№ 7
гр. Плевен , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
Секретар:МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201729 по описа за 2020 година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление без номер от 13.08.2020 г. на * на
ОД на МВР – ПЛЕВЕН, на П. М. М. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето –
глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.63 ал.1 ЗЗ
във вр. с т.9 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-
124/13.03.2020 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че НП е неправилно и незаконосъобразно /без да излага конкретни
съображения/ и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
развива съображения за незаконосъобразност на НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.5 и чл.57 ал.1
т.6 ЗАНН. Наред с това счита, че са налице предпоставките за приложението
1
на чл.3 ал.2 ЗАНН, тъй като процесната Заповед на МЗ, понастоящем е
отменена. Пледира за отмяна на Наказателното постановление, както и за
присъждане на разноски в размер на 200 лева, за което представя надлежен
списък.
За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, не се явява
представител.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след като задълбочено прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът
намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№
7/12.04.2020г. от страна на Б. Д. К. - ** в Сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОД на МВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите И. В. Д., А. М. Й.,
както и на нарушителя – П. М. М.. Съставен е за това, че на 12.04.2020 г.
около 17:10 часа в *** се движи без поставена обезопасителна маска за
еднократна или многократна употреба, покриваща лицето, на обществено
място, в близост до група хора – нарушение по т.9 от Заповед на Министъра
на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. Нарушителят се е ползвал от
правото на възражения при съставяне на акта като е изтъкнал, че
полицейските служители се били държали грубо, не се представили и единият
от тях бил без предпазна маска. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не са
представени допълнителни възражения.
С Постановление от 24.04.2020г. на РП – ПЛЕВЕН е отказано
образуването на наказателно производство за престъпление по чл.355 ал.2
НК, като материалите по преписката били изпратени на
административнонаказващия орган, по компетентност.
На свой ред, описаната по – горе фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, респ. – възраженията
на нарушителя са преценени като неоснователни. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на П. М. М. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.209а
ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено
нарушение по чл.63 ал.1 ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.36, л.38,
л.13 от делото/. Неоснователно се счита, че в хода на
2
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – по чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН,
тъй като АУАН и НП съдържат ясно посочване на нарушените правни
разпоредби, както е отбелязано и по-горе; в тази връзка заслужава да бъде
изтъкнато, че административнонаказващият орган е прецизирал правната
квалификация на нарушението, като е направил съответна връзка между
относимата редакция на чл.63 ал.1 от Закона за здравето и т.9 от Заповед на
Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., без обаче по този
начин да е ограничено правото на защита на нарушителя.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите Б. Д. К., И. В. Д., А. М. Й.. Същите показания Съдът приема като
непредубедени и добросъвестно дадени, взаимно потвърждаващи се, от една
страна и в потвърждение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка –
от друга. Липсват разумни юридически съображения да бъдат лишени от
кредитиране показанията на тримата свидетели; напротив, Съдът им отдава
вяра и намира, че именно от тези доказателствени източници, изложените в
АУАН/НП факти и обстоятелства се явяват доказани по убедителен начин,
приема ги и няма да ги преповтаря. На тази основа намира, че нарушението
от страна на П. М. М. по чл.63 ал.1 от Закона за здравето във връзка с т.9 от
Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., се
явява доказано по несъмнен начин, доколкото при описаните по-горе условия
на време, място, обстановка, посоченото лице се е движело на обществено
място, без поставена предпазна маска, покриваща носа и устата.
Същевременно, видно от представените по делото заверени
преписи на процесната Заповед, вкл. – Заповедите по нейното изменение /л.25
– 34 от делото/ е видно, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., Заповед на
Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. е отменена изцяло
и са въведени нови временни противоепидемични мерки на територията на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Същата Заповед обаче не предвижда правило за
поведение като това, съдържащо се в т.9 от Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г. Ето защо Съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН, съобразно която правна разпоредба,
„Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна
за нарушителя.“. В случая, извън всяко съмнение, разпоредбите на Заповед №
РД-01-263/14.05.2020 г. се явяват по-благоприятни за нарушителя от т.9 от
Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., тъй
като не предвиждат задължение за носене на предпазна маска или друго
средство /кърпа, шал/, покриващо носа и устата, на открити обществени места
– за нарушение на което задължение по отменената Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г., е ангажирана
3
административнонаказателната отговорност на П. М. М..
Административнонаказващият орган не е съобразил междувременно
настъпилата промяна в правната уредба, която благоприятства нарушителя и
в резултат е издадено Наказателно постановление, което е неправилно – и
като такова, следва да бъде отменено.
Предвид този изход на административнонаказателното
производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и
неговия защитник, и при представени доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение по делото, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1
ЗАНН да бъде осъдена ОД на МВР - ПЛЕВЕН, да заплати на П. М. М. ЕГН:
********** паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
без номер от 13.08.2020 г. на * на ОД на МВР – ПЛЕВЕН, с което на П. М. М.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за
извършено нарушение по чл.63 ал.1 ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед на Министъра
на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020 г.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР -
ПЛЕВЕН да заплати на П. М. М. ЕГН: ********** паричната сума в размер на
200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4