№ 43314
гр. София, 18.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110109211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. И. Г. против „К“ ЕООД, в която са изложени
твърдения, че на 28.10.2024 г. между страните е сключен Договор за кредит № 1174856, по
силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца заем в размер на 2000 лева.
Ищецът поддържа, че сделката не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като в договора не е посочен действителният годишен процент на разходи. В исковата молба
са изложени твърдения, че в посочения по договора ГПР не е включено задължението на
кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 1124,07 лева за непредставяне на
обезпечение по заема – осигуряване на поръчители, които отговарят на редица условия или
представяне на банкова гаранция. Страната поддържа, че неустойката излиза извън
присъщите й функции, като целта на клаузата не е да гарантира предоставянето на
обезпечение за изпълнение на основното задължение на кредитополучателя по договора за
кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да доведе до допълнително
възнаграждение за ответника, т.е. представлява по своя характер скрита възнаградителна
лихва. По изложените твърдения е направено искане Договор за кредит №
1174856/28.10.2024 г. да бъде прогласен за недействителен, а при условията на евентуалност
клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в
размер на 1124,07 лева за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия
на ответника да бъде прогласена за недействителна. Направено е искане сторените в
производството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. М.
оспорва поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на процесния договор за
кредит. В депозирания отговор са изложени твърдения, че договорът за кредит сключен
1
между страните отговаря на всички разписани в Закона за потребителския кредит
изисквания. Представителят на дружеството поддържа, че към датата на сключване на
договора нормативно определеният праг на годишен процент на разходите възлиза на 67,15
%, а в случая уговореният ГПР възлиза на 62,57 %. В отговора са изложени твърдения
касателно действителността на уговорката за заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение по заема, както и че задължението за заплащане на соченото вземане не следва
да бъде включено в ГПР по договора. По изложените съображения е направено искане
предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по
делото съдебни разноски.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът предявява за съвместно разглеждане насрещен
осъдителен иск за сумата в размер на 2000 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за кредит № 1174856/28.10.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от предявяване на насрещния иск на 06.06.2025 г. до окончателно погасяване на
вземането. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на насрещната страна. Направено е искане, в случай че бъде уважен
първоначалния иск, да бъде извършено съдебно прихващане на насрещните вземания за
съдебно-деловодни разноски до размера на по-малкото.
Ведно с насрещната искова молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че насрещният осъдителен иск е
недопустим и неоснователен, тъй като договорът за кредит е недействителен. Направено е
искане в тежест на страната да не бъдат възлагани съдебни разноски, тъй като с поведението
си не е дала повод за завеждане на иска.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
кредит № 1174856/28.10.2025 г., респ. клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща
задължение за заплащане на неустойка в размер на 1124,07 лева за непредставяне на
обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия на „К“ ЕООД, за нищожен/нищожна е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен
договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, елемент от което е задължението
на потребителя да представи допълнително обезпечение по кредита, както и че сделката,
респ. клаузата е недействителна на соченото от страната правно основание.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на главница по Договор за кредит №
1174856/28.10.2025 г., респ. по чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност по договор за
кредит, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по
спора е възникнало валидно облигационно правоотношение с описан в насрещната искова
2
молба предмет, по силата на което процесуално легитимирания ответник се е задължил да
върне отпуснатата му в заем сума, предаване на отпуснатата в заем сума, размера и
настъпване на изискуемостта на вземането. В доказателствена тежест на ответника по
насрещния иск е да установи, че е погасил вземането за главница.
При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК,
следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за кредит № 1174856/28.10.2025 г., по силата на който „К“ ЕООД е
отпуснало в заем на И. И. Г. паричен заем в размер на 2000 лева, че отпуснатата сума е
предадена на кредитополучателя, както и че задължението за заплащане на неустойка по чл.
1, ал. 3 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на
1124,07 лева за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия, не е
включено в годишния процент на разходите по кредита.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.11.2025 г. от 10:50 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговора на исковата молба ведно с приложенията.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3