В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по чл.237 и сл. от ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Ищеца твърди в исковата си молба, че ответника е подписал Запис на заповед без протест за сумата в размер на 5000 лева, с падеж на плащане 01.09.2010г., за което е подал заявление срещу него в ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и е образувано гр дело № 311/2013г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че на 27.08.2013г. ответникът подава възражение, че не дължи вземането и с Разпореждане № 507/2б.07.2013г., постановено по Г. дело № 311/2013г. на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата такса, поради което за него се явява правен интерес от водене на делото. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумата в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ по Запис на заповед без протест, но не е изпълнено от него след падежа: 01.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 24.07.2013г. - датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Претендира за разноски. В о.с.з. ответника се явява лично. Не оспорва исковата молба, оспова лихвата. Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, че в ДРС е образувано ч. Г. дело № 311/2013г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 311/26.07.2013г., по която е разпоредено длъжникът К. Д. Б. с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. К. В. № 23 да заплати на Кредитора В. С. Ю. с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. Д... № 4 сумата: 5000.00 лева /пет хиляди лева/- главница, ведно със законната лихва върху главницата от 5000.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2013г. до окончателно изплащане на сумата, както и 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото, представляваща държавна такса, като вземането произтича от Запис на заповед от 01.09.2009 г. с падеж 01.09.2010г. за сумата от 5000 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: Мораторната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от 01.09.2010г. до 01.09.2013г. е в размер на 1545.57 лева. Общото задължение на К. Д. Б. към В. С. Ю. е в размер на 6545.57 лева, от тях главница- 5000 лева и мораторни лихви – 1545.57 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Съдът намира, че иска е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен изцяло по следните съображения : Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, приложените към исковата молба доказателства, становището на ответника и искането на ищеца основание чл.237 от ГПК, протоколно определение от о. с. з., проведено на 19.11.2013 г., с което съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска. Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение съобразно признанието. Съгласно чл. 237, ал.1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Съдът счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответника е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в чл. 237, ал.3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът намира с оглед изложеното, че установителния иск за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от В. С. Ю. от Г.Д., У.Д... 4 срещу К. Д. Б. от Г.Д., У.К. В. 23 е основателен и доказан, затова ще следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева – главница по Запис на заповед от 01.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5000.00 лева, считано от датата на подаване по ч. Г.д. № 311/2013г. по описа на ДРС на заявлението в съда – 24.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и 100.00 лева - разноски по ч. Г.д. 311/2013г. по описа на ДРС. Съдът намира, с оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца 400.00 лева - разноски по делото, от които 100.00 лв. – държавна такса, 200.00 лева – адвокатско възнаграждение /съгласно договор за правна помощ сумата от 200.00 лева са заплатени в брой и в изпълнение на ТР № 6 /2012г. от 06.11.2013г./ и 100 лева- депозит на изготвяне на ССчЕ. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Д. Б., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. К. В. № 23, че същия дължи на В. С. Ю., с ЕГН *от Г. Д., обл. С., У. Д. № 4, сумите: 5000.00 лева – главница по Запис на заповед от 01.09.2010 г., ведно със законната лихва върху глÓвницата от 5000.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и 100.00 лева - разноски по ч. Г.д. 311/2013г. по описа на ДРС, представляваща държавна такса ОСЪЖДА К. Д. Б., с ЕГН * от Г. Д., обл. С., У. К. В. № 23 ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Ю., с ЕГН *от Г. Д., обл. С., У. Д.... № 4 сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ – разноски по настоящото дело. Решението може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението. СЪДИЯ : |