Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
8 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №667 от 01.06.2012 година, постановено по ГР.Д.№№ 5771 по описа за 2011 година на В. районен съд, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК иск да се приеме за установено по отношение на „ВиК Й.” О., че Д. С. Ч., ЕГН-*, дължи на дружеството сумата от 174,64 лв. главница, представляваща общата стойност на неизплатената от длъжника питейна вода и ползвани услуги по пречистване на отпадъчни води и канализация, дължима по извлечение от сметки; сумата 32,80 лв., мораторна лихва за забавено плащане общо по двете партиди, считано 30 дни от датата на всяка фактура; и сумата 73.00 лв. ДТ и разноски по делото; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч.ГР.Д.№4556 по описа за 2011 година на В. районен съд; осъдено е дружеството да заплати на Д. С. Ч. сумата 100.00 лв., разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ищеца чрез процесуалния представител по пълномощие.Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои порочността на решението - в неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Изложени са доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да се отмени решението, вместо което да бъде постановено друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа оплакванията, изложени във въззивната жалба, и изложените в нея съображения. Не е постъпил отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заема становище, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение е правилно. Излага съображения в подкрепа на становището си. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания: обуславящи с право основание чл.79, ал.1 от ЗЗД; чл.20а, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.6, т.2 и чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК „Й.”-В.Т.; обусловени с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.45 във вр. с чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК „Й.”-В.Т.; и двете признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. В.ГР.Д.№1060/2012 г. ВТОС Предявените обективно кумулативно съеõинени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните при иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са, абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил събраните по делото писменидоказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Обсъждайки депозираните в първоинстанционното производство свидетелки показания на свидетелите П. и Т. поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд прави следните изводи: Нито един от разпитаните свидетели Т. и П. не установява факти, от които може да се направи обоснован извод, колко пъти след спиране водоснабдяването на улицата, където се намира дома на ответника, е доставена „мътна вода”, не отговаряща на качествата на питейна вода, за колко време и какво количество. Не са установени и факти, от които да се направи извод, че измереното като потребено количество вода от ответника þа процесния период, е било „мътна вода”, неотговаряща на качествата на питейна вода. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства също приема за установени, и от приети за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализиранов заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело. Обстоятелства, установени чрез приложеното частно гражданско дело. Осъществяване на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж. Посочените обстоятелства са установени чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства. За този извод съдът е мотивиран от следното: Със Закон за водите, със Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, с Наредба № 4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи исОУ на ВиК „Й.”- В.Т., са регламентирани правата и задълженията на страните при предоставяне на услугата водоснабдяване и канализация В.ГР.Д.№1060/2012 г. ВТОС ОУ са влезли в сила и са приложими към настоящия казус. Спазени са изискванията както на чл.8, ал.1 от Наредба №4, така и на чл.75, ал.1 от ОУ за публикуване на ОУ и изменението им. Обстоятелство, служебно известно на решаващия състав. Ответникът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.75, ал.2 и ал.3 от ОУ. Не са налице и твърдения от страна на ответника за неприложимост на ОУ. Съдържанието на основните /съществени/ престации за ищеца-„оператор” и за ответника-„потребител” е регламентирано с ОУ и фактическият състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане, е следният: - доставено количество вода от ищеца-„оператор”, потребено от ответника-„потребител” и отчетено от монтиран водомер; - констатирано отчетеното количество вода в присъствие на потребителя от служител на ищеца, отразено в „карнетните листи” и подписано от потребителя; - издадени фактури, които отразяват отчетеното количество вода, вписано в „карнетните листи”. Чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано осъществяването на всички елементи от посочения фактически състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане. Ответникът е оспорил част от подписите, положени върху процесните „карнетни листи”. Те са частни удостоверителни документи, в които ответникът е удостоверил неизгодни за себе си факти. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване неистинността от към авторство на такъв вид документи лежи върху ответника. Оспорването не е доказано. Поради което посочените документи имат силата на извън съдебно признание и важат срещу своя издател. Факта, че срещу част от отразените в „карнетните листи” количества отчетена вода няма подпис, не опорочава доказателствената им стойност. Това е така защото с положения подпис след това, ответникът удостоверява и предходните количества отчетена вода. С оглед на изложеното съдът приема за установено чрез процесните „карнетни листи” използваното от ответника количество вода през процесния период. Освен, че е възникнало, претендираното от ищецавземане е и изискуемо. Настъпил е визираният в чл.32, ал.2 от ОУ падеж - 30 дни от издаване на фактурите. „Получаване” на фактурата е факт, който поражда само правото на потребителя за възражения. Аргумент чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ. По изложените съображения съдът прави извод: За ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумите по процесните фактури. Респективно за ответника - е възникнало задължение да плати на ищеца сумите по процесните фактури. По направените възражения от ответника. Ответникът обосновава твърденията си за „недължимост” освен с твърдение, че част от подписите върху „картентните листи” не са негови и че не е използвал начисленото количество вода, и с твърдение, че ВИК не е изпълнило договорните си задължения. Твърди, че неизпълнението се състои от една страна в често прекъсване на водоснабдяването, а от друга страна в често доставяне на вода, която е мътна и не може да се използва за питейни нужди. Относно първото твърдение. По делото е установено, че прекъсването на водоснабдяването се е дължало на извършвани ремонти и настъпили аварии във водопроводната мрежа. Тези действия не само, че не са неизпълнение на поети с ОУ задължения, но са уговорени като дължими действия от страна на ВиК, които действия освобождават „оператора”-ищец от задължение да доставя питейна вода. Аргумент чл.5, т.1 от ОУ. Относно второто твърдение. По принцип е обективно невъзможно да бъдат установявани отрицателни факти. В настоящия казус е налице такава невъзможност. Видът на услугата определя обективната невъзможност "оператора” да доказва, че доставената и потребена вода не е била мътна и не е била с качествата на питейна вода. Освен това с оглед разпределянето на доказателствената тежест с доказване на посочения по-горе фактически състав, възниква вземането за ищеца-„оператор”. За да възникне вземането не е необходимо ищецът-„оператор” да доказва, че водата е с питейни качества. Ответникът-„потребител” е този, който следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват възникналото право. Да докаже, че доставената, отчетена, отразена в „карнетните листи” и издадените въз основа на тях фактури вода, е била мътна и не може да се използва за питейни нужди. Това са факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, поради което следва ответникът да ги докаже. По делото няма събрани доказателства, установяващи факти, от които да се направи извод, че измереното като потребено количество В.ГР.Д.№1060/2012 г. ВТОС вода от ответника за процесния период, е било „мътна вода”, не отговаряща на качествата на питейна вода. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. По отношение на обусловените искови претенции. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни. Има възникнали и съществуващи парични задължения, чието изпълнение е забавено. Ответникът дължи законната лихва за забавено плащане на паричното задължение на основание чл.45 от ОУ във вр. с чл.32, ал.2 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК претенцията се счита предявена от момента на подаване на заявлението. Ищецът има право да се ползва от посочената правна норма поради наличие на всички законови предпоставки за предявяване на исковата претенция по реда на чл.422 от ГПК. Съображенията за наличието на законовите предпоставки съдът изложи при обсъждане процесуалната допустимост на обжалваното решение. По изложените съображения и предявените обусловени искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени така, както са предявени, а именно: считано от падежа за всяка издадена фактура /30 дни след издаването й/ до подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК и от подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да се уважат исковите претенции, така както са предявени. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство в размер на 50 лв. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №667 от 01.06.2012 година, постановено по ГР.Д.№№ 5771 по описа за 2011 година на В. районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Ч., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул. „В.” №75, чесъщият дължи на „В. И К. Й.”, О., ЕИК- ............., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”П. К. Я.” № 30, сума в размер на 174,64 лв. главница, представляваща общата стойност на неизплатена от длъжника питейна вода и ползвани услуги по пречистване на отпадъчни води и канализация, по партиди 1115139 и 1115065, за период от месец октомври 2008 година до месец юли 2011 година, включително, за които суми са издадени фактури; сумата 32,80 лв., мораторна лихва за забавено плащане, считано 30 дни от датата на всяка фактура до датата на завеждане на заповедното производство; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 година-датата на завеждане на заповедното производство, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч.ГР.Д.№4556 по описа за 2011 година на В. районен съд. ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул. „В.” №75,, дазаплати на „В.И К. Й.”, О., ЕИК- ............., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул.”П. К. Я.” №30, направените разноски във въззивната инстанция в размер на 50 лв. /петдесет лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |