Р Е Ш Е Н И Е № 260773
11.03.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14672 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124 ГПК.
Ищец С.А.Т. чрез адв. И. М.– Д. иска да се признае за установено по
отношение на ответник Община Родопи, че е собственик въз основа на давностно
владение и наследство от А.П.Т. /починал ***./ на дворно място с площ от 4000
кв.м. съставляващо имот пл. № *** понастоящем имот с идентификатор № ***с площ
от 4051 кв.м. по действащата КК и КР на с. *** ведно с построените в него
едноетажна жилищна сграда с площ от 144 кв.м. ведно с прилежащо избено
помещение с площ от 116 кв.м, навес с оградни стени с площ от 50 кв.м,
второстепенни постройки.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е наследник на покойния си баща А.П.Т. починал на ***. Същият притежавал имот, намиращ се в землището на ***.
***А.Т. твърди, че прадядо му Д.С. Т. заедно с брат си И. С. Т. купуват през 1926г. нива с площ от 5 дка в местността
***като приживе още двамата братя се договарят този имот да остане само за
единия брат Д., който остава собственик и построява към 1939г. къща заедно с
лятна кухня, който предоставя за ползване приживе на А.П.Т. – баща на ищеца. В данъчната декларация процесният имот ищецът твърди ,че е описан с номер *** юг от
квартал *** ЕКНМ *** по плана на *** от 1990г. Твърди, че винаги е плащал данъци , както и че
имотът е ползван и владян от две поколения. Към настоящия момент имотът
продължава да се владее и ползва от ищеца .
Заявява, че решил да се разпореди с имот при което установил в Техническа
служба при Община Родопи, че целият имот се води временна общинска собственост,
а от АГКК – Пловдив заявили, че към момента на възстановяването на земеделските
земи е трябвало да се иска възстановяването на имота, тъй като той бил записан
като земеделска и земя и сега вече бил на Община Родопи.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Община
Родопи чрез юрк. *** оспорва предявения иск. Твърди, че процесният имот
представлява земеделска земя, собствеността върху която се възстановява по реда
на ЗСПЗЗ. Твърди се, че ищецът не може да се легитимира като негов собственик,тъй като не е провел
реституционно производство и не е заявил такива претенции в предвидения в
закона срок .Ответникът сочи, че незнанието на закона не може да санира пасивното поведение на ищеца,
особено когато законодателят е предвидил продължителни срокове за заявяването
на реституционни претенции .Община Родопи заявява че неоснователно е
твърдението на ищеца,че е придобил имота по наследство, както и че е
придобит на основание придобивна давност, тъй като частната общинска собственост
не може да бъде придобивана по давност .Ответникът твърди, че процесният имот
не е идентичен с имота който е посочен в Записка договор за продажба на
недвижим имот от ****, с който се вписва договор за продажба от 1926г. В
нотариалния акт е цитиран имот с площ от 5 дка. ,а процесният поземлен имот
никога не е бил с тази площ. Поддържа се, че процесния имот е включен под № ***,
приложение № *** към Протоколно решение от 28.07.2008г. на комисия по чл. 19,
ал.2 ЗСПЗЗ с което са определени имоти от чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища като
след влизане в сила на плана за земеразделян на с. Ц., и на основание чл. 19,
ал.1, изр. второ ЗСПЗЗ този имот става частна общинска собственост по силата на
закона. Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание
чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна.
Установява се от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза с вещо лице геодезист В.К., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна, че процесния имот по плана за ***от ***. е с бил с пл. № *** от
кв.*** за който са отредени два парцела – *** и *** oт кв. *** и е бил с площ от 4000
кв.м, като в северозападната част на парцел *** e обозначено застрояване на жилищна
сграда с площ от 144 кв.м – скица № ** /л. 180 от делото/, по плана от 1963 е с
пл. № *** и попада извън регулация на населеното място, имотът е ограден с масивна
ограда като отново в този план е заснета масивната жилищна сграда с площ от 144
кв.м, а по данни от разписна книга към плана е записано: имот пл. № *** – двор-П.Д.
Т. – изключва се. По действащия регулационен план на *** имотът е заснет с с
нов номер - пл. № ***, който попада
извън регулация на населеното място като в плана е нанесена жилищната постройка
и обслужващите я сгради, а по действащата КК и КР имотът е с идентификатор № ***Според
вещото лице имот с пл. № *** съответства на имот пл. № ***, който пък
съответства на имот пл. № *** като от 1935г до началото на колективизацията
няма данни за одържавяването на процесния имот, същият представлява дворно
място и се ползва за отглеждане зелен чуци
за задоволяване на семейните нужди. В тази връзка настоящата инстанция не
счита, че по заявление-декларация от ****. наследодателят П. Т. е внесъл в ТКЗС
процесното дворно място като обработваема земя, тъй като, от една страна, това
дворно място е било вече застроено / данни за което се извличат от
регулационния план от 1935г. който отразява такова застрояване в
северозападната част на имота/ и се е ползвало за жилищна нужда, а от друга
страна, от приложения опис на земите, които се внасят в ТКЗС не се установява
именно процесния имот да е бил предоставен на ТКЗС, което обстоятелство не
установява и вещото лице като при разпита си то посочва, че земята не е
одържавявана, респ. св. А.Д. и св. И. Т ончев
в показанията си заявяват, че още приживе П. Т. е живеел в къщата, оградил е
мястото и го е ползвал. Следователно свидетелите също потвърждават заключението
на вещото лице, данните от регулационния план затова че процесния имот не е бил
включван в ТКЗС тъй като не е бил земеделска земя.
Следователно, следва да се приеме за доказано
твърдението на ищеца, че Д.С. Т. заедно с брат си И. С. Т. купуват през ***. нива с площ от 5 дка в местността
***/записка за договор за продажба на недвижим имот от ***/ като приживе още
двамата братя се договарят този имот да остане само за единия брат Д., който
остава собственик и построява към 1939г. къща заедно с лятна кухня, които
предоставя за ползване приживе на А.П.Т. – баща на ищеца.
Няма основание да се приеме, че имотът предмет на записката не е идентичен
с процесния независимо от наименованието на местността до колкото първото
официално сведение за собствеността което свързва наследодателя на ищеца е от
разписния лист към плана от ***., а както се посочи по-горе имотът е идентичен
с имотът от плана от ***. поради което и настоящата инстанция намира, че именно
имотът предмет на записка за договор за продажба на недвижим имот от ***. е бил
владян от наследодателя на ищеца и от самия ищец вкл. и понастоящем.
Съгласно чл.2 ЗСПЗЗ, земеделски
земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско
производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план,
или с околовръстен полигон; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са
застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни
или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,
нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са
заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или
други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към
такива съоръжения. Съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ по реда на този закон се
възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху
земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо
от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Следователно още преди възникването на ТКЗС /т.е
отпреди **./ процесният имот е бил в регулацията на *** – по плана от ***., / вещото лице К. не посочва, изрично, че
имотът е извън регулация, така както го констатира при последващите планове/,
както е и бил застроен, поради което и не е било налице основание за
включването му в блок на ТКЗС. Липсват данни това да се е случило и
впоследствие до колкото внесените земи в ТКЗС от П. Т. са заявени за
реституиране от наследниците му, респ. същите са реституирани, при което
наследниците не възприемат процесния имот като такъва, който някога е бил
обобществяван, че да го заявяват за реституиране.
Всъщност, като се има предвид, че в общия случай
колективизацията е приключила до към края на 50- те годни на 20 век, а имотът е
останал в регулация до ***., и съобразно с показанията на разпитания по делото
свидетел А. Д. следва с категоричност да се приеме, че той не е бил внесен в
ТКЗС и не е имал статут на земеделска
земя.
От разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ следва, че по
реда на този закон се възстановява правото на собственост върху земи, които са
имали статут на земеделски към момента на внасянето им в ТКЗС или ако не са
били внесени към момента на образуване на ТКЗС или най- късно да приключване на
колективизацията, а не към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Следователно процесният имот не подлежи на реституция
като земеделска земя и съответно няма основание спрямо него да се приложи
фактическия състав на чл. 19, ал.1, изр. второ ЗСПЗЗ, за да се приеме, че този
имот става частна общинска собственост по силата на закона
Ето защо, предявеният по делото иск ще следва да бъде
уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените от тях съдебни
разноски в размер от 850 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Родопи с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1а с представляващ – *** че С.А.Т.
с ЕГН ********** с адрес: *** притежава правото на собственост въз основа на давностно владение и наследство от А.П.Т.
/починал ***./ на дворно място с площ от 4000 кв.м. съставляващо имот пл. № ***
понастоящем имот с идентификатор № ***с площ от 4051 кв.м. по действащата КК и
КР на с. *** ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 144
кв.м. ведно с прилежащо избено помещение с площ от 116 кв.м, навес с оградни
стени с площ от 50 кв.м, второстепенни постройки.
ОСЪЖДА Община
Родопи с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Софроний Врачански № 1а с представляващ – **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.А.Т. с
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 850 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.