Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 138 13.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 2438 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника И.А.П., ЕГН: **********,***
обективно
съединени искове с правно основание чл.
422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
9 от ЗПК за приемане
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения по сключени с кредитодателя „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит № CREX -15064665 от 19.07.2017 г., които
вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер
съгласно Приложение № 1 от 13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г., а именно:
сумата от 2899 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 20.08.2017 год. до
20.07.2021 год. по договор за потребителски кредит № CREX-15064665/20.07.2017 год.,
сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, сумата от 1391.24 лв. – договорна
лихва, за периода от 20.08.2017 год. до 20.07.2021 год., сумата от 385.11 лв. – обезщетение
за забава, за периода от 21.09.2017 год. до 31.10.2018 год., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.11.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането,
за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4054 от 02.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
7917/2018г. по описа на БРС. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли горепосочените
установителни искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост, да присъди
горепосочените суми на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
9 от ЗПК. В исковата молба са изложени
подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски. Ангажира
доказателства.В
съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител. Депозира
чрез упълномощения си процесуален представител писмени молби, в които поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен адвокатски предствител е депозирал писмен отговор, в който е изразил
подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Моли за
отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства. В съдебно заседание,
ответникът, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, а при условията на евентуалност –
осъдителни искове за същите вземания на
основание чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 99 вр. с чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК.
Със заповед №
4054 от 02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7917/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния
длъжник да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД следните неплатени парични задължения по сключени с кредитодателя „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит № CREX -15064665 от 19.07.2017 г., които
вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер
съгласно Приложение № 1 от 13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г., а именно:
сумата от 2899.00 лв., представляваща предсрочно изискуема
главница за периода от 20.08.2017 год. до 20.07.2021 год. по договор за
потребителски кредит № CREX-15064665/20.07.2017 год., сключен между длъжника и
„БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, сумата от 1391.24 лв. – договорна лихва, за периода от 20.08.2017 год. до
20.07.2021 год., сумата от 385.11 лв.
– обезщетение за забава, за периода от 21.09.2017 год. до 31.10.2018 год., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 01.11.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 143.51 лв., в т.ч. 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 93.51 лв. – държавна такса.
Видно от данните по заповедното
производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като
няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По
делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател И.П. и
кредитодателят „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит № CREX -15064665 от 19.07.2017, по
силата на който по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в
заем на ответникът сумата в размер на 2899 лв. за закупуване на преносим
компютър„НР“, при възнаградителна лихва в размер на 20.71% и при ГПР 22.80%,
като ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на
4290.24 лв. на 48 равни месечни анюитетни
месечни вноски от по 89.38 лв. всяка за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2021г.
Видно
от съдържанието по договора за заем, съгласно чл. 1 от него, страните са се
съгласили предоставената в заем сума да бъде изплатена от кредитора директно на
търговеца, от който ответникът закупуван кредитираната стока, като с плащането,
извършено по този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора по
предоставяне в заем на посочената в договора сума.
Видно
от данните по делото ответникът е закупил от „Технополис България“ ЕАД
гореописаната стока на кредитираната стойност от 2899 лв., за което е издаден и
служебен бон от 19.07.2017г., като съгласно извършената по делото експертиза се
установява, че кредитът е усвоен от ответника.
По
делото е представено Приложение № 1 от 13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г., по силата
на който „БНП
Париба пърсънъл файненс” ЕАД в
качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на
дължимите от ответника /номер 48 в приложението/ задължения към 13.12.2018г.
/датата на цесията/ по процесния договор за заем на стойност 4405.05 лв., от
които сумата от 2899 лв. – главница, сумата от 1391.24 лв. - договорни лихви и
сумата от 114.81 лв. – мораторна лихва, ведно с всички права и обезпечения
върху прехвърлените вземания.
По
делото е приложено пълномощно №
3232/2018г. от 25.01.2018г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, с
които цедентът първоначално като „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, а в
последствие и като „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********
в качеството си на универсален правоприемник на заявителя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД, във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента,
възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно горепосочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017г.
Представени
са уведомления от 16.02.2018г., 15.10.2018г. и 06.03.2019г., адресирани до
ответника, в които предишния кредитор –цедент, чрез упълномощения си –
настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е посочил, че в изпълнение на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за паричен
заем е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД кани ответника в петдневен срок от
съобщението да погаси същата.
По
делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия да е
съобщена на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането по
реда на чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния
кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
В
случая по делото няма данни процесния договор за цесия да е съобщен на
ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди
завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към
исковата молба и са надлежно връчени на ответника, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител заедно с препис от исковата
молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 28.06.2019г., следва, че на тази
дата ответника е получил уведомленията
за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва
законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е
задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия
Ефремова, и определение № 101 от
25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка
Йонкова/.
Ищецът твърди, че длъжникът не е извършвал каквито и
да е плащания по договора за кредит, поради
неплащане на първите две погасителни месечни вноски на основание чл. 3, изр. второ от условията
на договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Посочената договорна клауза
сочи, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, вкл. и всички договорни надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост.
При тълкуване с цел установяване
точният смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение №
4/2013 г.,ОСГТК на ВКС касаещ банките, съдът намира, че
така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на
процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, каквото качество има кредитополучателя -цедент, включително поради
това, че няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат
поставени в по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така
и в определение № 135 от 15.02.2016
година на ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от
10.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение №
114 от 07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова обявяването й по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти,обуславящи настъпването й.
За да се счита, че
валидно е настъпила предсрочната изискуемост, следва кредиторът изрично да е заявил, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател и от преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо предвид гореизложените
съображения горепосочената клауза от чл. 3, изр. второ от условията на
договора за кредит за автоматична предсрочна
изискуемост без обявяването й на длъжника, не може да произведе правно действие.
По делото няма данни изпратените от кредитора
уведомления до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК да са
редовно получени от последния. Такова изявление, изхождащо от ищеца –цесионер,
действащ в като нов кредитор и като пълномощник на предишния кредитор съдът
констатира, че се съдържа на втората страница от всяко от горепосочените уведомления
до ответника за извършената цесия, за която по горните съображения съдът е
приел за редовно връчена на ответника по делото на 28.06.2019г. Това означава, че в този случай следва да се
приеме, че кредиторът редовно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост
едновременно с уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 28.06.2019г., като
същата е настъпила в деня на връчване на уведомлението – 28.06.2019г. на
особения представител на ответника по делото/в т. см.решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на I-во
т.отд. на ВКС/.
Тъй като по делото липсват
доказателства кредитора да е уведомил
ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че вземането по издадената
заповед за изпълнение - за заплащане на твърдения предсрочно изискуемия остатък
от кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва извода, че
ответника дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж.
Такова разрешение е прието съгласно задължителните
указания в Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ОСГТК, като е постановено, че е допустимо предявеният по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ, като предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото се установява, че общо дължимата
от ответника по договора за кредит сума, включваща главница и редовна /възнаградителна лихва/ възлиза в
размер на 4290.24лв., платими на 48 месечни погасителни вноски от по 89.38 лв.
за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2021г.
Съдът намира, че процесният договор за
паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла
на сега действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка за спазване на
задължителните условия за валидност на договора съгласно изискванията на ЗПК,
съдът намира следното:
За да прецени кои вземания са погасени с
извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да
прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи,
които валидно са обвързали длъжника.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, посочена в договора, което според съда представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Това означава, че в случая е безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната от ответника недействителност на отделни клаузи по договора за кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Това означава, че с оглед това законово разрешение исковете за установяване на дължимостта за сумата от 1391.24 лв. – договорна лихва, за периода от 20.08.2017 год. до 20.07.2021 год., сумата от 385.11 лв. – обезщетение за забава, за периода от 21.09.2017 год. до 31.10.2018 г. се явяват изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид това и с оглед гореизложената нормативна уредба следва, че поради недействителността на договора за кредит, ответникът дължи само чистата стойност на получената в заем сума, която в случая е в размер на 2899 лв.
По
гореизложените съображения, съдът намира, че въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,
предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск
за дължимост на главницата по договора кредит се явява доказан по основание и размер само
в частта за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН /към последното по делото заседание на
12.12.2019г. – чл. 235, ал. 3 от ГПК/,, т.е. за периода от 20.08.2017г..
до 20.11.2019г. вкл., възлизащи в общ размер от 1398.11 лв. В останалата част
над този установен за дължим размер на главницата до претендирания общ размер
от 2899 лв. искът
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху дължимия
размер на падежиралата главница от 1398.11лв. следва да се уважи и искането за
начисляване на законна лихва за забавеното й плащане, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -01.11.2018г.до окончателното й изплащане, като в
останалата част за отхвърления размер на главницата следва да се отхвърли и
искането за начисляване на законна лихва за забавеното й плащане, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -01.11.2018г.до окончателното й
изплащане.
Поради частично отхвърляне на иска за
главницата, по съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на цялото
претендирано вземане се е сбъднало условието за разглеждане от съда на
евентуалния осъдителен иск за присъждане на сумата над уважения установителен
иск над размера от 1398.11 лв. до претендирания размер
от 2899 лв. Съдът намира обаче, че с оглед даденото
разрешение в Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ОСГТК и обстоятелството, че в производството по исковете по чл.
422 от ГПК съдът изследва и дължимостта на падежиралите по кредита вноски,
поради факта, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск, с който ищецът претендира присъждане на сумата за главница в останалата й
част като падежирало вземане съгласно погасителния план по договора остават
безпредметни, тъй съдът се е произнесъл по дължимостта им по исковете по чл.
422 от ГПК и ищецът вече няма правен
интерес от предявяването на осъдителен иск за същото вземане на същото
основание. Затова производството по осъдителния иск за главницата за присъждане на сумата над уважения установителен иск над
размера от 2899лв. до претендирания размер
от 1398.11 лв. следва да
бъде прекратено като недопустимо.
Що се касае до
договорната възнаградителна и мораторна лихви, съдът намира, че тъй като
исковете за тях са отхвърлени като нищожни на основание чл. 22 от ЗПК, а не
поради ненастъпила предсрочна изискуемост, която изисква валидно възникнало
задължение, не се е сбъднало основанието същите да се разглеждат като
евентуални осъдителни искове.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП с оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 290.55лв.,
изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника И.А.П., ЕГН: **********,***,
че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 вр. с чл.
23 от ЗПК същият дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представляван
от Николина Станчева и Мартин Деспов
следните неплатени
парични задължения по сключен с кредитодателя „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД договор за кредит № CREX -15064665 от 19.07.2017 г., които
вземания кредитодателят -цедент е прехвърлил на ищеца -цесионер
съгласно Приложение № 1 от 13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г., а именно:
сумата от 1398.11 лв. /хиляда триста деветдесет и осем лева и единадесет
стотинки/ -главница,
представляваща падежиралата част от
чистата стойност на кредита, дължима за периода от 20.08.2017
г. до 20.11.2019 г. по договор за потребителски кредит №
CREX-15064665/20.07.2017 год., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 01.11.2018 год. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на главницата в останалата й част на уважения размер от 1398.11 лв. до претендирания 2899 лв., ведно със законната лихва върху отхвърления
размер на главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
01.11.2018г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на главницата в отхвърлената част към 01.11.2018г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7917/2018г. по описа
на БРС, като и исковете за дължимост на сумата от 1391.24 лв. – договорна лихва, за периода от
20.08.2017 год. до 20.07.2021 год.
и сумата от 385.11 лв. –
обезщетение за забава, за периода от 21.09.2017 год. до 31.10.2018 год. – поради нарушение по чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4054
от 02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7917/2018г. по описа на БРС
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява
производството по гр.д. 7917/2019г. по описа на БРС в частта относно приетия за разглеждане при условията на евентуалност
осъдителен иск чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД досежно главницата над уважения й по иска по чл. 422 от ГПК
размер от 1398.11 лв. за горницата
до претендирания с осъдителния иск размер от 2899 лв., ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба
-01.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представляван от
Николина Тодорова Станчева на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК направените по делото и по ч.гр.д. №7917/2018г.
по описа на БРС разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
от 290.55 лв. /двеста и деветдесет лева и петдесет и пет стотинки/, изчислени
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.
.