РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Плевен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Веска Андреева, и в присъствието на прокурора Анна
Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело № 228 по
описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.284 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на искова молба вх.№
1532/29.03.2021 г. /вх. № 1220/21 от
22.03.2021 г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен/ подадена от л.св. М.Г.Г.,
ЕГН**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене.
Исковата молба, с оглед направените множество уточнения, е предявена против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Претендира се
заплащането на 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от бездействието на затворническите
власти в Затвора Белене, изразяващо се в неосигурено адекватно лечение за
ищеца, за периода от 2012 г. до датата на завеждане на исковата молба
22.03.2021 г. Предявеният иск е с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в размер 20 000 /двадесет хиляди/ лева, последица от
бездействие на органите по изпълнение на наказанията за осигуряване на
адекватна медицинска грижа за здравето на ищеца, съставляващо нарушение на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Изложени са твърдения, че е налице неизпълнение от началника
на Затвора Белене на правомощието по чл.50, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010
г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
да направи предложение за продължаване на прекъсването по здравословни причини
на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на ищеца. С оглед на
влошеното здраве, поради множество заболявания, ищецът твърди, че имал право и
било необходимо прекъсване на изпълнението на наказанието му „лишаване от
свобода“ по здравословни причини при условията на чл. 50, ал. 1 от Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода за срок, позволяващ адекватното му лечение. Твърди се, че
предоставеният му 10-дневен срок бил крайно недостатъчен за пълноценно
провеждане на лечение на заболяванията му в подходящо лечебно заведение. Твърди
се още, че в резултат на това на ищеца не е била осигурена дължимата здравна
грижа в нарушение на чл.3 от КЗПЧОС, че това бездействие на затворническата
администрация е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът твърди, че неосигуряването
на обективно дължимата медицинска грижа с всички допустими според закона
средства и правомощия на специализираните органи по изпълнение на наказанията е
станало пречка за адекватното лечение на заболяванията му и е създало условия
за тяхното влошаване. В резултат същият започнал да изпитва обоснован страх за
физическото си здраве, както и физически страдания, породени от заболяванията.
Допълнително ищецът бил угнетен от чувства на незащитеност, унижение,
отхвърленост, изолация, пренебрежение и несправедливо незачитане на неговите
права и законни интереси. Тези болки и страдания представляват причинените му
от затворническата администрация неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване със сума в размер на 20 000 лв.
Ищецът моли да се уважат исканията му.
В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се
явява лично и назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. Г..
Поддържат иска. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. П.. Депозиран е отговор по исковата
молба, с който се оспорва предявения иск, както и писмени бележки по съществото
на спора. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в
исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне
предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца,
намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму.
Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От твърденията в исковата молба се установява, че искането
се основава на вреди, причинени от бездействие на служители на ответника от
Затвора Белене да се осигури лечение на ищеца и да се предостави достатъчно
дълъг период на прекъсване на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“
с цел лечение на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства, прието е
изготвено заключение от вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза.
За да се ангажира отговорността на ответника на основание
чл.284 във вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената
разпоредба – поставянето в неблагоприятни условия, в случая липса на медицинско
обслужване, чрез действия и бездействия от административен орган, на лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, претърпяна от ищеца вреда и
причинна връзка между поставянето в неблагоприятни условия и вредите.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в
настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени нематериални вреди по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, причинени чрез действия или бездействия на административен орган,
като вредите трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган по
изпълнение на наказанията, т.е. тези вреди да са закономерно настъпваща последица
от действията и бездействията. Съдът следва да съобрази и презумпцията въведена
с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Вредата представлява накърняване на имуществото на
правните субекти или на техните неимуществени блага. Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия,
изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.
Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.
128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ се създават условия за опазване на физическото и психическото
здраве на лишените от свобода.
Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на
лишените от свобода е Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. Медицинското обслужване се
осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.
5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ.
В медицинските центрове към затворите затворническите
общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна
медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична
помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода лица.
Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно
установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, е да създаде условия за опазване на
физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание, като
осигури условия за предоставяне на медицинска грижа.
Съгласно чл. 447 от НК прекъсването на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ е възможно при тежко заболяване на осъдения,
до оздравяването му. Материално компетентен орган е окръжният прокурор по
местоизтърпяването на наказанието (чл. 448, ал. 1 от НК). Предложения за
прекъсване може да прави и началникът на затвора, като правомощието явно е в
условията на оперативна самостоятелност. При упражняване на това правомощие предложението
задължително следва да е придружено от становище на директора на Медицинския
център при съответното място за лишаване от свобода или на СБАЛЛС (чл. 50, ал.
1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода). Ал. 3 на същата разпоредба от Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. регламентира и задължителна предпоставка за продължаване
на прекъсването - само след контролен преглед в съответното лечебно заведение
на местата за лишаване от свобода по реда на ал. 1 и 2 от чл. 50.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза
и от изложеното от вещото лице при изслушването му пред съда, се установява, че
в медицината не съществува класификация на заболяванията, която да дава
дефиниция за „тежко заболяване“. В ДР на Наредба №2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода
също не е дадена легална дефиниция на понятието „тежко заболяване“.
След анализ на събрание доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на
20 г. и 6 м. в Затвора Белене от 02.12.2012 г.
За периода от 2012 г. до септември 2022 г. изтърпяването на
наказанието му е прекъсвано осем пъти с постановление на ОП – Плевен (листа
169, 201, 229, 258, 286, 289, 297, 301, 303 и 304 от делото). Няколкократно са
продължавани прекъсванията (листа 170, 231, 290 и 302).
Постановявани са и откази да се прекъсне изпълнението на
наказанието, както и откази да се продължи постановено прекъсване. Няма твърдения
и данни по делото Г. да е обжалвал отказите на ОП - Плевен пред Апелативна
прокуратура – Велико Търново и да има отменени постановления на ОП – Плевен.
Представени са молбите на Г. за прекъсване на изпълнението
на наказанието и предложенията на Началник на Затвора Белене до ОП Плевен за
прекъсване на наказанието въз основа на подадените молби, както и предложения
за изпращане на Г. за лечение в СБАЛЛС, с приложена документация от Медицински
център при Затвора Белене (листа 161, 163, 175, 179, 186, 189, 198, 207, 218,
235, 247, 250, 253, 262, 267, 273, 284, 288, 292, 289, 412).
От представената по делото медицинска документация е видно,
че Г. е бил лекуван в МЦ при Затвора Белене, в СБАЛЛС гр. София и в лечебни
заведения извън местата за лишаване от свобода през целия период от 2016 г. до
подаване на исковата молба. Няма данни по делото в периода от 2012 г. до 2016
г. Г. да е подавал молби за прекъсване на изпълнението на наказанието за
лечение извън местата за лишаване от свобода, по които молби да са постановени
откази от ОП Плевен. Постановените откази, представени по делото, са от периода
2017 - 2022 г. и няма данни да са обжалвани от Г..
Няма представени доказателства за откази на Началник на
Затвора Белене да осигури на Г. посещение в медицинския център, нито да направи
предложение до ОП Плевен за прекъсване на изпълнението на наказанието, когато е
била подадена молба за това от Г.. Налице са и писмени предложения от Началник
на Затвора Белене за изпращане на Г. за лечение в СБАЛЛС, тъй като от
Медицинския център са преценили, че състоянието на Г. не позволява в дадения
момент лечение в амбулаторни условия в МЦ. По направените предложения са
издавани заповеди от ГДИН и Г. е изпращан за лечение.
Вещото лице е посочило, че със заболяването „псориазис“ Г. е диагностициран през 2013 г., когато е установено
с биопсия. Това е вродено заболяване – „псориазисът
е генетично заболяване с полигенен (множествен) начин на онаследяване, поради
наличието на фамилна обремененост“, „хронично,
рецидивиращо кожно заболяване, протичащо с периодични изостряния (влошаване) и
ремисии (подобрения)“ (лист 487). Същото подлежи на лечение само в
периодите на обостряне, когато има оплаквания (лист 517).
Спорно по делото е дали са налице незаконосъобразни
бездействия или действия на затворническата администрация в Затвора Белене по
осигуряване на условия за лечение на хроничното заболяване на Г.. Както и дали
отказите да се продължават прекъсванията на изпълнението на наказанието за
периоди по-дълги от 10 дни, са административни действия и бездействия на
администрацията на ответника.
От доказателствата по делото се установява, че в периода от
постъпването на Г. в затвора през 2012 година до момента на подаване на
исковата молба, а и по време на производството по настоящото дело, на същият е
осигурявано лечение от органите на ГДИН. Хроничното му генетично (наследствено)
заболяване е диагностицирано през 2013 г., когато ищецът вече е изтърпявал
наказанието „лишаване от свобода“, но като вродено такова то не е възникнало
тогава.
Няма твърдения, нито са представени доказателства за
постановени от началника на Затвора Белене откази ищецът Г. да посещава
Медицинския център, няма откази на администрацията на ГДИН да направи
предложение за прекъсване на изпълнението на наказанието на ищеца с цел
лечение, когато за това са подавани молби от Г., нито откази да се направи
предложение за продължаване на прекъсване на изпълнението. Налице по делото са и
множество предложения за изпращане на Г. за лечение в СБАЛЛС София, направени
от Началник на Затвора Белене. Във връзка с предложенията за изпращане на Г. за
лечение в СБАЛЛС София са представени заповедите на ГДИН – листа 155, 156, 157,
279, 280, 281, 282, 283, 430 от делото – с които на основание чл. 62, ал.1, т.2
от ЗИНЗС по предложение на началника на Затвора Белене ищецът Г. е изпращан за
лечение в СБАЛЛС гр.София.
Прекъсването на изпълнението на наказанието и продължаването
на прекъсванията не са от компетентността на ГДИН, а са в правомощията на ОП –
Плевен, поради което няма как отказите за прекъсване да са последица от
бездействия на администрацията на ГДИН.
Съдът счита, че няма доказани незаконосъобразни бездействия
или действия на администрацията на ГДИН в периода от 2012 г. до подаване на
исковата молба във връзка с осигуряването на условия за лечение на Г., от които
да са настъпили посочените в исковата молба нематериални вреди за ищеца.
От доказателствата по делото е видно, че ответникът ГДИН,
като лице по чл. 12 от ЗИНЗС, е осигурил в Затвора Белене материални условия за
осигуряване на медицинско обслужване на лишените от свобода – в Затвора Белене
има Медицински център, в който денонощно се осигурява възможност на лишените от
свобода, включително и ищеца, да получат медицинска помощ. По делото са
представени копия от стационарна книги и амбулаторни журнали на Медицински
център в Затвора Белене с данни за посещенията на ищеца и предписаните
лекарствени средства за периода от 2016 г. до 2021 г.
В периода ищецът е лекуван няколкократно в СБАЛЛС гр.София
по предложение на началника на Затвора Белене и многократно в други лечебни
заведения по време на прекъсванията на изпълнението на наказанието, постановени
от ОП – Плевен отново по предложение на началника на Затвора Белене.
Част от оплакванията в исковата молба касаят качеството на
лечението – говори се за неосигураване на адекватно лечение поради непродължаване на прекъсванията на
изпълнението на наказанието.
Има постановени откази на ОП – Плевен да продължи
прекъсването на изпълнението на наказанието, но те не са били обжалвани от
ищеца пред АП – Велико Търново. Освен това преценката за начина и продължителността
на лечението, т.е. адекватността му, не е на администрацията на ГДИН, а на
лекуващия лекар. Няма данни по делото лекуващият лекар, при което е да е
болнично лечение на ищеца за целия период, да е преценил, че лечението следва
да се продължи в болнични условия, но по преценка на администрацията на ГДИН
същото да е прекъснато и ищецът да е върнат в Затвора Белене.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в
местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са
част от националната система за здравеопазване и извършват дейността си в
съответствие с Правилника за
устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните
заведения към Министерството на правосъдието
лечебните заведения към Министерството на правосъдието са специализирани
болници за активно лечение на лишените от свобода и лечебни заведения за
извънболнична помощ - медицински центрове. Дейността в лечебните заведени се
координира и контролира от министъра на правосъдието чрез Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", а министърът на здравеопазването
осъществява методическо ръководство и съдейства за осигуряването на медицинска
и стоматологична помощ на лишените от свобода.
Искът е предявен против ГДИН.
От данните по делото се установява, че ответникът ГДИН, чрез
администрацията си, е извършил нужната административна дейност, като е осигурил
откриването на Медицински център в Затвора Белене, което означава, че са
осигурени необходимите материални условия, дежурства от медици, снабдяване с
лекарства и др., т.е. изпълнил е всички свои задължения по чл. 4 от Правилника
за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието.
Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника лишените
от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения при
необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания по
предложение на директора на съответното лечебно заведение със заповед на
началника на затвора.
Налице са безспорни данни по представената медицинска
документация, че многократно са правени прегледи на ищеца от осигурени външни
специалисти дерматолози, когато МЦ и съответната болница не са разполагали с
такива. Видно е и от заключението на вещото лице, което е изследвало подробно представената
документация.
Няма нито един документиран и доказан случай да е било
направено предложение от Медицинския център в Затвора Белене, въз основа на
което администрацията на ГДИН да не е осигурила възможност за лечение извън
Затвора Белене. Няма бездействие на администрацията на ответника ГДИН.
Част от твърденията на ищеца са не
за липса на медицинска помощ, а за неосигуряването на адекватно на заболяването
му лечение. Тази дейност не е част от административната дейност на ответника, а
е медицинска дейност - профилактична, диагностична, лечебна и др.
Съгласно
чл. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода при
осъществяване на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се
спазват правата на пациента и Кодексът
на професионалната етика, а качеството
на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от
свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра
медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. Ал. 3 на същия
текст регламентира задължителния характер предписанията на медицинските
специалисти за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, и
предвижда медицинското решение да се взема единствено в интерес на здравето на
лишения от свобода.
В случая твърденията на ищеца се отнасят до качеството на
медицинската дейност, но административният орган не отговаря за начина, по
който е лекуван ищецът. Това се установява безспорно от разпоредбата на чл. 5,
ал. 3 от Наредбата.
Дори ищецът да е претърпял морални вреди и страдания от
неадекватно лечение (което не е предмет на настоящото производство), тези вреди,
които произтичат от неправилно, неадекватно лечение на налично заболяване, не
основават отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗИНЗС във вр.
със ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна
дейност, а качеството на извършената медицинска помощ /в този смисъл Решение №
12445 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2016 г./.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Според правната теория
административната дейност е синоним на изпълнителната, тя е властническа
дейност, подзаконова и има за цел изпълнението и реализирането на закона. За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно административно
такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на
административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение
е регламентирано в нормативен акт.
Нормативно установеното задължение на администрацията в
местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, е създаването на
условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи
това наказание. В конкретния случай тези изисквания са били осъществени - на
ищеца е осигурявана възможност за посещение в МЦ в Затвора Белене и в СБАЛЛС
гр.София за провеждане на лечение, като са ползвани и външни специалисти. Освен
това му е осигурявана възможност от ОП Плевен с постановените прекъсвания на
изпълнението на наказанието да получава лечение и извън болничните заведения в
местата за лишаване от свобода.
По делото не е доказано неосъществяване на административна
дейност (бездействие), последица от което да са твърдените вреди. Поради това не е налице първата законова
предпоставка за уважаване на предявения иск /чл.285 ал. 1 от ЗИНЗС във вр с чл.
203 ал.2 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/. Няма данни и за
незаконосъобразни действия с такива последици.
Редът за търсене на отговорност за непозволено увреждане, като
последица от качеството на медицинско лечение, е този по чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД пред общите съдилища, тъй като медицинската помощ и лечение, включително
и извършваните в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, не е
административна дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява
"административна дейност" /така Решение № 7514 от 22.06.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 5842/2014 г. и др./.
Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.
9а, ал. 2 от ЗОДОВ разноски по делото ищецът не е
внасял предварително, но не е бил освободен от задължение за такси и разноски
(лист 4, 52, 434).
С оглед изложеното и
съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 10 лв. и депозита за възнаграждение на вещо лице в размер на 500
лева, като сумата от 510 лв. се присъди в полза на Административен съд - Плевен.
С оглед изхода на делото, съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС,
основателна е претенцията на ответника ГДИН гр.София да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, платимо от ищеца. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в
размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС във вр. с
чл. 203 от АПК във вр.с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 172 от АПК, чл. 286,
ал. 2 от ЗИНЗС Плевенски административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с вх. №
1532/29.03.2021 г. подадена от л.св. М.Г.Г.,
ЕГН**********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която се претендира
заплащането на 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от бездействието на администрацията
на ГДИН - затворническите власти в Затвора Белене, изразяващо се в неосигурено
адекватно лечение за ищеца, за периода от 2012 г. до датата на завеждане на
исковата молба 22.03.2021 г., съставляващо нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН**********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Белене, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София, представлявана от главен директор, сумата от 300 лв. /триста
лв./, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН**********, изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора Белене, да заплати на Административен съд - Плевен,
представляван от председател, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лв./,
представляващи разноски за държавна такса и платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСПл пред касационен
административен състав на Плевенски административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.
Административен
съдия:/П/