№ 887
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Таня Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100607106 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 23.04.2025г . по НОХД № 14460/23г., СРС, НО , 107 с - в е признал
подсъдимия Е. В. Ц. за виновен в това, че на 16.11.2020г. около 18.00 часа в гр. София, в
лек автомобил марка „Фолксваген“/с неустановен регистрационен номер/, паркиран на ул.
„********, принудил Д.С. В. да извърши нещо противно на волята му – да започнат интимна
връзка, като употребил за това заплашване – казал му, че ако не бъдат заедно и не са в
интимна връзка, ще бъде пласиран като проститутка и ще отиде при родителите му, за да им
разкаже, че В. има сексуални контакти с мъже, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 НК
и чл. 54 НК му е наложено наказание от девет месеца „лишаване от свобода“, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Е. В. Ц. да заплати по
сметка на СДВР направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на
468.69 лева.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателствени средства – 1 бр.
оптичен носител на л.121 от ДП и 1 бр. оптичен носител на л. 136 от ДП, да останат по
делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от упълномощеният
защитник на подсъдимия Е. Ц.- адв. К.,с която се иска да се отмени постановената присъда
и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение.Излагат се аргументи, че
първоинстанционният съд е направил неправилен прочит на показанията на свидетелите и в
частност тези на св. Ш..
В разпоредително заседание на 06.11.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
1
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение моли съда да се потвърди първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.Посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил
изчерпателно събраните доказателства, които с категоричност подкрепят обвинението за
извършеното деяние. Сочи че наложеното наказание е определено правилно предвид
личността на подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подс.Е. Ц. – адв. К. поддържа въззивната жалба по
аргументите изложени в нея. Посочва, че при анализа на доказателствата
първоинстанционният съд не е обърнал внимание на показанията на св. Ш.
Подсъдимият Е. Ц. редовно призован, се явява пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената
присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изключително подробно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в
мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила изключително
задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела до единствено възможния
правен извод. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка
по делото и прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. В. Ц. е роден на 03.11.1973 г. в гр.София, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, работи, неосъждан, адрес в гр. София, кв.
Драгалевци, ул. „********, с ЕГН **********.
Подсъдимият Е. Ц. и свидетелят Д.С. В. се запознали чрез мобилното приложение
„Гриндър“ през 2019г. Св. Д. В. ползвал мобилен номер ********3, като получил от
подсъдимия телефонен номер за връзка ********. Няколко дни двамата поддържали
комуникация чрез приложението, след което се срещнали. Малко след това подс. Ц. и св. В.
започнали интимна връзка.Понякога се случвало по време на сексуалните им контакти да се
присъединяват и други мъже. Св. В. криел за връзката си с подс.Ц. от своите родители. По
време на връзката им св. В. споделял лична информация за себе си и за семейството си с
подсъдимия, като му разказал и за това, че родителите му не знаят за неговата сексуална
ориентация. През декември 2019г. по желание на св. Д. В. двамата прекратили сексуалните
си контакти, като св. В. вече не желаел да има интимна връзка с подсъдимия. Въпреки това
св. В. се срещал често с подсъдимия, двамата излизали заедно, поддържали приятелски
отношения, като св. В. продължил да споделя какво се случва в живота му.
През месец ноември 2020г. св. В. се запознал с неустановен по делото мъж и решил
да се срещне с него в гр. София на 13.11.2020г. За това свое намерение той споделил с подс.
Ц., като му разказал, че има интерес към въпросния мъж и ще се срещнат. Подсъдимият Ц.
пожелал на св. В. да си изкара добре. Св. В. се срещнал с въпросния мъж на 13.11.2020г.,
като в продължение на три последователни дни двамата били заедно.
На 16.11.2020г. подсъдимият Ц. и св. Д. В. се уговорили да се срещнат около 18.00
часа. Подсъдимият Ц. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“/с
неустановен регистрационен номер/ на ул. „Елин връх“ в гр. София до бл. 48, където живеел
св. Д. В.. Около 18.00 часа св. Д. В. пристигнал. Той се качил в автомобила на подсъдимия и
двамата започнали да разговарят. Св. Д. В. споделил на подсъдимия Ц., че харесва мъжа, с
който е бил. Тогава подсъдимият Ц. казал на св. Д. В., че познава опасни хора, които се
занимават с проституция и могат да направят св. В. проститутка. Обяснил му, че е работил
за тези хора, че В. е трябвало да бъде пласиран за проститутка, но се е влюбил в него и не е
позволил. Подс. Ц. заявил на св. Д. В., че ако не бъдат заедно, ще го пласира като
проститутка и ще отиде при родителите му, за да им разкаже, че има сексуални контакти с
2
мъже. Тогава противно на волята си св. Д. В. се съгласил да възобнови интимната си връзка
с подсъдимия и двамата подновили сексуалните си контакти. В този период подс. Ц. искал
св. В. да го посещава в дома му в кв. Драгалевци, ул. „********, където няколко пъти имали
сексуални контакти. Подс. Ц. искал от св.В. да се чуват по телефона всеки ден и ако не се
чуели ден-два, заплашвал св. В., че ще пусне негови голи снимки в интернет и ще разкаже
В.ко на родителите му. Подс. Ц. заявил на св. В. също така, че ще се научи насила до го
обича, но ще бъде с него, че ще унищожи живота на В. и ще трябва да се махне от България,
както и че ще го съди за изнасилване.
На 16.01.2022г. майката на св. В. не могла да се свърже с него по телефона и
позвънила на баща му – св. С. В.. Последният се свързал със св. Я.С., приятел на св. В.,
който разказал на св. С. В., че Д. В. е заплашван от възрастен мъж, с когото е имал сексуални
отношения. По-късно на същия ден св. Д. В. се свързал с баща си и впоследствие разказал
на родителите си за случващото се. На 18.01.2022г. св. С. В. подал молба до директора на
СДВР, изведена деловодно на 19.01.2022г.
Видно от справката от „А1 България“ ЕАД се установява, че към датата на изготвяне
на справката подс. Е. Ц. има активни номера по сключен потребителски договор ********,
***************, като мобилният номер ******** към 10.03.2022г. не е активен.Мобилният
номер ******** в периода от 26.05.2019г. до 28.03.2020г. е бил регистриран на името на Е.
Ц.. От справка от „БТК“ ЕАД се установява, че абонат на мобилен номер ******** е Г. Л.
Ш..
Видно от франчайз договор от 12.06.2023г. с две приложения между „Окей
Супертранс“ АД и ЕТ „Р. 2018-Р.М.“ и Е. В. Ц. е сключен договор, по силата на който Окей
предоставя на франчайзополучателя правото временно и възмездно да използва търговското
му име и регистрираното като търговска марка лого при извършване на таксиметров превоз
на пътници, а франчайзополучателят да извършва таксиметров превоз на пътници с лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с ДК № ********.
Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните
от първата инстанция доказателства и доказателствени средства : обясненията на
подсъдимия в хода на съдебното следствие/частично/, показанията на св. Д.С. В., дадени в
хода на съдебното следствие, както и показанията му от ДП, приобщени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 49-50 и л. 54 от д.пр./, показанията на св. С. В., дадени
в хода на съдебното следствие, както и показанията му от ДП, приобщени на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 48 от д.пр./, показанията на св. Я.С., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на св. Мира И.а в хода на съдебното следствие,
показанията на св. Г. Ш. в хода на съдебното следствие, както и показанията му от ДП,
приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК /л. 55 от д.пр./; молба
от С. В. до директора на СДВР/л. 35 от ДП./, протокол за доброволно предаване /л. 41 от
ДП/, заявление до началника на 04 РУ-СДВР /л. 90 от ДП/, справка от „А1 България“ ЕАД /л.
80, л. 82 от ДП/, справка от „БТК“ ЕАД /л. 86 от ДП/, справка от „А1 България“ ЕАД /л. 119
от ДП/, справка от „Йеттел България“ ЕАД ведно с оптичен носител /л. 120-121 от ДП/,
оптичен носител /л. 136 от ДП/, заключение на съдебнa компютърно- техническа експертиза
/л. 137-235 от ДП/, , франчайз договор от 12.06.2023г. с две приложения/съд.д./ и справка за
съдимост, както и В.ки други приложени на основание чл.283 НПК доказателства и
доказателствени средства.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният съд прецизно
и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като противно на доводите на защитата, е извършил коректен анализ на
събраните по делото доказателства, изяснявайки точния им смисъл без да допусне
превратното им тълкуване.
Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от първата
инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения доказателствен анализ,
който намира да е направен в съответствие с правилата на формалната логика.
Предвид гореизложеното, както и отчитайки, че фактическата обстановка, установена
3
от СРС в по - голямата си част, всъщност не се оспорва от страните, и доколкото се
солидаризира с доказателствения анализ, извършен от първия съд, то въззивният съд счете
за безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само спорните моменти, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /решение № 181/2012 г., ВКС, I
н.о., решение № 372/2012 г., ВКС, III н.о., решение № 513/2013 г., ВКС, I н.о., решение №
371/2016 г., ВКС, III н.о./
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността
на присъдата в цялост, следва да посочи следното:
Софийски градски съд, аналогично на районния, ползва с доверие показанията на
В.ки разпитани свидетели относно времето и мястото, на което са се намирали по време на
инкриминираното деяние, доколкото по отношение на тези факти не са налице
противоречия между тях. Всъщност, спорът в настоящото производство е основно
фокусиран върху обстоятелствата касаещи механизма на деянието, респективно неговото
авторство, в която насока и следва да съсредоточи дейността си проверяващата инстанция.
С оглед изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният състав намира за необходимо
да даде изричен отговор на доводите на защитата на подсъдимия Ц. за претендираната
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда, изложени във въззивната
жалба и поддържани в съдебно заседание. Твърди се, че обосновавайки своята присъда и с
показанията на свидетеля Д. В., районния съд е изградил своите фактически и правни изводи
върху недостоверни доказателствени източници, тъй като показанията му, в частта им, в
която сочи за отправени му от подсъдимия заплахи, били недобросъвестни, изолирани и се
опровергавали от други доказателства. В конкретния случай правилно районният съд се е
доверил и на тези твърдения на В., след извършен задълбочен и съпоставителен анализ, и
законосъобразно е основал своя краен съдебен акт и върху тези негови показания. Това е
така, тъй като, както бе посочено и по-горе, така депозираните на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4;вр.ал. 1, т. 2, пр.2 НПК, в хода на
първоинстанционното съдебно следствие показания, в частта им относно отправяните му
вербални заплахи от Ц., се характеризират със същата неизменност, последователност,
логичност и непротиворечивост, както и в частта им относно времето, мястото и
характеристиките на практикуваните от Ц. сексуални занимания, която част е в пълна
съответност с посочените по-горе други гласни доказателствени средства, включително и с
обясненията на подсъдимия Ц..
Последователно и непротиворечиво свидетелят В. е изнесъл и поддържал в разпитите
си пред разследващия орган и в хода на първоинстанционното съдебно следствие
твърденията си за лично и непосредствено възприетите от него заплашителни реплики,
отправяни му от подсъдимия Ц. при срещата им, тази в колата и тези проведени в дома на
последния, за породения у него страх в резултат на тези вербални действия на Ц., за тяхната
/на заплахите/ насоченост към мотивиране на свидетеля да предприеме искано от
подсъдимия конкретно поведение и за подчиняване на неговите/на свидетеля/ действия на
указанията на Ц.. За да оспорят достоверността на тези показания на св. В., за липса на
доброволност от негова страна за участието му в сексуални игри с подсъдимия Ц., неговият
защитник изтъква обстоятелства за установена при В. хомосексуалност, за участието му с
друг лица в сексуални игри / видно от показанията на св. Ш./, както и че са се открили с Ц.,
чрез сайт за запознанства /мобилно приложение „Гриндър“/.Тези твърдения на защитата не
намират опора в доказателствата по делото. Наличието на "хомосексуален нагон" при В. не
се отрича от него, но същият заявява, че е крил този негов нагон от семейството си.
Признатото от св. В. обстоятелство за поведението на подсъдимия с думи на
инкриминираната дата, както и последващото поведение на пострадалия, мотивирано от
отправеното заплашване- възобновяване на интимната връзка с подсъдимия напълно се
споделя и от настоящата инстанция.
Доверието на въззивния съд, в истинността на коментираните твърдения на св. В., не
се разколебава и от показанията на св. Ш. , както твърди защитата на подсъдимия.Това е
4
така, тъй като показанията на св. Ш., в една част, се опровергават от другите доказателства
по делото, а в друга част представляват единствено негова субективна оценка за характера
на преживяванията на друго лице/В./. Твърденията на св. Ш. са базирани на това, че той е
имал отношения с подс. Ц., както и с св. В., с който е имал сексуални контакти.Следва да се
обърне внимание , че от показанията му единствено се установява, това че св. В. имал
контакти с подс. Ц. и това, че е имал влечение към мъже.Заявеното от св. Ш. са негови
впечатления за отношенията му с В. и с Ц., и нямат характер на твърдения за конкретни
факти от обективната действителност, а изразяват единствено субективната увереност на
свидетеля, за това че между св. В. и подс. Ц. е имало интимна връзка. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че изложеното от този свидетел се базира на приятелство между него и св. В., и
от друга страна между него и подс. Ц., но това по никакъв начин не може да бъде укор както
се базира защита, че същият не е знаел за отправените заплахи спрямо В. от подс. Ц..Това, че
св. Ш. е имал отношение със св. В. / както приятелски така и сексуални/ не е гаранция, че В.
е трябвало да му споделя В.ко от личният си живот. Логически това е така взето от младата
му възраст, както и от страх да не разбере семейството му.
На следващо място с оглед възраженията на защитата в посока избирателно
тълкуване на доказателствата въззивният съд намира за нужно да отбележи, че се съгласява с
контролираната инстанция, че показанията на пострадалия В. са надежден доказателствен
източник както за времето, мястото и механизма на извършеното инкриминирано деяние,
така и за неговото авторство - в лицето на подсъдимия Ц., по следните съображения:
Несъгласието на защитата касае механизма на самото деяние и изводите на първата
инстанция за това, че заплахите са отправени от подс. Ц. спрямо св. В.. Оспорваните изводи
на първата инстанция обаче, не са голословни, а обосновани с тази част от свидетелските
показания на пострадалия В., която аргументирано е била кредитирана от районния съд като
достоверна. Давайки вяра на показанията на св. В. като очевидец на деянието, на практика
първата инстанция е привнесла в делото преки доказателства за начина, по който са
протекли процесните събития от момента на уговорената среща между подс. Ц. и св. В.,
това че Ц. паркирал управляваният от него лек автомобил пред дома на В., и след като се
качил след проведен разговор между двамата Ц. му заявил, че трябва да започнат отново
интимна връзка като чрез заплаха му казал , че ако не се съгласи ще каже на родителите му и
ще бъди пласиран като проститутка.За да се довери на показанията на св. В., на първо място
въззивният съд констатира, че е налице последователност в изложеното от него по време на
проведените му разпити в хода на наказателното производство, в които пресъздава по
еднопосочен начин хронологията на случилото се на инкриминираната дата в рамките, на
която очертава конкретика на осъществената спрямо него отправена принуда.
Въззивният съд, подобно на първият съд, даде вяра на писмените доказателства,
както и назначените и приетите по делото съдебни експертизи, като съобрази относимостта
им към предмета на делото и факта, че са неоспорени от страните.
В заключение въззивният съд намира, че с оглед гореизложения анализ
неоснователни се явяват възраженията за недоказаност на обвинителната теза. В хода на
първоинстанционното съдебно следствие е събран достатъчен по обем доказателствен
материал, от който се установяват по категоричен начин фактите, свързани с времето,
мястото, причиненото на пострадалия нараняване, механизма на извършване на деянието и
неговото авторство.
След изследване на доказателствената основа и изВ.ане на правно релевантните
факти въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е достигнал и до верни правни
изводи. В рамките на доказаните факти законосъобразно е прието, че поведението на
подсъдимият Ц. се субсумира под състава на процесното престъпление по чл. 143, ал. 1 НК,
т.е. приложимият материален закон е вярно и точно интерпретиран. Изложеният от основния
съд правен анализ се оценява за правилен и обстоен такъв, като са изложени съображения за
обекта на престъпно посегателство, за съставомерното изпълнително деяние и за изискуемия
субективен елемент.
Правилно от обективна страна подсъдимият Е. В. Ц. на 16.11.2020г. около 18.00 часа в
гр. София, в лек автомобил „Фолксваген“, паркиран на ул. „******** е принудил Д.С. В. да
извърши нещо противно на волята му – да започнат интимна връзка, като е употребил за
това заплашване – казал му е, че ако не бъдат заедно, ще бъде пласиран като проститутка и
5
ще отиде при родителите му, за да им разкаже, че В. има сексуални контакти с мъже.
Изпълнителното деяние, осъществено от подс. Ц., се установява в това да ограничи
възможността на едно лице за свободно вземане на решение за осъществяване на
определено поведение. В процесния случай в основата на обвинителната теза е залегнало
твърдението, че противно на волята на пострадалия подсъдимия Ц. чрез заплашване е
мотивирал поведението на св. В., а именно последният да изпълни това да имат сексуални
взаимоотношения, което поведение не би предприел при отсъствието на заплашване от
страна на подс. Ц.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че
поведението му съдържа заплаха към св. В. да имат интимна връзка с него, като напълно е
съзнавал какво предизвиква с поведението си.
Въззивната инстанция не констатира основания за ревизиране на обжалваната
присъда и в нейната санкционна част. При индивидуализацията на наказанието, първата
инстанция е съобразила правилно В.ки обстоятелства по делото, а именно, както личността
на подсъдимото лице, която е с чисто съдебно минало, така и по отношение на
пострадалото лице, което към инкриминираната дата е с току-що навършени 18 години.
Правилно съдът е преценил, че при така наличното едновременно проявление на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не може да се обсъжда приложението на чл.
55 от НК, като в случая наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК.
Ето защо настоящата инстанция намира така наложеното наказание за справедливо и
за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца, като
чрез това наказание ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК.
Излагайки съображенията си, с които настоящият съдебен състав се съгласява, районният
съд е определил наказание на основание чл. 143, ал. 1, НК Лишаване от свобода за срок от
девет месеца.
Правилно съдът е счел, че са налице В.ки законоустановени предпоставки,
предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК, за отлагане изпълнението на това наказание с изпитателен
срок от три години.
Ето защо и в тази част въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение по
отношение на за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.
Правилно съдът е постановил веществените доказателствени средства – 1 бр.
оптичен носител на л.121 от ДП и 1 бр. оптичен носител на л. 136 от ДП да останат по
делото.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното производство
въззивният състав не установи допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
довели да ограничаване правата на страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт,
за да бъдат те поправени.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.04.2025 г., постановена по НОХД № 14460/2023 г.,
по описа на СРС, НО,107-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7