№ 112
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601233 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на а.Г., преупълномощен от Й. А. – служебен
защитник на санкционираното лице А. А. К., с постоянен адрес в град София,
против Решение от 28.10.2020 г. на СГС, НО, 18 състав, с което е признато и
прието за изпълнение Решение от 12.04.2017 г. на несъдебен орган на
Обединеното Кралство, с което българският гражданин К. е осъден на
финансова санкция в размер на общо 350 британски паунда.
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е
признал посоченото решение.
Изтъква се, че само удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС е
приложено по делото в превод на български език, но не и самото решение на
несъдебния орган на Великобритания. Според защитника това осуетява
проверката за съответствие на съдържанието на удостоверението със самия
1
акт. На отделно основание, навеждат се оплаквания, че засегнатото лице А.К.
е бил нередовно призован в производството в първата инстанция, тъй като е
имал други известни адреси /включително и адрес вписан в самото
удостоверение на издаващата държава/, но не е бил потърсен на тях. С това
санкционираното лице било лишено от правото на лично участие в съдебното
производство.
Служебният защитник поддържа, че по делото не е било изследвано
дали за същото вземане не е било вече проведено изпълнително производство
от НАП.
На отделно основание се извлича от съдържанието на удостоверението
по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, че не са били налице основания производството
в издаващата държава да се проведе без участието на засегнатото лице и е
налице основание за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35, т. 11 от
ЗПИИРКОРНФС.
Поддържа се и становище за друго основание за отказ по чл. 35, т.3 от
ЗПИИРКОРНФС – изтекла давност за изпълнение на санкцията по
българското национално законодателство.
С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на решението на
СГС.
Софийски апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата и
материалите по делото, намира, че атакуваното решение е от категорията
актове, които подлежат на въззивна проверка.
За произнасяне по оплакването на защитника, свързан с
непредоставяне на решението на издаващия изпълняемото решение орган,
приложено към преписката в превод на български език, САС намери, че за
охраняване правото на защита на засегнатото лице следва да се извърши
превод на български език, на документа, находящ се на л.10 от дело №
3817/2020 г. на СГС.
Осъществено е редовно призоваване на засегнатото лице, както и е
назначена защита и във въззивното производство.
2
В съдебно заседание засегнатото лице А. А. К., редовно призован не се
явява. Явява се служебният му защитник адвокат С. Г., кайто поддържа
изложеното в жалбата и възпроизвежда същите оплаквания.
Прокурорът от САП заявява становище за неоснователност на
жалбата, поддържа, че не са налице основанията на специалния закон за отказ
от признаване на решението, съответно, че не са допуснати и процесуални
нарушения.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намира жалбата за
неоснователна.
Към датата на постановяване на представения за изпълнение акт,
издаващата държава – Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия е била държава - членка на Европейския съюз. Като такава се явява
издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПИИРКОРНФС.
Видно от приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС, съдебен орган на издаващата държава- Магистратски съд в
Херефордшър е постановил на 12.04.2017 година, Решение по дело №
**********, влязло в сила на същата дата, с което съгласно националното
законодателство е наложил на жалбоподателя финансова санкция в размер на
350 британски паунда. Засегнатото лице А.К. е санкциониран за това, че на
28.09.2016 год. в Херефорд е бил регистриран собственик на МПС с
регистрационен номер *******, което не е отговаряло на изискванията за
застраховка съгласно чл.144А от Закона за движение по пътищата от 1988 г.
на издаващата държава.
С изложеното се обосновава годен за признаване акт по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Налице е решение за налагане на
финансови санкции като влязъл в сила в държава - членка на ЕС /към датата
на нарушението и на налагането на санкцията, както и към датата на
постъпване на искането в компетентния орган на РБългария/, акт за налагане
на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за
3
извършване на административно нарушение, включително паричните
санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.
Налице са и всички останали формални изисквания на закона за
признаване на решението.
На първо място, то е придружено от изискуемото по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС удостоверение в превод на български език. Неоснователни
са възраженията на защитата, свързани с непредставянето на удостоверението
на езика на издаващата държава. Законодателно е предвидено задължението
на издаващата държава удостоверението, изпратено до компетентен орган в
Република България, да се придружава с превод на български език. Тази
разпоредба на чл. 4, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС гарантира осъществяване на
съдебния контрол от съда на изпълняващата държава, както и правото на
защита на засегнотото лице. Ето защо, с оглед на обстоятелството, че
удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС е представено от компетентия
орган на издаващата държава в извършен превод на български език в
достатъчна степен гарантира правата на жалбоподателя, поради което и
соченото нарушение не съставлява съществено такова. Правилно от
първостепенния съд е съобразен и приложен при произнасянето му,
възприетия принцип на взаимно доверие между държавите-членки при
осъществяване на функциите по международно правно сътрудничество.
Следва да се отчете, че по делото не са налице данни, които да внесат
съмнение за различие между съдържанието на постановеното решение на
компетентния орган на издаващата държава и съдържанието на
удостоверението в превод на български език. След като САС постанови
извършване на превод на български език и на документа, находящ се на лист
10 от делото на СГС, въззивният съд се увери в пълното съответствие на
неговото съдържание с това на удостоверението по чл. 4 от специалния закон.
Ето защо, в тази насока отправените от служебния защитник възражения се
явяват неоснователни.
Първоинстанционният съд основателно е приел, че в удостоверението
няма непълнота относно фактите, отнасящи се до описанието на
административните нарушения. Те са описани ясно по време, място и начин
на извършване. Еднозначно е посочено, че са административни нарушения
4
съгласно законодателството на Кралство Великобритания. Посочена е и
правната квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИКОНФС за решението, касаещо деяние, което нарушава правилата за
движение по пътищата, не се изисква двойна наказуемост. В случая
решението за налагане на финансова санкция е за деяние, което представлява
нарушение и по ЗДвП.
Въз основа на данните от съдържанието на удостоверението, както и
от съдържанието на обективираното в превод на български пред настоящата
инстанция решение, съдът намира за установено, че производството е било
присъствено и лицето К. е бил призован за лично явяване на 15.03.2017 г. и по
този начин е бил уведомен за определената дата и място за провеждане на
процес , като по този начин е бил уведомен и за възможността за
постановяване на решение, ако не се яви. Това, от своя страна означава, че
твърденията за нарушаване на правото на защита на засегнатото лице са в
противоречие с доказателствата по делото. В тази връзка отново следва да се
подчертае, че принципът за взаимно признаване се основава на доверие
между държавите-членки, което предполага и спазване на принципите на
прилагане на закона.
Няма данни срещу засегнатото лице за същото деяние в РБ или в друга
държава да е постановено решение за конфискация или отнемане, напротив –
в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС изрично се сочи обратното.
Следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 33 от ЗПИИРКОРНФС,
законодателят е възложил в тежест на засегнатото лице да докаже пред
компетентния български съд твърдяно частично или пълно изпълнение. С
оглед изложеното, САС намира, че липсва основание за
намаляване/приспадане размера на наложената санкция.
Не са налице основания за отказ от признаване по смисъла на чл. 35,
т.3 от ЗПИИРКОРНФС. От една страна, въззивният съд приема за
основателни доводите на защитника адв.Г., че абсолютната давност за
изпълнение на административната санкция е изтекла, считано от датата на
извършване на нарушението, респ. и считано от датата на влизане в сила на
изпълняемото решение на несъдебния орган на Великобритания от
12.04.2017година. Същевременно, обаче следва да се съобрази и следното:
5
Според разпоредбата на чл. 35, т.3 от ЗПИИРКОРНФС съдът може да
откаже да признае и допусне изпълнение на решение при кумулативното
наличие на две условия - ако изпълнението на решението е с изтекла давност
по българското законодателство и решението се отнася за деяние, подсъдно
на български съд. Съгласно чл. 4 от ЗАНН - "Този закон и другите закони и
укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за
всички административни нарушения, извършени на територията на Република
България, на български кораб или самолет и по отношение на български
граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по
българските закони, ако засягат интересите на нашата държава." Това
означава, че деянието по настоящото производство не е подсъдно на
българския съд, тъй като макар да е административно нарушение, да е
извършено в чужбина и да е наказуемо по българските закони, то с него не се
засягат интересите на нашата държава.
В случая, не са налице кумулативно и двете предпоставки на чл. 35, т.
3 от ЗПИИРКОРНФС за отказ – макар и да е изтекла давността по
българското законодателство, приеманото за изпълнение решение на
несъдебен орган на Обединеното кралство не се отнася за деяние подсъдно на
българския съд. Поради това, възражението в обратен смисъл, поддържано от
защитата на засегнатото лице се явява неоснователно.
Засегнатото лице не попада в категорията на чл. 35 т. 4 и т. 5 от Закона
- лицето не е с имунитет или привилегии по българското законодателство;
решението не се отнася до деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; не е било извършено извън територията
на издаващата държава; наложената санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума; лицето е вменяемо и пълнолетно и
съответно може да носи наказателна, респ. административнонаказателна
отговорност.
В обобщение съдът намира, че са налице всички основания за
признаване на решението за налагане на финансова санкция. Обжалваното
решение на СГС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение, обективирано в протокол от 28.10.2020г.
на Софийски градски съд, НО, 18 състав, постановено по ЧНД № 3817/2020 г.
по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7