РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. гр. Хасково, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Ж. Ю. П. и П. Ю. П. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Б. Е. Ч., действаща със съгласието на
своята майка Б. К. Т..
Ищците твърдят, че били единствените наследници на Х. П. П., б.ж. на
гр. Хасково, починала на ****** г., която била собственик на поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 77195.749.203 по КККР на гр. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК-София, с адрес: гр.
Хасково, ж. р. „Каменец“, с площ на имота 1 245 кв.м., при граници: ПИ с
идентификатори: 77195.749.204; 77195.749.110; 77195.749.111; 77195.749.365
и 77195.749.202, съгласно нотариален акт /НА/ № 1657, том 9, рег. № 13256,
дело № 1345/05.12.2008 г. на нотариус Х. К., на основание давностно
владение и наследяване. Тя била собственик и на ПИ с идентификатор
77195.749.202 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-
1
63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК-София, с адрес: гр. Хасково, ж. р.
„Каменец“, с площ: 1 274 кв.м. и стар ид. № 2999, при граници: ПИ с
идентификатори 77195.749.203; 77195.749.111; 77195.749.204; 77195.749.199;
77195.749.200; 77195.749.201 и 77195.749.112. Имотът със стар ид. № 2999 се
състоял именно от горепосочените два имота, като наследодателката на
ищците го получила по наследство от своята майка П. Д., която го била
придобила в резултат на извършена замяна на своя нива в кв. "Овчарски" с
площ от 2,5 дка с нива в м. "Чукенските лозя" при граници на получения в
замяна имот: Ж. Т., Д. В. и път. Замяната била извършена на 10.03.1952 г. с
решение на комисията по чл. 11 /18/ от правилник за земеустрояване на
ТКЗС, с протокол от същата дата на ГНС- Хасково. След тази дата майката на
наследодателката на ищците започнала да владее целия имот, което владение
заедно с дъщеря си, необезпокоявано от никого, продължило повече от 10
години. След снабдяването с цитирания по-горе НА, Х. П. установила, че за
другата част от имота със стар № 2999 лицето И. Н. Н. от гр. Хасково се
снабдило с НА за собственост върху ПИ с идентификатор 77195.749.202, а
именно – НА № 1634, том 9, рег. № 13124, дело № 1325/2008 г. на нотариус
Х. К.. Поради това предприела действия по оспорването на този НА, като
предявила иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
правото й на собственост, въз основа на който било образувано гр. дело №
780/2010 г. по описа на ХРС. С постановеното по него Решение №
679/01.11.2010 г., влязло в сила на 01.11.2010 г., съдът признал за установено
по отношение на И. Н., че Х. П. била собственик на ПИ с идентификатор
77195.749.202 и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК отменил НА № 1634/2008 г.
Въпреки това, с НА № 67/2009 г. И. Н. продал същия имот на наследодателя
на ответницата - Е. Б. Ч. Тъй като наследодателката на ищците винаги се
считала за собственик на процесния имот, тя подала данъчна декларация с вх.
№ 2383/10.07.2008 г. до Данъчна служба на Община Хасково, при което й
били начислявани съответните задължения по откритата й партида, като в
периода 01.01.2008 г. - 09.06.2021 г. всички данъчни задължения били
заплащани редовно. Твърди се още, че тя, заедно с цялото си семейство -
съпруг и нейните двама синове – ищците по делото, никога не били
преставали да владеят този имот, като същият бил засаждан и обработван от
тях. Същевременно, наследодателят на ответницата никога не бил
установявал свое владение върху имота, никога не бил оспорвал правото на
2
собственост на семейството на ищците и макар че притежавал НА за него от
2009 г., той нито го бил декларирал, нито по някакъв друг начин афиширал
правото си на собственост. Предвид изложеното се иска да се признае за
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на
основание наследство и давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 77195.749.202 по КККР на гр. Хасково, като се претендират и
направените деловодни разноски.
Ответницата оспорва иска, както и твърденията, че в полза в ищците и
тяхната наследодателка била изтекла придобивна давност относно
процесният имот; че същият и този с идентификатор 77195.749.203
образували общ имот със стар идентификатор 2999; както и наличието на
идентичност между тях и имота, който П. Д. получила в замяна по данни от
приложеното към исковата молба препис извлечение. Поддържа, че
придобила имота по наследство от своя баща Е. Б. Ч., който го закупил от И.
Н. Н. с НА № 67, том ІІ, рег. № 4499, дело 257 от 2009 г., и който го владял до
смъртта си с ясно съзнание, че бил единствен негов собственик. След
придобиване на имота от бащата на ответницата, той го декларирал в
Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Хасково, но после бил
отписан от партидата му по незнайни за нея причини. Постановеното по гр.
дело № 780/2010 г. на ХРС решение нямало сила на пресъдено нещо спрямо
нея, тъй като искът по това дело бил насочен срещу И. Н., който към този
момент вече не бил собственик на процесния имот. Предвид изложеното се
иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответницата
направените по делото разноски.
Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Според препис-извлечение от решение на комисията по чл. 11 /18/ от
Правилника за земеустрояване на ТКЗС, с протокол от 10.03.1952 на ГНС-
Хасково П. Д. е отстъпила нива в кв. "Овчарски" с площ от 2,5 дка и е
получила нива в м. "Чукенските лозя" с площ от 2,5 дка при граници на
получения в замяна имот: Ж. Т., Д. В. и път.
С НА № 1657, том ІХ, рег. № 13256, дело № 1345/2008 г. на нотариус Х.
К. Х. П. П. е призната за собственик по давностно владение и наследство на
3
два недвижими имота, сред които и ПИ с идентификатор 77195.749.203.
С НА № 1634, том ІХ, рег. № 13124, дело № 1325/2008 г. на нотариус Х.
К., И. Н. Н. е признат за собственик по давностно владение и наследство на
ПИ с идентификатор 77195.749.202.
С НА № 67, том ІІ, рег. № 4499, дело № 257/2009 г. на нотариус В. С.,
И. Н. Н. е продал на Е. Б. Ч. ПИ с идентификатор 77195.749.202.
С влязло в сила Решение № 679/01.11.2010 г. по гр. дело № 780/2010 г.
по описа на ХРС е признато за установено по отношение на И. Н. Н., че Х. П.
П. е собственик на ПИ с идентификатор 77195.749.202 и отменен НА № 1634,
том ІХ, рег. № 13124, дело № 1325/2008 г. на нотариус Х. К.
От удостоверения изх. № ГРАОН1-1171/23.04.2021 г., изх. № ГРАОН1-
846/29.03.2021 г. и изх. № 004097/25.10.2011 г. от Община Хасково се
установява, че П. Д., починала на ****** г. е майка на Х. П. П., починала на
****** г., а ищците са нейни единствени наследници по закон, както и че
ответницата е единствената наследница по закон на Е. Б. Ч., починал на
******* г.
От удостоверения № ТС-253/25.07.2008 г. и изх. № ГРАОН33-
2/10.02.2022 г. от Община Хасково се установява, че процесният имот
съответства на имот пл. № 2999, който в разписния списък за м. "Каменец",
одобрен със Заповед № 969/1988 г., е записан на Н. Н. Н., придобит чрез
покупка, както и че И. Н. Н. е негов син.
По делото са представени и декларации по чл. 14 ЗМДТ за процесния
имот от Х. П. П. и от Е. Б. Ч., както и справка-хронология на задълженията и
плащанията по партидата на Х. П. П. за периода от 01.01.2008 г. до 09.06.2021
г.
От заключението на назначената по делото и изслушана в с.з. съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно,
обосновано и обективно, се установява, че процесният имот е идентичен с
поземлен имот с планоснимачен № 2999 по кадастралния план за местност
„Каменец" в гр. Хасково, одобрен със Заповед № 969/1988 г., а ПИ с
идентификатор 77195.749.203 е идентичен с поземлен имот с планоснимачен
номер 3000, като ПИ с идентификатори 77195.749.202 и 77195.749.203 не
образуват общ имот със стар № 2999. В разписния лист към кадастралния
план за местност „Каменец" в гр. Хасково, одобрен със Заповед № 969/1988
4
г., като собственик на процесния имот е записан Н. Н. Н., а за ПИ с
идентификатор 77195.749.203 като ползватели са записани А. С. А. и С. С. С..
Вещото лице изяснява и че процесният имот е бил деклариран пред данъчна
дирекция към Община Хасково от И. Н. Н. с данъчна декларация вх. №
3615/14.10.2008 г., на основание удостоверение на Община Хасково изх. №
ТС-253-/25.07.2008 г.; от Х. П. П. с данъчна декларация вх. № 2383/10.07.2008
г., на основание препис-извлечение от 10.03.1952 г.; от Е. Б. Ч. с данъчна
декларация вх. № 2634/20.08.2009 г., на основание нотариален акт № 67/2009
г.; от Ж. Ю. П. и П. Ю. П. с данъчна декларация вх. № 3060/21.06.2021 г., на
основание наследство и приложено Решение № 679/01.11.2010 г. на ХРС, като
на основание същото решение е отписан от партидата на Е. Б. Ч. Дължимите
данъци за него за периода от 1999 г. до настоящия момент са плащани от: И.
Н. Н. от 2000 г. до 31.08.2009 г. и от Х. П. П. от 01.01.2003 г. до 31.12.2021 г.
Към момента процесният имот е равен, незастроен, не е водоснабден и
канализиран, не е електрифициран, не е ограден, като в него има дървета: 1
бр. круша, 1 бр. слива, 1 бр. кайсия, 1 бр. черница и 4 бр. орехи, а земята
между тях не се обработва.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Т. С. Ж., М. Д. М., /сочени и водени от ищците/ Р. К.Т. и В. Б. Ч.
/сочени и водени от ответницата/ за обстоятелства относно владеенето на
процесния имот. Показанията им са записани подробно в протокола за
съдебното заседание, проведено на 12.01.2022 г. /л. 90 – л. 91 по делото/,
поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при
необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не би могло да
се направи обоснован и категоричен извод, че от 1952 г. първоначално бабата
на ищците, впоследствие техните родители, а след смъртта им и до сега
5
самите те са упражнявали явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическа власт върху процесния имот с намерението да го своят
изключително за себе си, което да е било демонстрирано пред всички
останали. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че според
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза спорният
имот и ПИ с идентификатор 77195.749.203 не образуват общ имот със стар №
2999, както се твърди в исковата молба, като в устния си доклад вещото лице
изрично заявява, че той не е идентичен с част от имота, описан в
представеното препис-извлечение от решение на комисията по чл. 11 /18/ от
Правилника за земеустрояване на ТКЗС. На следващо място, влязлото в сила
Решение № 679/01.11.2010 г. по гр. дело № 780/2010 г. по описа на ХРС
обвързва само страните по него – чл. 298, ал. 1 ГПК, и не се ползва със сила
на пресъдено нещо спрямо ответницата, тъй като наследодателят й е
придобил от И. Н. Н. собствеността върху имота преди образуването на това
делото, доколкото е безспорно че договорът за неговата покупко-продажба е
сключен на 18.08.2009 г., а исковата молба е подадена през 2010 г.
Декларирането от наследодателката на ищците и от тях на имота и заплащане
на дължимите данъци за него е действие, насочено към общинската
администрация, като няма данни то да е станало известно на ответницата или
на покойния й баща, поради което не би могло да се разглежда като
демонстриране на владеене. Още повече, че същото е било сторено и от
праводателят му И. Н. Н.. По отношение на събраните гласни доказателства
следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свид. Т. С. Ж. и
М.Д. М., тъй като те имат спорадични и откъслечни впечатления, доколкото
първият е посещавал имота 3-4 пъти преди 4-5 години, а вторият - 1 път
преди 7-8 години, но по-същественото е, че изнесеното от тях противоречи на
приетите писмени доказателства, а и помежду им. Така напр. свид. Ж. твърди,
че имотът бил с лека денивелация, имал ограда от циментови колове и тел, с
постройка в долния край, като в него били засадени череша, мушмула,
ябълка, а всичко това се опровергава от заключението на вещото лице,
извършило оглед на място. Според свид. М. пък площта на имота била два
декара и нещо, а тя всъщност е 1 274 кв.м. Поради изложеното те не биха
могли да се ценят като напълно достоверни и обективни. От друга страна
обстоятелството, че свид. Р. К. Т. и В. Б. Ч. са близки роднини на ответницата
не може да изключи изначално възможността им да дават достоверни
6
показания, а в случая те имат по-точни и актуални впечатления, като те
кореспондират на установеното със събраните писмени доказателства.
Ето защо, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес следва да се приеме, че
релевантните факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се
осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се
осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Пренесено
в конкретния случай това означава, че след като ищците не са доказали в
настоящото производство идентичност на процесния с част от нива в м.
"Чукенските лозя", с площ от 2,5 дка, при граници: Ж. Т., Д. В. и път, както и
владение върху същия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС от баба им, родителите
му, както и от тяхна страна, в предвидения от закона срок, то същите не се
легитимират като негови собственици на сочените правни основания. Нещо
повече, от проведеното от ответницата насрещно доказване, което е
достатъчно да е непълно, т.е. да разколебава убедеността в твърденията на
ищците, чрез представеното от нея и неоспорено от тях удостоверение № ТС-
253/25.07.2008 г. от Община Хасково се установява, че в разписния списък за
м. "Каменец", одобрен със Заповед № 969/1988 г., имотът е бил записан на
бащата на И. Н. Н.- Н. Н. Н., придобит чрез покупка, а чрез кредитираните
показания на свид. Р. К. Т. и Венцислав Б. Ч. се установява, че след
придобиването му нейният наследодател е предприел действия, който са
характерни за индивидуален собственик и установяват безспорно външно
афиширано намерение за своене на имота – водил е геодезист на място и е
поставил колчета на границите, като липсват данни те да са се
противопоставили на това отричане на правата им.
По тези съображения съдът счита, че предявеният положителен
установителен иск за собственост е неоснователен и доказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и че ответницата претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят
такива в размер на 1 500 лв., съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Ю. П. с ЕГН ********** и П. Ю. П. с
ЕГН **********, двамата от гр. Х., ул. „*********, съдебен адрес: гр. Х., ул.
"******, чрез адв. Г. П. от АК - Хасково, срещу Б. Е. Ч. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка Б. К. Т. с ЕГН **********, двете от
гр. Х., ул. „*****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
по отношение на Б. Е. Ч., че Ж. Ю. П. и П. Ю. П. са собственици на основание
давностно владение и наследство на поземлен имот с идентификатор
77195.749.202 по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК-София, с адрес: гр. Хасково, ж. р.
„Каменец“, с площ: 1 274 кв.м. и стар ид. № 2999, при граници: ПИ с
идентификатори 77195.749.203; 77195.749.111; 77195.749.204; 77195.749.199;
77195.749.200; 77195.749.201 и 77195.749.112.
ОСЪЖДА Ж. Ю. П. с ЕГН ********** и П. Ю. П. с ЕГН **********,
двамата от гр. Х. ул. „********, съдебен адрес: гр. Х., ул. "******, чрез адв. Г.
П. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Б. Е. Ч. с
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Б. К. Т. с ЕГН
**********, двете от гр. Х., ул. „******, сумата от 1 500,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
8