№ 191
гр. София, 24.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
Образувано е по жалба от А. Д. И., чрез защитника си адв. Г., срещу
протоколно определение от 07.02.2023г. на ОС - Кюстендил, постановено по
ЧНД № 44/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието по НОХД № 82/22г. на ОС – Благоевград.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт
с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по
отношение на И., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.
Излагат се съображения, че осъденият има добро поведение в
затворническото заведение, както и ниска оценка на риска, което сочи, че
целите на наказанието не са изпълнени. Сочи се, че констатираните
нередности при изпълнение на работните задължения на осъдения не могат да
бъдат противопоставени на данните за личността му и констатираното
поправяне. Поради това се оспорва изводът на ОС - Кюстендил, че осъденият
не е дал доказателства за поправянето си и се моли за отмяна на
определението, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. и
постановяване на УПО.
1
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
А. Д. И. е осъден по НОХД № 82/22г. на ОС – Благоевград, като за
извършени престъпления по чл. 354 а, ал. 2 от НК и чл. 242 от НК му е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер
на 50 000 лева. Към 07.02.23г., а именно – постановяването на атакуваното
определение, осъденият фактически е изтърпял 8 месеца и 24 дни, зачетен е
предварителен арест от 6 месеца и 20 дни, от работа – 2 месеца, като е налице
остатък от 2 месеца и 15 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения А. Д. И.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като И. е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му наказание. Също така, видно от данните от
затворническото досие на осъдения, по отношение на него са постановявани
награди, без същият да е наказван, като рискът от рецидив е в рамките на
ниския – 34 точки. Всичко това, преценено съвкупно с факта, че осъденият
полага труд и добрата семейна среда, води до извод, че при И. е налице
положителен резултат от социалната и възпитателна работа в
пенитенциарното заведение и респективно – положителни изгледи за
поправяне и ресоциализация. От друга страна обаче, видно от изготвените по
отношение на осъдения доклади, независимо от безспорно постигнатия
напредък, корекционната работа не е приключила, не приложена
прогресивната система чрез замяна на режима с лек, като и предстоят още
мероприятия и стъпки, през които същият следва да мине, за да може да се
приеме, че целите на наказанието са изпълнени, без да е изтекъл целият
определен с присъдата срок на наказанието. Следва да се отчете и
обстоятелството, че рискът от рецидив не е снижен в хода на изтърпяване на
наказанието, с оглед констатираните нередности при изпълнение на
възложената му работа. Следователно, въпреки наличието на положителен
2
ефект от работата с И. в пенитенциарното заведение, към настоящия момент
не може да бъде направен извод, че същият се е поправил до степен, която да
обезсмисля по-нататъшното му пребиваване в местата за лишаване от
свобода. Следва да се посочи още, че доброто поведение в рамките на
пенитенциарното заведение, в една строго регулирана среда, не може да бъде
противопоставена на констатирания риск за обществото, с оглед
констатираната в началото на изпълнението на присъдата основна проблемна
зона, свързана с уменията за мислене . Ето защо, независимо от добрите
данни за личността на осъдения, в рамките на търпене на наказание в
пенитенциарно заведение и ниския риск от рецидив, няма как при
неизпълнение на всички поставени в плана към присъдата цели и
неизпълнението на предвидените мероприятия и етапи, не може да бъде
проследено в необходимата степен въздействието върху личността му и
действителното му поправяне и ефект именно на тези възпитателни действия,
да се приеме, че е налице поправяне по смисъла на чл. 70 от НК. По
изложените съображения, този въззивен състав приема, че към настоящия
момент не може да бъде направен извод, че осъденият се е поправил до
степен, която да обезсмисля по-нататъшното му пребиваване в местата за
лишаване от свобода. Ето защо молбата му за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се
явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна
на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по
делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното
определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2023г. на ОС -
Кюстендил, постановено по ЧНД № 44/2023г., с което съдът е оставил без
3
уважение, като неоснователна, молбата на А. Д. И. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 82/22г. на
ОС – Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4