№ 185
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20204400500676 по описа за 2020 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Районен съд - Левски от 29.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 675/2019 г., съдът е осъдил на основание чл. 179, ал. 1, вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София да
заплати на Ал. В. Ал., от гр.Б., ЕГН **********, сумата от 1796,65 лв.
главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 257,40
часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 231,74 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от датата
на падежа на всяко едно от конкретните плащания, включени в главницата,
до датата на предявяване на иска – 15.10.2019 г.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение,
подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София, чрез
1
пълномощника юрк. Й. Ст.. С жалбата се поддържа довод, че
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни
съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба Ал. В. Ал., счита същата за
неоснователна и моли окръжния съд да потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно решение, чрез процесуалния си представител адв. Р.Р..
Постъпила е и частна жалба от адв. Р. Р., като пълномощник на ищеца
в първоинстанционното производство Ал. В. Ал., против определение №
636/31.07.2020 г. по гр.д. № 675/2019 г. по описа на РС-Левски, с което е
оставено без уважение искането на ищеца с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за
разноските.
Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба – Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София с изразено в него становище
за неоснователност на жалбата.
По въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР:
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира
разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът А.А. в рамките на посочения в
исковата молба период е бил служител на МВР, като е изпълнявал
длъжността старши полицай на ГПУ – Свищов при РД „Гранична полиция“ –
Русе към ГД „Гранична полиция“ – МВР.
Не е спорно по делото също така, че ищецът е осъществявал трудовата си
дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция е за присъждане на
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода от
15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Искът се основава на фактически твърдения за
положен нощен труд за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., който според ищеца е
2
отчитан в намален размер, без да се съобрази нормативния регламент,
предвиждащ превръщането на този труд в дневен със съответен коефициент и
прибавянето му към общия брой отработени часове, което е довело до
полагане на извънреден труд през процесните периоди и този труд не е бил
заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло основателността предявения осъдителен
иск.
Въззивната инстанция счита, че съществувалото през процесните
периоди между страните служебно правоотношение се регламентира от
ЗМВР /в действащата му за случая редакция до изменението, обн. в ДВ
бр.60/07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./ /, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл. 187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно
разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, през процесния
период той е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), като
отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за които
обстоятелства няма спор между страните.
По делото е безспорно установено, че положеният от ищеца труд през
нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа) му е заплатен като нощен труд.
Спорни между страните остават въпросите правилно ли е отчитан
положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на работното
време, допустима ли е трансформация на положените от него часове нощен
труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли
ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в
какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в приложимата за
3
случая редакция/ редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива
наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е
действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014
год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01.
04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба
№ 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от
11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59
от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з-
776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.), която е отменена с Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн. в ДВ
бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата. Текстовете на чл. 3 ал. 3 във
всичките цитирани по-горе наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и
06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 год., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г.
и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава регламентация не се
съдържа и в Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.
Едва с разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР /нова – ДВ, бр.
60/07.07.2020 г./ е прието, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. с
коефициент 1. Тази материалноправна разпоредба обаче няма обратно
действие, поради което не е приложима към настоящия случай.
Липсата на изрична нормативна уредба в рамките на процесния период
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
4
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва субсидиарно да се
приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният
служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето
между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното
прилагане на цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за превръщане на
нощните часове в дневни.
Този извод не се опровергава от постановеното по преюдициално
запитване на друг съд, касаещо подобен правен спор, решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20. С това решение е прието, че чл. 8 и чл. 12, б.а)
от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи обаче в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. С цитираното решение на СЕС е прието също
така, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
5
следва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Според решението на СЕС
липсата на механизъм в действащата нормативна уредба за преобразуване на
нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и
икономически порядък, но подобен аргумент не отразява допустима от закона
цел, годна да обоснове разликата в третирането.
Отделно от това, следва да се има предвид, че Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон също така утвърждава като принцип
равенството в третирането като изрично изключва общественото положение
като основание за ограничение. Обстоятелството, че едно лице полага труд
по служебно правоотношение само по себе си не е основание за
пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната
си сила по трудово правоотношение. Именно защото основният закон
гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето
защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня логично се
явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация
на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните
условия.
Предвид тези съображения, въззивният съд счита, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание.
Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение
6
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е
положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 2057,40 часа, а разликата от
приравнените, но незаплатени от ответника часове нощен труд е 257,40 часа,
при което и съобразно определената от вещото лице ставка, дължимото
незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1796,65 лв.
При това положение и с оглед допуснатото изменение на иска
предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва
да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда –
15.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84 ал. 1
от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо акцесорната
претенция за мораторни лихви е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до предявяването на иска. Съгласно заключението на
вещото лице за същия период обезщетението за забава възлиза на 231,74 лв.,
до какъвто размер следва да бъде уважена акцесорната претенция.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
обжалваното решение на Левченски районен съд е правилно и подлежи на
потвърждаване.
По частната жалба на адв. Р.Р., като пълномощника на Ал. В. Ал.:
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално
допустима и основателна, предвид следните съображения:
С постановеното от районния съд определение от 31.07.2020 г. в
производство по чл. 248 ГПК, което определение е предмет на депозираната
от ищеца частна жалба, първоинстанционният съд е оставил без уважение
като неоснователно искането на ищеца за изменение на решението по делото
в частта му за разноските като му бъдат присъдени допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., т.е. присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат увеличени до сумата от 600
лв.
7
От данните по делото е видно, че с исковата молба на ищеца са
представени пълномощно в полза на адв. Р.Р. и договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че договореното възнаграждение в размер на
сумата от 600 лв. е било заплатено в брой от клиента. Впоследствие по
делото е приложен списък на разноските, представен от ищеца, чрез
процесуалния му представител адв. Р.Р., с който също се претендира
адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв., като е посочено, че от
тях 300 лв. са за иска с правно основание чл. 179, ал. 1, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР и 300 лв. - за иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
При тези данни и при липсата на направено от страна на ответника
възражения по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, дължимите разноски в полза на
ищеца са в установения с представените писмени доказателства размер от 600
лв.
В контекста на тези съображения обжалваното определение на
районния съд, постановено на основание чл. 248 ГПК, е неправилно и следва
да бъде отменено, като въззивната инстанция се произнесе в посочения по-
горе смисъл.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и с оглед изхода на
спора в настоящата инстанция следва да й бъдат присъдени такива в размер
на 350 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представените списък на
разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 22.06.2020 г. на Районен съд –
Левски, постановено по гр.д. № 675/2019 г.
ОТМЕНЯ определение № 636 от 31.07.2020 г., постановено по гр.д. №
675/2019 г. по описа на Районен съд – Левски, ВМЕСТО КОЕТО постановява:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 86 от 22.06.2020 г. на
Районен съд – Левски, постановено по гр.д. № 675/2019 г., като ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр. София да заплати на Ал. В.
8
Ал., ЕГН **********, още 300 лв. /триста лева/ разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, при което общият размер на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение възлиза на 600 лв. /шестотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР гр. София да заплати в полза на Ал. В. Ал., ЕГН
**********, сумата от 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9