РЕШЕНИЕ
№ 6071
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110174590 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът Л. Н. С. е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято цена
последният не е заплатил, поради което моли съда да осъди последният да му заплати
следните суми: сумата от 1422,67 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 220,83 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г.
Претендира и разноски.
Ответникът Л. Н. С. е депозирал в срок отговори на исковата молба, с който признава
част от исковите претенции, но твърди плащане и оспорва предявените искове в останалата
част, като въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните за процесния период по отношение на процесния имот /че
ответникът се явява потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период/, че е престирал топлинна енергия на ответника в претендирания обем,
както и дължимата цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответника е при
доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане.
Собственик на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер през
процесния период е бил Л. Н. С., като това обстоятелство не се оспорва от ответника, а и се
установява от приетите писмени доказателства.
Ето защо, ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответникът е бил
собственик на процесния имот по време на процесния период, съдът достигна до извод, че
предявения иск се явява доказан в своето основание. А доколкото ответникът не оспорва
размера на претенцията, то същата се явява доказана за сумата от 2845,34 лв. По делото
няма спор, че още преди образуване на настоящото дело, ответникът е заплатил на ищеца
1/2 част от вземането, поради което е останала дължима сумата от 1422,67 лв. за главница.
По възражението за изтекла погасителна давност:
2
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. В настоящия случай давността е прекъсната,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. (съгласно чл.116,
б.„б.”, пр.І ЗЗД).
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Ето защо, с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на
ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят), погасени по давност би
следвало да се явяват са вземанията за периода м.05.2017 г. - м.10.2017 г. включително, тъй
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди депозиране на исковата
молба в съда.
Независимо от горното, то по силата на чл. 116, б. "а" от ГПК с извършеното
плащане на 1/2 част от цялата дължима главница за процесния период длъжникът на
практика е признал вземането, поради което и давността е прекъсната преди подаване на
исковата молба в съда.
Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
А доколкото в хода на настоящото производство ответникът отново е извършил
частично плащане, с което е погасена изцяло претенцията за лихви и част от главницата, то
искът следва да бъде уважен за сумата от 854,59 лв., а за разликата над тази сума до сумата
от 1422,67 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, то искът следва да бъде отхвърлен,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 165,74 лв., представляваща сбор от
сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
3
Ответникът няма право на разноски.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ Л. Н. С., ЕГН
**********, да заплати на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...,
сумата от сумата от 854,59 лв., представляваща неплатен остатък от дължима стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в имот с абонатен №
..., находящ се на адрес: ...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1422,67 лв., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
..., срещу Л. Н. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 220,83 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването
на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Н. С., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., 165,74 лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4