№ 9847
гр. София, 23.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско
дело № 20211110150695 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142 ГПК
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – К. СП. К. – уведомен от предходно съдебно заседание, не се
явява, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ – *** – уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адв. Б., с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ – Р. Л. К. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от ищеца от 23.06.2022 г., с която се моли
да се даде ход на делото, изразява се становище по съществото на спора,
претендират се разноски и се представя договор за правна защита и
съдействие, както и списък на разноските.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия свидетел на ответника.
СНЕМА самоличност на свидетеля, както следва:
Р. Л. К. – 45 г., българин, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на свидетеля.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Познавам Я.М., той беше служител във фирмата,
до***о аз бях управител на „****. Той беше мой служител много отдавна,
предполагам, че и към 2018 г. е работил там. Работеше ***о барман и понеже
имах друг бизнес в ***, той караше храната към парти център – имах. Много
ясно си спомням за инцидент през януари 2018 г., защото той ми се обади,
каза ми, че, тръгвайки, когато е светнала зелената светлина, е тръгнал нагоре
по булеварда, някакво момиче е решило да се върне обратно на пътя, аз
изтръпнах викам: „Стана ли нещо?“, той каза: „Не, девой***а искаше да си
ходи, но аз настоях да я закарам в „***“, защото знам, че така е редно.
Девой***а изглежда малка“. Аз му казах: „Правилно, отиваш в „***“, аз
идвам веднага“. Отидох в болницата, май***а беше дошла, попитах: „Има ли
станало нещо?“, май***а каза: „Не изглежда да има някакъв проблем“.
Полиция бяха викнали както си е редно, полицаят каза: „Сигурно ще го
викаме за свидетел“, викам: „Да, добре, ок, каквото трябва“. Попитах май***а
има ли нужда от нещо, тя каза: „Не, ако може само да ни върнете обратно в,
мисля, че беше ***, около 11-то училище. Казах , че няма проблем, качихме
2
се всички в колата, оставихме девой***а при нейна приятелка, пред входа на
някакъв блок, май***а я закарахме, доколкото си спомням, след това, малко
по-напред, оставихме и нея и това беше. Аз видях тогава ***. Нямаше
никакви наранявания и травми. Вижте, аз се чувствах отговорна, защото ***
беше мой служител и имам 10 години опит в съдене на застрахователни
компании в Щатите, това ми беше работата, когато живеех там и абсолютно
детайлно разгледах, попитах, направих абсолютно всичко необходимо, от
гледна точка на това, да съм сигурна, че няма някакъв проблем. Девой***а
сама ми каза, че колата почти не я е закачила, просто се е спънала и е паднала
до колата, защото е решила да не пресича булеварда, а да се върне обратно,
защото е пуснал зеленият сигнал за колите. При положение, че и май***а
тогава реши, че можем да я оставим при нейна приятелка, аз бях абсолютно
шокирана колко вече години са това, че такова нещо е станало. Абсолютно
заявявам, че девой***а нямаше абсолютно нищо по нея, май***а я пусна да си
отиде при приятел***а, аз абсолютно се погрижих да съм сигурна, че имат
моят телефон. Полицията в последствие не мисля, че са викали ***. Ако
девой***а е имала някакви оплаквания, според Вас дали щеше да си отиде
при приятел***а си. Нямаше нищо, нито в поход***а, нито някакви
накуцвания. Абсолютно не. Не зная, не си спомням дали са правили някакви
изследвания в болницата. Аз, когато пристигнах, май***а беше вече там и
всичко беше приключило. Закарахме девой***а до приятел***а , после
оставихме май***а, оставих телефона – служебния, в случай, че имат нужда
от нещо, благодарих им, че не са вдигнали шум до небето, защото някой може
да използва ситуацията, май***а каза: „Не се притеснявайте, момчето
изглежда много точно, направило е каквото трябва, нищо не е станало,
другият път ще внимава повече, ***о пресича“ и това беше.
АДВ. Б. – Аз нямам повече въпроси. Благодаря на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ К. – Моля да ми се издаде РКО за явяването ми в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ 1 брой РКО за сумата от 50 лв.
ИЗДАДЕ СЕ 1 РКО за сумата от 50 лв.
СЪДЪТ
ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
АДВ. Б. – Нямам други искания.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Б. – Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлите така
предявените искове ***о неоснователни и недоказани. Претендираме
сторените съдебно-деловодни разноски, за което представям списък по чл. 80
ГПК, ведно с фактура-извлечение от банкова сметка за реално заплатено
адво***ско възнаграждение, както и разписка от вносна бележка за извършена
услуга по отношение на представената от *** документация. Нямам
възражения по списъка с разноски на ищцовата страна, дотолкова до колкото
същият е при условията на безплатна правна помощ. Моля да ми бъде
предоставена възможност за кратка писмена защита, в която подробно да
изложа своите съображения.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВЯ на ответника 10-дневен срок, считано от днес, за
представяне на писмени бележки по делото.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
4
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:44
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5