№ 8
гр. Ловеч, 11.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500583 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.418,ал.4 от ГПК
С Разпореждане № 614 от 02.11.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 783 по
описа за 2021 година, Троянският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на „ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д., с
което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от
ГПК срещу Б. П. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.К., Ловешка
област, ул.“Васил Ватев“ № 73.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с
която е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че договорът е сключен в нарушение на
разпоредбите на чл.22 от ЗПК, както и че вземането не е ясно индивидуализирано.Прилага
сравнителна таблица на текстовете на ЗПК и на клаузите от договора за кредит, за да
мотивира доводите си, че не са налице визираните от съда противоречия на договора със
закона. Във връзка с приетото от съда, че не е представена в пълен и разбираем начин
преддоговорна информация твърди, че предоставянето на клиента на Стандартен
европейски формуляр (Приложение 2 към ЗПК) е стандартна процедура, която банката
спазва и евентуални твърдения, че потребителят не е запознат с условията на договора не са
условие за неговата действителност, тъй като потребителят може да се възползва от правото
си в чл.5, ал.11 от ЗПК.
Жалбоподателят не е съгласен и с мотивите на съда, че застраховките по договора са
1
нищожни. Счита че сключването им не е условие за отпускане на кредита, което е посочено
и в чл.19 от договора за кредит, а е по желание и че не противоречат на повелителните
норми на закона и добрите нрави.
Излага и конкретни съображения във връзка с изводите на съда за липса на
индивидуализация на вземането. Становището му е, че приложеното към заявлението
извлечение от счетоводните книги на банката за задължението на Б. П. Б. по договора за
кредит е документ сред посочените в чл.417, т.2 ГПК и съдържа достатъчно данни за
индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговаря на
всички изисквания на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Счита, че с уточняващата молба е изпълнил и
указанията на съда. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми,
както и за съдебните разноски.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради
което е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по
същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от
„ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги
по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Б. П. Б., ЕГН **********, от
с.К., за следното парично вземане: 318.31 лв. главница ; 15.82 лева договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 5.5.2021 г. до 5.6.2021 г.; 48.05. лева лихва
(обезщетение за забава) за периода от 5.5.2021 г. до 7.9.2021, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски-
държавна такса 25.00 лева и юриск.възнаграждение- 150 лева. В изпълнение на
изискванията на чл.417,т.2 от ГПК заявителят е приложил договора за потребителски кредит
№ ********** от 30.11.2020 г.,Рамков договор за платежни услуги за физически лица и
застрахователен договор.
С Разпореждане № 544 от 23.09.2021 г. Троянският районен съд правилно е оставил
заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на заявителя конкретни
указания за отстраняване на нередовностите в заявлението, предвид липсата на
индивидуализация на претендираното вземане, както и поради нередовност на извлечението
от счетоводни книги.
Заявителят е подал молба в указания срок, с която е уточнил искането си.
Жалбата е неоснователна.
В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да
обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните
си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
2
дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за
които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на извлечение от счетоводните книги, към което е представен документът, от
който произтича вземането на банката.
Тъй като производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение е
безспорно, формално и едностранно, проверката по чл. 418, ал.2 от ГПК се изразява в това
дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и
дали то удостоверява изпълняемото право.
Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни
книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно
изискването на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и
да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на
вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните
книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към
конкретния длъжник.
Като документ, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението е посочено
извлечение от счетоводни книги към 7.9.2021 г. и Договор за потребителски кредит. В
извлечението от счетоводни книги е отразено, че общият размер на сумата, съгласно
договора е 1003.45 лева, броят на вноските е 6, от които потребителят е заплатил 4 и остава
да дължи 2.Размерът на задължението съответства на заявлението.
Видно е от приложения Договор за потребителски кредит № **********, че предмет
на същия е предоставяне на потребителски кредит за общо ползване и според него общият
размер на кредита възлиза на 894.98 лева и включва: кредит 800 лева; застрахователна
премия 94.98 лева. Добавени са и следните такси: BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)
35.04 лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) 59.94. Или общата сума, дължима от
потребителя възлиза на 1003.45 лева, платима на 6 равни вноски- по 167.24 лева всяка,
включваща главница и лихви. ГЛП е 40.43%.
Същите обстоятелства са посочени и в уточнителната молба на заявителя.
Конкретизирано е, че към датата на изготвяне на извлечението от счетоводни книги
платените суми са общо 669.32 лева, като последната частично заплатена вноска е № 4,
съгласно погасителния план. Остатъкът от задължението е посочено в извлечението, което е
редовен от външна страна документ.
Съдът споделя изводите на РС, че заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е нередовно. Констатира се различие в размера на главницата, посочена в
заявлението и извлечението от счетоводни книги, и договора. От уточнението отново не
става ясно по какъв начин е формиран размерът на главницата, както и върху какъв размер
3
на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното
вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни вземания по
договора за застраховки и такси. Тази нередовност на заявлението не е отстранена, поради
което съдът следва да го отхвърли само на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК.
Освен изложеното, съдът приема, че извлечението от счетоводните книги също е
нередовно и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо
което се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като и от него не може да се изведе
начина на определяне на задължението за главница и лихви, т.е. вземането не е доказано по
размер.Установява се от приложените към заявлението документи, че според договора
предоставената сума на длъжника е в размер на 800.00 лева, а заедно със
застрахователната премия и допълнителните слуги общият размер на кредита е 894.98
лева.В извлечението от счетоводни книги е посочено, че размерът на дължимата сума
по кредита е 1003.45 лева. Тази сума включва освен предоставения кредит, такси, така
и застрахователни премии по две застраховки, които са включен като главници в
погасителния план. С плащането на вноските по кредита длъжника погасява
едновременно и тези застрахователни премии. В погасителния план липсва яснота при
плащане на ежемесечната вноска в размер на 167.25 лева от страна на длъжника (в
частната жалба се твърди, че са платени 4 погасителни вноски), каква част от
главницата (в размер на 800.00 лв.) се погасява и каква част -от застрахователните
премии. Неясно е и по какъв начин е формиран размерът на договорната
(възнаградителна) лихва.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
От приложените документи се установява, че длъжникът Б. П. Б. е застраховано
лице по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане,
клон България“КЧТ , чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен
посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на
застрахователния договор срокът на застраховката е равен на срока на кредита,
застрахователната премия е еднократна и е в размер на 94.98 лв. В този размер тя
посочена и в Договор за потребителски кредит № **********, като е включена към
общия размер на задължението. В заявлението и в извлечението от сметка не е
упомената, но е включена към главницата.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд, че вземането по
застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен
посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя-
чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като
трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
4
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата
по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя.
Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските
по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид свързаността
с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска
по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера
на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК регламентираща, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява
други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки следва да се приемат за такива. С оглед изложеното заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне
и на основание чл.411, ал.2,т.2 от ГПК.
Достигайки до същия правен извод, Троянският районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 614 т 02.11.2021 година, постановено по
ч.гр.дело № 783 по описа за 2021 година на Троянския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274,ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5