МОТИВИ на присъда по НОХД №350/2020 г. по
описа на ВПРС
Срещу подсъдимият И.З.А. с ЕГН **********
***, български гражданин,
с постоянен и настоящ адрес ***,
с основно образование, неженен, осъждан, от ШРП ТО-В.Преслав е внесен обвинителен акт, с който му е повдигнато
обвинения
това, че на 01.07.2020 г. на кърстовище между път I-7 и път II-74 в Община Велики Преслав, обл.Шумен, управлявал моторно превозно средство – л.а.“Опел Корса“ с рег.№*** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
– 0.71 на хиляда, установено по надлежния ред,
с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр.№ARDN0037, след като е осъден с влязло в сила на
28.11.2017
г. определение за одобряване на споразумение
по НОХД№453/2017
г. по описа на ВПРС за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК -престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Подсъдимият и защитника в разпоредителното заседание по
делото на основание чл.371, т.1 от НПК дават
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите-полицейски служители, разпитани
в хода на ДП, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите. Съдът с определение от
29.06.2021 г. одобри изразените съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като
при постановяване на присъдата непосредствено ползва на протоколите за разпит
на свидетели приложени по досъдебното производство.
В хода на съдебните прения
представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, предвид многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства 4 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален
общ режим и глоба в минимален размер 500
лева. На осн.чл.68, ал.1 от НК да бъде приведено в
изпълнение и отложеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД№453/2017
г. по описа на ВПРС. Предлага на осн. чл. 343г подсъдимия да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от две години.
Защитникът счита че липсва
умисъл за извършване на престъплението от подсъдимия и моли същия да бъде
оправдан. Подс. И.З. не е извършено виновно, престъплението
в което е обвинен и деянието е случайно такова съгласно чл.15 от НК. Счита, че
в случая се касае за случайно деяние, което не би следвало да бъде преследвано
от закона.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият поддържа изложеното от защитника.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
Вечерта на 30.06.2020 г. подсъдимият И.А. бил в дома си в
компанията на жената, с която живее Е.Г., Р.А.и още няколко
неустановени лица. Всички били радостни от новината за бременността на Г. и по
този повод се почерпили, като подсъдимия употребил алкохол-изпил шест литра
бира. Следващият ден Г. била на преглед при гинеколога си в гр.В.Преслав. На
01.07.2020 г. подс.А., заедно с Г. пътували с л.а.
„Опел Корса", с ДК№ ***от гр.В.Преслав към с.Златар,
като автомобила се управлявал от подсъдимия. На кръстовище между път
I-7 и път II-74 в Община Велики Преслав, обл.Шумен, А. не
спазил знак В-2 („Спри, пропусни движещите се по
пътя с предимство"). На същата дата и място свидетелите
С.В.Н.(мл.автоконтрольор при
РУ -В.Преслав) и И.М.И.(ст.полицай
ООР при РУ -В.Преслав), след като установили допуснатото нарушение на ЗдвП, спрели за проверка подсъдимия. В процес на проверката, свидетелят С.Н.усетил мирис на
алкохол, идващ от страна на обвиняемия. Това дало повод за извършване на
проверка на лицето за алкохолно съдържимо в дъха му посредством техническо
средство алкотест „Дрегер
7510" с фабр.№ АRDN 0037 (проба № 5167). Уредът отчел съдържание на алкохол в дъха на
обвиняемия с концентрация от 0,71 на хиляда. Пред свидетелите И.А. споделил, че
предната вечер до около 23.00 часа, изпил шест литра бира. Свидетелят С.Н.му
издал талон за изследване с № 0041715, но подсъдимия отказал да даде кръв за
химичен анализ и приел показанията на техническото средство. Свидетелят С.Н.съставил
АУАН серия СА № 200626, в който отразил допуснатото от подсъдимия нарушение на
ЗДвП. Започнато било настоящото досъдебно производство. В хода на разследването
било установено, че подсъдимият е вече осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Изложените фактически положения се подкрепят от следните
събрани по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Е.Г.,
Р.А., А.И., С.Н., И.И.и от
оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал - копие
на АУАН серия СА № 200626, копие на талон
за изследване с № 0041715, справка за съдимост
на, ЗППАМ № 20-0323-000140/02.07.2020г., справка за нарушител/водач, списък на
преминали успешно проверка анализатори на алкохол в дъха,
Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г., удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 09.04.4812 и др.
В подкрепа на приетата за установена фактическа
обстановка са свидетелските показания на полицейските служители С.Н.и И.И., които се кредитират изцяло от съда и от които се
установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите
се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни
за събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания
са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си,
така и с останалия оценен като достоверен доказателствен
материал, и взаимно се допълват. съдът
не намира основание да счита, същите за заинтересовани от изхода на делото. В
показанията си свидетелите С.Н.и И.И.обясняват повода
по който подсъдимия е спрян за проверка – нарушение на ЗДвП, мястото на което е
спрян за проверка, автомобила, който е управлявал и начина по който са
установили наличието на алкохол в издишания въздух.
Съдът кредитира показанията на свидетелите – Е.Г., Р.А., А.И. изцяло,
показанията им кореспондират както помежду си и с писмените доказателства по
делото. Същите косвено допълват показанията на св.Н. и И. по отношение на
обстоятелството, че подсъдимия е употребил алкохол и след което е управлявал
МПС.
Показанията на всички посочени свидетели се подкрепят от
приобщените писмени доказателства.
Обстоятелството, че подсъдимия е бил вече осъждан за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК се установява от справката му за съдмост.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на
подсъдимия, имащи значение за отговорността му допринася справка за съдимост и
справка за нарушител.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе
обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с
подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на
подсъдимия в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и
непораждащ съмнения извод, че подсъдимия в посочения в обвинението период и
място, е извършил на престъплението, в което е обвинен по чл.343б ал.2 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на
мотоциклета/МПС/", което съгласно константната практика на Върховния съд е
"всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите
му";
- от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява по надлежния ред/с техническо средство/, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда;
- подсъдимият е бил вече
осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата и ниското правно
съзнание на подсъдимия.
Относно
наличието на основания за квалифициране на случая като "случайно деяние":
Съдът не
намери основания за квалифициране на деянието като "случайно" по смисъла на чл. 15 от НК. За да е налице "случайно
деяние" е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици. За да се изключи виновното поведение е необходимо деецът да се е
съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява
при управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен
в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредните последици. В конкретния случай, подсъдимият е управлявал автомобила
след употреба на алкохол, независимо кога го е употребил, към монета на
управлението е бил под въздействието му, т.е по начин, който е забранен от
закона и е следвало да съобрази поведението си. Освен това при управлението е
извършил и нарушение на ЗДвП, като неспазил задължителен пътен знак, отново
управлявал МПС по небезопасен начин. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, защото същият
не е съобразил времето, през което е бил под въздействие на изпития алкохол. Ирелевантни за деянието са навежданите от защитата
обстоятелства, подкрепени от показанията на водените от тях свидетели, кога
подсъдимия е употребил алкохол, колко алкохол употребява, хранил ли се е
вечерта и на сутринта, когато е установено алкохолното съдържание, пил ли е
ободряващи напитки и т.н. Ето защо, в
случая не може да се приеме, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът прецени следните
отегчаващи отговорността му обстоятелства: нарушения на ЗДвП.
Съдът констатира следните
смекчаващи обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
- съдействие на органите на
наказателното производство;
-младата възраст;
-повода за пътуването му;
С оглед изложеното съдът
прецени, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и определи
наказанието за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с
ал.1 от НК на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради което му наложи наказание четири месеца “лишаване от свобода“ и глоба в минималния предвиден в закон размер. Съдът, като взе предвид, че в случая не са
налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид
предходното му осъждане, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наложеното наказание „лишаване
от свобода“ и на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ
режим на изтърпяване.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал.2 вр. с ал.1, вр. чл. 37, ал. 1, т.
7, вр. чл. 49, ал. 1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия кумулативното предвиденото в закона наказание “лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от две години, считано от
влизането на присъдата в сила. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид нарушенията му по ЗДвП, включително това дало повод за проверката,
предходното му осъждане за престъпление против транспорта и липсата на
отговорност за спазване на правилата за движение по пътищата, дори и при превоз
на бременната си съжителка.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, от наложеното наказание “лишаване от
право да управлява моторно превозно средство”, приспадна времето, през което
подсъдимият за същото деяние е бил лишен по административен ред от право да
управлява моторно превозно средство, считано от
01.07.2020 до влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на наказанията, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че
така определеното общо наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
се отнеме възможността му да върши други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът постанови подсъдимия да изтърпи и наказанието осем месеца “лишаване от свобода” наложено му с определение за одобряване на
споразумение за решаване на делото в съдебното производство по НОХД№453/2017
г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 28.11.2017
г., изпълнението на което е било отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от
НК за срок от три години,
като на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ
режим на изтърпяване на наказанието.
. На осн.чл.59, ал.1 от НК, съдът постанови
приспадане на времето, през което подсъдимия е бил задържан на осн.ЗМВР от определеното по НОХД№453/2017
г. по описа на ВПРС по същото дело.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: