Решение по дело №320/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 277
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20191850200320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……..

 

гр. Костинброд, 02.12.2019 година.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Костинбродският районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

    Председател: Ивайло Родопски

 

при секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдия Родопски НАХД № 320, по описа на КРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от ЕТ „СТЕФАНИ-ЕЛИТ-СТТ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Костинброд, ул.“Славянска“ № 173, представлявано от собственика Стефка Илиева Михова срещу наказателно постановление № 446457-F427631/08.04.2019 година, на началник сектор „ОД“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена  имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

В жалбата се излагат доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради обстоятелствата: липса на извършено нарушение.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Съдът, след като извърши проверка на атакуваното наказателно постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.10.2018 г., в 20,10 часа при извършена данъчно - осигурителна проверка в търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - хотел-ресторант, находящ се в гр. Костинброд, ул.„Славянска" N 173, стопанисван от ЕТ „Стефани-Елит-СТТ", ЕИК  ********* се установило следното: в обекта има инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL", с индивидуален номер на фискалното устройство ZK039535 и индивидуален номер на фискалната памет 50044988, регистрирано в НАП с потвърждение 3045532/23.08.2011 г. При извършена проверка на прегледани документи - КЛЕН от ФУ и КДФО за 2018г. се установило, че за датата 14.10.2018 г. от фискалното устройство не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, съгласно изискванията на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н - 18/ 13.12.2006 г. на МФ. На същата дата имало извършена продажба с ФБ 003227/14.10.2018г. в 21:11 часа.

Горното се потвърждава и от разпечатката на клен за периода от 14.10.2018 г. до 15.10.2018 г. С оглед гореизложеното ЗЛ е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, а именно: да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране при приключване на работния ден през, който има регистрирани продажби във ФУ.

Установеното в АУАН F427631 се потвърждава и от протокола за извършена проверка № 0400702/15.10.2018 година и от разпечатка от КЛЕН за периода от 14 до 15.10.2018 година.

Горното представлява нарушение на разпоредбите на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, според която всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3“.

Чл.185, ал.1 от ЗДДС повелява, че "на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева", а според ал.2, изр.ІІ „когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

В случая не са налице процесуални нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, от категорията на съществените, които да обусловят и извод за отмяна на процесното НП, а в тази насока направената връзка на чл.185, ал.2, изр.последно с чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.39, ал.1 от Наредбата се явява правилна и законосъобразна.

Налице е и материална компетентност на органа, издал обжалваното НП, видно от Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година, според която е възложена смесена административно наказателна компетентност, поради което се явява неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на такава.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин освен от събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства, и от разпита на свидетелите А. и Г., които единно и непротиворечиво ги потвърждават по време, място, обстановка и начин на извършване на проверката.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че лицето, получило АУАН и НП – Симеон Владов не бил надлежно овластен от фирмата за това, тъй като по административната преписка– л.8 от делото е представено пълномощно в тази насока.

В случая липсват и предпоставките за приложение на чл.28, вр.чл. 11 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съдържаща легална дефиниция на "маловажен случай". В настоящия казус извършването на деянието води до осъществяване състава на нарушението формално, без да се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Цитираната разпоредба на чл. 28, б. "а" от ЗАНН урежда хипотеза на "освобождаване от административнонаказателна отговорност" при маловажни случаи на нарушения, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание, респ. "имуществена санкция" (по арг. от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН), като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение то ще бъде наложено. Преценката на органа, обаче не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност /Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС/.

ЗДДС и актовете по неговото прилагане определят наказания за нарушения с висока степен на обществена опасност, тъй като съставомерните деяния се осъществяват с цел реализиране на неотчетени печалби, следователно – неизплащане на дължимия ДДС. В настоящия случай не може да се приеме, че нарушението е с ниска обществена опасност, тъй като установената разлика в касовата наличност е положителна. В съдебната практика като маловажен се преценява обратният случай – когато е разчетена по-голяма наличност, а фактическата наличност в брой е по-малка, т.е. когато разликата е отрицателна, защото тогава негативните последици са единствено за търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с публичните задължения.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 446457-F427631/08.04.2019 година, на началник сектор „ОД“ – София в ЦУ на НАП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: