№ 39323
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20231110146347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 340035 от 25.10.2024 г. на ищеца -
„********“ ЕАД, с искане за допълване в частта за разноските на
постановеното по настоящото гражданско дело решение № 18680 от
16.10.2024 г. Молителят поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе по
искането му за присъждане на разноски за производството, поради което моли
за допълване на решението в частта за разноските, като в негова полза бъдат
присъдени сторените в исковото производството разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.
С молба с вх. № 355703 от 06.11.2024 г. ответникът изразява становище
за неоснователност на искането на ищеца, както със същата е направено
искане по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение №
18680 от 16.10.2024 г. в частта за разноските, като се присъди на адв. П.
адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на
ответника В. К. Г. в заповедното и исковото производство.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че исканията са процесуално допустими, доколкото
същите са направени от легитимирани страни в преклузивните за това
срокове, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК,
доколкото в постановеното по делото решение липсва произнасяне по
разноските, поради което молбите следва да бъдат квалифицирани като
такива за допълване на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
По молба с вх. № 340035 от 25.10.2024 г. на ищеца - „********“ ЕАД:
Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
С Решение № 18680 от 16.10.2024 г. съдът е приел, че вземанията на
1
ищеца, чийто падеж е настъпил преди 17.06.2017 г. са погасени по давност, а
вземанията след тази дата е приел за погасени чрез плащане в хода на делото.
Доколкото решението е влязло в сила, като необжалвано, то съдът не би могъл
да преразгледа основанието, поради което исковете се отхвърлени, нито да се
произнася по допустимостта на производството, доколкото и недопустимите
решения влизат в сила, когато не бъдат обжалвани. Съдът се е позовал на
заключението на ССчЕ, като е приел, че с плащането от страна на ответника
всички вземания на ищеца, възникнали след 17.06.2017 г. (т.е. непогасените,
според съда, по давност вземания) са погасени с извършено в хода на делото
плащане. Според заключението на ССчЕ, на което съдът се е позовал,
вземанията на ищеца с падеж настъпил след 17.06.2017 г. са в размер 1386,29
лева за главници и 175,12 лева за мораторни лихви, които съдът е приел за
погасени чрез плащане в хода на делото. С оглед на изложеното, исковете са
отхвърлени поради плащане в хода на делото в частта за сумата от 1561,41
лева и като погасени по давност в частта за сумата от 581,89 лева.
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид
отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй
като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете
извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на
решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за
разноските. Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед
извършеното след подаване на исковата молба (искът по чл. 422 ГПК се счита
предявен от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) плащане, с
което е признал частично дължимостта на вземанията на ищеца, в това число
частично на вземанията за лихва за забава, начислена върху главниците т.е.
признал е обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба е
бил в забава за заплащане на дължимата цена на топлинна енергия и дялово
разпределение за част от процесния период, същият дължи заплащането на
ищеца на сторените разноски в тази част (в този смисъл напр. опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове).
В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на
ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило
разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в
случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът
доброволно е възстановил правото на ищеца, какъвто е и настоящият случай.
Това е така, тъй като искът по чл. 422 ГПК се счита предявен от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.06.2020 г., а плащането от страна
2
на ответника е извършено на 21.08.2023 г. С оглед на изложеното, част от
сумата, предмет на исковете, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод,
че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото т.е. за
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като не е погасил дълга си преди
това. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане
е след образуване на производството, поради което не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разноски по делото.
С оглед изложеното и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС и при
съобразяване на размера на вземанията, които съдът е приел за платени в хода
на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 640,96
лева, представляващи платени в исковото производство държавна такса,
депозити за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
за двете производства, определено от съда в минимален размер, съразмерно с
отхвърлената част от исковете поради извършено в хода на процеса
плащане.
В случая с решението съдът е пропуснал да се произнесе по тези
разноски, поради което молбата за допълване на решението е основателна.
По молба с вх. № 355703 от 06.11.2024 г. на адв. П., съдът намира
следното:
Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в своя полза поради осъществена в полза на
ответника безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в исковото и в
заповедното производство. По делото са представени договори за правна
защита и съдействие, както в заповедното, така и в исковото производство, с
които е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. С оглед
частично отхвърляне на исковете като погасени по давност в една част, на
адвоката се следва адвокатско възнаграждение, чийто размер се определя от
съда.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя
от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна
сложност на делото и извършената от адвоката работа. Съдът, съобразявайки
посочените критерии, намира, че за производството по гр.д. № 46347/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 119 състав, на адвоката следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно 400 лева, а за
заповедното производство в размер 100 лева, което компенсира разумно и
справедливо адвоката за положения труд във връзка с производството.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и въз основа на представените договори
за правна защита и съдействие, сключени между длъжника/ответника и
адвокат П., видно от съдържанието на които, страните се съгласили, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, адвокатът предоставя безплатно
адвокатските си услуги, на адв. П., съобразно отхвърлената поради изтекла
3
погасителна давност на част от претенциите на ищеца, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер 135,75 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 18680 от 16.10.2024 г., постановено по
гражданско дело № 46347 от 2023 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. К. Г. с ЕГН ********** да
заплати на „********“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 640,96 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „********“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на адвокат В. В. П. с личен номер ********** сумата от
135,75 лева, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4