№ 1281
гр. Варна, 12.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501379 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:17 часа се явиха:
Въззивниците С. Т. И. и Ж. С. И., редовно призовани, лично се явява С. И., Ж. И. не
се явява. Двамата се представляват от адв. Т. Р., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемите страни К. К. П., Й. А. П. и А. А. П., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител К. К. П., редовно призовани, не се
явяват, всички се представляват от адв. Н. Х., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
ВАРНА, редовно призовани, не изпраща процесуален представител по делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. И. и Ж. С. И. срещу Решение №
260039 от 19.04.2023г. по гр.д. № 15596/2020г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу К. К. П.
с ЕГН ********** и А. Т. П. с ЕГН **********, починал в хода на производството на
11.10.2022г., в лицето на правоприемниците му по закон на основание чл. 227 от ГПК Й. А.
П. с ЕГН **********, А. А. П. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител К. К. П. и К. К. П. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м. „Малкою",
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.285 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 498 кв.м. и при
граници и съседи: ид. 10135.2520.284, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.286,
както и на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", СО „Траката", м.
„Малкою", представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2520.286 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 647 кв.м. и
при граници и съседи: ид. 10135.2520.285, 10135.2520.9514, 10135.2520.291, 10135.2520.289,
10135.2520.287, което право на собственост са придобили по време на брака на основание
специална, евентуално обща придобивна давност при владение от 13.06.2009г.,
евентуално от 15.01.2010г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като
постановено при липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото, водещо до
необоснованост на фактическите изводи, опорочаващо и крайните правни изводи. Съдържа
доводи, че е установено по делото, че процесните имоти били декларирани по реда на чл. 14
от ЗМДТ и от двете страни, но ответниците са заплатили дължимите за тях данъци и такси
едва след завеждане на исковете с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК по гр.д. №
2576/2021г. на ВРС, 12 състав, както и исковете по настоящето дело. Именно ищците са
плащали регулярно дължимите за имотите МДТ, афиширайки по този начин упражняваната
от тях фактическа власт. В същото време и двете страни имат отношения с ВиК дружеството
за ползвани ВиК услуги, но именно ищците са сключили първоначалния договор за
продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от 09.10.2006г., преименували на
свое име партидата и редовно са плащали използваната вода. Ответниците са заявили
прехвърляне на партидата едва на 14.07.2021г. – в хода на настоящото дело. Всички
2
действия на ответниците насочени към имотите следхождат по време предявяването на
исковата молба и са неотносими към заявения период на давностно владение от ищците.
Представеният в тази връзка протокол за трасирине също не е индиция за владение,
доколкото по дефиниция то е фактическо действие на правоспособен геодезист, което дори
не изисква физическо присъствие на собствениците на място. Съдът неправилно не е
кредитирал показанията на свидетелите на ищците и необосновано е дал превес на тези на
ответниците. Свидетелските показания на последните са кредитирани от ВРС единствено на
база на това, че се отнасят към по-ранен период – 2006-2007г. в сравнение с показанията на
свидетелите на ищците, които се отнасят за процесния период. Само поради това изводът, че
ответниците не са изгубвали владението върху имотите от 2007г. до предявяване на
исковата молба е необоснован. Този извод е в пълен разрез със събраните по делото
писмени доказателства. Ето защо е отправено искане обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което предявените положителни установителни искове да
се уважат в цялост с извод за основателност.
В отговор на жалбата въззиваемите страни К. П., Й. П. и А. П. оспорват доводите в
нея. Поддържат други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението,
което молят да се потвърди. Така, посочват, че МДТ за имотите платили на 10.12.2020г.
видно от данните по изп.д. № 735/2020г. на ЧСИ 718, ведно с обезщетение за забава в
качеството им на собственици, а искът от И.и срещу Община Варна бил предявен на
19.02.2021г. Отделно, несвоевременното плащане на МДТ не лишава собственика от това му
качество, а е скрепено с финансови санкции, предвидени в закона. Трасирането на имота от
друга страна е извършено именно по възлагане от П.и, в качеството им на собственици. От
свидетелските показания от друга страна е установено, че процесните имоти се владеят от
П.и за себе си, постоянно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от 2007г., когато са ги
закупили. Освен, че са декларирали имотите и са плащали данъци за тях, ответниците са и
вписани като техни собственици в КККР. По делото не е установено ищците да са
противопоставяли своя фактическа власт върху имотите или да са оспорвали тяхното
владение, нито че са упражнявали фактическа власт трайно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано повече от 10 годишен период. Показанията на свидетелката Сарандиева са
заинтересовани и не почиват на непосредствени впечатления, а от всички показания на
свидетелите на ищците не може да се направи извод, че ответниците са загубили владението
над имотите след 2007г. По тези съображения молят обжалваното решение да се потвърди.
АДВ. Р.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам представения от въззиваемите
страни писмен отговор. Нямам възражения срещу доклада на делото.
АДВ. Х.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам възражения по
доклада.
АДВ. Р.: Представям и моля да приемете писмени доказателства, които представям в
3
днешно съдебно заседание, а именно, че ВиК партидата, която е била на името на
доверителите ми, впоследствие беше преименувана на името на въззиваемите в хода на
процеса, а към настоящия момент е на името на доверителите ми и по- точно на С. И..
Представям и постановление на ВРП, видно от което има отказ да се образува наказателно
производство по наша жалба. Представям го във връзка с това, че в него се съдържат мотиви
за това, че отказът се базира на обстоятелството, т.е. прокуратурата приема, че данните, за
които ще събираме тези свидетелски показания, нямат отношение към предмета на делото.
Това е единственият мотив на прокуратурата.
Представям и списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, оригинал от договорите за
правна помощ, тъй като претендираме възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Това
сме го изразили като искане във въззивната жалба. При уважаване на жалбата моля ни да ни
бъдат присъдени всички направени разноските за двете инстанции, да ни бъде определено
възнаграждение по този ред.
АДВ. Х.: Не се противопоставям да бъде прието постановлението от 15.05.2023г. за
прекратяване от ВРП, доколкото няма спор между страните, че производството е
прекратено. Считам, че представеното доказателство за смяна на партидата е неотносимо
към предмета на спора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски за
всички въззиваеми.
АДВ. Р. : Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните и по представените от процесуалния
представител на въззивниците писмени доказателства, а именно: фактура, издадена от „ВиК
Варна“ ООД на 07.09.2023г. по партида на С. Т. И., сочеща потреблението на количеството
ВиК услуги в обект на адрес: гр. Варна, местност „Малкою“, придружено с разписка за
плащане на калкулираната сума, както и постановление на ВРП от 15.05.2023г., с което е
постановено потвърждаване на Постановление от 13.04.2023г. по преписка вх. № 971/2023г.,
намира че така представените писмени документи са процесуално допустими, доколкото са
нови. По отношение на постановлението на ВРП няма спор между страните, че е постановен
отказ за образуване на наказателно производство и че този отказ е потвърден. СЪДЪТ
намира, че така представените доказателства следва да бъдат приети и приобщени като
писмени доказателства по делото. Възражението за неотносимост на представеното писмено
доказателство, сочещо, че партидата на ВиК в процесния имот е открита именно на името
на въззивницата С. И., е неоснователно, доколкото е относимо, както с оглед фактическите
твърдения на страните, така и с оглед съществуващия между тях спор относно субективната
страна на упражняваното от въззивниците владение върху процесния имот и неговата
продължителност.
Ето защо, СЪДЪТ
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от въззивника в
днешно съдебно заседание: Фактура № **********, Разписка за плащане на калкулирана
сума от 9.67 лева, Постановление от 15.05.2023г. на ВРП по преписка вх. № 971/23г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за действително реализирани
такива.
АДВ. ЗЛ.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Р.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като неправилно.
Считам, че неправилността на решението на първоинстанционния съд произтича от
един опорочен анализ на доказателствата, които не са разгледани в своята взаимовръзка и
почива на един неправилен анализ именно на гласните доказателства- свидетелските
показания, които са събрани в хода на процеса. По делото бяха разпитани две групи
свидетели, които дават разнопосочна информация, но именно показанията на свидетелите на
доверителите ми кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Всички
представени писмени доказателства от ответниците в първата инстанция, въззиваеми в
настоящия процес, касаят факти и обстоятелства, възникнали едва след като те са разбрали,
че срещу тях се води гражданско дело с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Именно това
обстоятелство не е било отчетено от първоинстанционния съд при анализа на
доказателствения материал. Моля да постановите решение в тази насока.
Моля, при уважаване на въззивната жалба, да ни присъдите сторените по делото
разноски в двете инстанции така, както сме поискали във въззивната жалба.
АДВ. Х.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение, същото е правилно и
законосъобразно.
5
Неоснователни са оплакванията, изложени във въззивната жалба относно това, че
съдът не е взел предвид всички изложени от тях факти и обстоятелства и нововъзникнали
обстоятелства. Считам, че такива не са налице. Относно това, въззивниците имат предвид
предимно плащането на местни данъци и такси от страна на доверителите ми и твърдят, че
това е провокирало предприемане на действия от тази страна. Абсолютно оспорвам това
твърдение. Изложени са подробни и обстоятелствени мотиви в тази връзка по делото. Това,
че доверителите ми са платили дължимите от тях местни данъци и такси след наложена
възбрана е неотносимо към настоящия спор, тъй като плащането на данъци не прави едно
лице собственик първо на имота, а също така последващото заплащане също не придава
такова качество, а по- скоро представлява санкция за несвоевременно плащане на нещо,
което е дължимо от тях. По делото са събрани достатъчно доказателства, че доверителите ми
са заплатили дължимите от тях местни данъци и такси след наложена възбрана и едва
тогава, след плащането, ищците са подали настоящия иск. Това може да бъде отчетено от
съда.
Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е отчел показанията
на свидетелите и на ищцовата, и на ответната страна. Напротив, съдът изцяло се е
мотивирал чии показания приема относно спорния предмет и на първо място е изтъкнал
като основание обстоятелството, че свидетелските показания на насрещната страна са за
един много по- кратък и много по- късен период, отколкото те твърдят- установяване
последващо владение от 15.01.2010г. Че това не е така също има приложени доказателства
по делото.
Моля да имате предвид определението на съда, влязло в сила от 24.01.2007г. за
прекратяване на производството по отрицателния установителен иск, предявен отново от
същите ищци срещу същите ответници, като основният мотив на съда в тази връзка беше,
че доверителите ми владеят имота на това основание. Моля да имате предвид и решението
на ВРС, потвърдено с решение на ВОС, с което се отхвърля предявения от ищците
положителен установителен иск, че са собственици на имота отново на същото основание.
Същото е влязло в сила. Моля да отчетете обстоятелството, че независимо, че и двете страни
са заплащали данъци и са променяли партидата на водата, единствено доверителите ми са
вписани като собственици на имота в кадастралната карта, извършили са и трасиране със
стремеж да се афишират и като собственици на имота. Считам, че в производството не се
доказа, че ищците са противопоставили на доверителите ми своята фактическа власт върху
процесните имоти. В тази връзка моля за вашето решение.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:31 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7