№ 18742
гр. София, 01.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110104273 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК .................
срещу Ф. Б., роден на 01. 11. 1958 г. в град Т., гражданин на И., постоянен адрес град Г., ул.
„......................... Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно
отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия за битови нужди спрямо
топлоснабдения имот **....., находящ се в град .............................., през периода 01. 05. 2019
г. – 30. 04. 2022 г.
Във връзка със служебните си правомощия за проверка за наличието на процесуални
предпоставки за разглеждането на исковата молба българският съд остави без движение
исковата молба и указа на ищеца да посочи адреса на пребиваване на ответника на
територията на нашата държава. С молбата от 14. 08. 2023 г. ищецът не изпълни така
дадените му указания, защото, както впоследствие съдът му разясни, адресът на
топлоснабдения имот не е задължително да е адреса на пребиваване на ответника на
територията на нашата държава и даде на ищеца последна възможност да се снабди с
необходимите данни от съответните административни органи в двуседмичен срок от
връчване на преписа от разпореждането на съда. Преписът от разпореждането беше връчен
на ищеца на 22. 01. 2024 г. и съдът му издаде необходимото му съдебно удостоверение
преди изтичането на съответния срок на 30. 01. 2024 г., но въпреки това поради
процесуалното бездействие на ищеца съдебното удостоверение беше получено от него след
изтичането на срока – на 19. 02. 2024 г. Въпреки това съдът напомни на ищеца, че следва да
заяви дали е получил необходимите данни от компетентната администрация, и го
предупреди, че ако не стори това в едноседмичен срок от връчването на преписа от новото
разпореждане, то исковата молба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено. Преписът от това ново разпореждане беше връчен на ищеца на 02. 04. 2024 г.
Срокът за изпълнението на тези последни указания на съда следователно е изтекъл на 10.
04. 2024 г. Едва след изтичането на срока с молба от 24. 04. 2024 г. ищецът заявява, че
поради техническа грешка при заплащането на държавна такса все още не е получил
необходимите данни, за които му беше издадено съдебното удостоверение. Иска да му бъде
„определен нов срок“ за представянето на съответните данни.
Ако изявлението на ищеца съставлява искане за продължаване на срок по смисъла на
чл. 63 ГПК, то е процесуално недопустимо, защото е направено след изтичането на всички
указани от съда срокове. Ако изявлението на ищеца съставлява искане за възстановяване на
изтекъл срок по смисъла на чл. 64 ГПК, доколкото не са представени доказателства за
твърдените от ищеца обстоятелства, които не е могъл да преодолее. И в двата случая съдът
намира, че следва да остави без уважение искането за „определяне на нов срок“. Тук следва
1
само да се допълни, че от момента на издаването на съдебното удостоверение на 30. 01. 2024
г. до настоящия момент са преминали три месеца, което надхвърля каквито и да е
разбирания за подходящ срок за набавянето на данни от администрацията, включително ако
е допусната някаква техническа грешка. Съдът прилага закона еднакво спрямо всички (чл. 9
ГПК). Ищецът „Т. С.“ ЕАД не се ползува с привилегировано положение спрямо който и да
било друг ищец.
Претенцията е свързана с договорна отговорност и следователно важат правилата на
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно чл. 4, пар. 1 от него исковете срещу лица с
местоживеене в държава, която е член на Европейския съюз, се предявяват пред съдилищата
на тази държава. Когато става въпрос за договор, сключен с потребител (предоставянето на
топлинна енергия за битови нужди съставлява именно договорно отношение с потребител),
другата страна по договора може да предяви иск срещу потребителя само в съдилищата на
държавата от Европейския съюз, където има местоживеене потребителят (чл. 18, пар. 2 от
регламента). Понятието „местоживеене“ се определя съгласно вътрешното право на
сезирания съд (чл. 62, пар. 1 от регламента). По българското право българските граждани
имат постоянен и настоящ адрес (чл. 90 – 91 от Закона за гражданската регистрация), като
съдебната практика приема, че настоящият адрес отразява местоживеенето на българските
граждани (определение № 886 от 09. 11. 2011 г. по ч. т. дело № 130/2011 г. на ВКС, II т. о.).
Чужденците, които пребивават на територията на нашата държава, са длъжни да декларират
свой адрес на пребиваване, който отразява местоживеенето им в България, като попълнят
адресна карта (чл. 18 от Закона за чужденците в Република България). Поради
процесуалното бездействие на ищеца по делото няма представени надлежни данни
ответникът да има регистриран адрес на пребиваване на територията на нашата държава.
При това положение съдът следва да приеме, че местоживеенето на ответника е в И., град Г.,
ул. „......................... Следователно българският съд не е международно компетентен да
разгледа настоящото дело и то следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Т. С.“ ЕАД да му бъде определен
нов срок, в който да посочи адреса на пребиваване на ответника Ф. Б. на територията на
нашата държава.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ********** 4273 по описа на
Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от определението да се връчи на „Т. С.“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2