РЕШЕНИЕ
№ 8559
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. ИВ. М.
при участието на секретаря Р. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от П. ИВ. М. Гражданско дело №
20211110145941 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД срещу ИВ. Б. Б., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ИВ. Б. Б.
дължи на „Ю. Б.“ АД сумата от 6439,62 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № FL893018 от 02.02.2018 г., ведно със законната лихва от 30.06.2020
г. до изплащане на вземането, и сумата от 283,03 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 02.12.2018 г. до 26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27837/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит № от 02.02.2018 г. за сумата от 8591 лева за предсрочно погасяване на предходен
договор за потребителски кредит № FL713347 от 29.11.2013г. и договор за кредитна карта №
АС46733 от 28.01.2010г., сключени между страните. Договорът бил сключен при лихвен
процент на възнаградителната лихва в размер на референтен лихвен процент /6-месечен С./
и фиксирана надбавка от 13,873%, като към датата на сключване на договора референтният
лихвен процент бил 0,163%. Годишният процент на разходите по договора бил 15,77%.
Ответникът се задължил да заплаща погасителните вноски съгласно погасителен план до 02-
ро число на всеки месец, като крайният срок на погасяване на кредита бил 02.02.2025г.
Ответникът не заплатил в срок погасителната вноска с падеж 02.12.2018г., поради което
банката обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на
19.11.2019г. Съгласно чл. 9 от договора, ответникът дължал и обезщетение за забава върху
просрочените вземания в размер на законната лихва. Моли съдът да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
сочи, че признава претенциите по основание и размер, както и че описаните в исковата
молба факти и обстоятелства отговаряли на действителността. Сочи, че водел преговори с
банката за сключване на споразумение за разсрочено плащане. Прави признание на иска и
моли съдът да не допуска съдебно-счетоводна експертиза с оглед спестяване на разходи.
В проведеното на 17.05.2022г. процесуалният представител на ищеца е направил искане
за постановяване на решение съобразно направеното от ответника признание на иска. В
проведеното на 17.05.2022г. открито съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение при признание на иска.
Съдът като взе предвид така изразените становища на страните, намери следното.
Налице са предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът е признал изцяло основателността на исковите
претенции по основание и размер, изявлението е направено от ответника лично, признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с
него. Наред с това в проведеното на 17.05.2022г. открито съдебно заседание ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 134,45 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 410,02 лева, или общо 544,47 лева, които следва да
му бъдат присъдени изцяло. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 134,46 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 799,36
лева, платено изцяло по банков път или общо 933,82 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. Б. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, бл. , вх. , ет. , ап. , дължи на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: , със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ок. п.“ № , сумата от 6439,62 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № от 02.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 30.06.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 283,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.12.2018 г. до 26.06.2020 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27837/2020г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
2
ОСЪЖДА ИВ. Б. Б. да заплати на „Ю.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
544,47 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 933,82 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3