Р Е Ш Е Н И Е
Номер
8 08.01.2020
г. гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ
състав
На седемнадесети декември 2019 г.
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Павлина Георгиева
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1626 по описа за 2019
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на
основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2
от ГПК въззивна жалба от работника- ищец Г.В.Б.
*** против Решение № 124/10.10.2019г., постановено по гр.д.№ 386/2019г. по
описа на РС-Раднево, с което са били отхвърлени предявените искове против
ответника по делото „МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД, клон Рудник „Трояново- 1” за признаване
за незаконосъобразно на дисциплинарното уволнение, наложено му със Заповед №
49/21.05.2019г., за отмяна изцяло на обжалваната, и той да бъде възстановен на предишната
му работа - на длъжност „тракторист над 200 к.с.” в звено „Вторични суровини“
при „Мини Марица изток“- ЕАД, клон Рудник „Трояново- 1”. Счита, че Решението на
РС било неправилно и незаконосъобразно, и било постановено в нарушение на
закона, за което излага подробни фактически и правни съображения. Моли настоящия въззивен съд да отмени първоинстанционното
Решение, като неправилно и незаконосъобразно- постановено в нарушение на
закона, и да постанови друго по съществото на спора, с което да признаете за
незаконно дисциплинарното му уволнение и
да отмени обжалваната Заповед № 49/21.05.2019г. изцяло, както и да го възстанови
на предишната му работа- на длъжност „тракторист над 200 к.с.” в звено
„Вторични суровини“ при „Мини Марица изток“- ЕАД, клон Рудник „Трояново- 1”.
Претендира заплащането на направените по делото съдебни и деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции. Няма
свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред въззивната
инстанция.
В законния 2- седмичен
срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работодателя- ответник Рудник „Трояново- 1”, с.Трояново, обл.Старозагорска,
клон на „Мини Марица- изток”- ЕАД, гр.Раднево, обл.Старозагорска, която
заявява, че в.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното
с нея първоинстанционно Решение е мотивирано, законосъобразно и правилно, като
излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на тази си теза. Няма
свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира разноските си
за възнаграждение на един процесуален представител- юрисконсулт пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му
представител- юрисконсулт пред тази въззивна инстанция.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка
от страните по делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните
по делото пред РС писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,
намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за
въззивника- ищец първоинстанционно Решение на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните
от него писмени и гласни доказателства, че нарушението на трудовата дисциплина
от работника- въззивник е установено от работодателя му- въззиваем по несъмнен
и безспорен начин, без да са допуснати каквито и да са съществени процесуални
нарушения при нейното установяване, доказване и налагане, както и не са налице
никакви твърдени от въззивника нарушения на материалния закон.
Напълно правилен и законосъобразен е и изводът на РС,
че безспорно доказаната към онзи момент пълна липса на наказване на такъв вид
нарушения на трудовата дисциплина от страна на работодателя носи не само спад в
авторитета му спрямо работниците, но и носи като пряка последица отрицателно
общо въздействие върху трудовия колектив и цялостния трудов процес в
предприятието- работодател. Ответното дружество/работодател/ възгледобивният рудник
„Трояново- 1”, с.Трояново, клон на „Мини Марица- изток”- ЕАД, гр.Раднево,
обл.Старозагорска безспорно има дейност, която е пряко и непосредствено
свързана с употребата тежка техника и съответно с твърде големи количества
гориво/нафта и бензин/, които горива са предварително индикирани със съответния
цвят с цел превенция от присвояване им. Именно тази индикация на горивото от
работодателя- въззиваем в безспорно установения и доказан червен цвят в случая
не е възпряла ищеца- въззивник, като същият се е опитал да си тръгне
непозволено от КПП, но е бил спрян от охранителя, като не е установено към онзи
момент, а и до сега каквото и да е критично отношение на извършителя- въззивник
към извършеното от него закононарушение. Всички тези фактически и правни факти
и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност обосновават напълно
мотивирания, законосъобразен и доказан избора на работодателя- въззиваем, да
наложи на работника- въззивник директно най- тежкото предвидено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ по чл.188 от КТ, което безспорно наложеното
с процесната заповед дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на голямата
тежест на извършеното нарушение на трудовата дисциплина от самия работник, в
работно време и на работното място. Поради което въззивният съд намира, че
въззивната жалба в тази й част се явява неоснователна и недоказана, че в
атакуваното Решение първоинстанционния съд напълно законосъобразно е потвърдил
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”, поради което и е
отхвърлил изцяло предявения от него иск с правно основание по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за отмяната му, като неоснователен и недоказан. В тази връзка и
акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на работа, предвид
отхвърлянето на основния отменителен иск по ч.344, ал.1, т.1 от КТ напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно е бил отхвърлен от РС, със законните
последици от това.
Не се доказа пред настоящата въззивна инстанция
оплакването на въззивника- работник, че той бил запознат само с ПВТР, но не и със
Заповед за ППР, поради което не бил знаел за наличието на вътрешна забрана за
изнасяне на горива на работодателя от обектите на работодателя, като липсата на
констатирани липси на горива при работодателя не опровергава безспорно
установения пред РС факт, че работникът- въззивник е установено за изнася
оцветено от работодателя му гориво, от негов обект, без надлежно разрешение и
че работникът не е декларирал внасянето на такова гориво при влизането му в
работния обект. Поради което изложените
във в.жалба оплаквания от въззивника- работник оплаквания се явяват
неоснователни и недоказани, е следва да се отхвърлят, със законните последици.
Относно оплакването на въззивника- работник, че
работодателят му- въззиваем и респективно РС в своето Решение не били
изследвали и съобразили с явната/според него/ несправедливост на наложеното му
първо и най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“, въззивният съд счита,
че това е единствено и само правомощие на налагащия наказанието
орган/работодателя/, но не е правомощие за проверка и приложение от никой
съдебна инстанция- нито от първоинстанционния РС- Раднево в неговото атакувано
Решение, нито от въззивния ОС- Ст.Загора в настоящото му въззивно Решение.
Поради което в тази фаза на процеса не може да се изследва и коментира въпроса
за справедливостта на наложеното най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“,
нито въззивната инстанция има законови правомощия за заменя това наложено
наказание с атакуваното заповед на работодателя с евентуално друго, по- леко
такова по чл.188 от КТ.
Поради което атакуваното първоинстанционно Решение се
явява в своята цялост мотивирано, законосъобразно и правилно, при
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, и то следва
да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това. В тази връзка
настоящия въззивен съд се присъединява изцяло към мотивите на
първоинстанционното Решение по реда на чл.272 от ГПК.
И на основание чл.280,
ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, настоящото въззивно
съдебно Решение може да се обжалва по касационен ред, в общия 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред
касационния ВКС на РБ- гр.София.
Ето
защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 124/10.10.2019г., постановено по гр.д.№
386/2019г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
Решението може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :