РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. гр.М., 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М. в закрито заседание на шестнадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100335 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Ш. П., ЕГН **********, с която е
предявен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗС да бъде признато за установено по отношение на С. А. П., ЕГН **********, с
адрес *, Р. Р. П., ЕГН **********, с адрес *, Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес *, Е. С. Х., ЕГН
**********, с адрес *, Ш. С. Д., ЕГН **********, с адрес *, З. С. Д., ЕГН **********, с
адрес *, Ф. С. Б., ЕГН **********, с адрес *, З. М. П., ЕГН **********, с адрес *, В. М. Ш.,
ЕГН **********, с адрес * и К. Ш. П., ЕГН **********, с адрес *, че Р. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес * е собственик на основание давностно владение, с начало 25.02.1984г.
на реална част с площ 827 кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Б., община М., област С., одобрени със Заповед № РД-18-
141/22.01.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: село Б., местност
С., с площ на имота 2072 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване: ливада, категория на земята: 9 /девета/, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план 001154, при съседи: поземлен имот с идентификатор *, поземлен
имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с
идентификатор *.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са наследници по закон на Ш.
Х. П., роден на 18.12.1888г. и починал на 09.07.1952г., за което е съставен Акт за смърт № *
г. На 25.02.1984г. ищецът закупил от Е. А. К. недвижими имот с площ от 1 /един/ декар,
находящ се в землището на село Б., община М., в местността С. /П./ за сумата от 300,00 лева.
При сключването на договора и плащането на покупната цена присъствали свидетелите Н.
А. А. от град М. и А. Х. от село Б.. По настоящем имотът представлявал реална част с площ
827 кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Б., община М., област С., целият с площ от 2072 кв.м., трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята: 9 /девета/. Процесната реална част от 827 кв.м. се намира в южната част на поземлен
имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б.,
община М., област С., целият с площ от 2072 кв.м., и има следните граници: поземлени
имоти с идентификатори *. Процесните 827 кв.м. са посочени в цвят на приложената към
уточнителната молба скица. Владението й било предадено в деня на сключването на
1
договора и оттогава до сега в продължение на 40 години владението върху имота
осъществявал ищецът като владеел имота необезпокоявано, несъмнено и непрекъснато, като
го засаждал със земеделски култури и го косил като ливада. Преди няколко месеца се опитал
да се сдобие с документ за собственост, но се оказало, че закупения от него имот бил
възстановен на наследниците на Ш. Х. П., роден на 18.12.1888г. и починал на 09.07.1952г.,
които са ответници по настоящото дело. Ответниците по делото никога не били
упражнявали фактическа власт върху имота, а същата се е упражнявала от ищеца,
включително членовете на семейството му, при това ползването му е било явно,
непрекъснато и несмущавано, поради което придобил правото на собственост върху него,
освен чрез покупко-продажба, и на основание давностно владение, започнало от 25.02.1984
година и продължаващо и към датата на предявяване на настоящия иск. В нито един момент
от 1984г. до сега ответниците са нямали достъп и владение върху процесния имот. Досега
никой от тях нямал претенции за достъп до имота или за ползването му. Действията му на
единствен и изключителен собственик на реална част с площ 827 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б., община М.,
били манифестирани спрямо ответниците открито и явно и те били наясно, че имотът е само
на ищеца. В резултат на това в негова полза е изтекла придобивна давност, с изтичането на
която бил придобил правото на собственост чрез фактическото упражняване на
съдържанието му в периода 25.02.1984г. - 19.08.2024 година. По изложените съображения
моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. А. П., Р. Р. П., Р. Р. Б., Е. С. Х., Ш. С. Д., Р.
С. К., З. С. Д., Ф. С. Б., З. М. П., В. М. Ш. не са депозирали отговор на исковата молба. В
о.с.з. от 18.03.2025 г. лично се явяват ответниците В. М. Ш., Р. Р. П., Е. С. Х., Р. С. К., З. С. Д.
като заявяват, че не оспорват предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от К. Ш. П., чрез
назначения особен представител адв. Ф. Г. Г., с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Счита, че в периода от 1951-1990 г. процесният недвижим имот не би могъл
да бъде придобит по давност, тъй като придобивна давност не тече по силата на закона - чл.
86 от ЗС. Сочи, че дори да се установи наличие на упражнявана от ищеца фактическа власт
върху имота, същата е била упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по
давност. Владението не било спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта
като своя. От приложеното като писмено доказателство по делото Решение №1888 от
16.02.1995 г. на Поземлена комисия град М., с което се възстановява правото на собственост
на наследниците на Ш. Х. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
ливада от 2.072 дка./два декара и седемдесет и два кв.м. в местноста С. било видно, че то е
издадено по повод на заявление вх. №1888/30.07.1992 г. с предоставени към него писмени
доказателства от Р. Ш. П. за възстановяване правото на собственост на наследницитеп на Ш.
Х. П., бивш жител на мах. Б., община М. и във връзка с направените измервания на земята в
доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари граници. Т.е. 6 години след като
ищецът твърди, че е установил и започнал да упражнява фактическа власт върху имота и от
тогава никой от ответниците е нямал претенции за имота е видно, че такива претенции е
имало. Подаването на заявление до Поземлена комисия град М. за възстановяване правото
на собственост върху процесния имот от страна на един от ответниците е претенция за
собственост отправена до съответната поземлена комисия, която е оторизирана , при
наличие на законовите изисквания да уважи искането. Към онзи момент-16.02.1995 г.
ответниците са предоставили съответните писмени доказателства, които са били достатъчни
за признаването им на собственици на имота като наследници на Ш. Х. П., между които не е
Е. А. К., от който бил „купен“ имота. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна
2
квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, имащ за предмет установяване на
правото на собственост на ищеца върху процесната реална част от недвижим имот с
идентификатор *, находящ се в ********** по КККР одобрени със Заповед РД-18-
141/22.01.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.11.2022 г.,
адрес на поземления имот: с. Б., местност С., Площ на целия имот 2072 кв. м, Трайно
предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Ливада, Категория
на земята: 9, Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 001154, съседи: *,
*.
Като доказателство по делото е представено Решение № 1888 от 16.02.1995 г. за
възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на мах. Б., издадено от ПК гр. М., видно от което на
наследниците на Ш. Х. П. е възстановено правото на собственост върху горепосочения
недвижим имот с идентификатор *, находящ се в с. Б., общ. М., фигуриращ под № 2 в
решението и описан като ливада от 2.072 дка, девета категория, местност С., имот № * по
картата на землището при граници (съседи) № * Транспорт. Тер. На Община, имот № * Нива
насл. на Х. А. Е., № * Ливада на Н. А. Б., № * Нива на Р. С. П..
От представеното удостоверение за наследници № изх. № КЪМ 96 00-2543/1 от
04.08.2023 г., издадено от Кметство гр. М. е видно, че наследници на Ш. Х. П., починал на
09.07.1952 г. са С. А. П. – съпруга, Р. Р. П. – син, Р. Р. Б. – дъщеря, С. Ш.ова К.а - дъщеря,
почнала на 17.09.2001 г., Л. Ш.ова К. – дъщеря, М. Ш.ов П. – син, Р. Ш. П. – син, К. Ш. П. –
син. От същото удостоверение за наследници е видно, че след смъртта си на 17.09.2001 г. С.
Ш.ова К.а е оставила свои наследници от първи ред Е. С. Х. – дъщеря, Ш. С. Д. – дъщеря, Р.
С. К. – син.
Представено е удостоверение за наследници на М. Ш.ов П. изх. № КЪМ 96 00-1181/1
от 24.04.2024 г., издадено от Кметство гр. М., починал на 07.04.2024 г., видно от което
последният е оставил за свои наследници от първи ред З. М. П. и В. М. Ш..
Представено е удостоверение за наследници на Л. Ш. К. изх. № КЪМ 96 00-1206/1 от
29.04.2024 г., издадено от Кметство гр. М., видно от което след смъртта си на 14.04.2024 г.
последната е оставила за свои наследници от първи ред З. С. Д. и Ф. С. Б..
От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото се
легитимират като наследници на Ш. Х. П., като с цитираното по-горе решение на ПК гр. М.
им е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот с идентификатор *,
находящ се в с. Б., общ. М., което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск да бъде прието за установено, че е едноличен собственик на реално
определена площ от процесния недвижим имот. Основателността на предявения
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: ищецът да е придобил правото на собственост на
заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че е
упражнявал фактическа власт върху процесната реална част от недвижимия имот с
намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в
исковата молба период от време.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, съгласно която
процесният поземлен имот с идентификатор * по КККР на село Б., община М., област С., се
намира в МЕСТНОСТ :С., Трайно предназначение: Земеделска територия, Начин на трайно
ползване: Ливада, Категория на земята. Вещото лице е изготвило скица - Проект на
посочената от ищеца реална част от имота, която е с площ 670 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б., община М.,
област С., одобрени със Заповед № РД-18-141/22.01.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, която част е оцветена в зелен цвят на представената скица и на която част вещото
лице е определил координатите на граничните точки в координатна система БГС 2005 год. В
о.с.з. от 24.04.2025 г. вещото лице уточнява, че на място процесният имот представлява
3
ливада, а границите така, както са посочени на комбинирана скица № 1 били
материализирани с метални пикели, които са видни на място, стърчат около 10 см. Съдът
кредитира изготвената по делото съдебно-техническа експертиза като обективна,
компетентна и неоспорена от страните.
В о.с.з. от 31.03.2025 г. в качеството на свидетел е разпитан А. М. Е.в, който заяви, че
се познават с Р. Ш. П. от деца, ищецът живеел в с.Б. на около 100 метра от дома на
свидетеля. Свидетелят знаел за кой имот се води делото, имал имот, който бил на 300-400
метра от процесния. Според свидетеля имотът представлявал ливада около 0,5 дка. Имотът
бил закупен от Р. П.. Този имот граничил пак с ливада, а от горната страна минавал пътя.
Съседната ливада била на М. П.. От другата страна имало храсти и балкан. Закупеният имот
го ползвал Р. П., според свидетеля от 1980 година. От тогава до сега го ползвал Р. П., като го
косил и го използвал за пасище. Свидетелят не бил виждал друг да ползва имота освен Р. П.,
последният си го поддържал. Не познавал роднини на Р. П.. Свидетелят не знаел от кого
точно бил закупен имота, но по негов спомен бил човек от с. Б., който строял къща и му
трябвали пари. От закупуването на имота от Р. П. до настоящя момент само ищецът ползвал
имота. Нямало спорове за този имот. Ползвали го АПК, но впоследствие Р. П. го изчистил и
си го ползвал, имал крава и я пасял там. Имотът не бил заграден.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят Р. О. П., който заяви, че Познава Р. П. откакто
са се родили, били от с. Б.. Знаел за кое място се води делото. Посочва, че едно време това
място Р. П. го закупил, според свидетеля над 35 години. Според свидетеля мястото е около 1
дка и представлявало ливада. Единият съсед на мястото бил Р. Р. П., от другата страна
собственик на имота бил М. С., но свидетелят не бил сигурен. От закупуването на имота
само Р. П. ползвал тази ливада. Имотът на Р. П. не бил ограден. Имотът представлявал
ливада, Р. П. го косил. Свидетелят не бил виждал друг да коси имота. Не бил чувал да има
спорове за имота.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни,
еднопосочни, житейски логични и почиващи на преки впечатления.
Като доказателство по делото е прието копие от документ „покупко-продажна
разписка“ от 25.02.1984г., съгласно която Р. Ш. П. е закупил недвижим имот – ливада от 1
декар в м. Б., м. С. на север от Ш. къща за сумата от 300 лева от Е. А. К., като в разписката е
подписана от продавача и купувача, както и от двама свидетели.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в своята
съвкупност намира предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗС за основателен по следните съображения: По своята правна същност придобивната
давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на
упражняване е съответствало. Фактическата власт върху недвижимия имот владелецът може
валидно да упражнява, както лично, така и чрез трети лица, като законодателят няма
предвид само господство над вещта във физическия смисъл на думата. Фактическата власт
може да се упражнява чрез различни по съдържание действия. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
От събраните по делото доказателства е установено, че процесният земеделски имот е
бил възстановен на наследниците на Ш. Х. П. с Решение № 1888 от 16.02.1995 г. на ПК гр.
М.. Още преди постановяването на решението на поземлената комисия обаче от 1984 г.
ищецът е установил владение върху част от недвижимия имот, което обстоятелство съдът
намира за доказано от разпита на свидетелите по делото при съвкупната им преценка с
останалите доказателства по делото, в частност представената разписка за покупко-
продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
4
елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по
съдържание е като на собственик – владението следва да е спокойно, явно, постоянно и
непрекъснато и субективен елемент - намерението за своене, за което законодателят е
установявил законовата оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. В случая
презумпцията по чл. 69 от ЗС не е оборена от ответниците, поради което съдът намира, че в
хода на процеса ищецът проведе успешно доказаване на исковата претенция, което
предпоставя и нейното уважаване. Ето защо следва да бъде признато за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик на реална част с площ 670 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б., община М.,
област С., одобрени със Заповед № РД-18-141/22.01.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: село Б., местност С., с площ на имота 2072 кв.м., трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята: 9 /девета/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *, при съседи:
поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с
идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, която реална част е отбелязана със
зелен цвят на изготвената комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза от
вещото лице инж. А. Сулиндажиев, находяща се на л. 108 от делото, която скица да се счита
за неразделна част от решението.
По отношение на разноските – ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците,
които не са признали иска да заплатят направените от него разноски за воденето му
съобразно представения списък. По делото са налице доказателства за направени разноски
от ищеца в размер на 50 лева за държавна такса, в размер на 400 лева – депозит за особен
представител и на 400 лева – депозит за СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
случая ответниците В. М. Ш., Р. Р. П., Е. С. Х., Р. С. К., З. С. Д. се явяват лично в съдебно
заседание, не оспорват собствеността на ищеца върху процесния имот, като липсват данни
за тяхно извънпроцесуално поведение, което да е станало повод за предявяване на иска. Ето
защо спрямо ответниците В. М. Ш., Р. Р. П., Е. С. Х., Р. С. К., З. С. Д. е налице хипотезата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, като направените разноски спрямо тях (по съразмерност) за заплатена
държавна такса в размер на по 4,55 лева и съдебно-техническа експертиза в размер на по
36,36 лева за всеки от тях следва да останат в тежест на ищеца.
Ответниците С. А. П., Р. Р. Б., Ш. С. Д., Ф. С. Б., З. М. П. не се явяват в съдебно
заседание, не изразяват становище по молбата, поради което спрямо тях хипотезата на чл.
78, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Ето защо на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК С. А. П., Р. Р.
Б., Ш. С. Д., Ф. С. Б., З. М. П. следва да бъдат осъдени да заплатят по съразмерност
направените от ищеца разноски за държавна такса и СТЕ, в размер на по 4,55 лева за
държавна такса и по 36,36 лева за съдебно-техническа експертиза или общо по 40,91 лева за
всеки от тях.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение и спрямо ответника К. Ш.
П., който не е намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, което е довело до
провеждане на процедура по чл. 47 от ГПК и назначаването на особен представител, който
да го представлява в производството. Ето защо на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника К. Ш. П. освен по съразмерност дължимата държавна такса в размер на 4,55 лева
и 36,36 лева за съдебно-техническа експертиза, следва да бъде възложено и заплатеното от
ищеца възнаграждение за особен представител в пълен размер от 400 лева, доколкото
отсъствието на ответника К. Ш. П. е станало повод за реализирането на този разход от
ищеца. Така в тежест на ответника К. Ш. П. следва да бъдат възложени разноски в общ
размер на 440,91 лева
Съдът констатира, че с протоколно определение от 24.04.2025 г. е указал на ищеца в
едноседмичен срок от определението да внесе по набирателната сметка на РС М. сумата от
5
200 лева, представляваща допълнителен депозит за изготвяне на СТЕ. Този срок е изтекъл
на 02.05.2025 г., като до 16.05.2025 г. ищецът не е заплатил дължимият допълнителен
депозит. Предвид неизпълнение на указанията от ищеца за внасяне на допълнителния
депозит, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд М. сумата от
200 лева – допълнителен депозит за съдебно-техническа експертиза на осн. чл. 77 от ГПК. С
оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. П., ЕГН **********, с адрес
*., Р. Р. П., ЕГН **********, с адрес *, Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес *, Е. С. Х., ЕГН
**********, с адрес *, Ш. С. Д., ЕГН **********, с адрес *, Р. С. К., ЕГН **********, с
адрес *, З. С. Д., ЕГН **********, с адрес *, Ф. С. Б., ЕГН **********, с адрес *, З. М. П.,
ЕГН **********, с адрес *, В. М. Ш., ЕГН **********, с адрес * и К. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес *, че Р. Ш. П., ЕГН **********, с адрес село Б., община М., област С. е
собственик на основание давностно владение на реална част с площ 670 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б.,
община М., област С., одобрени със Заповед № РД-18-141/22.01.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: село Б., местност С., с площ на имота 2072 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада,
категория на земята: 9 /девета/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план *,
при съседи: поземлен имот с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *, поземлен
имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, която реална част е означена
със зелен цвят на изготвената комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза от
вещото лице инж. А. С., находяща се на л. 108 от делото, която скица да се счита за
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, с адрес * да заплати на Р. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес * сумата от 40,91 лева (четиридесет лева и деветдесет и една
стотинки) – направени по делото разноски за държавна такса и съдебно-техническа
експертиза.
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН **********, с адрес * да заплати на Р. Ш. П., ЕГН **********,
с адрес * сумата от 40,91 лева (четиридесет лева и деветдесет и една стотинки) –
направени по делото разноски за държавна такса и съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА Ш. С. Д., ЕГН **********, с адрес * да заплати на Р. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес * сумата от 40,91 лева (четиридесет лева и деветдесет и една
стотинки) – направени по делото разноски за държавна такса и съдебно-техническа
експертиза.
ОСЪЖДА Ф. С. Б., ЕГН **********, с адрес * да заплати на Р. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес * сумата от 40,91 лева (четиридесет лева и деветдесет и една
стотинки) – направени по делото разноски за държавна такса и съдебно-техническа
експертиза.
ОСЪЖДА З. М. П., ЕГН **********, с адрес * да заплати на Р. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес * сумата от 40,91 лева (четиридесет лева и деветдесет и една
стотинки) – направени по делото разноски за държавна такса и депозит за съдебно-
техническа експертиза.
ОСЪЖДА К. Ш. П., ЕГН **********, с адрес * да заплати на Р. Ш. П., ЕГН
**********, с адрес * сумата от 440,91 лева (четиристотин и четиридесет лева и
деветдесет и една стотинки) – направени по делото разноски за държавна такса, депозит за
съдебно-техническа експертиза и депозит за особен представител.
ОСЪЖДА Р. Ш. П., ЕГН **********, с адрес * да заплати по сметка на Районен съд
М., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лева (двеста лева) – разноски за
6
допълнителен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7