РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000778 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Европроект“ ЕООД, с
която обжалва решение № 722 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 858/22 г. по описа
на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, с което съдът е осъдил
„Европротект“ ЕООД да заплати на „ИМАО електрик“ с.р.о по иск с правно основание чл.
81, т. 2, вр. т. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година сумата от 13 760
евро - получена по три броя проформа - фактури от 17.10.2021 г., 18.10.2021 г. и
26.10.2021 г., във връзка с развален договор за международна продажба на стоки, заедно
със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3 176.48 лв. - разноски по делото.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, тъй като
предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че съдът неправилно е приел, че
ищецът е в трайни търговски отношения с ответното дружество „Европротект“ ЕООД,
произтичащи от търговски сделки - търговски продажби на стоки, който договор по смисъла
на националното законодателство е неформален такъв, като комуникацията помежду им се
водела по електронна поща, като в тази връзка инвокира твърдения, че по делото не са
представени никакви доказателства за трайни търговски отношения между ищеца и
1
посочения ответник. Твърди, че съдът неправилно е приел, че на 18.10.2021 г. ищецът е
превел по банковата сметка на продавача „Европротект“ ЕООД сума в размер на 6 400 евро
за закупуване 4 000 кг алуминиев, неизолиран проводник, съгласно проформа фактура №
Р000171021/17.10.2021 г. и 1 360 евро за закупуване на 800 кг. алуминиев изолиран
проводник, съгласно проформа фактура № Р000181021/18.10.2021 г., като едновременно с
това твърди, че срокът на доставка е 35 седмици и и че ответника не е доставил
проводниците в срок. Релевира възражения, че приложение намира Регламент № 1215/12
(Брюксел 1а), както и че искът е предявен при спазване на общата компетентност по чл. 4.1.
от Регламент № 1215/12 и макар да касае вземане изходящо от договор за продажба, ищецът
не се е възползвал от алтернативата на чл. 7. Твърди, че доколкото и двете страни по
договора са държави - членки на ЕС, то относно договорните им отношения са приложими
разпоредбите на Регламент (ЕО) 593/2008 (Рим I), съгласно чл. 25 от същия не се засяга
прилагането на международни конвенции, по които, към датата на приемането му, една или
повече държави-членки са страна и които предвиждат стълкновителни норми, отнасящи се
до договорни задължения. В тази връзка твърди, че след като мястото на управление на
ищеца е в гр. София, България, то приложимото материално право към процесиите
продажби е материалното право на Република България. В последния абзац от тези доводи
твърди, че приложимия нормативен акт е Конвенцията на ООН. Оспорва изводите на съда
относно възприетото, че сключването на договор за доставка на описаните общо 8 000 кг.
неизолиран кабел и 800 кг. изолиран кабел между страните се установява от представените
по делото три броя проформа - фактури, издадени от ответника като продавач, доколкото
носят подпис на негов представител и печат на дружеството, от съставената от ответника
като продавач фактура, осчетоводена в неговото счетоводство, включена в дневниците за
продажби, която е индиция за налични търговски взаимоотношения с ищеца, и от
разменената електронна кореспонденция между страните.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че с оглед представеното удостоверение
от банката, обслужваща ищеца, в което се установява извършените преводи на посочените
суми като авансови плащания по три броя профрома - фактури по посочената в профрома -
фактура и в издадената от ответника фактура банкова сметка на ответника като продавач,
както и от записките в счетоводството на ответника, от което е видно, че същият е отразил
фактурата в съответните дневници, както и от посоченото в електронната кореспонденция -
„вие ще получите каквото сте платили – 4 000 кг. неизолиран кабел и 400 кг. изолиран
кабел“ - писмо от 03.02.20 г. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в становището си по
иска ответникът не оспорва получаването на исковите суми, а само се възпроизвеждат
твърденията в ИМ, доколкото в тежест на ищеца е да докаже основателността на предявения
иск. Оспорва възприетото от съда, че в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е заявил, че не може да отговори дали страната е получила плащане, като
уточнява, че процесуалния представител на ответника в ОСЗ е заявил, че не е свидетел по
делото и е недопустимо съдът да му задава такъв въпрос, тъй като съдът не е адвокат на
ищеца по делото. Твърди, че от представеното в хода на производството извлечение от
банковата сметка на ищеца не се установява по никакъв начин плащане на твърдяната
2
искова претенция, като твърди, че не е получавал посочените в ИМ парични суми, както и
че от събраните в хода на производството доказателства, както и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, не бе установено банковата сметка на ответното дружество
да е заверена с процесиите суми, както и че ищецът в хода на производството не доказа
факта на заверка на банковата сметка на ответника с процесиите суми. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение.
Ответникът „ИМАО електрик“ с.р.о. оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно,
постановено при правилна преценка на фактите по делото. Оспорваме твърдението на
въззивника, че не са налице трайни търговски отношения между страните.
Кореспонденцията е била осъществявана от С. С. чрез имейл адрес ******@******.**, който е
електронният адрес на друго търговско дружество - „Еннсер" ООД. С. С. е едноличен
собственик и управител на капитала на „Европротект“ ЕООД, същият е управител и на
„Еннсер" ООД, а двете дружества имат общ адрес на управление и се явяват свързани лица.
Твърди, че договаряните количества и цени по имейл отговарят на зададените като описание
в съдържанието на фактурите, поради което ирелевантно се явява дали имейл адресът е
******@******.** или друг, тъй като обвързващи са фактурите с издател „Европротект“
ЕООД и плащанията, извършени по тях. Релевира възражения, че твърдението на
въззивника, че не е получил посочените в исковата молба суми не отговаря на обективната
истина и не съответства на събраните по делото доказателства. В тази връзка цитира
практика на ВКС, която безпротиворечиво приема, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, както и че трайно
установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в
дневника за продажби на „Европроект“ ЕООД, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях. Твърди, че въззивника в нито един момент на първоинстанционното
производство не е навел твърдения и не е поискал събиране на доказателства за това дали
плащането е получено, нито е оспорил получаването на процесиите суми. Напротив,
оспорвал е само проформа фактурите, представени от въззиваемото дружество „ИМАО
електрик“ с.р.о. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 722 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 858/22 г. по описа на Софийски
градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, съдът е осъдил „Европротект“ ЕООД да
3
заплати на „ИМАО електрик“ с.р.о по иск с правно основание чл. 81, т. 2, вр. т. 1, вр. чл. 49,
ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 година сумата от 13 760 евро - получена по три
броя проформа - фактури от 17.10.2021 г., 18.10.2021 г. и 26.10.2021 г., във връзка с
развален договор за международна продажба на стоки, заедно със законната лихва от
13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 3 176.48 лв. - разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото
(извлечение от търговския регистър на Окръжен съд в Тречин, Словашка република), че
ищцовото дружество е регистрирано като ООД с наименование „Имао електрик“ под номер
19842/R, със седалище Поважка Бистрица, ПК 1701, Словакия.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че едноличен собственик на капитала на ответното дружество и негов управител е С. И. С.,
както и че ответното дружество е съдружник в дружеството „Еннсер“ ООД, чиито управител
е С. И. С..
От представените по делото проформа фактури - с номера Р000171021 за
доставка на алуминиева жица, 8 мм, без изолация, 4 000 кг, с единична цена 3.3 евро, обща
цена 12 800 евро; с номер Р000181021/18.10.2021 г. за доставка на 800 кг. алуминиева жица,
8 мм, изолирана, с единична цена 3.40 евро, обща цена 2 720 евро, и проформа фактура
Р000261021/26.10.2021 г. за доставка на 4 000 кг. алуминиева жица, 8 мм, без изолация, с
единична цена 3 евро на кг., обща цена 12 000 евро се установява, че същите са издадени от
ответника „Европротект“ ЕООД, носят подписа на служител на дружеството, а като клиент
по всички е посочено ищцовото дружество. Видно от същите проформа фактури в тях са
посочени условията за доставка и плащане - фактури са 50 % авансово плащане, и 50%
плащане при доставка.
От представената по делото кореспонденция по електронна поща (в периода
25.11.2021 г. - 13.03.02.2022 г., разменена между Я. П., посочен като представляваш
международна търговия, „Имао електрик“, с електронен адрес: ********** и С. С. -
******@******.** се установява, че С. С. е направил волеизявление, че „в края на месеца
14.12.20 и 21.12. ще бъдат направени две доставки с общо 4 000 кг. неизолирана и 800
изолирана жица“, както и че отговорил на въпрос на Я. П., че „към момента мога да ви
потвърдя, че ще ви доставим всички количества по отворена проформа фактура поне 50 %.,
т.е. стоките ще бъдат доставени за преведените авансови суми“. В същата кореспонденция
(писмо от 03.02.2022 г.) С. С. е посочил, че „независимо от ситуацията, вие ще получите
каквото сте платили - 4000 кг. неизолиран кабел и 400 кг. изолиран кабел“, както и е
посочил цени за бъдещи доставки.
От представените по делото две извадки от сметките на „Имао електрик“,
както и от представената справка от Чехословашка търговска банка а.с се установява, че са
преведени суми по банковата сметка, посочена във проформа фактурите като банкова сметка
на продавача – 6 400 евро на 18.10.2021 г., 1 360 евро – на 18.10.21 г. и 6 000 евро -
4
29.10.2021 г., а банката е удостоверила, че от сметката на платеца „Имао електрик“ с.п.о е
изпълнила трите броя платежни нареждания с дати 18.10.2021 г., 18.10.2021 г. и 29.10.2021
г., като получател „Европроект“ ООД, BIC:********, номер на банкова сметка -
**********.
От заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че вещото
лице е работило въз основа на справка счетоводството на ответното дружество и се е
запознала със справка за счетоводна статия 78 от 15.11.2021 г. на сметка 4112 ”клиенти”,
фактура инвойс **********/15.11.2021 г., дневник на продажбите за м. ноември 2021 г.
уведомление за приемане на постъпили от „Европротект“ ЕООД, с V1N BG200724888 данни
от справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен
период ноември 2021 година, уведомление за приемане на постъпили от „Европротект“
ЕООД данни от VIES декларация за отчетен период ноември 2021 година е установило, че
представените три броя проформа фактури, *********/17.10.2021 г.,
Р000181021/18.10.2021 г. и Р000261021/26.10.2021 г., които не се осчетоводяват, са
уведомление за плащане, като след направените от „ИМАО електрик“ с.р.о плащания, от
страна на “Европротект” ЕООД е издадена фактура No **********/15.11.2021 г., която е
осчетоводена в счетоводството на продавача. Вещото лице твърди, че съгласно
представената справка за счетоводна статия 78, на 15.11.2021 г. е осчетоводена като вземане
сумата по документ/фактура 2/4157 от 15.11.21 г., като е дебитирана сметка 4112 „клиенти в
страната" със сумата 23 469.96 лв. (12 000.00 евро) в кореспонденция с кредита на сметка
7022 "Приходи от продажби " със сумата 23 469.96 лв. - клиент „ИМАО електрик“ с.р.о, за
продажба на 4 000.00 кг. неизолиран ел. проводник, като е посочено, че доставката е със
ставка 0% на ВОД. В заключението си вещото лице е установило, че фактура No **********
от 15.11.2021 г. на стойност 23 469.96 лв. е включена в дневника за продажбите на
“Европротект” ЕООД за месец ноември 2021 г. на ред 36 и съответно в справка - декларация
за ДДС, Уведомлението за приемане на постъпили от “Европротект” ЕООД, с VIN
BG200724888 данни от справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за
продажби, за данъчен период ноември 2021 г., с входящ номер: ДДС.2212-1323687 от
14.12.2021 г., както и уведомление за приемане на постъпили от “Европротект” ЕООД данни
от VIES декларация за отчетен период ноември 2021 година.
В обясненията си дадени в съдебно заседание вещото лице твърди, че се касае
за вътреобщностна доставка, при която ДДС е 0 %, но се отчита в дневниците за покупки и
продажби по ЗДДС. VIES декларацията се използва, когато има ВОД, а в издадената
фактура са отбелязани само 4000 кг. изолиран проводник.
Не се спори между страните, а се установява и от представената нотариална
покана от „Имао електрик“ до „Европротект“ ЕООД, връчена на представител на ответника
на 19.07.2022 г., че ищецът е определил срок за изпълнение задълженията на продавача - да
достави договорените количества или да възстанови заплатените суми (14 дневен срок).
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
5
изводи:
С атакуваното решение № 722 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1
858/22 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, съдът е осъдил
„Европротект“ ЕООД да заплати на „ИМАО електрик“ с.р.о по иск с правно основание чл.
81, т. 2, вр. т. 1, вр. чл. 49, ал. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации
относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година сумата от 13 760
евро - получена по три броя проформа - фактури от 17.10.2021 г., 18.10.2021 г. и 26.10.2021
г., във връзка с развален договор за международна продажба на стоки, заедно със законната
лихва от 13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 3 176.48 лв. - разноски по делото.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
„Европроект“ ЕООД:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата е процесуално недопустима, като подадена от
упълномощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Във въззивната жалба са наведени твърдения свързани с приложение на
Регламент № 1215/12 (Брюксел 1а), както и че искът е предявен при спазване на общата
компетентност по чл. 4.1. от Регламент № 1215/12 и макар да касае вземане изходящо от
договор за продажба, по което ищецът не се е възползвал от алтернативата на чл. 7.
Наведени са твърдения, че доколкото и двете страни по договора са държави - членки на ЕС,
то относно договорните им отношения са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО)
593/2008 (Рим I ), съгласно чл. 25 от който не се засяга прилагането на международни
конвенции. Така наведените твърдения съдът в настоящия си състав намира, че не оспорват
възприетото от първоинстанционния съд по отношение на международната компетентност
на българския съд и правната квалификация на предявеният иск, поради което същите не
следва да се обсъждат. Видно от обстоятелствената част на подадената въззивна жалба
самият въззивник твърди, че с оглед посочените правила, „приложима би била Конвенцията
на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на
стоки (Виенска конвенция)“, така както е квалифицирал предявеният иск и
първоинстанционния съд.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност, вкл. и
необоснованост на изводите на съда, съдът намира, че са оспорени изводите на съда по
отношение на съществуването на трайни търговски отношения между страните,
получаването на претендираните суми, както и липсата на оспорване на предявеният иск в
отговора на исковата молба. Така наведените твърдения за незаконосъобразност
(необоснованост) на атакуваното решение съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 249 от
6
04.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 55/2010 г., II т.о., ТК и др. договорът за международна
продажба на стоки не формален, тъй като не е обвързан с изискване за спазване на
определена форма. Доказването на сключването му се предпоставя от отправено
предложение до едно или повече конкретни лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 от
Конвенцията, и приемане на предложението от насрещната страна по начина и в сроковете,
указани в чл. 18 от Конвенцията. Предложението за сключване на договор за продажба
поражда действие с достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно намерение за
обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на продажба, а по възможност и
цената или реда за определянето й. Приемането по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конвенцията
предполага волеизявление или друго поведение на адресата, което указва на съгласие с
предложението и поражда действие в момента, когато стигне до предложителя, стига да е
извършено в рамките на определения от него или в друг разумен според обстоятелствата
срок. Съгласието за приемане на предложението може да се изрази и чрез конклудентни
действия. Договорът за продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на
предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се
пораждат задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да
връчи отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да плати
уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката.
С оглед на така цитираната практика на ВКС съдът намира, че релевираното
възражение за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд относно
наличието на валидно сключен договор между страните е неоснователно. Сключването на
договор за доставка на описаните общо 8 000 кг. неизолиран кабел и 800 кг. изолиран кабел
между страните се установява от представените по делото три броя проформа - фактури,
издадени от ответника като продавач, доколкото носят подпис на негов представител и
печат на дружеството, тъй като същите по същество представляват предложение от
ответника за сключването на договора. От друга страна, съставената от ответника като
продавач фактура, осчетоводена в неговото счетоводство, включена в дневниците за
продажби, е косвено доказателство за налични търговски взаимоотношения с ищеца, както и
за сключването на договора при условията отразени в нея. В подкрепа на този извод е и
разменената електронна кореспонденция между страните. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че релевираното възражение за незаконосъобразност на
решението, свързана с неправилност на изводите на съда по отношение на съществуването
на облигационна връзка между същите е неоснователно.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
незаконосъобразност на изводите на съда, с оглед факта, че представената по делото
електронна кореспонденция изхожда не от електронния адрес на ответника (не се твърди
какъв е той), а от електронен адрес ******@******.**. което е електронният адрес на друго
търговско дружество – „Еннсер“ ООД. Така въведеното твърдение е неоснователно, тъй като
видно от съдържанието на разменената кореспонденция може да се направи обоснован
извод, че същата касае именно изпълнението на задълженията по сключения между
7
страните договор (предмета на договора - количествата изолиран и неизолиран кабел,
забавата в доставката по договора за покупко - продажба съвпадат напълно с представените,
приети и не оспорени от страните три броя проформа фактури и издадената окончателна
фактура). От друга страна електронните писма са изпратени и подписани от името С. С.,
който е управител и едноличен собственик на капитала на „Европротект“ ЕООД и
едновременно е управител и на дружеството „Еннсер“ ООД. Не на последно място следва да
се отбележи, че от извършената служебна справка от първоинстанционния съд е установено,
че „Европротект“ ЕООД е използвало посочения електронен адрес в комуникацията с
АВТРРЮЛНЦ (информацията е служебно известна на Съда и като част от електронното
досие на дружеството, е обявената за такава на страните).
Неоснователно е последното наведено твърдение, че ищецът не е доказал
получаването на сумите от ответника. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, не оспорени от страните се установява извършените преводи на посочените
суми като авансови плащания по три броя профрома - фактури по посочената в профрома -
фактурата и в издадената от ответника фактурата банкова сметка на ответника като
продавач от страна на ищеца. Тези факти се потвърждават и от заключението на назначената
ССчЕ, която без противоречиво дава заключение, че след направените от „ИМАО електрик“
с.р.о плащания, от страна на “Европротект” ЕООД е издадена фактура No
**********/15.11.2021 г., която е осчетоводена в счетоводството на продавача. От друга
страна така релевираното възражение е преклудирано, с оглед липсата на твърдения и
възражения относно липсата на доказателства за получаването на сумите. Не на последно
място липсва правна и житейска логика да издаваш, осчетоводяваш и да включващ в
дневниците за продажбите, вкл. да включваш данни за извършено такова плащане във VIES
декларация за отчетен период ноември 2021 г., ако не си получил плащане (авансово) по
договора.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да се
постанови решение, с което да се потвърди атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето производство съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна с оглед
изхода на спора. Направеното възражение за прекомерност от страна на въззивника е
неоснователно. Минималния размер на претендираното адвокатско възнаграждение,
изчислен по реда на чл.7, ал. 2 , т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения представлява сумата от 2 803 лв., а
претендираното такова е в размер на 2 182.88 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 722 от 05.06.2023 г., постановено по т. д. № 1 858/22 г. по
8
описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 10 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Европротект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Враня“ № 114, ет. 5, ап. 13 да заплати на „ИМАО
електрик“ с.р.о, с per. № 44007841, с адрес на управление: ул. „Младежничка“ №108,
Повазска, Бистрица, Словакия сумата от 2 182.88 (две хиляди сто осемдесет и два лева и
осемдесет и осем ст.) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на
основанията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9