Р Е Ш Е Н И Е № 2176
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретаря С.С.
и прокурор Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Дичев
административно дело № 1756 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по предявен иск от Й.К.Ш., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. С., против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в
размер на 130 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация, както следва: 1. от 02.10.1996
г. до февруари 1997 г. ; в който период се твърди, че е пребивавал в ареста на
4-то РПУ; 2. от февруари 1997 г. до 12.07.2023 г. – датата на подаване на
исковата молба, в който период се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив.
В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в това, че ищецът
е бил поставен в унизително и нечовешко положение, като се сочи, че в ареста било
мръсно, студено, имало влага и мухъл и
липсвало отопление. Килията била с размер под 3 кв.м. , без прозорец и имало
само една дървена пейка. Не му се е предоставяла храна. За да ходи до тоалетна е
трябвало да вика с часове. Относно условията в Затвора – Пловдив, излага данни,
че настъпилите за него вреди са пряк и непосредствен резултат на поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието обективирани в лоши
хигиенни условия в килиите; липса на санитарен възел с течаща вода; липса на
достатъчна осветяемост и проветряемост; липса на условия за раздвижване;
непредоставяне на своевременни и дължими медицински грижи; не му е позволявано
да извършва трудова дейност; не му е позволявано да се храни в стола към
затвора както и, че осигуряваната храна не е съобразена с вкуса му и това дали
има някаква алергия или непоносимост към нея; свижданията в затвора не
съответстват на определения график; получаваните пратки били с голямо
ограничение на вида и количеството разрешени стоки и продукти.
По
този начин на ищеца се причинявали значителни неимуществени вреди, физически и душевни болки и страдания, психически
дискомфорт, чувство на страх, усещане за
малоценност и понижено самочувствие. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., която поддържа
исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като исковите претенции са доказани
по основание и размер. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и изрично възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за частична основателност и доказаност на иска.
Съдът намира,
че искът
е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен, предвид
следното:
От
представените по делото неоспорени справки /л.25 и сл., л.54, л.58 и л.59/ се
установява, че Й.Ш. *** от 01.10.1996 г. до 04.02.1997 г., когато е преместен в
Затвора Пловдив, където е настанен в Зона за засилен надзор и охрана,
първоначално в изолатор № 5, а след това преместен в изолатор №4. От писмените
справки, представени от затвора, както и от показанията на св.П., е видно, че
ищецът изтърпява доживотна присъда и е бил настаняван в единични килии. Съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен режим и охрана. В цитираната разпоредба, както
и разпоредбите на чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 213 ППЗИНЗС законодателят е
предвидил различни условия, при които да се изтърпяват наказанията
"доживотен затвор без замяна" и "доживотен затвор", а
именно те се изтърпяват в отделни затвори или в обособени зони към другите
затвори с повишена сигурност. Лишените от свобода, които изтърпяват тези
наказания се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана.
По
делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е свидетелят П.П.П.. По
отношение на свидетеля, на съда е служебно известно, че също е водил дело с
правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на
ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни
обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само
в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид
разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК.
Според
настоящия състав на съда няма нарушение на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Ш. са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието
на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в
Затвора – гр. Пловдив на л. св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика
за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.
Не е
доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е бил въведен график за използването й по съответните отделения
в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването й
от значителен брой лица и наличието на топла вода за всички. Налице са активни
действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което
да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните
отделения и групи.
По
отношение твърдяното наличие на влага и мухъл и св.П. посочва, че това е така
за килията в Затвора Пловдив, но отново не се установява бездействие на затворническата
администрация, което да е довело до
такива проблеми, а влагата и мухълът, за които говори свидетелят, е напълно
възможно и дори много вероятно да се
дължат не недостатъчно проветрение, възможност за каквото е била осигурена. Що
се отнася до липсата на дневна светлина, по
делото категорично се установява, че всички помещения по настаняването на
ищеца са разполагали с прозорец, от който е била налице възможност за
проникване на дневна светлина и свеж въздух, както и е било осигурено и
необходимото допълнително изкуствено осветление. От страна на затворническите
власти е осигурено и ползване по график на перално помещение, където имало и
сушилня. Не са представени данни за депозирани молби от ищеца до
затворническата администрация за ползване на пералнята и сушилнята в затвора.
Това, че по сведения на свидетеля пералнята не се ползвала и лишените от
свобода простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени от за това
места в затвора), съдът счита, че не може да се уважи, доколкото не е
установено посочената последица да се дължи на незаконосъобразно поведение на
ответната по делото страна. Същото се отнася и по отношение на оплакването,
поддържано и от свидетеля, че от мокрото пране в килиите се получавал мухъл -
въпрос на личен избор на лишените от свобода е дали да перат на ръка или да
депозират молба до затворническите власти, относно това как да перат и сушат дрехите си. Поради
това и тези оплаквания за установения период на престой в пенитенциарното
заведение, съдът намира за недоказани, тъй като не се установи да са били
налични.
По
отношение твърдението и оплакванията, че на ищеца не била осигурявана работа,
следва да се отбележи, че съгласно чл.216, ал.1 от ППЗИНЗС „Осъдените на доживотен затвор могат да
работят в помещенията, в които са настанени, или в специално оборудвани работни
места в работилници и цехове при наличието на подходяща работа“. Цитираната
разпоредба не задължава затворническата администрация при всички случаи да
осигури работа /правото на труд/ на всички лишени от свобода, а само при
наличие на възможност и подходяща работа. Затворническата администрация не е
работодател на лишените от свобода. В случая обаче от Справка на ИСДРВ /л.60/
се установява, че за периода 21.07.2017 г. до 06.10.2017 г., както и от
07.04.2023 до датата на издаване на справката л.св. му е била предоставяна
подобна възможност и е бил назначен на длъжност чистач в зоната за повишена
сигурност, на 6 дневна работна седмица, на 4 часов работен ден.
Съдът
счита за недоказано твърдението на ищеца за непредоставяне на време за престой
на открито както за ползването на фитнес залата от страна на затворническите
власти. В тази връзка липсва конкретика в исковата молба, която да изяснява
какво възпрепятства ползването на престоя на ищеца. С оглед представения график
за разпределение на времето престой на открито, както и за използване на спортната зала, на доживотно
осъдените, настанени в ЗЗНО е предоставена подобна възможност.
Съдът
намира за неоснователни и оплакванията за нарушаване правото на ищеца на честотата
за свиждане, доколкото от негова страна не са направени конкретни твърдения
кога и колко пъти е намалено времето му на свиждане. В исковата молба е
посочено общо, че администрацията не спазва времето, като обаче по никакъв
начин не е конкретизирал лично относно неговото време на свиждане да е имало
намаляване, кога се е случило, при посещението на кой негов близък или роднина е
било извършвано незаконосъобразно действие по ограничаване на времетраенето.
Следва да бъде отчетено, че личното решение колко да бъде оползотворено времето
на свиждане от представеното по закон, е субективно и няма как да бъде отчетено
от съда дали е по решение на самия лишен от свобода или от действието на
администрацията в затвора, след като няма конкретно посочване от ищеца.
По
отношение оплакването, че получава ограничени по вид и количество хранителни
пратки от близките си, същото е изключително общо и неконкретно, като в същото
време липсват доказателства за
бездействия от страна на администрацията в този смисъл, съответно не се
установява твърдяното нарушение.
По
делото се събраха доказателства, че Ш. е имал нужда от медицинско обслужване,
което му е осигурено в пълен обем. Видно от представените амбулаторни листове
към медицинска справка, издадени в рамките на процесния период Ш. страда от
редица сърдечни заболявания- исхимична кардиомиопатия, атеросклероза на аортата,
както и е поставен коронарен имплант (стенд). С оглед на заболяванията, през
годините са назначавани редица терапии, като администрацията на Затвора му е
предоставяла медикаментите, поради ниския социален статус на л.св. В Затвора –
гр. Пловдив, според събраните по делото доказателства, са прилагани адекватни
медицински грижи. Съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и
медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. При така
разпределената по делото доказателствена тежест от страна на ищеца не са
представени данни за подавани молби до затворническата администрация във връзка
с изложените в исковата молба оплаквания за необходимост от консултиране с
доктор и назначаване на медикаменти, съответно на бездействия на администрацията
в тази насока. Ето защо и това оплакване се явява неоснователно.
Недоказани
остават и твърденията за липса на избор на храна, както и невъзможността да се
храни в столовата към Затвора. Както бе посочено по-горе, през целия престой на
Ш. в Затвора, той е настанен в Зона за засилен надзор и охрана, което не
позволява изхранването му сред останалите лишени от свобода. Относно избора на
меню за всяко хранене, то
предоставяна в затвора храна е стандартната за всички лишени от свобода,
съгласно утвърдените таблици за дневните дажби. Действително се предлагат
няколко вида менюта, но те са за включените лица в диетичен списък заради
различни заболявания /високо кръвно налягане, диабет, гастрит и т.н. /, както и
изповядващите мюсюлманска религия. За всеки от лицата в диетичните списъци,
както и за общата храна на останалите л.св. се предвижда само по един вид от
ястие и нямат право на избор. При положение, че при Ш. не е предписана от лекар
диетична храна, то храната, която му е предоставяна в затвора е стандартната за
всички лишени от свобода, съгласно утвърдените таблици за дневните дажби.
Съдът
намира основателни оплакванията за „заразеност“ на помещенията на престой на
ищеца с гризачи и инсекти. Въпреки указаната доказателствена тежест още с
разпореждането за насрочване на делото, от страна на ответника са представени
доказателства за осъществявани дейности по дезинсекция и дератизация на
помещенията на Затвора Пловдив от 2017 г. – 2023 г., когато се установява да са
осъществявани редовно такива дейности, удостоверени с протоколи. В тази насока
и според съда, по отношение на тези конкретни години не се установява да е
налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, доколкото
е видно, че са положени усилия за подобряване на средата на живот на лишените
от свобода. Липсват представени доказателства от страна на ответника за времето
от м. юни 2009 г. до края на 2016 г. такива дейности да са били осъществявани.
Поради това оплакването на ищеца за неблагоприятни условия, свързани с
наличието в помещенията в Затвора Пловдив на инсекти и гризачи за част от
престоя му там според съда се явява основателно.
От
страна на ответника обаче още в отговора на исковата молба е направено
възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът се позовава на
задължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК
относно началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за
обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия на
администрацията, а именно – от преустановяването им. Именно от този момент
започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия
или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая се установи,
че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника
за част от исковия период, а именно от м. юни 2009 г. до края на 2016 г., т.е.
до 31.12.2016 г., поради което и на 01.01.2017 г. следва да се приеме, че тези
незаконосъобразни бездействия са били преустановени. Следователно и съобразно
направеното възражение за давност, иск за вреди от тези незаконосъобразни
бездействия може да бъде предявен най-късно до 01.01.2022 г. Исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 12.07.2023
г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, поради което и вземането следва да се счита погасено и в тази част искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
При
това положение и при липсата на други оплаквания и доказателства за претърпени
вреди вследствие нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, искът следва да бъде отхвърлен и в
останалата си част като неоснователен.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ищеца за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива не му се следват. Не е основателно и искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, независимо от
отхвърлянето на исковите претенции. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС
са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не
предвижда такава възможност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Й.К.Ш., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – гр. Пловдив против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
– гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 130 000 лв., за претърпени
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, за
период 02.10.1996 г. - 12.07.2023 г. вкл.,
ведно със законна лихва, считано от 12.07.2023
г.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: