Решение по адм. дело №359/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/.

Делото е образувано по жалба на Д. Е. А. и Я. П. А., и двамата от гр.Видин, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № ЗД/Д-ВН-165/29.10.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето Е.-Д. Я. А. в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства-гр.Видин.

Твърди се от жалбоподателите, че заповедта е незаконосъобразна на всички основния по чл.146 от АПК. Подържа се в съдебно заседание, че не са налице фактически основания за издаване на процесната заповед, не е проведено доказване в административното производство, а са налице едностранно изготвени документи, не съответства и на целта на закона, като не са предприети други мерки, а е предприета най-тежката само по думи на детето. Сочи се, че не са налице и условията на спешност.

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин. Претендират се и разноските за производството. Прави се възражение за прекомерност на ю.к. възнаграждение.

В хода по същество е отправено отново искане за спиране изпълнението на заповедта по съображения за установени нови обстоятелства.

Ответникът по делото-Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на основанията на закона и при спазване на административно-производствените правила. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Заинтересованата страна Е.-Д. Я. А., чрез особения си представител адв.И. Д., оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Сочи, че в случая съдът следва да се ръководи от висшите интереси на детето, като целта е да бъде съхранено неговото физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие и да бъдат предотвратени възможностите за неговото увреждане.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Д. Е.-Д. Я. А. е родено на ...........г. В регистъра на населението като родители на детето са вписани имено жалбоподателите Д. Е. А.-майка, и Я. П. А.-баща. Първоначално е отглеждано от майката, а от 2013г. е настанено и отглеждано от бабата по майчина линия в гр.М. От 2018г. отново се отглежда от майката в гр.Видин. Понастоящем /от около 4-5 години/ се отглежда от майка си ............ ѝ Я. А., ....................., като същите живеят в семейното жилище на Я. А., съвместно с бабата по бащина линия, а към момента и със сина на бащата от предходна връзка.

На 29.10.2025г. в Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Видин, е постъпил сигнал от директора на СУ“Цар Симеон Велики“-гр.Видин, за сериозни опасения, че ученичката Е.-Д. Я. А.,..... клас в училището, е жертва на продължително насилие в семейна среда. Посочено е в сигнала и че по данни на Е. майка ѝ е в неизвестност от 27.10.2025г., като към момента за нея се грижи съпругът на майката, който ......................

Във връзка с постъпилия сигнал е проведена екипна среща на представителите на мултидисциплинарния екип, работещ по координационния механизъм за взаимодействие между институциите и организациите при случаи на деца в риск. .......................................................................................................................................................................................................................

Във връзка с регистрирания сигнал е изготвен и план за действие по чл.36г от ЗЗД от 29.10.2025г.

По случая от социалния работник в отдел „Закрила на детето“ е изготвен Доклад за оценка на постъпилия сигнал от 29.10.2025г., в който е отразена предоставената до момента информация и данните, предоставени по време на Координационния механизъм, от класния ръководител, училищния психолог и директора на училището, че Е. е много притеснена и разстроена от случващото се, като въз основа на установеното е изложено становище, че съществува реална опасност за живота и здравето на непълнолетната Е. и е направено предложение спрямо нея да бъде предприета спешна мярка за закрила по чл.26 от ЗЗД и да бъде настанена в СУ Кризисен център към КСУДС-Видин, като при събиране на допълнителна информация с цел изясняване на случая и при промяна на обстоятелствата, довели до настаняването, да се предприеме по-благоприятна мярка за закрила.

При горните обстоятелства и въз основа на изготвения социален доклад по случая е прието от директора на ДСП-Видин, че за запазване живота и здравето на детето е целесъобразно непълнолетната Е.-Д. Я. А. да бъде спешно настанена в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социална услуга за деца и семейства-гр.Видин, поради което и на основание чл.27,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.4, ал.1, т.5, чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗД, във вр. с чл.26 от ЗЗД е издадена процесната заповед за настаняване на детето по административен ред временно при условията на спешност със срок до постановяване на съдебното решение по чл.28 от ЗЗД.

.............................................................................................................................................................................................................

Уведомена е и РП-Видин за постъпилия сигнал с писмо изх.№ СЛ/Д-ВН/1472-001/03.11.2025г. за проверка на същия.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са две групи свидетели.

.............................................................................................................................................................................................................

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от родители, на които е признато правото да обжалват заповедта.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-директора на ДСП-Видин, при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административно-производствените правила, изискването за форма на административния акт и целта на закона.

Съгласно чл.26 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва по искане на ДСП , прокурора или родителя от районния съд. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Съобразно чл.27,ал.1 от ЗЗД настаняването по административен ред се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

В случая обжалваната заповед е именно за настаняване на детето по административен ред до произнасянето на районния съд по искане на дирекцията, което същата следва да упражни в едномесечен срок.

Посочените от административния орган основания за настаняване на детето в СУ към КЦ на КСУДС са чл.25,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЗД. Съобразно посочените разпоредби може да бъде настанено извън семейството дете: т.3.-чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; т.4-което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

В случая не се установява наличие на трайна фактическа невъзможност на родителите да отглеждат детето си, поради което не е налице визираното основание за издаване на оспорената заповед-чл.25,ал.1,т.3 от ЗЗД. Родителите полагат грижи за детето, като осигуряват необходимите социално-битови условия условия и среда, а майката не е била в неизвестност противно на посоченото от административния орган.

Налице са обаче предпоставките на чл.33,ал.1 от ППЗЗД във вр. с чл.25,ал.1,т.4 от ЗЗД. за издаване на процесната заповед.

Видно от събраните в административното и съдебното производство доказателства, безспорно са постъпили данни в Дирекция „Социално подпомагане“-Видин, за дете в риск. ....................................................................................................................

Съобразно чл.33 от ППЗЗД спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта.

В случая в съответствие с разписаните административно-производствени правила проучването е започнало незабавно и въз основа на изготвен социален доклад за оценка на сигнала е издадена обжалваната заповед.

Съобразно разпоредбата на чл.142,ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но съобразно чл.142,ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, поради което с оглед разпоредбата на чл.33 от ППЗЗД следва да бъдат съобразени и установените обстоятелства при последвалото издаването на заповедта проучване.

В случая с оглед постъпилите данни от детето и установеното негово психо-емоционално състояние правилно е прието от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Видин, че са налице предпоставките на чл.33 от ППЗЗД, във вр. с чл.23,ал.1,т.4 от ЗЗД за спешно извеждане на непълнолетната Е.-Даян от семейството. При постъпили данни за упражнено насилие върху детето, довели до констатираните към момента на издаване на заповедта силно влошени отношения между родител и дете, са изпълнени предпоставките на чл.23,ал.1,т.4 от ЗЗД за предприемане на мярка за закрила при условията на спешност. Доколкото изнесените данни от детето подлежат на проверка и установяване, наличието на дълбок конфликт между детето и родителите се установява както от показанията на свидетелите, така и от предоставената информация от самите родители и детето. Констатираните силно влошени отношения към момента на издаване на заповедта не влияят положително върху психическото и емоционално развитие на детето и представляват заплаха за неговото здраве, основание за предприемане на спешна мярка за закрила по реда на чл.33 от ЗЗД. Правото на закрила на детето е разписана изрично в чл.11 от ЗЗД-„Закрила срещу насилие“. Съобразно чл.11 от ЗЗД всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие, срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси, срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие. В случая закрилата е предоставена в съответствие с посочените по-горе разпоредби.

Не могат да бъдат споделени развитите доводи за незаконосъобразност на заповедта по съображения, че заповедта е издадена единствено въз основа на казаното от детето без да са налице доказателства-без да е назначена съдебно-медицинска експертиза, комплексна психолого-психиатрична експретиза, без да е изяснено дали има следи от нараняване, без да са снети сведения от личния лекар, за да се изясни дали детето не манипулира органите на ДСП, както и че е издадена при липса на условия на спешност. Действително направените констатации за насилие са изцяло въз основа на информацията, предоставена от детето пред училищния психолог, впоследствие споделена и пред социалните работници, но съобразно чл.33,ал.1 от ППЗЗД директорът на дирекция „Социално подпомагане“ действа при условията на спешност, след което провежда проучване. Не би могло в настоящето производство, което е с обезпечителен характер спрямо интересите на детето, и не е предмет на настоящето производство установяването по безспорен начин дали спрямо детето са извършени сочените от него посегателства, а същите подлежат на изясняване и доказване евентуално в задължителното производство по чл.28 от ЗЗД, което настоящето обезпечава, съответно в наказателното производство при налични данни за престъпление от общ характер. В настоящето производство обаче не са събрани доказателства, сочещи че поведението на детето е манипулативно. Показанията на свид. И. за липса на каквито и да е конфликти в семейството не съответстват на всички други, събрани в производството доказателства и установени обстоятелства за наличие на такива, поради което същите не следва да бъдат кредитирани. Показанията на свид.Р. следва да бъдат кредитирани, като в резултат на непосредствените си впечатления същият установява, че родителите се грижат за детето, което не се оспорва, а за наличие на проблеми с детето възприетото е по споделеното от родителите и представената от тях информация. Следва да бъдат възприети и показанията на свид.С. и С., като същите установяват пък какво е споделило детето, както и непосредствените си наблюдения относно емоционалното състояние на детето, а именно, че същото е стресирано и разстроено и не желае да се среща с родителите си. Такава е и констатацията на съда при проведеното изслушване на детето. В случая наличният конфликт изисква задълбочена проверка и оценка на изнасяните данни, вкл. и такива за извършено престъпление от общ характер, с всички доказателствени средства, вкл. сочените от жалбоподателите, което обаче не може да бъде извършено в настоящето производство предвид характера на същото. В този смисъл са и показанията на психолога, която сочи, че за да бъде извършена преценка на поведението на детето-дали същото проявява реакции, типични за преживяно насилие, трябва повече наблюдение върху поведението на детето. Това от своя страна е несъвместимо с целта на настоящата мярка. В случая дори само наличният конфликт между детето и родителите попада в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗД, тъй като констатираните отношения между родител и дете не повлияват положително върху психическото и емоционално развитие на детето. Видно от разпоредбата на чл.33 от ППЗЗД заповедта се издава незабавно след получаване на сигнала, а проучването се провежда впоследствие. Касае се за временна мярка, която се предприема при условията на спешност. Действително данните за насилие са за минал период, но оценката на психическото и емоционално състояние на детето, налагащи нужда от извеждане на детето от семейството, е с оглед момента на предприемане на мярката за закрила. Следва да се има предвид и възрастта на детето, непълнолетно такова, което осъзнава правото си на защита от компетентните институции и търси същата. Във всички случаи водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. Съобразно §.1,т.5 от ДР на ЗЗД "Най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето;на неговите физическите, психическите и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето. В случая желанията на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, възраст, пол, травматични събития от миналото /за скандали в семейството с намесата на полицията съобщават дори самите родители/, предоставените от детето сведения, които налагат извеждането му от семейството и проверка на данните, обуславят налагането именно на посочената мярка като предприета в най-добър интерес на детето.

Не може да бъде споделено и възражението за порочност на заповедта поради липса на конкретика в същата. Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая изрично ответникът се е позовал на констатациите в доклада за оценка на сигнала, който съдържа споделената информация от родителите и други институции и лица, и въз основа на същите е направен извод за наличие на опасност за живота и здравето на непълнолетното дете като е направена преценка на емоционалното му състояние. Следва да бъде отчетено обстоятелството и че данните са такива, каквито са споделени от детето, тъй като съобразно показанията на психолога същата „не рови в подробностите“, не „изтръгва“ информация от детето, а работи с тази, която детето е споделило.

Обжалвана заповед съответства и на практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 §.64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, № 27148/12, §.92. Наложената с процесната заповед временна мярка-настаняване в Кризисен център до постановяване на решението на съда по чл.28 от ЗЗД, способства за осигуряване на най-добрия интерес на детето-развитието на детето в сигурна и защитена среда, и за установяване на действителните обстоятелства за осигуряване на такава.

Предвид горното заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материално-правни изисквания и цели на закона-съблюдаване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §.1,т.5 от ДР на ЗЗД, поради което не са налице основанията по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

В хода по същество е отправено отново искане от жалбоподетелите, чрез процесуалния им представител, за спиране на изпълнението на заповедта по съображения за установени нови обстоятелства, по което съдът дължи произнасяне. Съобразно разпоредбата на чл.166,ал.4, във вр. с ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, в случая допуснато по силата на закона, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се установяват нови обстоятелства от тези, при които е постановена обжалваната заповед и при които се е произнесъл вече съдът с определение № 1179/12.11.2025г., основание за спиране на допуснатото с изрична законова разпоредба предварително изпълнение на заповедта. Напротив, последващите обстоятелства, които се установяват, са че детето се чувства добре в КЦ, чувства се сигурно, към момента желае да остане в центъра и не желае да се връща при родителите си.

Предвид горното искането следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл.143,ал.3 от АПК на ЮЛ, към което е органът, издал оспорения акт, се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК. На основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв, минималния размер, предвиден в разпоредбата.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Е. А. и Я. П. А., и двамата от гр.Видин, против Заповед № ЗД/Д-ВН-165/29.10.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето Е.-Д. Я. А., в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства-гр.Видин.

ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-ВН-165/29.10.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето Е.-Д. Я. А. в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства-гр.Видин.

ОСЪЖДА Д. Е. А. и Я. П. А., и двамата от гр.Видин, да заплатят на Агенция за социално подпомагане-гр.София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

В частта, в която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, решението е с характер на определение и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.