O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./04.02.2021 г.
гр.Варна,
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа гр.д. № 12653/2020 г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 232 ГПК.
Образувано е по
предявен от Р.А.Ч., ЕГН **********, адрес: *** срещу П.И.А., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот с идентификатор 10135.2554.24.1.1, находящ се в град Варна, ул.
„Евлоги Г.“, бл.25, вх. А, ет.1 с площ 59.54 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения при граници: на същия етаж: 10135.2554.24.1.26,
10135.2554.24.1.2, под обекта – няма, над обекта – 10135.2554.24.1.4, заедно с
прилежащото му избено помещение с площ 3.38 кв.м. при граници: Снежанка Иванова
Петрова, Стоянка Йорданова Стоянова, Кирил и Еленка Николови, коридор, както и
съответните 0.6437% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя, попадаща в 24 подрайон на град Варна,
представляваща поземлен имот с идентификатор 10135.2554.24., както и да се
осъди ответника да му предаде владението върху същия.
С изрична молба
от 02.02.2021 г. ищецът чрез упълномощения процесуален представител, с валидно
учредена представителна власт /вкл. и с права да се разпорежда с предмета на
делото/ оттегля исковата претенция спрямо ответника като моли производството по
делото да бъде прекратено и да му бъде върната внесената държавна такса.
Съдът след като се запозна с депозираната изрична молба от 02.02.2021
г., с която се оттегля исковата претенция, намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 232 ГПК посочва, че ищецът може да
оттегли исковите си претенции без съгласието на ответника до приключване на
първото заседание по делото. При съобразяване на тази норма и фактът, че
оттеглянето на исковете е направено преди приключване на първото заседание по
делото /в настоящия случай след изпращане на исковата молба за отговор/, поради
което съгласие на ответника не е необходимо, следва правният извод, че
оттеглянето е допустимо, поради което същото следва да бъде уважено като съдът
следва да прекрати производството по делото по отношение на предявената искова
претенция. За яснота следва да се посочи, че
дори и да не беше направено оттегляне на исковата претенция по реда на чл. 232 ГПК, производството отново подлежеше на прекратяване предвид липсата на
изпълнение на дадените от съда указания в посочения срок, а именно внасяне на
депозит за особен представител и вписване на исковата молба.
По отношение на
искането за връщане на внесената държавна такса, съдът намира същото за
неоснователно. Държавната такса се дължи при образуване на производството по
делото като заплащането на същата е елемент от редовността на предявения иск,
аргумент от чл. 129, ал.2 във връзка с чл. 128, т.2 ГПК. Фактът на оттегляне на
исковата претенция, не обосновава връщане на внесената държавна такса.
Единственият случай, при който законодателят е предвидил връщане на внесена
държавна такса и то не в пълен размер е при приключване на съдебното
производство със спогодба, аргумент от чл. 78, ал.9 ГПК, но настоящият случай
не е такъв. С оглед изложените мотиви, искането на ищеца за връщане на
внесената държавна такса се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр.д. № 12653/2020 г. по описа на Районен
съд, град Варна, образувано по предявен от Р.А.Ч., ЕГН **********, адрес: ***
срещу П.И.А., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 108 ЗС с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот с идентификатор 10135.2554.24.1.1, находящ
се в град Варна, ул. „Евлоги Г.“, бл.25, вх. А, ет.1 с площ 59.54 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при граници: на същия етаж:
10135.2554.24.1.26, 10135.2554.24.1.2, под обекта – няма, над обекта –
10135.2554.24.1.4, заедно с прилежащото му избено помещение с площ 3.38 кв.м.
при граници: Снежанка Иванова Петрова, Стоянка Йорданова Стоянова, Кирил и
Еленка Николови, коридор, както и съответните 0.6437% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща в 24
подрайон на град Варна, представляваща поземлен имот с идентификатор
10135.2554.24., както и да се осъди ответника да му предаде владението върху
същия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Р.А.Ч., ЕГН **********, адрес: *** за връщане на внесената държавна
такса за образуване на производството по гр.д. № 12653/2020 г. по описа на
Районен съд – град Варна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: