактическата обстановка беше изяснена достатъчно
и не вярвам нещо по-различно да се каже. Мисля, че и тяхната свидетелка М.
А. най-добре разказа фактическата обстановка и най-близко е била в контакт
с тях по време на съжителството им и след това.
СЪДЪТ намира искането за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Е. Д. Т., при режим на довеждане.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел и снема
самоличността му както следва:
Е. Д. Т. – на 80 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, роднина по сватовство.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Т.: Лично не съм присъствала на техни разправии и свади между
тях, обаче по мои наблюдения, още в началото разбрах, че нещо не върви
между тях. М. дойде в къщи, забира моята внучка и ходят по кафета,
дискотеки, „Секвои“. Един път баба й я потърси и отидох и й се скарах. И
стана кавга. На другия ден баба й и дядо й дойдоха. Аз слезнах и им казах, че
М. се наговаря по телефона с моята внучка и изчезват и по цели нощи ги
няма. Аз й се извиних, но бях засегната много. Веднъж тя пак влиза с гръм и
трясък „къде е дъртата и К.?“. После взе да си изкарва нещо багаж. Последно,
когато дойде да ми тряска на прозореца, аз пак се стреснах. Не знам защо ми
тряска по прозореца. И друг път на С. Е., когато дойде, влезна видяха се и
баба й и дядо й бяха вкъщи на имен ден. Нямаше разправии тогава. Беше
довела и някакви мъж и жена да бият К., не ги познавам. Дори моята сестра
беше в тоя момент на гости. Нейната баба се е оплаквала от нея, но не искам
да говоря. Споделяла е, че се е отнасяла с нея много лошо и й е налитала да я
бие. Те защитаваха К. по това време. Докато М. живееше у К. гледаше детето.
Виждах я да излиза често и през деня и през нощта. К. много добре се справя
с отглеждането на детето. Като каже „стринко, ще слезна да взема храната на
детето“, остави я при мен. Аз я гуша ама тя е свикнала с него и плаче за него.
Детето е свикнало с баща си вкъщи. М. един път идва, но не помня кога. Май
11
беше на С. Е.. Не помня.
АДВ. М.: Имам искане, на основание чл. 176 от ГПК ищцата да
отговори на въпросите – от самото начало смятала ли е, че бракът й с К. е
грешка, дали това дете е било желано от нея и дали получава в момента
майчинство в размер на 770 лв., а самата баба заяви, че тя не получава такова
майчинство.
АДВ. Г.: Да не се допуска това искане, но по преценка на съда.
СЪДЪТ счита искането за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК, която да
отговори на поставените от адв. М. въпроси.
ИЩЦАТА /лично/: Бракът не ми е грешка, нито детето. Детето е искано,
но впоследствие разбрах, че не мога да живея с К.. Получавам майчинство за
детето. И сега получавам. Получавам финансова помощ от баща ми и от баба
ми.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, на първо място безспорно по
делото се доказа, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака
между страните и с решението си моля да разтрогнете същия. От обясненията
на ищцата и събраните гласни доказателства по делото стана ясно, че
съпрузите са в конфликти и свади по между си от доста време. Двамата са се
разделяли няколко пъти и са правили опити да живеят като нормално
семейство, но неуспешни. Решението, което е взела моята доверителка да
заведе иск за развод не е временно. Освен психическия тормоз от страна на
12
ответника е имало и физически, смятам дължащи се от ревност от негова
страна спрямо нейните приятелки. Вече няколко месеца те са във фактическа
раздяла и тя не изпитва желание и нужда да вижда и общува и да живее с К..
Напротив, ежедневните скандали за детето са я отдалечили от него. Няма как
в правния мир да съществува семейство само защото единия съпруг желае да
има споделеност. Въпреки правените опити да заздравят брачната си връзка
се вижда, че синхрон не съществува и когато са заедно има непрекъснати
скандали и караници, което стресира и пречи на правилното развитие на
тяхното дете. Хората са казали, че никой не си тръгва от хубаво и истината
има две страни и в този смисъл следва да приемете, че бракът е непоправимо
разстроен и да допуснете развод, без да се произнасяте по въпроса за вината.
Не споделям становището на ответника, че ищцата е виновна за тяхната
раздяла. Напротив, през ноември 2022 г. тя е изгонена от него, след поредния
скандал, без правото да вземе детето със себе си. По въпроса на кой от
двамата родители да се предостави упражняването на родителските права,
моля да вземете предвид, че става въпрос за бебе - момиченце на една година.
На такава възраст детето има силна връзка с майката, тъй като от момента на
раждането до тяхната раздяла, тя основно се е грижила за него, подпомагана
от нейната баба. Връзката дете- майка е по-силна отколкото баща-дете и тази
връзка не следва да бъде прекъсвана, защото никоя друга грижа не може да
замени майчината. От раждането до момента майката е поемала грижите за
детето. Невярно е твърдението на ответната страна, че е още в млада
тийнейджърска възраст и излиза с приятели по нощни заведения и няма
желание да се грижи за детето си. В момента майката живее в дома на баба
си, където и тя е израснала. Там тя има условията да се грижи за детето си.
Между членовете на семейството има добри взаимоотношения и когато
детето е било при майка си е било добре обгрижвано и това доказва, че между
майка и дете има силна емоционална връзка. Дори отв да има по добри
доходи това не означава, че има по-добрия родителски капацитет.
Свидетелите потвърдиха, че след тяхната раздяла, задържайки детето при
себе си, той сам е заявил, че изпитва затруднения в грижите си за него и е
търсил помощ от свои близки, дори от бабата на М.. От събраните
доказателства, имайки предвид възрастта и пола на детето, обстоятелството,
че от раждането досега грижи се полагат от майката води до извода, че
настоящата искова претенция е основателна и че тя е по-подходящия родител,
13
на който следва да се предоставят упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете.
Моля да определите местоживеенето на детето по местоживеенето на
майката: с. Малко Белово, ул. „*******.
На трето място, за да се избегне синдрома на родителско отчуждение
между баща и дъщеря и с оглед правилното развитие на детето е необходимо
да се определи подходящ режим на лични отношения, които подробно са
описани в исковата молба. Моята доверителка е готова да съдейства и да
подпомага срещите между баща и дъщеря.
На четвърто място, моля да уважите претендирания размер на
дължимата месечна издръжка от 250 лв., като осъдите бащата да я заплаща
чрез майката на детето си, като има предвид неговите по-добри финансови
възможности и доход, който получава, няма заболявания, няма други
низходящи, които да издържа.
Моля да уважите и другите искове, предявени в исковата молба по
отношение на фамилното име и ползването на семейното жилище.
Претендираме разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, който представям.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите
предявената искова молба за развод, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка, поради неналичие на такава. Беше
установено, че между двамата съпрузи, макар да има неразбирателство,
противоречията са временни. В интерес на детето е брачната връзка да бъде
запазена, както и ако бъде прекратена, това няма да доведе до по-добри
отношения и по-добри условия за отглеждане на детето. Необходимо е
ищцата по делото да преосмисли своето поведение и да е заздравят
нормалните съпружески отношения. По делото не са налице твърдяните от
ищцата физически и психически разправии спрямо нея от страна на
ответника. Доверителят ми винаги е подхождал с уважение, както към самата
нея, така и към баба й и дядо й, които са я отгледали. Самият факт, че
доверителят ми е оставял доброволно детето при тях е именно, за да се
заздрави брачната връзка. Самата раздяла е не повече от няколко месеца,
което не обосновава непоправимото разстройство на брака. Самата ищца, по
свое желание, без да бъде изгонена, е напуснала семейното жилище, като не е
14
потърсил покрив при своите роднини, а при своите приятелки. Ако все пак
счетете бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен, моля на основание
чл. 49, ал. 3 да се произнесете по въпроса за вината, тъй като считаме, че в
техните отношения по-нетърпимата е била ищцата. Със своето поведение,
както свидетелите - майката на ответника и Е. Т. казаха, почти всеки ден е
излизала навън, ходила е с приятелки и е отсъствала от семейното жилище и е
оставяла дъщеря си да бъде гледана от доверителят ми. На следващо място,
ако счетете бракът за дълбоко и непоправимо разстроен, моля да
предоставите упражняването на родителските права по отношение на детето
на доверителят ми, като неин баща и законен представител. От самото
раждане на детето доверителят ми е бил този, който е полагал
преимуществено грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си. В
момента при него са осигурени добри условия за животи възпитание на
детето. Той самият има планове за нейното бъдеще, да бъде записана на ясла
и след това на детска градина. Самият той има възможност да си намери
работа, при която да съвместява възможността за отглеждане и възпитание.
При ищцата е налице колебание в това тя да се грижи за своята дъщеря. В
обясненията си тя каза „мисля, че мога и трябва да се грижа“. Изглежда, че
грижите за детето ще бъдат полагани от възрастната жена, нейната баба. Ние
не оспорваме нейния опит. Тя самата е отгледала М., но самата й възраст
говори, че не е в интерес на детето тя да бъде отглеждана от нея. В най-добър
интерес на детето е то да се отглежда от своя баща. Относно другите въпроси,
във връзка с упражняването на родителските права поддържаме, това което
сме изложили в отговора на исковата молба, като моля на основание чл. 149
ал. 3 от ГПК да ни дадете възможност да представим писмени бележки.
Представям договор за правна защита и съдействие, както и списък с
разноските, с които да осъдите ищцата за сторените по делото разноски.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на ответната страна едноседмичен срок от днес за
представяне на писмени бележки.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:20 часа.
15
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16