Решение по дело №48/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.04.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11.03.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

48

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 002253 от 28.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00лв. на „Сириуселтранс”ЕООД- Кърджали, за това, че на работещия като шофьор товарен автомобил С. С. А. през периода от 09.03.2019г. включително до 22.03.2019г. включително работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка в размер на 48 часа. През посочения период е полагал труд ежедневно през прекъсване- нарушение на чл.153 ал.1 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който намира наказателното постановление за незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Мо ли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно по подробни съображения в писмено становище, което прилага. Моли да им се присъдят разноските по делото.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който считал жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Безспорно е налице нарушение на трудовото законодателство по състава на чл.153 ал.1 от КТ. Не са допуснати нарушения при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Настоява и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. Юрисконсултът представя писмена защита.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: По повод получени сигнали в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали свидетелите Х.Ч. и К.С. в качеството си на инспектори в посочената дирекция, извършили проверка по документи на фирма „Сириуселтранс”ЕООД- Кърджали в периода от 28.06.2019г. до 16.08.2019г. По време на нея с призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК изх.№ 1906 1964/ 28.06.2019г. от жалбоподателя в качеството му на работодател са изискани да представи документи касаещи наетите лица, трудовите им досиета, справки и уведомления за регистрация на трудовите договори, документи за командироване на лицата, документи регламентиращи работното време и отчитането им, застраховки на командированите лица и други. Тази призовка е получена същия ден от жалбоподателя чрез надлежно упълномощено лице. По този повод в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали били представени Правилник за вътрешния трудов ред в „Сириуселтранс“ЕООД- Кърджали, Заповед № 5/ 18.11.2016г., Работен дневник на С. А. за месец март 2019г., Трудов договор № 95/ 30.10.2018г., Справка за уведомление по чл.62 ал.5 от КТ от 24.06.2019г. и от 01.11.2018г., Длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил, Служебна бележка № 95/ 30.102.018г. за проведен начален инструктаж на С. А., както и заповеди за командировка, пътни листове и РКО за С. А.. От тези документи проверяващите свидетели Ч. и С. установили, че в периода от 09.03.2019г. до 22.03.2019г. работодателят „Сириуселтранс“ЕООД- Кърджали е възлагал на работника С. А. непрекъсната работа в продължение на 14 дни без нито един почивен ден. По този начин работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка на С. А., който работел като „шофьор“, в размер на два последователни дни в периода от 09.03.2019г. до 22.03.2019г. Това било видно както от работния дневник на този работник, така и от заповеди за командировка, пътни листове и РКО за С. А.. Съгласно представеният им Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед № 5/ 18.11.2016г. работният ден започвал в 8.30ч. и завършвал в 17.30ч. всеки ден от седмицата, а седмичната почивка при петдневна седмица е поначало в неделя и се осигурява най- малко 48 часа непрекъсната седмична почивка, а при сумирано изчисляване на работно време- непрекъснатата почивка е не по- малко от 36часа. Тъй като работодателят не представил документи установяващи сумирано изчисляване на работния ден, проверяващите свидетели приели, че в проверяваното дружество не е налице такова, а работникът С. А. работи на 8 часов работен ден и 40 часа седмично. За това, че в периода от 09.03.2019г. до 22.03.2019г. работодателят не е осигурил седмична почивка от 48 часа в два последователни дни, на датата 16.08.2019г. свидетелят Х.Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.153 ал.1 от КТ, който бил подписан от упълномощено лице. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази безспорна фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства, а именно гласни дадени от Х.Ч., К.С. и К.С., от писмените- Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1921431/ 16.08.2019г., Декларация от 14.10.2017г., Правилник за вътрешния трудов ред в „Сириуселтранс“ЕООД- Кърджали, Заповед № 5/ 18.11.2016г., Работен дневник на С. А. за месец март 2019г., Трудов договор № 95/ 30.10.2018г., Справка за уведомление по чл.62 ал.5 от КТ от 24.06.2019г. и от 01.11.2018г., Длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил, Служебна бележка № 95/ 30.10.2018г. за проведен начален инструктаж на С. А., както и заповеди за командировка, пътни листове и РКО за С. А., а и от Акт за установяване на административно нарушение № 09- 002253 от 16.08.2019г. чиято доказателствена сила не бе оборена.

Настоящата инстанция приема, че в проверяваната фирма не е било въведено сумарно отчитане на работното време, тъй като нито по време на проверката, нито в съдебното производство, са представени от жалбоподателя доказателства за съставени такива документи. Освен това  на основание чл.142 ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време- седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, но това установяване следва да е подчинено на редица условия, едно от които е заповед на работодателя, каквато не е налична нито по делото, нито в представената преписка. Съгласно чл.9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е въведено изискване едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.142 ал.2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода, както и работодателят да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Такива графици не са представени по делото и не се твърди да са съставяни в дружеството през процесния период. Представеният и приет работен дневник на С. А. не разкриват характеристиките на графици по смисъла на цитираната разпоредба.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба, тъй като наказателното постановление е връчено на ръка на упълномощен представител на датата 07.01.2020г., а жалбата е заведена при административнонаказващият орган на датата 13.01.2020г., което означава, че е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.153 ал.1 от КТ казва, че „При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.“ Безспорно от гласните и писмени доказателства се установи, че в периода от 09.03.2019г. до 22.03.2019г. включително работодателят, в случая жалбоподателят, не е изпълнил това вменено му задължение, тъй като работникът С. А. не е почивал два последователни дни единият които в неделя. От изложеното до тук е видно, че деянието е съставомерно от обективна страна, поради което правилно наказващият орган е реализирал административнонаказателната отговорност на дружеството- работодател. Тъй като в настоящия случай отговорността на жалбоподателя е такава по чл.83 ал.1 от ЗАНН, не следва да се обсъжда въпроса за вината. При индивидуализиране на наказанието наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения от закона минимум, а именно „имуществена санкция” от 1500лв. С оглед на тези доказателства съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е  законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено от съда.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон, тъй като такива не бяха установени.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на трима свидетели, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 120лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09- 002253 от 28.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00лв. на „Сириуселтранс”ЕООД- Кърджали, за това, че на работещия като шофьор товарен автомобил С. С. А. през периода от 09.03.2019г. включително до 22.03.2019г. включително работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка в размер на 48 часа. През посочения период е полагал труд ежедневно през прекъсване- нарушение на чл.153 ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Сириуселтранс”ЕООД- Кърджали с ЕИК/ БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 120лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

         

                                                        Районен съдия: