Решение по дело №376/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260001

 

гр. Тутракан, 08.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 376/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 228 и 86 от ЗЗД (изменени с Молба вх. № 2289/13.07.2020 ) от Р.Я.Н., Т.В.Я. и А.В.В. упълномощил адв. М.Н. ***), за осъждане на ответника П.Я.П. да заплати:

1.1. на ищеца Р.Я.Н.:

1.1.1. наемно възнаграждение, дължимо на осн. чл. 228 от ЗЗД по Договор за наем от 31.05.2014 г., Договор за наем от 01.06.2015 г. и Договор за наем от 17.07.2016 г., за стопанските 2014/2015 - 2016/2017 г. (вкл.), възлизащо на 3 800 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.);

1.1.2. обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) по чл. 31, ал. 2 от ЗС на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 – 2014 г., възлизащо на  размер на 3 310 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.);

1.2. на ищеца Т.В.Я.: обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) по чл. 31, ал. 2 от ЗС на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 – 2014 г., възлизащо на  размер на 1 655 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.);

1.3. на ищеца А.В.В.: обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) по чл. 31, ал. 2 от ЗС на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 – 2014 г., възлизащо на  размер на 1 655 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.);

1.4. Ищците твърдят, че били наследници на С. Х. Т., бивш жител ***, на следния имот: НИВА с площ от 30.007 дка, четвърта категория в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с.Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, при граници и съседи: имот № 014013 – нива, имот № 014095 - нива, имот № 014094 – нива, имот № 051112 – полски път и имот № 051071 – полски път,  придобит въз основа на Решение № Б656/02.10.1993 г. по преписка № Б0656/ 22.01.1992. на ОСЗ - гр.Тутракан.

1.5. Твърди се, че с Договор за доброволна делба от 06.07.2017 г., всеки от съделителите получил в дял:

1.5.1. Т.В.Я. - нива с площ от 10, 002 дка, четвърта категория в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014178;

1.5.2. Р.Я.Н. - нива с площ от 10,002 дка, четвърта категория в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014177;

1.5.3. А.В.В. - не получила реален дял, а левовата му равностойност;

1.5.4. П.Я.П. - нива с площ от 10,002 дка, четвърта категория в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014179;

1.6. Ищците твърдят, че до момента на прекратяване на съсобствеността между страните с горепосочения договор за доброволна делба, ответникът по настоящото дело бил ползвал дълги години съсобствения им имот, като го обработвал и получавал добивите от същия, без да заплащал нито наем, нито обезщетение за ползване.

1.7. Твърди се, че бил сключен Договор за наем на земеделска земя между ищцата Р.Я.Н. и ответника П.Я.П., от който било видно, че Р.Я.Н. в качеството си на наемодател предоставяла на наемателя П.Я.П. нива с площ от 31,002 дка, в местността „Арпалъка”, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с.Белица за стопанската 2016/2017г. срещу възмездно плащане от 60 лв. на декар годишно. В „ОСЗ“ имало регистрирани още два договора за наем на земеделска земя между ищцата Р.Я.Н. и ответника П.Я.П. при същите условия за стопанските 2015/2016 г. и 2014/2015 г., а за периода 2007- 2014 г., ответникът П.Я.П. бил ползвал сам процесната нива към него момент, като я бил обработвал, без да плаща наем или обезщетение за ползване на ищците съобразно идеалната част, която са притежавал всеки от тях.

1.8. Ищците твърдят, че през процесният период ответникът бил реализирал добиви от общата вещ. Средната наемна цена била 60 лв. на декар.

2. Ответникът П.Я.П. е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК чрез адв. Н.Д. *** (л. 27), с който оспорва предявените искове.

2.1. Твърди, че още преди да бъде сключен договора за доброволна делба е предоставил неговият дял за ползване на кооперацията в с. Белица.

2.2. Признава, че е сключил договор за наем с ищеца Н., но твърди, че не е обработвал лично земята, а я предоставил на кооперацията. В проведеното открито съдебно заседание (л. 49) уточнява, че от 2014 г. работи 15 дка. от процесната нива, като останалата част се обработва от кооперацията в с. Белица.

2.3. Направено е възражение за погасяване на вземанията по давност.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищците: Д. Н. А. (син на ищеца Р.Н.), Г. М. С..

4. На 02.10.1993 г. на с Решение № БЕ56 на ОСЗ - гр. Тутракан на С. Х. Т. е възстановено правото на собственост върху процесния имот № 014012 (л. 11).

5. Според свид. Димитров процесния имот е обработван от ответника. Имотът не бил предоставен за ползване на кооперацията.

6. На 31.02.2014 г. между ищеца Р.Н., в качеството ѝ на наемодател и отв. П.П., в качеството му на наемател е сключен договор за наем на имот № 014012, за стопанската 2014/2015 г. (л. 46). 

7. На 01.06.2015 г. е сключен договор за наем между ищеца Р.Н. и други лица, в качеството им на наемодатели, от една страна и отв. П.П., в качеството му на наемател, за срок от една година (л. 45).

8. На 17.07.2016 г. между ищеца Р.Н., в качеството ѝ на наемодател и отв. П.П., в качеството му на наемател е сключен договор за наем на имот № 014012, за стопанската 2016/2017 г. (л. 8). 

9. На 06.07.2017 г. е сключен договор за доброволна делба, съгласно който имот № 014012 е поделен между страните по делото (л. 6).

10. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ първоначално заключение - л. 39 и допълнително такава - л. 62), в който е изчислен пазарният наем за процесния имот за периода: 2007 - 2019 г.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

11. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. Относно правото на собственост върху имот № 014012

 

12. Правото на собственост върху имота е възстановено на С. Х. Т. с горепосоченото решение на ОСЗ.

13. След смъртта на С. Х. Т., собственическите права върху имота са преминали върху (л. 9):

13.1. П. Т. С.(единствен наследник - брат), починал, като полученият от него дял по чл. 8, ал. 1 от ЗН е наследен от:

13.1.1. Я. П. Т.(племенник), починал през 1982 г., като полученият от него дял по чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен от: 

13.1.1.1. В. Я.П. (внук на брат), починал през 2008 г., като полученият от него дял (1/3 ид. ч.) по чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен от:

13.1.1.1.1. А.В.В. (правнучка на брат) - 1/6 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

13.1.1.1.2. Т.В.Я. (правнук на брат) - 1/6 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

13.1.1.2. Р.Я.Н. (внучка на брат) - 1/3 ид. ч.;

13.1.1.3. П.Я.П. (внук на брат) - 1/3 ид. ч.    

 

III. Относно претенцията за заплащане на наемно възнаграждение

 

14. На 31.02.2014 г. между ищеца Р.Н., в качеството ѝ на наемодател и отв. П.П., в качеството му на наемател е сключен договор за наем на имот № 014012, за стопанската 2014/2015 г.

14.1. В договорът не е посочена наемна цена. Въпреки това и двете страни твърдят, че е сключен договор за наем. В тази връзка съдът, тълкувайки договора на осн. чл. 20 от ЗЗД и по аналогия от чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗАЗ, приема, че е договорено наемно възнаграждение, равняващо се на пазарният наем. Последният като величина е определяем, поради което договорът не е нищожен поради липсата на предмет.

14.2. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице пазарният наем за стопанска 2014/2015 г. е 70 лв./дка. Посочената в договора площ е 15 дка. Следователно дължимият наем възлиза на 1 050 лв.

15. На 01.06.2015 г. е сключен договор за наем между ищеца Р.Н. и други лица, в качеството им на наемодатели, от една страна и отв. П.П., в качеството му на наемател, за срок от една година.

15.1. Уговореното наемно възнаграждение е 50 лв./дка.

15.2. В договорът не е уточнено кое лице кой имот отдава под наем. Вземайки предвид факта, че в договорите, сключени през 2014 г. и 2016 г. ищеца Р.Н. е отдавала под наем имот № 014012, съдът приема, че и в договорът от 2015 г. от ищеца Н. е отдаден по наем същия имот.

15.3. Посочената в договора площ 15 дка, или 15 дка * 50 лв. = 750 лв.

16. На 17.07.2016 г. между ищеца Р.Н., в качеството ѝ на наемодател и отв. П.П., в качеството му на наемател е сключен договор за наем на имот № 014012, за стопанската 2016/2017 г. Уговореното наемно възнаграждение е 60 лв./дка. посочената в договора площ 30,002 дка, или 30,002 дка * 60 лв. = 1 800,12 лв.

17. В тази връзка общо дължимото наемно възнаграждение възлиза на 3 600,12 лв.

18. Възнаграждението  е дължимо, независимо дали наемателят е ползвал имота или не. В тази насока възраженията на ответника се явяват неоснователни.

19. По отношение на дължимостта на наемното възнаграждение в т. 1.3. от договорът от 01.06.2015 г. е посочено, че наемът се заплаща до края на годината. Съдът приема, че се касае за календарната година, в която завършва стопанската такава, т. е. до 31.12.2015 г.   

20.  В другите два договора не е предвиден срок за заплащане на възнаграждението. В тази връзка съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД изискуемостта  на задължението настъпва с отправянето на покана от кредитора. В случай ответникът е поканен да изпълни с връчването на исковата молба.

21. Приложимата давност по всеки един от договорите е петгодишна съгл. чл. 110 от ЗЗД (доколкото е договорено еднократно, а не периодично заплащане на наема).

22. Исковата молба е заведена на 22.07.2019 г., с оглед на което съдът приема, че вземанията не са погасени по давност. 

 

IV.Относно обезщетението за лично ползване

 

23. Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК: „Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират”.

24. В тази връзка тълкувателното решение извежда правилото, че „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това […] той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/ …”

25. По делото няма ангажирани доказателства за отправена писмена покана от ищците до ответника, с оглед на което исковете следва да бъдат отхвърлени.

 

Разноски

 

26. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищецът Р.Н. част от направените разноски в размер на 420,28 лв.

27. На осн. чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника част от направените разноски съобразно отхвърлената, респ. намалената част от исковете в размер на 422,94 лв., разпределени съобразно предявените искове между ищците.  

28. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ответника П.Я.П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Р.Я.Н., с ЕГН **********, наемно възнаграждение, по Договор за наем от 31.05.2014 г., Договор за наем от 01.06.2015 г. и Договор за наем от 17.07.2016 г., за стопанските 2014/2015 - 2016/2017 г. (вкл.), възлизащо на 3 600,12 лв. (три хиляди и шестстотин лева); ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата между уважение размер -   3 600,12 лв. и претендирания такъв - 3 800 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца Р.Я.Н., с ЕГН **********, срещу ответника П.Я.П., с ЕГН **********, за заплащане обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 – 2014 г., възлизащо на 3 310 лв.; ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца Т.В.Я., с ЕГН **********, срещу ответника П.Я.П., с ЕГН **********, за заплащане обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 – 2014 г., възлизащо на 1 655 лв.; ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ищеца А.В.В., с ЕГН **********, срещу ответника П.Я.П., с ЕГН **********, за заплащане обезщетение за лишаване на ищеца от правото на ползване (главница) на НИВА с площ от 30,007 дка, съставляваща имот № 014012 по плана за земеразделяне на землището на с. Белица, ЕКАТТЕ 03527, общ. Тутракан, за периода 2007 – 2014 г., възлизащо на 1 655 лв.; ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.

 

 

ОСЪЖДА ответника П.Я.П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Р.Я.Н., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 420,28 лв. (четиристотин лева и двадесет лева и двадесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА ищеца Р.Я.Н., с ЕГН **********, да заплати на ответника П.Я.П., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски, съобразно отхвърлената респ. намалената част от исковете, възлизаща на 216,39 лв. (двеста и шестнадесет лева и тридесет и девет стотинки).

ОСЪЖДА ищеца Т.В.Я., с ЕГН **********, да заплати на ответника П.Я.П., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски, съобразно отхвърлената респ. намалената част от исковете, възлизаща на 103,28 лв. (сто и три лева и двадесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА ищеца А.В.В., с ЕГН **********, да заплати на ответника П.Я.П., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски, съобразно отхвърлената респ. намалената част от исковете, възлизаща на 103,28 лв. (сто и три лева и двадесет и осем стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: