Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети юли
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2355 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение и разходи по
договор за охрана № О 148/19 от
19.10.2019 г. в общ размер на 93550 лв., от които 92858,33 лв. –
възнаграждение по договора за охрана с включен ДДС за периода м.февруари –
м.октомври 2020 г., включително, 141,67
лв. – разходи за ключарски услуги, 230 лв. – разходи за посещение на
видеотехник, 320 лв. – разход за храна на кучета.
Ищецът
твърди, че сключил с ответника договора за охрана, с който му е възложено
извършването на 24 –часова физическа
невъоръжена охрана чрез два стационарни поста и подвижна охранителна група на обект на
ответното дружество – Фабрика за производство на асансьори , находяща се в
гр.София, ж.к.Гара Искър, ******. Договорът е сключен за срок от една година,
считано от влизането му в сила на 31.10.2019 г. и при уговорка за автоматичното
му продължаване при липса на писмено противопоставяне от някоя от страните.
Уговорено било заплащането на месечно възнаграждение за охрана първоначално в
размер на 11000 лв. без ДДС, което било увеличено на 13000 лв., считано от
19.12.2019 г. и намалено на 8000 лв., считано от 01.03.2020 г. Уговорено е
заплащане на двоен размер на възнаграждението за охрана на празниците 3-ти
март,, Великден, Бъдни Вечер, Коледа и Нова година. Въпреки че ищецът
изпълнявал задълженията си по договора, ответникът не заплатил дължимото
възнаграждение за периода февруари – октомври 2020 г., включително,както и
направени във връзка с охраната разходи за ключарски услуги, храна на кучета и
посещение на видеотехник.
Ответникът
е депозирал отговор, с който оспорва исковете, като не оспорва сключването на
договора, но оспорва да е действал в процесния период при твърдения да се е
противопоставил на изпълнението на ищеца. Оспорва да е налице изпълнение на
договора за процесния период като твърди, че ищецът чрез своите охранители е
установил фактическа власт върху охранявания обект и не е допускал
представители на ищеца и негови служители във фабриката, като е злоупотребил с
документи и информация, с която се е сдобил при охраняването на обекта. Оспорва
да е възлагано и да има връзка с договора извършването на разходи за храна на
кучета, ключарски услуги и посещение на видеотехник.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В
тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключване на договора с
твърдяното съдържание, както и изпълнение на задълженията си по договора,
съобразно уговореното, включително извършването на разходи за ключарски услуги,
храна на кучета и посещение от видеотехник, които са във връзка с предмета на
договора и са били необходими за неговото изпълнението.
В
тежест на ответника е да докаже твърденията си да е отправил писмено изявление
за прекратяване на договора след изтичане на първоначално уговорения срок,
както и относно препятстването на достъпа до обекта, предмет на договора за
охрана, на негови представители и служители.
Сключването на договор за охрана с твърдяното от ищеца съдържание е
безспорно между страните, а и се установява и от представените по делото
писмени доказателства – договор от 29.10.2019 г. и анекси от 19.12.2019 г. и
24.02.2019 г.
Ответникът, който носи тежестта, не е представил никакви доказателства да е
отправял изявления за разваляне на договора или за прекратяването му с
предизвестие преди изтичане на срока, каквато възможност предоставя чл.14, т.4
от Договора, поради което и съдът приема, че договорът е имал действие за
предвидения в самия него едногодишен срок, включително за периода февруари –
октомври 2020 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н.М., който има преки
впечатления относно изпълнението на договора за охрана, тъй като е бил включен
в смените на охранителите на обекта на ответника в ж.к.Гара Искър, се
установява, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, като за периода
октомври 2019 г. – октомври 2020 г., за който съобщава свидетелят, е
осъществявал охрана на асансьорния завод на ответника в гр. София.
Ответникът, който в отговора на исковата молба също признава, че ищецът е
поставил охрана на обекта по договора помежду им, не е представил никакви доказателства относно
твърденията си за действия на служители на ищеца, препятстващи достъпа на
служители, работници и законните представители на ответното дружество, които
твърдения, ако бяха доказани, биха били равнозначни на пълно неизпълнение,
респективно изключват възникване на вземане за възнаграждение.
Следователно съдът приема, че ищецът изпълнил задълженията си да охранява
обекта на ответника и следователно има право на уговореното възнаграждение,
включително на допълнително такова за работа в празнични дни -Трети март и Великден през 2020 г., което възнаграждение е в общ размер на
92858,33 лв. с включен ДДС.
Ищецът, който носи тежестта, не е представил доказателства за извършване на
ключарски услуги, посещение на видеотехник и храна за кучета, а услуги с такъв
характер нямат каквато и да било връзка с договора за охрана, на който основава
претенциите си, тъй като от него не следват каквито и да било други задължения
освен осигуряване на физическа, невъоръжена охрана, поради което и съдът
приема, че договорът между страните не създава основание за заплащане на цена
на такива услуги, дори и те да са били извършени, поради което и тези искове са
неоснователни.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, като такива
е претендирал и направил само ищецът, комуто следва да се присъди сумата от 6989,93
лв. за направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА И.1. ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.гара Искър, ****** да заплати на Д.г. ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД възнаграждение по договор за
охрана № О 148/19 от 19.10.2019 г. в размер на
92858,33 лв. с включен ДДС за периода м.февруари – м.октомври 2020
г., включително, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й
заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 6989,93 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на възнаграждение по договора за ключарски услуги в размер на 141,67
лв., за посещение на видеотехник в размер на 230 лв. , както и за разходи за
храна на кучета в размер на 320 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: