РЕШЕНИЕ
№ 13691
гр. ********, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110113286 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от *************, ЕИК ************, против Г. Т. Г., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане съдът да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 122,84 лева главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г. и
сумата от 36,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 26.08.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 05.09.2022 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч. гр.д. № 48450/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент,
находящ се в ***********, с аб. № 271223. В исковата молба се сочи, че
ответникът дължи на ответното дружество сумата от 122,84 лева главница за
периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г., сумата от 36,82 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2022 г. и законната лихва за
забава върху сумите, считано от 05.09.2022 г. до окончателното им изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
1
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано
ч.гр.д. № 48450/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил
заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните
суми. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, поради което са предявени настоящите искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************* на
потребители в гр. ********, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел
ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че
насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че
услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от ***, с
което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че Г. Т. Г., ЕГН **********,
дължи на ************* сумата в размер на 122,84 лева главница за периода
от м.05.2018 г. до м.01.2019 г., сумата от 36,82 лв., лихва за забава върху
главницата за доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 26.08.2022 г. и законната лихва върху главниците,
считано от 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48450/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е
постъпил в срок отговор от ответника. Със същия възразява, че през
процесния период ответникът е имал качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Прави възражение за изтекла
погасителна давност в полза на ответника. Счита за неоснователно искането
за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца предвид липсата на
валидно сключен договор с етажната собственост за процесния период. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице – помагач ********* изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален за покупко-
продажба на недвижим имот, съставен от нотариус И. Д., от който се
установява, че на 01.02.2019 г. ответникът Г. Т. Г. прехвърлил собствеността
върху следния недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. ********,
************ на трето лице – П. М. Я.. Представен е и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 98, том II, рег. № 10233, дело № 261
от 2019 г., съставен от нотариус П. Д., от който се установява, че на 36.09.2019
г. лицето П. М. Я. е прехвърлила собствеността на процесния недвижим имот
на М. С. М..
Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда,
находяща се в гр. ********, ************, видно от който като собственик на
2
процесия апартамент № 29 е посочен ответникът по делото – Г. Т. Г..
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в
жилищната сграда, находяща се в гр. ********, ***************, от който е
видно, че е взето решение за сключване на договор с ***, като е представен и
списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.
От Договор № 1274/25.10.2001 г. се установява, че за сградата в режим
на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ********, *************, е
възложено на *** да достави и монтира термостатни вентили, термостатни
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е
възложил на *** да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на
доставена топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
абонати от **************на клиенти в град ******** (ОУ-2016г.), одобрени
от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по
чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът
извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище,
съобразно което проекто-докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима
мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на
главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на
ответникът в забава за изпълнение. По възражението за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при
които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените
хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното
предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и
асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на
3
топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение
топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. Ответникът не излага възражения относно
спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
*************** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ
предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за
процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1
на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения
правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване
решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от
присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят
приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
4
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът Г. Т. Г. е бил собственик на процесния недвижим
имот - апартамент № 29, находящ се в гр. ********, ***********, като на
01.02.2019 г. е прехвърлил собствеността върху същия на трето лице – П. М.
Я., поради което следва да се приеме, че до 01.02.2019 г. има и качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за
енергетиката и следователно се намира в облигационно отношение с
доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо,
съдът приема, че между ищеца и ответника са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от
01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., предвид което е пасивно материално
легитимиран да отговаря по иска за заплащането на стойността на
потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение, в случая ***, като с оглед
коректното отразяване на стойностите за конкретния период, което се
установява и от приетите експертни заключения, в издаваните изравнителни
сметки взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на
приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на заплащане от
потребителя реално изразходваната от него енергия за целия отчетен период
съобразно реалното му потребление, което в процесния случай съответства на
начислената сградна инсталация.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства по делото, действителното доставяне на топлинна енергия от
ищеца на ответника през процесния период, изготвени въз основа
изравнителните сметки, съставени от фирмата за дялово разпределение,
съобразно документи за показанията на общия топломер и документи, поради
което съдът приема същите за обективно изготвени. Между страните не е
спорно количеството доставена в имота на ответника топлинна енергия през
исковия период и нейната стойност по делото, поради което се налага изводът,
че исковете срещу ответника за цената на доставяната топлинна енергия са
доказани по основание, а размерът на предявеното главно вземане възлиза в
размер на 122,84 лв.
Ответникът своевременно е навел възражение за погасяването по
5
давност на част от вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката
тригодишна давност. Съгласно задължителните разяснения на ОСГТК на
ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични
плащания“ по смисъл на чл. чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми.
Това трябва да стане в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че
срокът за заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което
означава, че преди изтичането на срока задължението е платимо, но не е
изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не са изискуеми не
тече. В конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2018 г. до
м.01.2019 г. С оглед на горното и на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е прекъсната
на 05.09.2022 г. Отделно от това, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.
34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат „и други
срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и
т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3,
спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на
този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
/общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла.
От това следва, че вземането на ищеца за топлинна енергия за периода
до м.04.2019 г. вкл. е погасено по давност, респективно и за целия процесен
период от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. Предвид това претенцията за доставена
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за
неоснователност на главния иск, следва да бъде отхвърлен и съединеният с
него акцесорен иск за установяване дължимостта на лихви за забава върху
главните вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях,
доколкото акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на
главното задължение и неоснователността на претенцията за същото, води до
неоснователност на съответстващото му акцесорно вземане за лихва
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат има ответникът, но
доколкото същия е представляван от особен представител, разноски не следва
да му се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********,*************срещу Г. Т. Г.,
ЕГН **********, с адрес : гр. ********, ****************** установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено дължимостта на сумата от 122,84 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава считано от
05.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 36,82 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2022 г., които
суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. ********,
***************, с аб. № 271223 и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48450/2022 г.
по описа на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца – ***.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7