Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2111
гр. Пловдив,
21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1777 по описа
за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 402/06.03.2023 г. по
НАХД № 7092 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, по което е допуснато
тълкуване с протоколно определение от 07.07.2023 г., с което е отменено наказателно постановление № 621024-F633274/21.12.2021
г., издадено от касатора, с което на основание чл. 118,
ал. 4, т. 4 ЗДДС на ЕТ „Н. -14-А.А.“ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
В жалбата се правят
оплаквания, че районният съд неправилно е приложил института на маловажност,
регламентиран в чл. 28 ЗАНН, за което са изложени подробни доводи.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Разгледана по същество, касационната жалбата е
неоснователна.
Районният съд е
приел от фактическа страна, че е съставен АУАН № F633274/01.11.2021
г. за това, че при извършена проверка на 18.10.2021 г. в
ключарско ателие, находящо се ***, стопанисвано от ЕТ „Н. -14-А.А.“, се открило
нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В тази връзка е приел,
че на 27.05.2021 г. била сторнирана поради операторска грешка сумата на
стойност 99994 лева по ФКБ № 001831/23.03.2021 г., а съгласно чл. 31, ал. 4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. това следвало да се извърши до 07.04.2021 г.
Впоследствие било
издадено наказателно постановление № 621024-F633274/21.12.2021
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС на ЕТ „Н.
-14-А.А.“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, въззивният съд е обосновал правилен извод, че АУАН е съставен и
НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона
правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Районен
съд Пловдив е счел, че санкционираното лице е е осъществило
визираното в НП административно нарушение, но е приел, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка е отменил НП и
е предупредил нарушителят по реда на чл. 63, ал.2, т. 2 ЗАНН.
Решението е правилно.
Районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните,
при което се споделят изводите за извършено нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006г.,
според която разпоредба сторно операцията при
операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който
е допусната грешката.
Спорът е концентриран за прилагането на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Касационната
инстанция изцяло споделя изводите на
районния съд, че се касае за маловажност на случая. Независимо от наличието
на осъществена противоправна деятелност,
съдът намира, че са налице предпоставките за
квалифицирането му като „маловажен
случай“ на административно
нарушение. Настоящият случай съставлява маловажен случай, тъй като
административното нарушение е извършено за първи път, нарушителят не е бил освобождаван
от отговорност за същия вид нарушения,
няма настъпили вреди, закъснението е в кратък срок и нарушението е с ниска
степен на обществена опасност. В тази
връзка с предупреждението на търговеца, извършено на основание чл. 63, ал.2, т.
2 ЗАНН, ще бъдат постигнати целите на
наказанието за предупреждаване и превъзпитание на нарушителя.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, не са налице касационни
основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.
Ответната страна не
е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 402/06.03.2023 г. по НАХД № 7092 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.