№ 50611
гр. София, 10.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110139233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Б. В. М. чрез адв. К. Т., срещу Л. Н. Д., с
която са предявени субективно съединени осъдителни иск за осъждане на ответната страна
да заплати на ищеца следните суми: 5 280 лева, представляваща неизплатен наем за периода
от 23.08.2023 г. до 23.06.2025 г., 1 440 лева, представляваща неустойка по договор за наем,
5 528, 43 лв. – неизплатени консумативни разходи за доставка на топлинна енергия от
„Топлофикация София: ЕАД и дялово разпределение за периода от 30.09.2023 г. до
30.04.2025 г., 587, 23 лв. – цена на доставени ВиК услуги от „Софийска вода“ АД за периода
от 10.10.2023 г. до 12.05.2025 г., 1 469, 26 лв. – цена на доставена електрическа енергия от
„Електрохолд продажби“ АД за периода от 13.09.2023 г. до 14.05.2025 г., 88, 36 лв. – такса
Битови отпадъци
Ищецът твърди, че между него в качеството му на наемодател и ответницата в
качеството й на наемател е съществувало облигационно отношение по повод сключен
срочен договор за наем на част от недвижим имот, представляващ апартамент № 92,
находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 2 за срок от 2 години, считано от
23.06.2023 г. до 23.06.2025 г. По силата на договора за наем ответницата имала задължение
да заплаща месечен наем в размер на 240 лева заедно с консумативни разходи за целия имот
(ел. ток, ТЕЦ, вода, такса смет и др.) в срок от 1-во до 5-то число на текущия месец. Ищецът
твърди, че ответницата е заплатила месечен наем и консумативни разходи за имота само за
първите два месеца от действието на договора, както и че не е предала имота с протокол,
подписан от наемодателя, с който да се удостовери, че няма забележки по имота, както било
уговорено в договора за наем. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати 22 месечни
наема за периода от 23.08.2023 г. до 23.06.2025 г., неустойка в размер на 6 месечни наема,
която според договора се дължала при неплащане на месечен наем и консумативни разходи в
уговорения срок, както и консумативни разходи за ползване на имота, ведно със законна
лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до изплащането им. Претендират се
разноски.
Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Л. Н. Д. чрез адв.
К. В., в който исковата молба се оспорва като неоснователна и се иска отхвърлянето й.
Ответницата не оспорва факта, че между нея и ищеца е бил сключен договор за наем на част
от недвижим имот със срок на действие от 23.06.2023 г. до 23.06.2025 г. Твърди, че
договорът за наем е прекратен едностранно от нея през м. януари 2025 г. след едномесечно
1
предизвестие. Твърди, че е заплащала дължимите месечни суми в брой – лично в офиса на
ищеца или чрез своите съквартирантки, които са ги предавали от нейно име. Сочи, че
плащанията са били отбелязвани от ищеца в тетрадка, без да й бъдат издавани разписки.
Ответницата твърди, че през м. декември 2024 г. уведомила ищеца за намерението си да
прекрати договора за наем, а през м. януари 2025 г. предала на ищеца ключа от имота.
Твърди, че ищецът я уверил, че не е необходимо подписване на протокол за предаване на
имота, тъй като го е уведомила за напускането месец по-рано. Ответницата сочи, че през
целия период на действие на договора за наем наематели на същия имот са били още 3 лица
и че ищецът не е предоставял разписки и на другите наематели за плащаните от тях суми.
Консумативните разходи се разделяли на броя на наемателите , т.е. делили се на 4 и всеки
имал задължение за плащане на своята част от сумите. Навежда твърдения, че договорът за
наем накърнява добрите нрави, доколкото съгласно него консумативните разходи се дължали
в пълен размер само от ответницата, а имота ползвали общо четири лица. Счита, че
договорът за наем противоречи на Закона за данъците върху доходите на физическите лица,
доколкото не може да й се вмени задължение за плащане на авансов данък по платения наем,
тъй като самата тя не е предприятие или самоосигуряващо се лице и не може да декларира
чуждо задължение пред НАП. Ответницата също така навежда твърдение, че клаузата за
неустойка в размер на 6 месечни наема е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
тъй като надвишава законната лихва по главницата по договора за наем и така излиза извън
присъщите на неустойката функции. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Направено е доказателствено искане по чл. 190 ГПК, с което се иска ищецът да бъде
задължен да представи разписки за платен наем за месеците, за които той твърди, че са
извършвани плащания, както и договорите за наем, сключени с всички останали наематели
на имота в периода от 23.06.2023 г. до 23.06.2025 г. Иска се събиране на гласни
доказателства от ищеца и от свидетели – наематели на процесния имот. Поискано е издаване
на съдебно удостоверение, с което да се получи информация относно изпълнението от
страна на ищеца на задължения пред Национална агенция за приходите във връзка със
сключения от него договор за наем.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Исковата молба не е редовна, доколкото не е внесена в цялост дължимата държавна
такса за обективно съединените искове. С оглед процесуална икономия на ищеца следва да
бъде дадена възможност да представи доказателства за довнесена такса в размер на 72, 77
лв. Исковата молба е допустима.
Следва да бъдат дадени указания на ищеца по реда на чл. 145 ГПК да уточни
твърденията и претенциите си, както следва:
Дали твърди, че същият е заплатил от името и за сметка на ответницата дължими
нейни задължения за предоставени комунални услуги и такса битови отпадъци;
Да посочи за какъв период се дължи такса битови отпадъци в размер на 88, 36 лв. и на
какво основание претендира тази сума.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като след уточняване
твърденията на страните и становище по направените доказателствени искания на ответната
страна, съдът ще изготви доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от 15,20 часа, за
2
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от връчване на съобщение с настоящото
определение да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на СРС в
размер на 72, 77 лв.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от връчване на съобщение с настоящото
определение да отговори на поставените въпроси по чл. 145 ГПК в мотивите на настоящото
определение и да представи становище по направените доказателствени искания от страна
на ответника.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА ПРИ ПОСТЪПВАНЕ НА КНИЖА ИЛИ СЛЕД
ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДАДЕНИТЕ УКАЗАНИЯ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3