Присъда по дело №141/2024 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 3
Дата: 6 февруари 2025 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20244410200141
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. ЛЕВСКИ, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
и прокурора Ю. Ал. Н.
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Наказателно
дело от общ характер № 20244410200141 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. Б. М. - родена на ***г. в гр.*** с адрес:
гр.*** ул.”***, българка, с българско гражданство, с начално образование,
безработна, омъжена, осъждана, ЕГН **********,
за ВИНОВНА в това, че за периода от месец декември 2022г. до месец
февруари 2024г. включително, в с.Асеновци, обл. Плевен, като осъдена с
влязло в сила решение по в.гр.д. №451/2019г. по описа на Окръжен съд, да
издържа свои низходящи – Ф. Р. Н., родена през 2016г. и Й. Р. Н., родена през
2017г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – 15 /петнадесет/ месечни вноски, всяка по 140 лв. за Ф. Н. и
15 /петнадесет/ месечни вноски, всяка по 140 лв. за Й. Н., общо в размер на
4200 лв., като деянието е извършено повторно, поради което и на основание
чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във връзка с чл.54, ал.1, във
връзка с чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, я ОСЪЖДА на наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред
пробационен служител – два пъти седмично.
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ДВЕ ГОДИНИ,
- безвъзмезден труд в полза на обществото от по 100 часа годишно за
1
две поредни години, както и наказание обществено порицание, което да се
изпълни чрез поставяне на съобщение за наложеното наказание на
подсъдимия на таблото за обяви на Община Пловдив.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
ОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №3/06.02.2025г., постановена по НОХД
№141/2024г. по описа на РС - Левски

Обвинението срещу Г. Б. М., родена на ***г. в гр.*** с адрес: гр.***
ул.”***, българка, с българско гражданство, с начално образование,
безработна, омъжена, осъждана, ЕГН **********, е по чл.183, ал.4, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, затова че за периода от месец декември 2022г.
до месец февруари 2024г. включително, в с.Асеновци, обл. Плевен, като
осъдена с влязло в сила решение по в.гр.д. №451/2019г. по описа на Окръжен
съд, да издържа свои низходящи – Ф. Р. Н., родена през 2016г. и Й. Р. Н.,
родена през 2017г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – 15 /петнадесет/ месечни вноски, всяка по 140
лв. за Ф. Н. и 15 /петнадесет/ месечни вноски, всяка по 140 лв. за Й. Н., общо в
размер на 4200 лв., като деянието е извършено повторно.
Представителят на РП - Левски поддържа повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимата. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Пледира съдът да я признае за виновна и й наложи
наказание пробация с мерки и срокове по преценка на съда, както и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание.
Служебният защитник на подсъдимата счита, че подзащитната й не е
извършила престъплението, в което е обвинена, като липсвал елемент от
състава на престъплението, а именно – нейната вина поради липсата на доходи
или имущество, представляващи източник за изпълнението на издръжката и
че няма никакви материални възможности за плащане на издръжка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От съвместното съжителство на подсъдимата Г. М. и св. Р. К. Н. се
родили децата Ф. Р. Н. – родена на ***г. и Й. Р. Н. – родена на ***г. През 2018г.
подсъдимата и Р. Н. се разделили.
Свидетелят Н. предявил иск по чл. 127, ал.2 от СК против подсъдимата
относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
издръжката по отношение на родените от фактическото съжителство деца. С
Решение по гр.д. №610/2018г. по описа на РС – Левски, упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца било предоставено на
техния баща Р. Н.. Подсъдимата била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка за децата в размер на 150лв. С Решение по в.гр.д. №451/2019г. по
описа на ОС – Плевен решението на РС – Левски било изменено в частта
относно размера на издръжката, като било постановено подсъдимата да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. за всяко от децата, считано
от 01.01.2019г. до настъпване на причини за нейното изменение. Решението
влязло в законна сила на 26.07.2019г.
С присъда №10/18.04.2023г., постановена по н.о.х.д. №41/2023г. по
описа на РС – Левски подсъдимата е осъдена на наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание
1
чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в
законна сила на 03.05.2023г.
С Постановление от 16.04.2024г. Г. Б. М. е привлечена в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 от НК. Обвиняемата е дала
обяснения, в които заявила, че не е заплащала издръжка не поради нежелание,
а защото обективно няма възможност.
Обвиняемата не е заплащала дължимата издръжка за децата, във връзка
с което била подадена жалба в РП – Плевен, извършена проверка и образувано
досъдебното производство.
Изложената от съда фактическа обстановка се установява от гласните
доказателствени средства – присъединените чрез прочитане показания на
свидетеля Р. К. Н., обясненията на подсъдимата М. и от приобщените писмени
доказателства: Решение по гр.д. №610/2018г. на РС – Левски, Решение по
в.гр.д. 451/2019г. на ОС – Плевен, Справка от Сл.Вп. – Левски по данни за
лице, Справка от ОДМВР – Плевен, сектор ПП относно собственост на
превозни средства на подсъдимата, Справка от АСП относно предоставяне на
информация относно отпуснати и получавани социални плащания за Г. М.,
Справка от НОИ, Справка от НАП относно данни за регистрирани трудови
договори на подсъдимата, удостоверение за семейно положение и родствени
връзки.
От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата е
майка на двете деца Ф. и Й., че е осъдена с влязло в сила решение да заплаща
издръжка за всяко едно от тях и че не е заплатила нито една месечна вноска за
издръжка.
За да е налице престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, е достатъчно и
необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане
на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Достатъчно
и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който
подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ.
Необходимо е да е налице влязло в сила решение – в случая такова е налице,
като след влизане в сила на решението подсъдимата съзнателно не е изплатила
дължимите вноски в размер на повече от два месеца. В такъв смисъл е и
константната съдебна практика.
С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
подсъдимата М. от обективна и субективна страна съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 15
месечни вноски, в общ размер на 4200 лв., като е налице и квалифициращият
признак на деянието по ал.4 на чл. 183, вр. чл. 28, ал.1 от НК, а именно че
същото е извършено повторно – след като е била осъдена с влязла в сила
присъда по НОХД №41/2023г. по описа на РС – Левски.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимата Б. е съзнавала наличието на съответното задължение за
заплащане издръжка на децата си, както и обстоятелството, че за периода от м.
декември до м. февруари 2024г. не е внесла дължимите суми, като е искала
2
настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на
задължението за заплащане на издръжка. От субективна страна следва да се
отбележи, че е необходимо да се установи обективна възможност за
изпълнение на задължението за заплащане на издръжка, както и липса на
пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.
В настоящия случай подсъдимата е в трудоспособна възраст, не са
налице доказателства, установяващи влошено здравословно състояние,
същата не е ограничена в придвижването си, които биха я възпрепятствали да
полага труд, което обстоятелство се установява от справката за задграничните
пътувания на подсъдимата, обхващаща периода от 01.01.2014г. до 21.10.2024г.
Не се установява да са били налице непреодолими пречки, поставяйки
подсъдимата в обективна невъзможност да изпълни задълженията си.
Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК защитава обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В
случая се касае за бездействие от страна на подсъдимата при наличие на
установени нейни задължения по силата на постановени, влезли в сила
съдебни решения. Според константната съдебна практика за съставомерността
на деянието по чл. 183, ал.4 НК са без значение трудовия статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка, ново семейно или
фактическо съжителство, наличието на други деца.
Предвид изложеното в настоящия случай ирелевантно се явява
обстоятелството, че подсъдимата не е била трудово ангажирана, доколкото
същата е в трудоспособна възраст и не са налице обективни пречки, които да я
възпрепятстват да полага труд, в която връзка неоснователни се явяват
доводите на защитата за липса на субективна страна на вмененото на
подсъдимата престъпление.
В тази насока следва да се посочи, че подсъдимата е длъжна да
предприеме необходимите действия, които ще създадат условия да погасява
месечните задължения.
По изложените съображения подсъдимата Г. Б. М. бе призната за
виновна за извършеното от нея престъпление.
За престъплението по чл. 183, ал.4 НК законодателят е предвидил
алтернативно наказанията лишаване от свобода със срок до две години или
пробация, както и обществено порицание.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че подсъдимата
не е осъждана за други престъпления, освен за това, което обуславя
квалифициращия признак деянието да е извършено повторно по чл. 183, ал.4
НК.
Макар и неизключващо наказателната отговорност, обстоятелството, че
подсъдимата не е трудово ангажирана и не разполага с имущество, следва да
се отчете като смекчаващо.
При определяне на наказанието съдът отчете, че с ефективно лишаване
3
от свобода отново може да се стигне до невъзможност, този път обективна
нуждаещите се от издръжка да я получават.
Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, степента на вината, останалите
обстоятелства, както и предвидените в чл. 36 НК цели на наказанието, счита
че в настоящия случай следва да бъде наложено наказание пробация. Не се
констатираха отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
предходното осъждане на подсъдимата обуславя квалифицирания състав по
чл. 183, ал.4 НК и с оглед разпоредбата на чл. 56 НК същото не може да бъде
отчетено при индивидуализация на наказанието.
От изложеното следва, че обществената опасност на деянието и дееца не
обуславят налагане на наказание лишаване от свобода. Определянето на
такова наказание в настоящия случай би било несъразмерно тежко. Предвид
изложеното съдът наложи наказание пробация, при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,
при периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен
служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години.
В случая се касае за престъпление, извършено при условията на
повторност. Като съобрази, че наказанието следва да допринесе за поправяне
и превъзпитаване на подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави и
по този начин да подейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото, както и с оглед стимулиране на подсъдимата към
създаване на трудови навици, съдът определи освен двете задължителни
пробационни мерки, и трета пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на
обществото от по 100 часа годишно за две поредни години, както и
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на
съобщение за наложеното наказание на подсъдимия на таблото за обяви на
Община Пловдив.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни