О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 415 /28,02,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 28,02,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно ч. гр. д. № 2593/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба „СЕЙДЖ ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; против определение № 10766/30,09,2019 г. и определение №
11397/14,10,2019 г., постановени по гр. д. № 13380/2018 г. на РС Пловдив, I гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на
обжалваните определения от съда се иска да ги отмени и вместо това да измени
определение № 9512/23,08,2019 г. в ЧАСТТА за разноските като: 1/ отмени
определението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати деловодни
разноски в полза на К.Х.С. с ЕГН **********, като приеме, че дружеството –
ответник не е дало повод за завеждане на делото; евентуално – да редуцира
присъдените в полза на ищеца разноски до минимално предвидения за изготвяне на
искова молба при имуществен интерес до 10512,82 лв., а не за целия претендиран
размер; и 2/ да присъди на жалбоподателя деловодни разноски за разликата над размера
от 10512,82 лв. до пълния претендиран от 14000 лв., доколкото за тази част
исковата молба е оттеглена при липса на признание за дължимост и претенцията за
присъждане на посочената разлика е изначално недопустима.
Ответникът по частната жалба К.Х.С. с ЕГН **********; заявява становище
за неоснователност на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по гр. д. №
13380/2018 г. на РС Пловдив, I гр. състав, е образувано по искова молба,
предявена на 13,08,2019 г. от К.Х.С. с ЕГН **********; против „СЕЙДЖ
ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********. От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14000 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което същият е останал без работа в
резултат на незаконно уволнение за периода от 01,09,2018 г. до 31,01,2019 г.
С писмена молба от 23,08,2019 г. ищецът е заявил, че след завеждане на
делото – на 19,08,2019 г., е получил от ответника плащане в размер на 10512,82
лв., представляваща дължимото обезщетение, с оглед на което е оттеглил исковата
си молба, като е поискал прекратяване на делото и присъждане на деловодни
разноски, доколкото ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на
делото.
С определение № 9512/23,08,2019 г.РС е прекратил производството по
делото поради оттегляне на иска и е присъдил на ищеца претендираните разноски в
размер на 2800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, приемайки, че с
поведението си (- като е платил дълга си след предявяване на исковата молба)
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
С молба от 16,09,2019 г. ответникът е възразил срещу присъдените в полза
на ищеца разноски и е поискал изменение на определението в тази му част, както
следва: 1/ като се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото
и в негова тежест не се възлагат разноски; 2/ евентуално – като се приеме, че
за разликата над заплатената сума от 10512,82 лв. до пълния претендиран размер
от 14000 лв. искът е оттеглен не поради плащане и посочената разлика е
недължима, поради което за тази част от спора ищецът дължи на ответника
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор;
3/ наред с това е предявил възражение за прекомерност на разноските, присъдени
в полза на ищеца.
С обжалваните определения РС е приел за основателно възражението за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в съответствие с
действителната правна и фактическа сложност на делото и е намалил същото до
размер от 950 лв., а за неоснователни е приел възраженията за недължимост на
разноски от страна на ответника.
Настоящата инстанция приема частната жалба за основателна по следните
съображения:
Претендира се вземане за обезщетение в размер на 14000 лв. След
предявяване на исковата молба ответникът е признал частично вземането като
доброволно е заплатил сумата от 10512,82 лв. Въпреки признанието обаче,
доколкото предявяването на исковата молба предхожда плащането, ответникът е дал
повод за завеждане на делото и за производството до посочения размер дължи
разноски – по арг. от чл. 78 ал. 2 от ГПК. Тези разноски следва да се определят
в размер на нормативно установения минимален размер, дължим за изготвяне на
искова молба при материален интерес 10512,82 лв., доколкото с оглед плащането
исковата молба е оттеглена преди провеждане на други процесуални действия. На
основание чл. 9 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г., този размер
следва да се определи на 634 лв.
Наред с това – за разликата над сумата от 10512,82 лв. до пълния
претендиран размер от 14000 лв., исковата молба е оттеглена при липса на
признание. Това оттегляне е извършено след като ответникът е получил преписи от
исковата молба и е ангажирал защитата си като е възложил изготвяне на писмен
отговор и е заплатил адвокатско възнаграждение за същото. Поради това, за
разликата над признатия размер на иска до пълния претендиран, на ответника се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на нормативно предвидения
минимум за изготвяне на писмен отговор при материален интерес 3487,18 лв.
(разликата над 10512,82 лв. до претендираните 14000 лв.). Този минимум възлиза
на 300 лв., съобразно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Доколкото с обжалваните актове РС е достигнал до различни правни изводи,
определенията следва да се отменят и вместо това определението за прекратяване
да бъде изменено в частта за разноските по посочения по-горе начин. На
жалбоподателя следва да се присъдят сторените за настоящото производство
разноски – 17,20 лв. заплатена ДТ (л. 6) и 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение (л. 16).
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 10766/30,09,2019 г. и определение № 11397/14,10,2019 г.,
постановени по гр. д. № 13380/2018 г. на РС Пловдив, I гр. състав, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
1/ ИЗМЕНЯ определение № 9512/23,08,2019 г., постановено по гр. д. № 13380/2019 г.
на РС Пловдив, I гр. състав, В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както
следва: ОТМЕНЯ определението В
ЧАСТТА, с която „СЕЙДЖ ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; е осъдено
да заплати на К.Х.С. с ЕГН **********; деловодни разноски за разликата над сумата от 634 лв. (шестотин тридесет и четири
лева) до присъдения размер от 2800 лв.
2/ ДОПЪЛВА определение № 9512/23,08,2019 г., постановено по гр. д. № 13380/2019 г.
на РС Пловдив, I гр. състав, В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, както следва: ОСЪЖДА К.Х.С.
с ЕГН **********; да заплати на
„СЕЙДЖ ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К.Х.С. с ЕГН **********; да
заплати на „СЕЙДЖ ТЕХНОЛОДЖИС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; сумата от 317,20 лв. (триста и
седемнадесет лева и двадесет ст.), представляваща деловодни разноски за
въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: