Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
9 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.365 и сл. от ГПК. От съдържанието на исковата молба и допълнителната искова молба, съдът констатира твърдяните факти, от които ищецът счита, че е възникнало и съществува претендираното от него право. А те са: Между страните по делото са сключени договори за финансов Л., единият от 24.08.2007 година, другият – от 11.12.2009 година; В изпълнение на сключените договори ищцовото дружество е придобило собствеността върху лизинговия обект и го е предало с приемо-предавателен протокол на ответника-лизингополучател на 04.09.2007 година; С втория сключен на 11.12.2009 година договор отношенията между страните по делото са предоговорени и се уреждат изключително и само по силата на този договор за финансов Л.; Със същия са уговорени задълженията на страните по делото, като ищцовото дружество е изпълнило точно и добросъвестно своите задължения, а ответникът по делото – лизингополучател, не е изпълнил поетите задължения, като към 24.07.2010 г. е спрял да плаща уговорените с договора месечни вноски; Не е заплащал и застрахователните премии, които е дължал съгласно сключения договор, като вместо него ищцовото дружество е заплатило на застрахователя дължимите премии; Съгласно чл. 30, ал. 1, б. „а” от договора при забава в плащането неизправната страна дължи на изправната неустойка за забава на плащането по 0,07% на ден върху сумата на забавеното плащане за всеки забавен ден, но не повече от 50%; Във връзка с неизпълнението ищцовото дружество отправило до ответника уведомително писмо, с което го поканило да заплати просрочените вноски: главница, възнаградителна лихва, неустойка за забава и застрахователните премии; Уведомителното писмо е получено на 01.02.2012 година срещу разписка лично от представляващия лизингополучателя – И. Н.; Връчването е удостоверено с подписите на двама свидетели; В уведомителното писмо е посочено, че ако лизингополучателя не погаси дължимите от него суми в 7-дневен срок, считано от получаване на същото, следва да счита договора за Л. за развален; Със същото писмо лизингополучателят е уведомен, че при разваляне на договора по негова вина същият дължи неустойка по чл. 30, ал. 1, б. „в” от договора, чийто размер е уговорен с посочената клауза; С уведомителното писмо в т.3 лизингополучателят е поканен в 7-дневен срок от развалянето на договора да върне на негов риск и разноски намиращия се в негово държание лизингов обект; Съгласно чл. 33 от договора при развалянето на договора лизингополучателят е длъжен да върне незабавно лизинговия обект; В указания срок лизингополучателят не е погасил дължимите суми и договорът е развален, считано от 09.02.2012 година; Към датата на подаване на ИМ ответникът не е заплатил дължимите суми, като задължението е общо в размер на 53 962,38 евро. В исковата молба са посочени в пунктове от 1 до 6 размерът на дължимите суми от ответника на ищцовото дружество по видове претенции – просрочена главница, просрочена възнаградителна лихва, неустойка за забава, застрахователни премии, разходи, свързани с връщане на лизинговия обект, неустойка във връзка с неизпълнение и разваляне на договора и законната лихва за забава върху всички предходни задължения. Въз основа на така твърдяните факти е направено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество общо сума в размер 53 962,38 евро, от които, както следва: -сумата от 37 939.4 евро, от която: 37 314.26 евро представляваща главница по договор за финансов Л. № 89947 от 11.12.2009 година за периода от 24.07.2010 година до 09.02.2012 година; 689.14 евро възнаградителна лихва от 24.09.2011 година до 09.02.2012 година; -сумата от 743.12 евро, представляваща незаплатени застрахователни премии по договор за финансов Л. № 89947 от 11.12.2009 година; -сумата от 76.69 евро, представляваща разноски във връзка с изземване на лизинговия обект; -сумата от 5 262.94 евро, като неустойка за забава от 01.07.2011 година до 09.02.2012 година по чл. 30, ал. 1,6. „А" от договора за финансов Л.; -сумата от 9 175.91 евро, като неустойка за неизпълнение и разваляне на договора по чл. 30, ал. 1,6. „В" от договора за финансов Л.; -сумата от 764.30 евро дължима на основание чл.86 от ЗЗД върху просрочената главница за периода от 10.02.2012 година до 03.04.2012 година; ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Не е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения срок. В последното по делото съдебно заседание процесуалния представител на ответника заема следното становище по предявените искови претенции: „Действително има неизпълнение по същото, но не считаме, че размерът на вземанията, както на главницата, така и на ГР.Д.№613/2012 г. ВТОС дължимите неустойките, частично е неоснователна претенцията Оспорваме исковата претенция по размер.” Прави възражения и за прекомерност на неустойка по чл. 30, ал. 1, буква „Б” от договора за финансов Л.. Излага доводи във връзка с това възражение. Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.345 от ТЗ, във с вр. чл.342, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.82 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД; обусловените - чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ. Чрез събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните по делото са сключени договори за финансов Л., единият от 24.08.2007 година, другият – от 11.12.2009 година. С втория договор, сключен на 11.12.2009 година договор отношенията между страните по делото са предоговорени и се уреждат изключително и само по силата на този договор за финансов Л.. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на „Договор за финансов Л. на пътно превозно средство” №20691 от 24.0/8.2007 година и „Погасителен план” към него; „Договор за финансов Л.на пътно превозно средство” №89947 от 11.12.2009 година; „Приложение №1 към договор за финансов Л. на пътно превозно средство” №89947 от 11.12.2009 година и „Погасителен план” към него, приложени към делото от л.6 до л.22. Вторият процесен договор е частен диспозитивни документи. Автентичен, подписан от лицата, които са посочени в него. Автентичността не е оспорена. С оглед разпоредбата на чл.180 от ГПК съдът приема, че волеизявленията, които се съдържат в него са направени от лицата, вписани в него. Освен това като диспозитивен документ не може да бъде верен или неверен, поради естеството на волеизявленията, които материализира. Щом е налице формалната доказателствена сила /документът е автентичен/, то е установено, че волеизявленията на страните са такива, каквито са изложени в него. Разпоредбата на чл.20 от ЗЗД визира изискванията при тълкуване на договорите да се установи действителната обща воля на страните. Съдът като се съобрази с посочената законова разпоредба и прилагайки я - т.е. тълкувайки уговорките, изложени в процесния договор, всяка една поотделно и във връзка една с друга, и прÕди всичко във връзка със смисъла на целия договор и неговата цел, приема че общата действителна воля на страните е следната: Ищецът се е задължил да предостави за ползване на ответника определен лек автомобил, при уговорени условия и срок на договора, а ответникът се е задължил да ползва предоставения автомобил съобразно уговореното; да заплаща месечна лизингова вноска за срока на договора и да върне на ищеца предоставения автомобил след изтичане на срока на договора и при уговорени условия. Освен основните договорни задължения, които са съществените елементи от съдържанието на такъв договор за Л. страните са уговори и допълнителни задължения, а именно: - за заплащане навъзнаградителна лихва от лизингополучателя; -за заплащане назастрахователните премии от лизингополучателя; - за заплащане нанеустойка при забава в плащане на месечните лизингови вноски от лизингополучателя; - за заплащане нанеустойка при виновно разваляне на договора от страна на лизингополучателя. Уговорили са и предпоставките за прекратяване на лизинговия договор преди изтичане на уговорения срок, включително и неговото разваляне при незаплащане в уговорените срокове на лизинговите вноски. Ищцовото дружество е придобило собствеността върху лизинговия обект и го е предало с приемо-предавателен протокол на ответника-лизингополучател на 04.09.2007 година. Обстоятелства, установени чрезсъдържанието на „Договор за покупко - продажба на МПС” от 24.08.2007 година; „Приемо-предавателен протокол към лизингов договор” №20691 от 24.08.2007 година; „Протокол за съответствие” от 11.12.209 година, приложени по делото от л.21 до л.24. От установените конкретни факти чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СИЕ съдът прави обобщен извод и приема за установени както вида, така и размера на вземанията, претендирани от ищеца, както следва: Размерът на просрочените и неизплатенимесечни лизингови вноски е 72 980,35 лв.; Размерът на просрочените възнаградителни лихви е 1 222,67 лв.; Размерът назастрахователните премии, заплатени от ищеца, а дължими от ответника, е 1 468 лв.; Размерът наразходите, свързани с връщане на лизинговия обект, заплатени от ищеца, е 150 лв.; Размерът нанеустойката за забаваза изплащане на лизинговите вноски е 10 293,40 лв.; Размерът на неустойката във връзка с неизпълнение и разваляне на договора е 17 946,52 лв. Чрез заключението съдът приема за установена и датата, когато ответникът е спрял плащанията - 12.09.2011 година. Ищцовото дружество отправило до ответника уведомително писмо, с което го поканило да заплати просрочените вноски: главница, ГР.Д.№613/2012 г. ВТОС възнаградителна лихва, неустойка за забава и застрахователните премии. Уведомителното писмо е получено на 01.02.2012 година срещу разписка лично от представляващия лизингополучателя – И. Н.. Връчването е удостоверено с подписите на двама свидетели. В уведомителното писмо е посочено, че ако лизингополучателя не погаси дължимите от него суми в 7-дневен срок, считано от получаване на същото, следва да счита договора за Л. за развален. Със същото писмо лизингополучателят е уведомен, че при разваляне на договора по негова вина същият дължи неустойка по чл. 30, ал. 1, б. „в” от договора, чийто размер е уговорен с посочената клауза. С уведомителното писмо в т.3 лизингополучателят е поканен в 7-дневен срок от развалянето на договора да върне на негов риск и разноски намиращия се в негово държание лизингов обект. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на „Уведомително писмо”, съдържащо и удостоверяване на връчването му, приложено към делото на л.26. Поради неизпълнение на поетите с договора задължения и изтичане на дадения с уведомителното писмо срок и на основание чл.32, ал.1, б.”Ж” от процесния, втори, лизингов договор, същияте развален, считано от 09.02.2012 година. При изготвяне на експертизата вещото лице се е съобразило с тази дата и дължимите суми са изчислявани, считано от спиране на плащанията, установено от експертизата, до посочената дата, когато договорът е развален. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на исковите претенции с правно основание чл.79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.345 от ТЗ, във с вр. чл.342, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл.20а от ЗЗД, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.82 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Между страните по делото е сключен валиден договор за Л. по смисъла на чл.342 и сл. от ТЗ. Приложими са разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД - чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, и чл.20а от ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. Договорът за Л. не е формален.Писмената форма не е необходима за неговата действителност. Аргумент чл.342 и сл. от ТЗ. Писмената форма е начин за доказване на постигнатата договореност. Договорът за Л. трябва да съдържа всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, които са регламентирани, с разпоредбата на чл.342 и сл. от ТЗ. В настоящия казус процесният договор е валиден от към съдържание. Страните са постигнали договореност по отношение на всички съществени елементи от съдържанието на такъв вид договор, както и по отношение на допълнителни задължения, посочени по-горе, и са я материализирали в писмен вид. Обстоятелства, приети за установени чрез съдържанието на процесния договор, приложенията към него и изложени при обсъждане на събраните по делото доказателства. Ищецът е изпълнявал поетите с договора задължения; а ответникът не е изпълнил задълженията си. Обстоятелства, установени чрез събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СИЕ, изложени при обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на горното фактическият състав, от който са възникнали претендираните вземания и тяхното съдържание е: Сключен между страните по делото валиден договор за Л., по който всяка една от страните по него дължи изпълнение, съответстващо на клаузите по договора и приложенията към него; Изпълнение от страна на ищеца на поетите с договора задължения; Неизпълнение от страна на ответникът поетите с договора задълженията. Вземанията са изискуеми.Настъпили са визираните в процесния договор на Л. падежи по отношение на всички вземания за лизингови вноски и възнаградителна лихва. С разваляне на лизинговия договор е настъпил и падежа на всички останали вземания, който е 09.02.2012 година. Обстоятелства, установени чрез събраните по делото писмени доказателства, изложени при обсъждане на събраните по делото доказателства. Размерът на всички вземания е установен чрез заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СИЕ така, както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства. За ищеца са възникнали валидни и изискуеми вземания за плащане на исковите претенции в размер, установен от заключението на вещото лице. Респективно за ответника са възникнали задължения да ги плати на ищеца, макар и при забавено плащане. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че възникналото вземане е погасено - платил или дългът е погасен чрез друг способ. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че възникналите вземания са погасени. Освен това ответникът не твърди, че ги е погасил. Ответникът оспорва само размера на дължимите суми, глобално, без да конкретизира по видове и размер. Обосновава възражението си с твърдение, за прекомерност на неустойката. Това възражение не е доказано. Не е доказан нито един от двата фактически състава, визирани с разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, при наличието на които е допустимо намаляване на неустойката. В тежест на ГР.Д.№613/2012 г. ВТОС ответника е да докаже, че уговорената неустойка е прекомерно голяма в сравнение с претърпените от кредитора вреди. Няма събрани по делото доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи такъв извод. Поради което и уговорената неустойка не може да бъде намалявана. С оглед на изложеното съдът прави следните обобщÕни изводи: За ищецане само са възникнали, но и съществуват валидни и изискуеми вземания за плащане на претендираните притезания в размер, установен от заключението на вещото лице, поради това, чевъзникналитевземания не са погасени, а за ответникаса възникнали и съществуват задължения да ги плати на ищеца, макар и при забавено плащане. По изложените съображения предявените искови претенции са основателни и доказани в размери, установени от заключението на вещото лице, и следва да бъдат уважени в тези размери, както и в претендираните размери в евро. Това е така защото всички установени по размер в лева суми от заключението на вещото лице, отговарят на исковите претенции по размер в евро по курс на БНБ към 09.02.2012 година. По отношение предявените обусловени искови претенции с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените са основателни, считано от изтичане на седмодневния срок от получаване на нотариалната покана, отправена от ищеца и получена от ответника. Аргумент чл.84, ал.2 от ЗЗД – т. е. от 09.02.2012 година, но за минало време само по отношение на исковите