РЕШЕНИЕ
Номер 1281 05.08.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На пети юни 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Таня Стоилова
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 1230 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 007107 от 30.01.2020г. на Началник отдел „Контрол
и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), гр.София, с което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД
на ЗДвП (ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от 16.08.2019г.) на Т. Н. Г., ЕГН **********,***,
е наложена „Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Н. Г.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ), гр.София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 007107
от 30.01.2020г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), гр.София, с което на
основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от
16.08.2019г.) на Т. Н. Г., ЕГН **********,***, е наложена „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
извършено административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т. Н. Г., обжалва наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, като формулира претенция за
отмяната му по изложени в жалбата съображения в насока допуснати съществени
нарушения материалния и процесуалния закони. В съдебно заседание, редовно
призован, се явява и моли за отмяна на наказателното постановление с доводи за
несъставомерност.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/,
гр.София, редовно призована, изпраща процесуален представител, който пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, считайки го за правилно и
законосъобразно.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира жалбата за
ДОПУСТИМА, а с оглед произнасяне по същество,
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т.
Н. Г., тъй като било установено следното:
На 26.08.2019 г., около 10:00
часа, Т. Н. Г., ЕГН **********, на *, с адрес: ***, в
качеството си на водач, е управлявал пътно превозно средство (ППС), с
регистрационен № ****, вид товарен автомобил, марка Волво, модел Ф12, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, по републикански път ІІ-64, с
посока на движение гр.Карлово, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съглсно чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата.
Като
място на нарушението е посочен км 19 на път ІІ-64 (Карлово – Баня – Долна
Махала – Труд – п.в.”Труд” – Пловдив), с посока на движение гр.Карлово, за
който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса,
съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от
31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища.
В
резултат на проверката е установено, че за ППС с регистрационен № **** към
момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на
регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство (К1). Съгласно
чл.189е, ал.8 от ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № МЕU 015, като данните от справката са отразени в АУАН
№ 007107/26.08.2019г., с което нарушителят не е изпълнил задължението си по
чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Посоченото
е още, че съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретно нарушение. Компенсаторна
такса по АУАН № 007107/26.08.2019г. не е постъпвала по сметка на Агенция „Пътна
инфраструктура” в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на
административно нарушение на нарушителя.
Административното
нарушение попада в хипотезата на §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от 16.08.2019г.). Посочената разпоредба
представлява санкционна норма, определяща вида и размера на наказанието,
предвидено при неизпълнение на задължението по чл.139, ал.6 от ЗДвП за ППС с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона.
С
това виновно е нарушил чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 007107 от 26.08.2019г., съставен
от Н.Д.С. – *** към Национално ТОЛ управление към АПИ, в който по идентичен
начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка. Тези фактически
положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и
несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса – гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на
актосъставителя като логични, подробни, безпристрастни и кореспондиращи на
писмените доказателства по делото, а последните се възприемат като достоверни,
обективни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.
Така самостоятелния и съвкупен анализ налага извода, че от страна на
водача е бил реализиран състава на нарушението по чл.139, ал.6 от ЗДвП. Според цитирания
текст - Водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице. Несъмнено превозното средство се е движело
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, заради което и се е
изисквало заплащането преди това на процесната такса, като в конкретния казус
превозното средство е било с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, а именно над 12 тона, но такава такса не е била заплатена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за превозното средство е
имало заплатена винетна такса кратко време преди проверката, в момент, в който
то е било с други регистрационни номера, тоест преди пререгистрацията на ППС,
тъй като това обстоятелство нито се установява по време на проверката, нито са
били представени доказателства за него било пред наказващия орган, било в хода
на съдебното следствие. Безспорно се установява по делото, че в АПИ не е
подавано заявление за пререгистрация на процесното ППС, в което да е посочен
този факт, нито каквито и да било други доказателства досежно промяна на
собствеността на ППС.
При
горната фактическа установеност за административнонаказващият орган е възникнало
задължение да привлече към административнонаказателна отговорност нарушителя,
което е сторил като на основание §21б, ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от 16.08.2019г.) му
е наложил Глоба в размер на 2000 лв.
Правилно
и законосъобразно деянието е било квалифицирано, както и правилно и
законосъобразно същото е било санкционирано, като наложената глоба е в строго
фиксиран в закона размер, което не позволява нито на АНО, нито на съда да
преценява неговия размер. В тази връзка неоснователно се явява и възражението
на жалбоподателя досежно приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е
налице твърдяното от него наличие на по-благоприятен закон, а и към датата на
установяване на нарушението, на издаването на наказателното постановление, а и
понастоящем, коментираната по-горе деятелност представлява административно
нарушение, така както е било възведено от страна на наказващия орган.
При
служебна проверка на АУАН и НП съдът не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето, респ. издаването им, които в значителна
степен да накърняват правото на защита на наказаното лице, така, че същото да
не може да го упражни в пълен обем, като същите съдържат императивно
изискуемите от закона реквизити и са издадени в предвидените от закона срокове.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в едно
явяване в съдебно заседание и излагане на общи аргументи в посока потвърждаване
на НП.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че атакуваното Наказателно
постановление № 007107 от 30.01.2020г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), гр.София, с което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД
на ЗДвП (ДВ, бр.60 от 2019г., в сила от 16.08.2019г.) на Т. Н. Г., ЕГН **********,***,
е наложена „Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно
и законосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горните мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.