№………./ .11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петров
в.ч.т.д.
№ 1889 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Постъпило е
възражение по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК с вх. № 75401/16.10.2019 г. от
К.К.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.
Веселина Минева, с което е поискано приемане на възражение срещу заповед №4131/25.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 8635/2016 г. по описа на
ВРС, ХХХV състав, в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК
*********.
Молителката излага, че заповедта за изпълнение не й е
била връчена надлежно, като за нея разбрала на 24.09.2019 г., когато й било
връчено съобщение по изп.дело № 20188940400429 по описа на ЧСИ Ивета-Луис
Ернандес. Сочи, че длъжностното лице по призоваването, при еднократно посещение
на посочения в заявлението адрес гр. Варна, ул. „Фантазия“, бл.76, вх.В, ап.31
е залепило уведомление на входната врата на блока. Посоченият в заявлението
адрес не е нито постоянния й, нито настоящия й адрес. Излага доводи, че от 14.12.2000г. до настоящия
момент постоянния й адрес е гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №28, но на този
адрес тя не е била търсена. Въпреки това съдът е приел връчването за редовно. Mоли възражението
срещу заповедта за изпълнение да бъде прието, ведно с присъждането на разноски.
Препис от възражението на длъжника е бил връчен на
кредитора – заявител в заповедното производство „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ВАРНА“ ООД, ЕИК *********. В указания му срок дружеството е подало отговор,
чрез юрисконсулт Пламенка Василева, в който изразява становище за
неоснователност на възражението, тъй като заповедта била връчена на длъжника по
надлежния ред.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Искането за приемане на възражение е подадено от
надлежна страна, а именно длъжника по издадената заповед за изпълнение.
Съобразно твърдението в подаденото възражение по чл.
423 от ГПК, длъжникът сочи, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на
24.09.2019 г., поради което възражението, съобразно твърдението, е подадено в
срока по чл.423, ал.1 от ГПК. Липсват данни длъжникът да е узнал за издадената
заповед за изпълнение преди 24.09.2019 г. Не са наведени и конкретни доводи от
страна на кредитора, длъжникът да е
узнал за издадената заповед за изпълнение преди 24.09.2019 г. Във възражението
изрично е изразено становище, че заповедта не е била връчена надлежно на
длъжника. Следователно, възражението се основава на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК,
поради което съдът следва да разгледа и даде отговор по същество на подаденото
възражение - т.е. дали са налице предпоставките, визирани в посоченото
основание – чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледано по същество, възражението се явява
основателно.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 8635/2016 г. по
описа на ВРС, ХХХV състав, производството е образувано по подадено заявление от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.К.Д., ЕГН **********,***.
Заповедният съд е приел заявлението за редовно и е издал заповед
№4131/25.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Разпоредил е връчване на заповедта на посочения в заявлението адрес на длъжника
- гр. Варна, ул. „Фантазия“, бл.76, вх.В, ап.31, като впоследствие на
17.08.2016 г. е приел, че същата е връчена редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Разпоредил е издаването на изпълнителен лист на 29.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава възможност на длъжника, който е бил
лишен от правото си да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд,
в четири изчерпателно изброени хипотези: 1. заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и
в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде
възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее. Хипотезата предвидена в т. 1 на чл. 423, ал. 1 от ГПК, за наличието
на която са наведени доводи във възражението, предполага, че заповедта за
изпълнение или не е била връчена изобщо, или не са спазени установените в ГПК
правила за връчване.
От приложената на л.7 от ч.гр.дело № 8635/2016 г. по
описа на ВРС, ХХХV състав служебна справка от НБД Население, изготвена на
25.07.2016г., е видно, че постоянния адрес на К.Д. ***, а настоящия й адрес е
също гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №28 – от 04.12.1995г.
От приложеното към настоящото възражение копие от
удостоверение за постоянен адрес от 02.10.2019г. е видно, че постоянния адрес
на К.Д. ***. От приложеното към настоящото възражение копие от удостоверение за
настоящ адрес от 02.10.2019г. е видно, че настоящия адрес на К.Д. ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, преди
изменението й, обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г., когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно
място около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Съгласно ал.3 на чл.
47, когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да
представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.40,
ал.2 и чл.41, ал.1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият
адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда
връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал.1 и 2.
В случая
адреса на който е залепено уведомление -
гр. Варна, ул. „Фантазия“, бл.76, вх.В, ап.31, не съвпада нито с
настоящия адрес, нито с постоянния адрес на длъжника. Въпреки това, заповедният
съд не е разпоредил връчване на настоящия адрес и постоянния адрес на длъжника.
Доколкото К.Д. не е търсена на настоящия и постоянния си адрес, то връчването
на заповедта за изпълнение е ненадлежно по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 ГПК. С
оглед на гореизложеното, възражението се явява основателно и като такова следва
да бъде прието.
Защитата на длъжника при условията на чл. 423 от ГПК
има извънреден характер и се основава на изрично и лимитивно посочени
предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има
изцяло процесуално правен характер и не касае съществуването на заповедния
дълг. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение,
не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и
изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя,
а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което
би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК. С оглед характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото определение не се прекратява
висящността на материалноправния спор, на основание чл. 81 от ГПК разноски не
следва да се присъждат. Същите могат да бъдат претендирани при последващо
разрешаване на спора по същество, като в тази насока е задължителното
тълкуване, дадено във връзка с дължимите разноски по уважена молба за отмяна на
влязло в сила решение в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, което е приложимо и в конкретния случай.
По изложените съображения, съставът на Варненски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
възражение на длъжника К.К.Д., ЕГН **********,***, срещу заповед
№4131/25.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 8635/2016 г. по описа на ВРС, ХХХV състав, в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.423,
ал.1, т.1 ГПК.
СПИРА
изпълнението на заповед №4131/25.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 8635/2016 г. по описа на ВРС, ХХХV
състав.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за извършване на следващите се действия по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.