претенции за неизплатени лизингови вноски, възнаградителни лихви и дължими застрахователни вноски. Обезщетение за забавено плащане на дължимите неустойки не се дължи. Това е така защото не е уговорена наказателна неустойка. Исковите претенции са предявени, считано от 10.02.2012 година до 03.04.2012 година, и от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Размерът на дължимите изтекли лихви върху дължимите лизингови вноски, възнаградителни лихви и дължими застрахователни вноски за посочения период е 1 475,26 лв. Съдът ги изчисли на база законната лихва върху доказания размер на всички вземания за посочения период от допълнителното заключение на вещото лице при курс на 1 евро в лева към 02.09.2012 година. По изложените съображения предявените претенции следва да бъдат уважени в посочения размер в лева и евро и за посочения период, както и за законната лихва върху всички доказани вземания, считано от предявяване на исковите претенции до окончателното им изплащане. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 551,58лв.; Водим от горното и на основание чл.79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл.345 от ТЗ, във с вр. чл.342, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл.288 от ТЗ; чл.82 от ЗЗД; чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА "П. И. Н." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Б. Ч., община П., област В. Т., ул."Д." №., представлявано от И. К. Н. – управител, да заплати на "У. Л." , ЕИК- .., със седалище и адрес на управление: гр.С., област С. /столица/, Община „Столична”, Район „М.", бул. „Ц. Ш." №.,.. дължими и неизплатенисуми общо в размер на 105 536,20 лв. сто и пет петстотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки, от които, както следва: -сумата от72 980,35 лв. /седемдесет и две хиляди деветстотин и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки/,представляващапросрочени и неизплатенимесечни лизингови вноски по „Договор за финансов Л. №89947 от 11.12.2009 година с падеж 09.02.2012 година; -сумата от1 222,67 лв. /хиляда двеста двадесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,представляваща просрочени неизплатени възнаградителни лихви по „Договор за финансов Л. №89947 от 11.12.2009 година с падеж 09.02.2012 година; -сумата от 1 468 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева/, представляваща дължими и неизплатени застрахователните премии по „Договор за финансов Л. №89947 от 11.12.2009 година към 09.02.2012 година; -сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща дължими и неизплатени разходи, свързани с връщане на лизинговия обект по „Договор за финансов Л. №89947 от 11.12.2009 година; -сумата от 10 293,40 лв. /десет хиляди двеста деветдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща неустойка за забава за изплащане на лизинговите вноски по „Договор за финансов Л. №89947 от 11.12.2009 година към 09.02.2012 година; -сумата от 17 946,52 лв. /седемнадесет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща неустойка във връзка с неизпълнение и разваляне на „Договор за финансов Л. №89947 от 11.12.2009 година към 09.02.2012 година; -сумата от 1 475,26 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща изтекли лихви върху присъдените суми за: неизплатени месечни лизингови вноски, ГР.Д.№613/2012 г. ВТОС неизплатени възнаградителни лихви неизплатени застрахователните премии, за периода от 10.02.2012 година до 03.04.2012 година, заедно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано от предявяване на исковите претенции – 11.05.2012 година, до окончателното изплащанена сумите, ВСИЧКИСУМИ,платими в евро по курс на БНБ към 09.02.2012 година ОБЩО в размер на 53 960.63 евро /петдесет и три хиляди деветстотин и шестдесет евро и шестдесет и три/, с левова равностойност 105 536,20 лв. сто и пет петстотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки/ от които, както следва: -сумата 37 314.26 евро, представляваща главница по „Договор за финансов Л. №89947” от 11.12.2009 година за периода от 24.07.2010 година до 09.02.2012 година; -сумата 689.14 евро, представляваща възнаградителна лихва, считано от 24.09.2011 година до 09.02.2012 година; -сумата от 743.12 евро, представляваща незаплатени застрахователни премии по „Договор за финансов Л. №89947” от 11.12.2009 година; -сумата от 5 262.94 евро, представляваща неустойка за забава от 01.07.2011 година до 09.02.2012 година по чл. 30, ал. 1, 6. „А" от договора за финансов Л.; -сумата от 9 175.91 евро, представляваща неустойка за неизпълнение и разваляне на договора по чл. 30, ал. 1, 6. „В" от договора за финансов Л.; -сумата от 764.30 евро, представляваща изтекли лихви върху просрочената главница за периода от 10.02.2012 година до 03.04.2012 година, заедно със законната лихва върху всички платими суми, считано от предявяване на исковите претенции – 11.05.2012 година, до окончателното изплащанена сумите,. ОСЪЖДА "П. И. Н." , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. Б. Ч., община П., област В.Т., ул."Д." №., представлявано от И. К. Н. – управител, да заплати на "У. Л." , ЕИК- .., със седалище и адрес на управление: гр.С., област С. /столица/, Община „Столична”, Район „М.", бул. „Ц. Ш." №., ... направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 551,58 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |